Решение по дело №540/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д.-С., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Дора Георгиева“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Решение № 232 от 20.05.2024 г. по НАХД № 313/ 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 753591-[рег. номер] от 02.02.2024 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д. Г.“ – [населено място], за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв., и едноличният търговец е осъден да заплати на Национална агенция за приходите разноски за производството пред районния съд, в размер на 80,00лева.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като постановено в противоречие със събраните в производството пред въззивната инстанция доказателства. По същество се твърди, че касаторът не е годен субект на ангажираната административнонаказателната отговорност, тъй като към момента на извършване на претендираното от АНО деяние не е имал качеството на едноличен търговец. В тази връзка счита, че към датата на извършване на нарушението не е настъпило правоприемство между него и ЕТ „Г.М. - 93 - П. Г.“, чието предприятие е било в процес на прехвърляне, доколкото не е било извършено имащото конститутивно действие вписване на въпросното прехвърляне в Търговския регистър. Освен това касаторът счита, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, предвид това, че нарушението е извършено за първи път, стойността на неотчетената чрез ФУ покупка и липсата на вреди за фиска – обстоятелства, които не са били отчетени както от АНО, така и от въззивния съд. Предвид съдържанието й, съдът квалифицира наведените в жалбата оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП. Касаторът не претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представени писмени бележки, чрез пълномощника си по делото адв. Х. И. от ВТАК заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в писмените бележки.

Ответникът по касационната жалба - началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени бележки, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт И. К., твърди правилност на оспорваното решение и неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователни развитите от касатора оплаквания за незаконосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление, а по същество за безспорно доказано извършването на санкционираното деяние. С тези доводи ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 150,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилни изводите на съда, че субектът на административното нарушение е правилно определен от АНО. По същество намира нарушението за доказано, а решението на районния съд – за правилно. Предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

 

На дата 15.12.2023 г., за времето от 10:50 часа до 13:00 часа, от инспектори по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, е извършена проверка на търговски обект - павилион, находящ се на адрес [населено място], [улица], като съгласно отбелязаното в протокола от проверката, търговският обект е стопанисван от ЕТ „Г.М. - 93 - П. Г.“ с ЕИК *********. При проверката е констатирано монтирано в обекта и функциониращо ЕКАФП модел „Daisy Perfect SO 1“ с индивидуален номер на ФУ [рег. номер] и номер на фискална памет № 36721853. Преди оповестяването на проверката от проверяващите е извършена контролна покупка на една тарелка дребни сладки „Есенно листо“, на стойност 2,80 лв., заплатена в брой на Д. Г. Д.-С., заварена на място в обекта. Същата е приела плащането е било прието в 10:50 часа, като за него не бил издаден фискален бон от посоченото ФУ или касова бележка от кочан. В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от наличното фискално устройство, като в същия не фигурирала извършената контролна покупка, нито регистрирана някаква друга продажба на стоки. Същевременно е била установена фактическа наличност на парични средства в касата на ФУ, в размер на 63,75 лева. Извършилата продажбата Д. Г. Д.-С., е посочила в писмени обяснения, че П. Т. Г. е починала на на 20.11.2023 г. и от тогава търговският обект не е функционирал. Посетила го е по изключение на датата на проверката, да почисти стоките с изтекъл срок на годност, като извършила една продажба, неотразена чрез ФУ. В качеството си на наследник на П. Г. е предприела действия по прехвърляне на фирмата, процедурата още не е приключила и до приключванеето й търговският обект няма да функционира. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0108868/ 15.12.2023 г., подписан от служителите в ГДФК при ЦУ на НАП и от Д. Г. Д.-С., без възражения. В протокола била вписана покана задълженото лице или негов представител по закон да се яви в ТД на НАП – Велико Търново, за съставяне на акт за извършено административно нарушение. На определената дата Д. Д.-С. се е явила в територилната дирекция, като отново е представила писмени обяснения. В същите, извън част от вече наведените твърдения е посочила, че на 21.12.2023 г. ЕТ „Г.М. - 93 - П. Георгиева“ с ЕИК ********* е заличен като търговец, като предприятието е прехвърлено на ЕТ „Д. Георгиева“ с ЕИК *********, към датата на проверката е извършвала дейност от името и за сметка на ЕТ „Г.М.- 93 - П. Г.“. В подкрепа на твърденията си е представила писмени доказателства – разпечатки от справки в Търговския регистър, извършени чраз Единния портал за заявяване на електронни административни услуги и копие от Договор за поемане на търговското предприятие на ЕТ „Г.М. - 93 - П. Г.“, с нотариална заверка на подписите и съдържанието от дата 30.11.2023 година.

От участвал при извършването на проверката инспектор в ГДФК при ЦУ на НАП, на ЕТ „Д. Георгиева“ с ЕИК ********* е съставен Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/ 05.01.2024 г., за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът е връчен Д. Д.-С. на датата на съставянето му, която е вписала, че не е съгласна с констатираните факти и обстоятелства, в законоустановения срок ще даде допълнителни писмени обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били подадени писмени възражения. Въз основа на установеното в АУАН, началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издал НП № 753591-[рег. номер]/ 02.02.2024 г., с което за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „Д. Г.“ е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 500,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 15.02.2024 г. и е обжалвано от него пред компетентния районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд писмени доказателства, вкл.служебно изискани такива за смъртта и наследниците на П. Т. Г. и разпита на свидетелите А. М. /актосъставител/, Н. Т. и П. Т. /служители на НАП, участвали в проверката на място или при съставянето на АУАН/. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е за установени и фактическите констатации в АУАН, подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Приел е, че деянието извършено от данъчния субект осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗДДС и като такова е наказуемо по административен ред. Формирал е извод за правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение, както и за законосъобразно осъществена дейност по индивидуализация на наказанието, определено към минималния размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е счел и че липсват на основания за прилагане на чл 28 от ЗАНН. С тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил разноски в полза на ответника във въззивното производство.

 

Постановеното от Великотърновския районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Обратно на соченото от касатора, в обжалваното решение са обсъдени всички наведени в него производство оплаквания, като са изложени подробни мотиви, обосноваващи правните изводи на съда. Не са допуснати нарушения на процесуални правила при събирането на допустимите и относими към спора доказателства и делото е попълнено с такива, установяващи наведените като спорни факти. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията на първата инстанция са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

 

Както правилно е преценил ВТРС, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и Заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.1, б. „г“ от заповедта/. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.

 

По същество решението на ВТРС е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за всяко плащане на извършена продажба на стоки или услуги във или от търговски обект, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ, с изключение на случаите, изрично изброени в самата норма. Съгласно чл. 25, ал. 6, изр. първо и изр. второ от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които са относими към процесния случай, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като лицето, извършващо продажбата е длъжно едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователни са възраженията на касатора, че ЕТ „Д. Г.“ изначално не би могъл да представлява субект на изпълнителното деяние, тъй като към момента на извършването му /15.12.2023 г. /, не е бил завършен фактическият състав на правоприемството между него и ЕТ „Г.М. - 93 - П. Г.“, съответно приемащият не попада сред кръга от лицата, визирани в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тези възражения са били наведени във въззивното производство и са подробно обсъдени в обжалваното решение, изводите на районния съд изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни. В допълнение следва само да се отбележи, че същите са изцяло съобразени с константно възприетото в съдебната практика становище, че при прехвърляне/пемане предприятието на едноличен търговец, транслативният ефект настъпва със сключването на договора за прехвърляне на предприятие. В случая е безспорно, че такъв договор за поемане на предприятието на ЕТ „Г.М. - 93 - П. Г.“ от Д. Г. Д.-С., е сключен на дата 30.11.2023 г., в изискуемата от чл. 15, ал. 1 от Търговския закон форма за валидност, съответно от посочената дата е възникнал коментирания по-горе транлативен ефект на сделката. Вписването на прехвърлянето в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, не е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка и обратно на твърдяното от касатора, няма конститутивно действие, а само оповестително такова /в този смисъл Решение № 115 от 01.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 308/ 2009 г., I т.о., Решение № 122 от 3.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 122/2009 г., I т. о. и други/. Съответно на горното, като лице, поело търговското предприятие на ЕТ „Г.М. - 93 - П. Г.“, а и фактически стопанисващо търговския обект „павилион“ към момента на извършване на проверката касаторът е попадал в кръга от лица – адресати на цитираните по-горе норми от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Правилно съдът е приел, че претендираното от АНО нарушение се установява по безспорен начин от обсъдените в обжалваното решение писмени доказателства и свидетелски показания. При контролната покупка на дата 15.12.2023 г., касаторът не е изпълнил задължението си за издаване на фискален касов бон от ФУ за полученото плащане, в нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Следва да се отбележи и че в конкретния случай като доказателство за извършването на нарушението се явяват и дадените от Д. Д.-С. писмени обяснения, които съдържат безусловно потвърждение за извършената продажба и полученото плащане, кореспондиращо с констатациите от АНО, а също и обяснения за неиздаването на касова бележка. Съобразно горното, правилни са изводите на съда за безспорна доказаност неизпълнението от касатора на задължението му за издаване на фискален касов бон от ФУ за всяко получаване на плащане при извършена продажба от търговския му обект.

Районният съд е изложил и мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието не са нарушени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, които се споделят от настоящата инстанция. Видно от изложените в НП съображения, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието, предвид характера на нарушението, свързан с неотчитане на подлежащи на облагане продажби. Определеният в наказателното постановление размер на имуществената санкция е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието.

Неоснователни са и поддържаните в хода на възивното и настоящото производства, доводи за приложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поначало с неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект продажба, при всяко положение е нарушена фискалната политика на държавата, като не следва да се подценява обстоятелството, че в случая при проверката е установена разлика между отчетената и фактическата касова наличност в обекта, в размер на 63,75 лева. Макар от проверяващите да не са установени други неотчетени продажби извън контролната покупка за 2,80 лв., а касаторът да твърди, че въпросната продажба е единствена такава, сочената разлика в отчетената и фактическата наличност представлява индикация най-малкото за неспазване на нормативно установените изисквания при отчитане на налични парични средства, които не са от продажби, а по-вероятно – за извършени повече от една продажби в обекта, които не са отчетени чрез ФУ. В този смисъл, мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни данни е изводът, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Велико Търново правилно е приложил закона.

 

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на ЕТ „Д. Г.“ – [населено място] пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото частично основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място], като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 232 от 20.05.2024 г., постановено по НАХД № 313 от 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

Осъжда Д. Г. Д.-С., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Д.Г.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Национална агенция за приходите с адрес [населено място], [улица], разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.