Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 23.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 12.07.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
При секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1010/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.А.И. ***, ЕГН ********** против НП № 17-1006-005257 от 24.01.2018 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на
МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4,
т.6 от ЗДП, за
нарушение на чл.104а от ЗДП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната
основателност. Иска отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище,
с което иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 08.12.2017 год., около 14.20 часа, на АМ „Тракия”,
км 73+300, в посока за гр.П., е
управлявал л.а. „…”, с ДК№ …, собственост на Община И., като по време на управлението и движението на
МПС използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без участие
на ръцете.
Всичко
това съставлявало нарушение на чл.104а от ЗДП.
За констатираното
нарушение бил съставен АУАН серия Д, № 323121 от 08.12.2017 год. Въз основа на
акта било издадено и атакуваното НП,
което било връчено лично на нарушителя на 30.03.2018 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО по
пощата на 04.04.2018 год. , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.П.Б.. Показанията на св.А.Т. /свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на акта/ не заслужават задълбочено
обсъждане, т.к. същият заяви, че не си спомня никакви подробности по случая.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е
неоснователна.
Съдът кредитира
изцяло събраните гласни доказателства посредством показанията на
актосъставителя – св.Б., т.к. същите са обективни и достоверни, като по
безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Независимо, че този
свидетел е полицейски служител и в този смисъл е служебно свързан, а и зависим
от АНО, то той няма никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя И., като му
приписва поведение, респ. нарушение, което иначе да не е извършил. Този
свидетел и то под страх от наказателна отговорност заяви, че на посочените в НП
дата, час и място е възприел движението на лекия автомобил на жалбоподателя.
Полицейският служител, в състав от дежурен автопатрул, се е намирал на АМ „Тракия”, непосредствено на изхода на
бензиностанция „ОМВ В.”, в посока за гр.П.. Именно от това място е възприел
автомобила на жалбоподателя, който бил на бензиностанцията и се насочвал за
навлизане по магистралата. Св. Б. видял, че жалбоподателят държи прилепнал до
ухото си мобилен телефон и поради това със стоп - палка подал сигнал за спиране
на автомобила. Жалбоподателят спрял автомобила и още няколко секунди продължил
да държи телефона си прилепнал до ухото. След това свалил стъклото на
шофьорската врата, а св.Б. му се представил и го попитал защо говори по
телефона по време на управление. Жалбоподателят, който бил кмет на Община И.,
отвърнал, че не можел да не проведе разговора, т.к. му бил звънял негов
началник. След като против жалбоподателят бил съставен акта обаче, горният
вписал в него саморъчно възражение в смисъл, че не бил говорил по телефона.
С оглед на всичко това
съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя И. за извършеното от него нарушение по чл.183 ал.4, т.6 от ЗДП, във вр. с
чл.104а от ЗДП.
Несъстоятелни са
възраженията на жалбоподателят в смисъл, че не бил извършил вменененото му
административно нарушение, т.е. не бил говорил по телефона по време на движение
по описания по-горе начин, т.к. автомобилът, който управлявал, бил фабрично
снабден с устройство за провеждане на разговори - „свободни ръце”, което
позволявало да говори по телефона без използването на ръцете. На това
възражение следва да се отговори, че дори автомобилът да е бил снабден с
посоченото устройство, то категорично се изясни, че преди процесната проверка
жалбоподателят не го е използвал. Възражението на жалбоподателят в горния
смисъл изцяло се опроверга от показанията на св.Б., подробно описани по-горе, а
съдът няма причина да не му вярва, още повече, че ако наистина жалбоподателят
не е говорил по мобилния си телефон,
използвайки ръцете, то не би имало никаква друга обективна причина същият да
бъде спрян за проверка от полицейските служители.
Извън
казаното до тук, при служебна проверка въззивната инстанция не намери, да са
допуснати каквито и да е нарушения на процедурата по ангажиране на отговорността
на нарушителя, засягащи правото му на защита.
При определяне
размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното
нарушение. Отчетена е в пълна мяра и степента на вина на нарушителя, при което
законосъобразно е наложено абсолютно определеното по размер наказание глоба от
50 лева за извършеното нарушение, с което ще се постигнат целите на наказанията
по чл.12 от ЗАНН.
Не може да бъде
удовлетворено искането на пълномощника на жалбоподателя за намаляване на
размера на контролните точки, които се отнемат в резултат на извършеното нарушение
и издаденото НП. Това искане не би било направено ако се държеше сметка за
факта, че отнемането на контролните точки е законова последица от влизането в
сила на НП, т.е. ако едно НП бъде обжалвано и потвърдено от съда, това
автоматично влече след себе си отнемане на контролни точки за определено в
наредбата административно нарушение. В
чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, изрично е разписано, че контролни точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
В чл.6 ал.1, т.9 от
цитираната наредба пък е предвидено, че за използване на мобилен телефон по
време на управление на превозно средство освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП) се отнемат 6 контролни точки, като това отнемане и
размерът на отнетите точки не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, т.е.
извън контролът за законосъобразност на самото НП.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1006-005257 от 24.01.2018 год. на началник група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик,
с което на К.А.И. ***,
ЕГН **********, на основание чл.183 ал.4, т.6 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 50 лева, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: