Р Е Ш Е Н И
Е № 260495
гр. Пловдив, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12969 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата И.Д.Д.,
ЕГН: **********, е предявила срещу „Гама Пласт БГ” ООД, ЕИК: *********,
обективно кумулативно съединени искове за признаване на извършено уволнение със
Заповед № ****** г., издадена от *** на „Гама Пласт БГ” ООД, за незаконно и
неговата отмяна - правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на
предходно заемана длъжност „******“ – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и
за заплащане на обезщетение за времето, за което същата е останала без работа
поради прекратяване на трудовото правоотношение за периода 05.06.2019 г. – 05.12.2019
г. в размер на 7780,44 лева – правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 КТ.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме,че уволнението е законно, е
предявен иск за заплащане на сумата в размер на 1296,74 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване обема на работа за периода 05.06.2019 г. –
05.07.2019 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е съществувало
трудово правоотншение, считано от **** г., по силата на което ищцата е заемала
длъжността „***** - *****“. С трудовия договор бил уговорен размер на брутното
трудово възнаграждение от 1296,74лева. На **** г. трудовото правоотношение
между страните било едностранно прекратено от работодателя поради намаляване
обема на работа – правно основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ.
На **** г. ищцата посетила работодателя,
за да декларира, че не е започнала нова работа, поради което следвало да и бъде
заплатено обезщетение по чл.222 ал.1 КТ. Такова обаче не и било изплатено, а
същата получила документ, въз основа на който се констатирала имуществената
отговорност на работника. Срещу посочения документ ищцата възразила с писмо,
връчено на ответника на **** г.
Оспорва се законността на уволнението,
извършено с процесната заповед, на две основания – предприятието не е намалило
обема на работа и не е извършен подбор между лицата, заемащи посочената
длъжност.
Поради изложеното предявява посочените
искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на искова молба от „Гама Пласт БГ” ООД, с който се възразява, че извършеното
уволнение се явява
законно. Излагат се съображения, че от
началото на 2019 г. предприятието е с намален обем на работа в сравнение с 2017
г. и началото на 2018 г. Посочва, че е извършен подбор между ищцата и друг
служител при работодателя – П.П.. Същият е осъществен на база констатации на ***я
на ответното дружество, че ищцата работи бавно и допуска грешки, а другият
работник е служител от учредяването на дружеството. Отделно, на служителя П.
през 2018 г. била променена длъжността характеристика, като му били вменени и
надзорни функции, което според ответника обуславяло липсата на необходимост от
извършване на подбор. Оспорва се предявеният евентуален иск, като се посочва,
че в случай, че същият бъде уважен се предявява възражение за прихващане със
сумата, дължима за реализираната имуществена отговорност на работничката.
Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
С разпореждане от 01.10.2019 г., на
ответника е указано да конкретизира направеното възражение за прихващане.
Доколкото посоченото указание не е изпълнено от ответника, то с определението
по чл. 140 ГПК е оставено без уважение искането за приемане за съвместно
разглеждане на направеното възражение за прихващане.
С протоколно определение от 10.06.2020
г., производството по делото е прекратено в частта, с която е предявен искът за
възстановяване на предишно заеманата длъжност – правно основание чл. 344 ал.1
т.2 КТ, поради оттегляне на иска.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с Трудов договор № ****** г.
/л.5/. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ****** г. на ***
на ответното дружество /л.6/, поради намаляване обема на работа – правно
основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ. Заповедта е връчена на ищцата на същия ден.
Представените по делото Заповед № ******
г. за осъществена имуществена отговорност на ищцата /л.8/, Констативен протокол
№ ***** г. /л.9/, протокол за прихващане на суми от **** г. /л.11/ и
писмо-възражение /л.12/, се явяват ирелевантни за настоящия спор, доколкото по
делото не бе прието за съвместно разглеждане възражението за прихващане.
По делото са предствени два броя щатни
записания – в сила от 02.01.2018 г. /л.54/ и в сила от **** г. /л.56/, от които
е видно, че към първия период са разписани две длъжности „***** – *****”, а към
втория период – една.
От представения Трудов договор № ******
г. /л.60/ се установява, че свидетелят П.П. е работник на дружеството ответник.
По делото е представен договор за
търговска продажба /л.61-62/, сключен между ответника и „Пластмаса” ЕООД за
изработка на ************************* „*****”, както и Споразумение към
посочения договор от ****** г. /л.63/, по силата на което е намалена цената на
вещта поради неточно изпълнение от страна на работодателя – ответника.
По делото е представена Справка за
изработените шприцформи, с ***** И. Д. за периода януари 2018 г. – юни 2019 г.
/л.64/. Същата обаче представлява едностранно изготвен писмен документ от
ответника, респ. обективира негови твърдения в писмен вид и не следва да бъде
кредитиран.
От извършената в открито съдебно
заседание констатация на трудовата книжа, се установи, че в същата в писано
трудово правоотношение на ищцата с ответника, прекратено на ***** г. на
основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ, а на следващата страница е вписано ново трудово
правоотношение на ищцата с „Гео Глоуб Юръп” ЕООД, считано от **** г.
По делото са разпитани трима св. – М.Г.,
П.П. и С.Х..
Свидетелят М.Г., живущ в съпружеско
фактическо съжителство с ищцата, посочва, че същата е работила в ответното
дружество за периода 02.01.2018 г. – 05.06.2019 г. Един ден ищцата се прибрала
вкъщи и му съобщила, че ще и бъде прекратено трудовото правоотношение поради
намаляване обема на работа. Впоследствие свидетелят видял заповедта и тя била
именно на посоченото основание. На ***** г. закарал ищцата до работодателя, за
да получи обезщетение. Вместо изплатено обезщетение обаче, свидетелят си
спомня, че ищцата получила документи, с които се твърдяло, че е увредила
работодателя и му дължи парична сума. Свидетелят Г. посочва, че ищцата и лицето
П. били с тъждествени функции и когато последният отсъствал, ищцата го
замествала. Свидетелят си спомня, че ищцата никога не е отсъствала дълготрайно
от работа, работила е целодневно. Същата изработвала проекти за пластмасови
форми, разговаряла с клиенти във връзка с доставки, когато П. го е нямало.
Свидетелят посочва конкретни изделия, която ищцата е изработвала.
Свидетелят П.П. работил при ответното
дружество от **** г. като *****, както и ищцата, като последната работила за
времето от началото на ***** до средата на **** г. Посочва, че за 2017 г. е
изработил осем ******, за 2018 г. – седем, а за 2019 г. – седем, като до юни
месец били четири. От тях ищцата изработила за 2018 г. – три модела, и за 2019
г. – един. Когато свидетелят П. бил в отпуск, той бил заместван от ищцата.
Основно свидетелят контактувал с клиенти.
Свидетелят С.Х., *** на ответното
дружество, си спомня, че през **** г. назначил ищцата, като причината за това
били отправени запитвания от Либхер за изготвяне на пет нови модели, както и от
Р. – осем ****. *** имал идея ищцата да се обучава от другия работник да помага
в изработката на шприц формите. Процесът по обучение на ищцата отнел между три
и пет месеца. Очакваните поръчки обаче не се осъществили, работодателят получил
поръчки от Р. за три модела, а от Либхер не получил. Посочва, че през 2018 г.
били изработени 7 ****, а през 2019 г., до месец юни – 4 ****, като нямало
изглед да се възложат нови, но до края на годината били изпълнени още три ****.
От всички посочени **** за двете години, ищцата изработила четири. Последните
следвало да бъдат проверявани от *****а П., доколкото ищцата нямала опит. При
взимане на решението за прекратяването на правоотношението с ищцата, *** взел
предвид, че П. работи при ответника от **** г. и има над 150 разработки, като
изработвал една **** между четири и осем дни, а на ищцата и отнемало два
месеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 КТ. Основаният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнение,
а неговата законност се обуславя от приложението на нормата на чл. 328 ал.1 т.3 КТ, в частност: налице ли е намаляване на обема на работа в ответното
дружество. В тази хипотеза работодателят следва да установи намаляването обема
на работа, както и че това намаляване е свързано с изпълняваните от ищеца
функции и осъществен подбор между двамата работници кой от двамата да остане на
работа.
В настоящия случай, от приобщените по
делото доказателства, не се установи да е намалял обемът на работа при
изпълняваната от ищцата трудова функция на *****. Така от приобщените по делото
гласни доказателства се установи, че в годината, през която ищцата била
назначена на работа – **** г., били изработени седем модела, а до средата на
следващата година – четири, в който момент било прекратено трудовото и
правоотношение. До края на 2019 г. били изработени общо седем ****, т.е.
толкова, колкото и предходната година, когато ищцата е сключила трудовия договор.
Действително, *** на дружеството ответник посочва, че причината за наемане на
ищцата са били запитвания за голям брой поръчки, но също така, че още през 2018
г. голяма част от тези поръчки са били отказани. Поради тази причина, ако
работодателят е счел, че е налице намаляване обема на работа, то е следвало да
прекрати трудовото правоотношение още в момента, в който останалите поръчки са
били отказани. Съпоставянето на изработените модели за периода от започване на
трудовото правоотношение на ищцата до неговото прекратяване, налага извод, че
обемът на работа на предприятието не е намалял. Посоченото обуславя липса на
основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя, респ. незаконност на извършеното уволнение.
Предвид изложеното безпредметно се явява
обсъждането на въпроса за осъществяване на подбор, доколкото такъв следва да
бъде извършен при действително намаляване обема на работа в предприятието.
Поради всичко изложено, и доколкото
доказателствената тежест за установяване на законността на извършеното
уволнение пада върху ответника, който не установи при условията на пълно и
главно доказване обстоятелства по намаляване на обема на работа, които да са
свързани с дейността на конкретния работник – ищец в настоящото производство,
то предявеният иск за отмяна на извършеното уволнение се явява основателен.
Досежно предявеният иск по чл. 344 ал.1
т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, следва да се посочи, че основателността на същия се
обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване
на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото
с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за
периода 05.06.2019 г. – 05.12.2019 г. и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В настоящия случай несъмнено се установи
незаконност на извършеното уволнение. От извършената констатация на трудовата
книжка в открито съдебно заседание, се доказа, че за процесния период ищцата не
е полагала труд при друг работодател, респ. не е получавала трудово
възнаграждение, поради което същата е претърпяла вреди в продължение на шест
месеца след уволнението. Същите са съизмерими от последното брутно трудово
възнаграждение, което е получавала, а именно: в размер на 1296,74 лева, видно приложените
писмени доказателства, или за шест месеца – сумата в общ размер от 7780,44
лева. Поради изложеното и претенцията за заплащане на обезщетение за оставането
на работника без работа, следва да бъде уважена в пълен размер.
Доколкото не се сбъдна условието по
евентуалния иск, то съдът не дължи произнасяне по същия.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за такива не бяха представени, поради което не следва да се
присъждат.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 361,22 лева, представляваща
дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,
от които по 50 лева за неоценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и 311,22 лева за
оценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на И.Д.Д., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ****** г. на *** на „Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК: *********, връчена на ****
г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание
чл. 328 ал.1 т.3 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д., ЕГН: **********,
сумата в размер на 7780,44 лева /седем хиляди и осемдесет лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 05.06.2019
г. - 05.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 361,22 лева
/триста шестдесет и един лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
държавни такси върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ