№ 118
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 01.10.2021г. по НОХД №3116/2021г., Софийски
градски съд, НО, 13 състав е признал подсъдимия И. И. С. за виновен в това,
че в гр.София, за времето от 17.10. часа до 18.30 часа на 05.10.2018г. е държал
в себе си и в жилището си с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин, с нетно тегло 0,28 грама със съдържание на амфетамин
20% на стойност 8,40 лв., амфетамин с нетно тегло 0,53 грама със съдържание
на амфетамин 20% на стойност 15,90 лв. и коноп (марихуана) в шест обекта с
различно процентно съдържание на активно действащия наркотичен
компонент тетрахидроканабинол с общо нетно тегло 13,60 грама и с обща
стойност 81,61 лв., като общата стойност на наркотичните вещества е 105,91
лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 НК и чл.55,
ал.1, т.1 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.354а, ал.6 НК предметът на престъплението е отнет
1
в полза на държавата, а на основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия И.
И. С. са възложени направените по делото разноски в размер на 95,40 лв.,
както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия И. И. С. чрез упълномощения защитник - адв.Л. Б.. С жалбата и
нейното допълнение се иска отмяна на присъдата на първата инстанция като
неправилна и незаконосъобразна. Излагат се аргументи за липса на цел за
разпространение на наркотичните вещество, като се твърди, че тяхното
притежание не е било само на подсъдимия. Изтъкват се доводи, свързани с
наличието и на други обитатели в жилището, в което е живял подсъдимия С.
и се оспорват част от фактическите изводи на първата инстанция. В жалбата
не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 02.02.2022г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Прокурорът излага съображения за това, че
видът и количеството на наркотичните вещества, установени в подсъдимия и
в обитаваното от него жилище обосновават наличието на целта за тяхното
разпространение.
Защитникът на подсъдимия И. И. С. - адв.Л. Б. поддържа изложените
в жалбата и нейното допълнение доводи, като набляга на липсата на
разпространителска цел и твърди, че няма доказателства за такава цел.
Защитата иска преквалифициране на деянието в престъпление по чл.354а, ал.5
вр. ал.3 НК, като твърди, че част от наркотичните вещества не са били
държани от подсъдимия С., а видът и количеството на наркотика не могат да
доведат до извод за цел за неговото разпространение.
2
Подсъдимият И. И. С. е солидарен с доводите на своята защита и в
последната си дума иска намаляване на наложеното наказание.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚
и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването
на присъдата на първата инстанция, но тя трябва да бъде изменена както
досежно правната квалификация на деянието на подсъдимия, така и по
отношение на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими към
предмета на доказване по делото доказателства, като установената от него
фактическа обстановка в основните си части е и безспорна между страните по
делото, като единствените възражения относно установените факти са
свързани с намерените в стаята, обитавана от съквартиранта на подсъдимия
С. - св.И. Г. наркотични вещества.
Пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.1 НПК, като със съгласието на подсъдимия С. и на
упълномощения защитник - адв.Л. Б. са приобщени събраните по време на
досъдебното производство свидетелски показания и експертни заключения.
Тези доказателствени източници са били събрани по надлежния процесуален
ред и одобрението от първата инстанция на съгласието за провеждане на
съкратено съдебно следствие по този ред отговаря на законовите изисквания.
Фактите са следните:
Подсъдимият И. И. С. е роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, не работи, със средно образование, живее в
гр.***, ул.„***“ №39, вх.1, ет.5, ап.13, ЕГН **********.
Подсъдимият С. страда от родилен недъг на единия си крак, поради
което имал странна походка и изпитвал болки при ходене, независимо от
3
проведените операции на крака. Подсъдимият С. се издържал от канал в
социалната мрежа „Ю тюб“, в който качвал песни и получавал заплащане на
база гледането на тези песни.
Към месец октомври 2018г. подсъдимият И. И. С. обитавал
апартамент №21, находящ се в гр.***, ж.к.„***“, бул.„***“ № 36, вх.А, ет.3.
Жилището посредством брокер било отдадено под наем от неговия
собственик - св.Е. С. В. на св.И. Е. Г., който познавал подсъдимия С. и го
поканил да живеят заедно, за да делят заплащания наем за жилището.
Подсъдимият се съгласил и се нанесъл в апартамента през месец
август 2018г., като останал в жилището до началото на месец ноември 2018г.
Обитаваният от св.Г. и от подсъдимия С. апартамент бил двустаен и
се състоял от всекидневна - хол, който бил общо помещение заедно с кухнята,
спалня, малък килер, малка баня и тоалетна. Св.Г. обитавал спалнята, където
имало тераса, а подсъдимият - хола, където се намирала и кухнята. Бравата на
вратата на спалнята (стаята, в която живеел св.Г.) била развалена като нямала
езиче и не можела да се затваря плътно и да се заключва Вратата на другата
стая - хола била дървена с декоративно стъкло и подсъдимият я заключвал,
като имал ключ, който стоял в него. На стъклото на вратата на хола
подсъдимият С. поставил завеса.
В стаята на св.Г. се намирал телевизора и терасата, като
подсъдимият използвал терасата, за да пуши, дори и в отсъствие на св.Г..
Св.Г. знаел, че подсъдимият употребява наркотици поради болките,
които изпитва от крака си и заради емоционалната си депресия от липсата на
баща. Св.Г. предупредил подсъдимия, че жилището е собственост на
полицейски служител и е недопустимо в него да има наркотици, но
подсъдимият съхранявал употребяваните от него наркотични вещества в
своята стая, както и в стаята на св.Г..
На 05.10.2018г. около 17.10 часа служителите на 08 РУ-СДВР св.В.
Ю. М. и св.Г. Х. Г. се намирали в района на ж.к.„Дружба“ в гр.София, където
изпълнявали задълженията си като полицейски патрул (ППГ 856) за времето
от 07,00 часа до 19,00 часа.
Двамата полицаи се намирали срещу бл.26 на бул.„Искърско шосе“
4
в ж.к.„ Дружба“, когато забелязали подсъдимия И. И. С. и решили да му
извършат полицейска проверка.
При спирането на подсъдимия С. полицаите забелязали, че той се
притеснил и го попитали защо.
Подсъдимият С. казал на свидетелите М. и Г., че носи в себе си
амфетамин за лична употреба.
Двамата свидетели незабавно докладвали в дежурната част, след
което, по разпореждане на дежурния офицер, подсъдимият С. бил отведен в
сградата на 08 РУ-СДВР и предал доброволно държаното от него вещество.
При изследването на това вещество с физикохимична експертиза №19/НАР-
414 (л.98-л.100 от досъдебното производство) е установено, че веществото
представлява високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло
0.28 гр., с процентно съдържание на амфетамин 20% на стойност 8.40 лв.
Подсъдимия бил задържан за срок от 24 часа.
След задържането служители 08 РУ-СДВР провели „беседа“ с
подсъдимия С., който казал, че в жилището, което обитава - описаният по-
горе апартамент №21 в гр.***, ж.к.„***“, бул.„***“ № 36, вх.А, ет.3, държи
още амфетамин.
В резултат на това изявление на подсъдимия полицейските
служители взели решение да извършат претърсване на посоченото жилище.
Претърсването било извършено от разследващ полицай в присъствието на две
поемни лица – св.К. С. И. и св.А.-М. В. М..
При проведеното следствено действие в хола с кухненския бокс,
обитаван от подсъдимия С. били намерени наркотични вещества и уреди за
употребата им:
- на масата имало порцеланова чиния, в която имало прахообразно
вещество. До чинията на масата имало 2 броя метални гриндера (мелнички)
от жълт метал, работеща електронна везна и полиетиленово пликче от тютюн,
съдържащо тревиста маса.
- в шкаф на спалнята в хола (под матрака) в сини калцуни имало два
полиетиленови плика, съдържащи тревиста маса. В другия край под матрака
имало кашон, съдържащ множество консерви, зад които имало 37 бр.
банкноти с номинал от 100 евро и 22 бр. банкноти с номинал от 50 евро.
5
В другата стая - спалнята, обитавана от св.Г., в дървен шкаф имало
пластмасов гриндер (мелничка) и полиетиленово пликче съдържащо
найлонови пликчета, тревиста маса и полиетиленово пликче съдържащо
тревиста маса.
Бил съставен протокол за претърсване и изземване, одобрен по-
късно от съдия при СГС.
При изследването с физикохимични експертизи било установено, че
намерените вещества представляват:
- амфетамин с нето тегло 0.53 гр., със съдържание на амфетамин в
обекта 20% на стойност 15.90 лв. (по физикохимична експертиза №19/НАР-
414(л.98-л.100 от досъдебното производство)
- коноп (марихуана) - по физикохимична експертиза №8-Х/2019
(л.67-л.74 от досъдебното производство), разпределен в пет обекта:
+ обект №1 - с нето тегло 2.05 грама със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16%, на стойност
12.30 лв.;
+ обект №2 - с нето тегло 0.46 грама със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13% на стойност
2.76 лв.;
+ обект №1.1 - с нето тегло 4.14 грама със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10% на стойност
24.84 лв.;
+ обект №1.2 - с нето тегло 2.91 грама със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност
17,46 лв. и
+ обект №2 - с нето тегло 4.03 грама със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13%, на стойност
24.18 лв.
- коноп (марихуана) - по физикохимична експертиза №637-Х/2019
(л.146-л.152 от досъдебното производство) - един обект - с нето тегло 0.0123
грама на стойност 0.07 лв., без определено съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
6
Общото нето тегло на намерената в обитаваното от подсъдимия С.
жилище марихуана възлиза на 13.60 грама на обща стойност 81.61 лв.
Подсъдимият И. И. С. е психично здрав. При него липсва синдром на
зависимост към наркотични вещества, а се касае за епизодичен прием на
марихуана и стимуланти.
Амфетаминът, тетрахидроканабинолът и конопът са под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са
включени включен в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета въз основа на чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП.
На досъдебното производство са назначени дактилоскопни
експертизи на иззетите при претърсването в жилището, обитавано от
подсъдимия С. вещи, като върху нито една от тях не са открити годни за
експертно изследване дактилоскопни следи.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия И. И. С. (от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4
НПК), показанията на свидетелите В. Ю. М., Г. Х. Г., А.-М. В. М., К. С. И., Е.
С. В. и И. Е. Г., заключенията на изготвените на досъдебното производство
дактилоскопна експертиза (л.62-л.64 от досъдебното производство),
физикохимична експертиза (л.67-л.74 от досъдебното производство),
дактилоскопна експертиза (л.96-л.97 от досъдебното производство),
физикохимична експертиза (л.98-л.100 от досъдебното производство),
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.112-л.116 от
досъдебното производство), съдебно-оценителна експертиза (л.117-л.118 от
досъдебното производство), физикохимична експертиза (л.146-л.152 от
досъдебното производство) и допълнителна съдебно-оценителна експертиза
(л.157-л.158 от досъдебното производство), както и от писмените
7
доказателства и доказателствени средства - справка АИС „БДС“ със снимка
(л.8 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване
(л.17-л.18 от досъдебното производство), определение СГС (л.25 от
досъдебното производство), експертни справки (л.30, л.32 и л.34 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.35 от
досъдебното производство), справка за съдимост (л.75 от досъдебното
производство), приемо-предавателен протокол №64001/12.07.2019г. (л.105 от
досъдебното производство), опис разписка за връщане на иззетите парични
средства (л.110 от досъдебното производство), експертна справка (л.128 от
досъдебното производство), справка за неприключили наказателни
производства (л.153 и л.155 от досъдебното производство), справка за
съдимост (л.154 от досъдебното производство), експертно решение на ТЕЛК
(л.196 от досъдебното производство), договор за наем (л.199 от досъдебното
производство) и справка за съдимост - л.18 от съдебното производство).
Доказателствената съвкупност е била подложена на подробен анализ
и коментар от първата инстанция, но в изпълнение на правомощията си по
чл.314 и чл.316 НПК въззивният съд направи собствена преценка на тези
доказателствени източници, като намери, че в тях не съществуват
противоречия по отношение на основните факти по делото.
Единственото съществено противоречие е относно това, дали
намерените в стаята, обитавана от св.Г. наркотични вещества в две пликчета,
както и пластмасовия гриндер (мелничка) са на св.Г. или на подсъдимия С..
Настоящият съд приема, че показанията на св.Г. относно произхода
на тези вещества и на мелничката са достоверни и логични. Свидетелят е
подробно разпитан от органите на досъдебното производство, последователно
и пълно е описал своето поведение, своите възприятия за подсъдимия и за
неговите действия, изложил е дори неблагоприятни за себе си факти,
свързани с неговата минала употреба на наркотични вещества, като няма
основание да се счете, че този свидетел затаява истина, за да се предпази от
наказателно обвинение, както счита защитата.
Напротив - обясненията на подсъдимия С., които са
непоследователни във времето, очевидно изпълняват най-вече своята
функция на изграждане на защитна версия за смекчаване на наказателната му
8
отговорност. В първите си обяснения пред органите на досъдебното
производство, дадени на 06.10.2018г. непосредствено след деянието и
надлежно приобщени по предвидения в НПК ред, подсъдимия признава
държането на всички наркотични вещества (срв. л.39 от досъдебното
производство), а едва при вторите си обяснения, дадени повече от две години
по-късно - на 21.04.2021г. (л.195 от досъдебното производство), той изгражда
версия за това, че част от наркотика е на св.Г..
Нито пред поемните лица при извършеното претърсване - св.М. и
св.И., нито пред полицейските служители - св.М. и св.Г., подсъдимият е
направил разграничение в намерените в обитаваното от него жилище
наркотични вещества по отношение на тяхното държане от него или от св.Г. и
не е посочил, че наркотиците не са негови.
На досъдебното производство са положени всички усилия за
изследване на опаковките на наркотичните вещества и на другите веществени
доказателства, иззети при претърсването на 05.10.2018г., като не отговаря на
истина твърдението на защитата, че не са изследвани за дактилоскопни следи
на св.Г.. Всички вещи са изследвани за дактилоскопни следи, но не са
установени такива, които да са били годни за сравнително идентификационно
изследване - л.62-л.64 от досъдебното производство и л.96-л.97 от
досъдебното производство.
Останалите факти по делото са установени по категоричен начин
както от свидетелските показания на посочените вече свидетели, които са
последователни и логични, така и чрез многобройните експертни
изследвания, извършени по делото, при които са установени вида,
количеството, качеството и стойността на намерените и иззети наркотици,
психичното и здравословно състояние на подсъдимия С..
Писмените доказателства, събрани на досъдебното производство,
вкл. представените от подсъдимия, подкрепят неговите обяснения относно
причините за употреба на наркотични вещества, като в тази връзка съдът
цени и показанията на св.Г., който възпроизвежда независимо от подсъдимия
същите причини, които той е възприел преди задържането на подсъдимия на
05.10.2018г.
Поради това съдът прие, че описаната фактическа обстановка се
установява именно от посочените доказателствени източници, като наличното
9
противоречие е свързано с обясненията на подсъдимия С. и неговото право да
изгражда своя защитна версия, която обаче се опровергава от всички други
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка и направен
доказателствен анализ, въззивният съд, за разлика от първата инстанция,
намира че подсъдимият И. И. С. е осъществил състава на престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК.
От обективна страна - в гр.София, за времето от 17.10. часа до
18.30 часа на 05.10.2018г. подсъдимият И. И. С. е държал в себе си и в
жилището си високорискови наркотични вещества - амфетамин, с нетно тегло
0,28 грама със съдържание на амфетамин 20% на стойност 8,40 лв.,
амфетамин с нетно тегло 0,53 грама със съдържание на амфетамин 20% на
стойност 15,90 лв. и коноп (марихуана) в шест обекта с различно процентно
съдържание на активно действащия наркотичен компонент
тетрахидроканабинол с общо нетно тегло 13,60 грама и с обща стойност
81,61 лв., като общата стойност на наркотичните вещества е 105,91 лв.
Посочените наркотични вещества са под контрол съгласно Единната
Конвенция на ООН за упойващите вещества, ратифицирана от Република
България (обнародвана в ДВ, бр.87/1996г.), Конвенцията на ООН от 1988г. за
борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества,
ратифицирана от Република България (обнародвана в ДВ, бр.89/1993г.) и
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ,
бр.30/1999г.).
Към инкриминираната дата тези наркотични вещества нямат легална
употреба и са поставени под контрол, съгласно цитираните нормативни
актове, като са посочени в Приложение №1, Списък I - „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета въз основа на чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП
(ПМС №293/2011г. - ДВ, бр.87/2011г.).
Подсъдимият С. не е имал надлежно разрешително изискващо се
10
съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП за
държане на описаните високорискови наркотични вещества.
Наркотичните вещества са били в подсъдимия С. и в обитавания от
него апартамент, като той лично е казал на полицейските служители за
намиращите се в жилището наркотични вещества.
Липсват обаче основанията да се приеме, че е налице цел за
разпространение на тези наркотични вещества. Количеството и видът на
наркотичните вещества не позволяват да се приеме, че е била налице такава
цел при тяхното държане. Напротив - по делото категорично е установено, че
подсъдимият С. е употребявал наркотични вещества амфетамин и марихуана
по повод на своето здравословно състояние и на неговата ангажираност с
подържания от него канал в „Ю тюб”. В тази насока са както заключението от
проведеното експертно изследване (л.112-л.116 от досъдебното
производство), така и показанията на св.Г., които напълно съвпадат с
дадените от подсъдимия обяснения относно тези обстоятелства. По делото не
съществуват никакви данни подсъдимият да се е занимавал с разпространение
на наркотични вещества, а стойността на намерения наркотик, неговото
сравнително ниско количество, обстоятелството, че при задържането на
подсъдимия той е носел в себе си наркотичното вещество амфетамин в уред
за неговата употреба - всичко посочено потвърждава твърдението на
подсъдимия С., посочено още при неговото задържане и в протокола за
извършеното претърсване в обитаваното от него и св.Г. жилище, че
наркотиците са изцяло за лична употреба.
Поради това въззивният съд приема, че не може да се търси
наказателна отговорност от подсъдимия С. за държането на наркотични
вещества с цел разпространение, а той следва да носи отговорност за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК - държане на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият С. е съзнавал, че държи високорискови
наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, без да има за това
съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят
11
общественоопасни последици, които е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е знаел за категоричната забрана, която българският закон
поставят за държането на наркотични вещества, но независимо от това е
държал инкриминираните вещества в себе си и в дома си.
Поради посочените правни съображения и на основание чл.337, ал.1,
т.2 НПК въззивният съд намери, че следва да измени присъдата на първата
инстанция, като преквалифицира деянието на подсъдимия С. от престъпление
по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 НК в такова по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК,
като го оправдае по обвинението наркотичните вещества да са били държани
с цел тяхното разпространение.
Не са налице предпоставките да се приеме, че случаят е маловажен
по смисъла на чл.354а, ал.5 вр. ал.3 НК, както пледира защитата и както иска
подсъдимия. В подсъдимия и в неговото жилище на няколко места, макар и в
неголеми количества, са държани наркотични вещества от два вида -
амфетамин и коноп, на обща стойност над 100 лв., подсъдимият не е зависим
към наркотични вещества, а смекчаващите обстоятелства, макар и да са
многобройни (вж. и по-долу), не налагат извод, че престъплението на
подсъдимия С. е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК. Поради
това липсват основанията на чл.93, т.9 НК да се приеме, че конкретният
случай е маловажен по смисъла на закона и не може да намери приложение
разпоредбата на чл.354а, ал.5 НК.
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години и
„глоба” от 2 000 лв. до 10 000 лв.
Първата инстанция е определила наказанието за подсъдимия С.,
изхождайки от предвиденото в чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК наказание -
„лишаване от свобода” от две до осем години и „глоба” от 5 000 лв. до
20 000 лв. При определяне на наложеното наказание от десет месеца
„лишаване от свобода”, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК, като е слязъл под предвидения в закона минимум
от две години „лишаване от свобода” и не е наложил кумулативно
предвиденото наказание „глоба”.
12
Въззивният съд напълно споделя основанията, посочени от първата
инстанция, за наличието на предпоставките по чл.55 НК, като тази разпоредба
следва да намери приложение и при приетата от настоящия съдебен състав
правна квалификация на деянието и наказанието за подсъдимия И. И. С. бъде
определено под минимума от една година „лишаване от свобода” и отново да
не се налага кумулативно предвиденото наказание „глоба”. С оглед на
приетата по-лека квалификация следва да се намали и определеното от
първата инстанция наказание, като се наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца - малко над минималния възможен размер
съгласно закона.
Налице са многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
С. обстоятелства - неговото чисто съдебно минало, младата му възраст,
неговото социално и семейно положение, тежкото му здравословно
състояние, сравнително ниската стойност и количество на държаните от него
наркотични вещества. Липсват каквито и да било отегчаващи обстоятелства.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че и най-ниското
предвидено в закона наказание от една година „лишаване от свобода” се
явява несъразмерно тежко на данните за личността на подсъдимия и на
обществената опасност на конкретното деяние, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК, като се определи
наказание под една година „лишаване от свобода” - шест месеца „лишаване
от свобода“, без да се налага кумулативно предвиденото наказание „глоба”,
доколкото основното наказание от шест месеца „лишаване от свобода” ще
способства напълно за постигане на целите на наказателната репресия по
чл.36, ал.1 НК. Конкретният размер на наложеното наказание - малко над
предвидения в закона възможен минимум по чл.39, ал.1 НК, ще посочи
обществената укоримост и запретеността на стореното от подсъдимия С. и ще
го напъти към осъзнаване на изискванията към неговото поведение занапред.
Поради това и в съответствие с чл.337, ал.1, т.1 НПК този състав
изменя присъдата на първата инстанция, като намалява наложеното наказание
„лишаване от свобода” от десет месеца на шест месеца.
Налице са и основанията за прилагане на института на условното
осъждане по чл.66, ал.1 НК, а и липсва съответен протест по смисъла на
13
чл.337, ал.2, т.2 НПК, който да позволи отмяната на освобождаването от
изтърпяване на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, което е предвидил
градският съд. Съществуват всички предпоставки, които позволяват да се
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК - налага се наказание под три години
„лишаване от свобода”, подсъдимият С. не е осъждан, а ефективното
изтърпяване на наложеното наказание по-скоро би имало негативен ефект за
неговата личност, като ще попречи на социалната му реализация и адаптация.
По тези причини въззивният съд намери, че следва да потвърди
присъдата на първата инстанция в частта, с която на основание чл.66, ал.1 НК
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
Първата инстанция правилно е възложила направените по делото
разноски в съответствие с изискванията на чл.189, ал.3 НПК и присъдата
трябва да се потвърди в тази нейна част.
Произнасянето по веществените доказателства и отнемането на
предмета на престъплението в полза на държавата също е направено в
съответствие с изискванията на чл.354а, ал.6 НК.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейната
отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
6 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 01.10.2021г.‚ постановена по НОХД
№3116/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 състав като:
- ОПРАВДАВА подсъдимия И. И. С. (с установена по делото
14
самоличност) по внесеното в съда обвинение да е държал наркотичните
вещества с цел разпространение;
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия И. И. С. (с
установена по делото самоличност) престъпление от такова по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4, алт.1 НК в такова по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК;
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. И. С. (с установена по
делото самоличност) наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 01.10.2021г.‚ постановена по НОХД
№3116/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 състав в останалата
част.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15