№ 17259
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110103951 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А“ с ЕИК: ... срещу
С О с ЕИК: ....
Ищецът твърди, че на 30.12.2017г., в гр. София, при движение по ул. „Витошка
поляна“ пред № 3 с посока на движение ул. „Любляна“ водачът на МПС марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № . попаднал в несигнализирана и необезопасена
неравност на пътното платно (шахта), в резултат на което било реализирано ПТП, от
което било увредено имуществото на собственика на процесното МПС, за което имало
сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца
имало образувана щета № 10017030138894, по която заплатил сумата от 2 651,37 лв. за
отстраняване на повредите по увредения автомобил. Поддържа, че въпреки изпратена
от него регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява
общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП) дължимата сума не била заплатена.
Счита, че с оглед установения от органите на МВР недостатъчен контрол върху
превозното средство от страна на водача на процесното МПС, ищецът има право да
получи от ответника сумата от 1 335,69 лв., равняваща се на половината от платеното
на застрахованото лице обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.01.2023г. до окончателното
изплащане на задължението и 407,03 лв. – мораторна лихва за периода от 27.01.2020 г.
до датата на предявяване на иска – 25.01.2023 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира за недоказан механизма на
ПТП, в т.ч. че същото е настъпило поради наличието на несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно (шахта). Оспорва доказателствената
стойност на представения Протокол за ПТП, тъй като няма приложен снимков
материал и органите на МВР не са присъствали при настъпване на процесното ПТП.
Счита, че според представения снимков материал шахтата се е намирала на тротоара, а
не на пътното платно и посочва, че в случай, че водачът на увреденото МПС се е
движел по пътното платно, а не по тротоара, процесното ПТП е нямало да настъпи.
1
Твърди, че застрахователното обезщетение е заплатено без основание, тъй като
водачът на процесното МПС в нарушение на общите условия към договора се е движил
по тротоара. В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване,
обосновано с твърдението, че водачът се е движил с несъобразена скорост. Счита, че
вземането на ищеца е погасено по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За
възникване на регресното вземане ищецът следва да установи, при условията на пълно
и главно доказване, наличието на: валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер
на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка/шахта на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни
факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него
поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Съгласно приети по делото Общи условия за застраховане на моторни превозни
средства на ищеца, се установява, че застрахователят осигурява покритие при
застраховка „Клауза П“– всички рискове, сред които и сблъсък на МПС с препятствие
на пътното платно (Раздел III, т.12 вр. т. 8.3).
От представения Протокол за ПТП № 1701270/30.12.2017г. се установява, че
същият е съставен от мл. автоконтрольор П С при СДВР/ОД МВР София, като е
отбелязано, че протоколът е съставен при посещение на място. От протокола се
установява, че на 30.12.2017г. около 13:10ч. МПС с рег.№ . се движи по ул. „Витошка
поляна“, с посока на движение ул. „Любляна“ и поради недостатъчен контрол върху
превозното средство преминава през капак на шахта на пътното платно, като в
протокола са отбелязани видимите щети на МПС „предна броня, двигател, престилка,
теч и др.“
От представеното СУМПС е видно, че водачът на процесното МПС е
правоспособен.
Приета е опис-претенция на МПС с рег. № . по щета № 10017030138894, от
която се установяват щети „спойлер, предна броня, фар десен, челен панел, рамка
радиатор, тръба климатик долна, кора под двигател – лява и дясна“ (л. 26 и следв. по
делото).
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно на
2
30.12.2017г. около 13:10ч. МПС с рег.№ . се движи по ул. „Витошка поляна“, с посока
на движение ул. „Любляна“ и поради недостатъчен контрол върху превозното средство
преминава през капак на шахта на пътното платно и попада в необезопасена и
несигнализирана шахта на платното за движение. Вещото лице дава заключение, че
всички увреждания по МПС с рег.№ ., отразени в Протокола за ПТП и в опис-
заключенията за оглед на МПС, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като стойността, необходима за възстановяването им, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза в размер на 2 845.30 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета са в размер между 15 лв. и 25 лв.
Към доказателствения материал е приобщена и регресна покана относно щета на
ЗАД „А“ №10017030138894, от която се установява, че ищцовото дружество е
поканило ответника С О да възстанови сумата от 1 335.69 лв., включваща 50 % от
изплатеното обезщетение – поради наличието на виновно съпричиняване на
произшествието от водача и ликвидационните разноски по щетата, получена от
ответника на 28.08.2018 г., без да е последвало плащане.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелят Б. М., се установява, че същият е управлявал процесното МПС, като докато
се движел към ул. „Любляна“ в дясно попаднал в шахта, в резултат на което бронята на
колата паднала на място. Описва, че шахтата била правоъгълна, с размери 60/40 см или
70/50 см, както и че капакът на шахтата не бил на мястото си, а бил повдигнат. В
показанията си подчертава, че липсвала сигнализация за наличие на необезопасена
шахта на пътното платно.
По главния иск:
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, счита, че ищецът е доказал спорните обстоятелства по делото, а именно
настъпване на събитие по покрит риск по имуществената застраховка, конкретно
(касателно покрития риск – ПТП) се установява механизмът на ПТП, както и причинна
връзка с вредите и размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо
ответника.
За установяване механизма на настъпилото произшествие са събрани писмени
доказателства, сред които и протокол за ПТП № 1701270/30.12.2017 г. съставен от мл.
автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка
полицейският служител пряко е констатирал процесната неравност на пътното платно,
както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има
обвързваща доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на
необезопасена шахта на пътното платно на ул. „Витошка полянка“ в ул. „Любляна“,
както и видими щети по автомобила. Отразеното в протокола се потвърждава от
приетото от съда и страните, като обективно и пълно, заключение на съдебно-
автотехническата експертиза. От нея се установява, че водачът на лек автомобил
‚Хонда Сивик“ с рег. № ., движейки се по ул. „Витошка поляна“ в посока ул.
„Любляна“ поради несъобразяване на габаратите на автомобила с наличното
препятствие шахта на пътното платно. преминава през необезопасена и необозначена
шахта с повдигнат капак с височина над равнището на асфалтовото покритие,
вследствие на което настъпва процесното ПТП. Ето защо възраженията на ответника за
обстоятелството, че шахтата се намирала на тротоара, съдът намира за неоснователни.
В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Б. М. - водач на увредения автомобил, който посочва, че
3
движейки се по ул. „Витошка поляна“ към ул. „Любляна“, преминал през необозначена
и несигнализирана шахта без капак. Посочва, че извикал полиция и двамата с органите
на реда удостоверили наличието на шахта на пътя. В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на
пълно и главно доказване, поради което и наведените от него възражения, че не е
установен механизма за настъпване на ПТП, съдът намира за неоснователно, доколкото
се касае за неравност на пътя, стопанисван от С О, независимо чия собственост твърди
да са шахтите, разположени на платното за движение. Отделно от това регресното
право на ищеца е по отношение на виновно причинилия щетите на основание
необезопасен участък (дупка, шахта).
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди –предна броня, престилка, теч, двигател и други - са в причинна връзка с
настъпилото на 30.12.2017 г. произшествие. Установено е, че за нанесените
увреждания по лек автомобил ‚Хонда Сивик“ при ищеца е била заведена щета с №
10017030138894, по която, след направена оценка на щетите, е определено
застрахователното обезщетение в размер на 2 845.30 лв., от което ищецът претендира
1 335.69 лв., включваща 50 % от изплатеното обезщетение – поради наличието на
виновно съпричиняване на произшествието от водача и ликвидационните разноски по
щетата, като за извършеното плащане по делото са представени два броя фактури.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното
право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Между страните по делото не е
спорно, че пътят, на който се е осъществило произшествието, е част от общинската
пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от С О. Освен това,
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е
определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно С О, като собственик на общински пътища, и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от
необезопасени препятствия по пътната настилка, включително и шахти. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят неравността в пътното платно, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея. Установената неравност по пътното
платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Шахтата също е елемент от пътното платно, поради което задължение на
С О е да ги поддържа в изправност и в случай на пропадане, да ги възстанови с цел
безпрепятствено преминаване. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази
шахта е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е
изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
4
служителите на ответника, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди. В тази връзка неоснователно е възражението
на ответника, че шахтата е собственост на комунално дружество и отговорността за
нейното поддържане не е на С О. Това е така, доколкото след като по безспорен начин
се установява точното място на инцидента, то видът на конкретната неравност е без
значение за отговорността на ответника. Законодателят е вменил на Общината
задължението да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична общинска
собственост по см. на чл. 8 от Закона за пътищата, както и принадлежащите по
силата на § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА мрежи и съоръжения на В и К системата на
нейната територия, към която спадат канализационните шахти от вида на процесната –
виж и решение № 170 от 23.07.2012 г. по т. д. № 806/2010 г., II т. о. на ВКС.
Неизпълнението на вмените от закона задължения на Общината, е основание за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната ѝ отговорност.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача, управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи
тежестта, не е представил никакви доказателства. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да
може да спре. Възраженията на ответника, че водачът е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат като се е движил с превишена скорост, останаха недоказани.
Липсват данни щетите по лекия автомобил да се намират в причинна връзка именно
със скоростта, с която се е движил водача, както и такива, че при движение със
съобразена скорост, щетите по лекия автомобил е нямало да настъпят. Същевременно,
от техническа гледна точка, вещото лице е констатирало, че причината за настъпване
на процесното ПТП се корени както в поведението на водача на МПС „Хонда Сивик“,
който при потегляне на ул. „Витошка поляна“ не е съобразил габаритите на
автомобила си с наличното препятствие - шахта на пътното платно, така и в наличието
на шахта на пътното платно с височина над равнището на асфалтовото покритие,
поради което и съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на водача в размер
на 50% поради това обстоятелство.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.
Съгласно неоспореното от страните и приетото по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2 845.30 лева. В изготвеното
заключение е определено застрахователно обезщетение в размер на 2 845.30 лева,
което при редуциране с оглед констатираното съпричиняване в размер на 50 % от
водача, застрахован при ищцовото дружество, възлиза в размер от 1 422.65 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 651,37
лв., а претендираната сума е в размер от 1 335.69 лв, ведно с включени ликвидационни
разноски в размер от 10.00 лева, която сума е в по–нисък размер от установения
дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради което следва да се присъди в
цялост на ищеца, съобразявайки и съпричиняването от страна на водача на процесното
МПС. При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
5
уважена в цялост.
При наличие на предпоставките за уважаване на главния иск, съдът дължи
произнасяне по своевременно въведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност за вземането, възникнало в негова тежест. Съобразно
установената практика за регресните искове на суброгиралия се застраховател се
прилага общата давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от
застрахователя (така Решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г. на I ТО на
ВКС). В настоящия случай обезщетението е заплатено на 22.06.2018 г., а исковата
молба е подадена в съда на 25.01.2023 г., поради което и на основание чл. 115, б. „ж“
от ЗЗД, давността за вземането не е изтекла.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от
ответника. Между страните не се спори, а и от представената по делото покана по
регресна претенция се установява, че ответникът е получил покана за заплащане на
процесната сума на 28.08.2018 г. Ето защо съдът намира, че с оглед доказването на
главния дълг и получаването на съобщението от С О, ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забава за процесния период от 27.01.2020 г. до 25.01.2023 г. в
размер от 407.03 лева. При това положение акцесорната претенция на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 407.03 лева за периода 27.01.2020 г. –
25.01.2023 г. се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени в настоящото
производство разноски както следва: 103.43 лева - държавна такса, 300 лева – депозит
за вещо лице и 70.00 лева – за разпит на свидетел. В открито съдебно заседание
ответникът е възразил срещу претендираното от ищеца възнаграждение за
юрисконсулт, което според съда се явява основателно, съобразявайки обема на
извършените от юрисконсулта действия, както и това, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което и в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния
нормативно предвиден размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, БУЛСТАТ ..., с адрес в гр. София, ул. „., да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "А" с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, у...... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1 335.69 лв. – главница,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
6
по щета № 10017030138894 за причинени щети на лек автомобил марка „Хонда
Сивик”, с рег. № ....., вследствие настъпило на 30.12.2017 г. ПТП в гр. София –
попадане в несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 407.03 лв. - обезщетение за забава
върху главницата за периода от 27.01.2020 г. до 25.01.2023 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 573.43 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7