О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………….03.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, проведено на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното
т.д. № 303/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 270925/09.12.2020 г. от В.А.С. и Д.Р.С.,***,
чрез адв. В.П., срещу постановеното по делото решение № 260346/16.11.2020 г.
В изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане
№264118/ 11.12.2020г. е постъпила уточняваща молба №260260/08.01.2021г. от В.А.С.
и Д.Р.С.,***, в която е обективирано искане за освобождаване от заплащането на
дължимата държавна такса в размер на 625.86 лева. Представени са декларации по
чл.83, ал.2 от ГПК, в които като единствено имущество жалбоподателите посочват
по ½ ид.ч. от апартамент, ½ ид.ч. от имот в с.Кранево и ½
ид.ч. от МПС.
Съдът, след като се запозна с представените
доказателства и изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83,
ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на
лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение
за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да
заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките
за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко
материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по
делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените с
молбата доказателства и декларации, както и от изисканите по служебен път
справки от АВ при ВРС и служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна, БНБ,
НОИ и НАП, е видно, че жалобоподателите нямат регистриран в ТД на НАП действащи
трудови договори, а последните такива са прекратени съответно на 30.12.2019г. и
01.10.2020г. при основна заплата съответно 566 лева и 610 лева. Не са
получавали парични обезщетения за безработица в периода от 01.01.2019г. –
27.01.2021г. Липсват наличности по банкови сметки, както и данни за притежавани МПС, като жалбоподателят
се е разпоредил с последно притежаваното си превозно средство на 16.12.2020г. Притежават
в съсобственост апартамент във Варна и имот в Кранево, с находящи се в него
жилищна сграда, пицария, ресторант - градина, който самите жалбоподатели са
посочили в декларацията като тяхна собственост. Жалбоподателите са собственици
и на земеделски земи в землището на с.Калиманци, за които лисва вписан действащ
договор за аренда. Жалбоподателят В.С. е вписан в ТР като управител и съдружник
в три търговски дружества – „Норд Бийч“ООД, „С. и Синове – АБВ“СД и „Девал
1“ООД, а жалбоподателката Д.С. – като управител и съдружник в „Девал 1“ООД и
едноличен собственик на капитала на „Девъл“ЕООД, като всички посочени дружества
имат за предмет на дейност разнообразни услуги, включително хотелиерски, ресторантьорски,
туристически и пр. Липсват данни здравословното състояние на жалбоподателите да
не позволява същите да реализират доходи чрез трудова или търговска дейност.
По изложените съображения съдът намира, че във
възможностите на жалбоподателите е да заплатят половината от дължимата държавна
такса в размер на по 150 лева за всеки от тях, като за разликата същите следва
да бъдат освободени от задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК жалоподателите В.А.С. и Д.Р.С. от задължението им за заплащане на държавна такса
за подадената от тях въззивна
жалба вх.№ 270906/09.12.2020 г. за
разликата над 300 лева до 625.86 лева, като ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба №260260/08.01.2021г. искане с правно основание
чл.83, ал.2 от ГПК в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ въззивна
жалба вх.№ 270906/09.12.2020 г. по т.д. № 303 по описа за 2019 г. на ВОС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за
внесена по сметка на Апелативен съд - Варна държавна такса в размер на 300 лева (по 150 лева всеки от тях), на
основание чл.18, ал.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателите, че при
неотстраняване на нередовностите в посочения от съда срок, жалбата ще бъде
върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, за която последица страните да се
уведомят със съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна,
в частта, с която искането с правно основание чл.83, а л.2 от ГПК се отхвърля.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: