Решение по дело №117/2018 на Административен съд - Монтана

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 160/13.03.2018 г.

 

 Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на  девети март ,през две хиляди и  осемнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                           Членове: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                           БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря……...А.А*** и с участието на прокурора……..Галя А*** ………като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№117/2018г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от  АПК  ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.

С решение от 28.12.2017г., постановено по АНД №344/2017г.по описа на РС-Берковица е изменено  наказателно постановление№12-000982/23.08.2017г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което на „Б*** 88“ЕООД,гр.Берковица,представлявано от К.П.К., в качеството му на работодател  е наложено административно наказание  „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ  ,за нарушение на чл.128,т.2 от КТ,като на основание чл.415в,ал.1 от КТ размера на имуществената санкция е намалена от 1500 на 200лв.

          Горното решение е обжалвано с касационна жалба от „Б*** 88“ЕООД,гр.Берковица,представлявано от К.П.К.,с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно,респ. да се отмени изцяло и наказателното постановление.В съдебно заседание ,чрез процесуалните си представители адв.Д*** и адв.К. иска да се отмени изцяло решението ,респ.наказателното постановление.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана не се явява и не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява основателна,по изложените по-долу съображения.

          Решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№12-000982/21.07.2017г. и наказателно постановление №12-000982/23.08.2017г.,за това,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на ИТ ,извършена в обект на търговеца –овцеферма в с.З*** е констатирано ,че дружеството в качеството си на работодател,представлявано от  К.П.К.,видно от представената ведомост за заплати за м.април 2017г.е начислило ,но не е изплатило в срок уговореното трудово възнаграждение за м.април  2017г.на лицата П*** М*** И*** -пастир и на Н*** П*** Н*** -пастир ,с което е нарушен чл.128,т.2 от КТ ,за което на дружеството ,в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500лв. на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 27.06.2017г.Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

 Решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно.За да потвърди наказателното постановление съдът е приел че нарушението е доказано,като се е позовал на разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ ,която гласи: „работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа“.Не се оспорва по делото ,че уговореното трудово възнаграждение за м.април 2017г.е било начислено ,но не е изплатено на двамата работници във фирмата.Не се оспорва и ,че АУАН  и НП са съставени на основание проверка от контролните органи извършена на място на 09.06.2017г. и по документи –на 27.06.2017г.,като резултатите от проверката са оформени в протокол от 27.06.2017г.Видно от доказателствата по делото ,този протокол/на л.23 от въззивното дело/,ведно с допълнението към него/на л.25от въззивното дело/ на ИТ-Монтана са признати за нищожни с влязло в сила Решение по адм.д.№287/2017г.на АС-Монтана.Оттук следва ,че АУАН  и НП са издадени на несъществуващо,отпаднало основание,което обуславя отмяна на решението на съда и на издаденото наказателно постановление .Като се е произнесъл в друга насока ,Районния съд е нарушил материалния закон ,при което неговото решение като незаконосъобразно следва да се отмени ,респ. следва да се отмени и издаденото наказателно постановление.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

                                                             

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

 

           ОТМЕНЯ решение от 28.12.2017г., постановено по АНД №344/2017г.по  описа на РС-Берковица И ВМЕСТО НЕГО             

 

                                                 ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление№12-000982/23.08.2017г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което на „Б*** 88“ЕООД,гр.Берковица,представлявано от К.П.К., в качеството му на работодател  е наложено административно наказание  „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ  ,за нарушение на чл.128,т.2 от КТ.

 РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                         

 

 

 

 

                                                                                 2.