Р Е Ш Е Н И Е № 302
гр.Пловдив,
06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в
състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от
съдията т.дело №165 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
“ТИТИ-99”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Д.,
обл.Хасково, ул.“Петър Берон“ бл.2, вх.В, ет.4, ап.12, представлявано от М.Т.Д.,
твърди, че на 14.01.2017 г. е сключил с ответника договор, с който последният
му е възложил извършване на строително-монтажни работи в собствения си обект –
складова база, с.С., общ.Д.. Твърди, че е извършил ремонтните действия в срок и
на 26.04.2017 г. страните са подписали приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ изпълнението на работите по вид, количество и стойност, както и
приемането им без забележки от страна на ответника. С протокола страните са се
съгласили, че стойността на ремонта е 53 137 лв. без ДДС, или 63 765,42 лв. с
ДДС. За дължимото възнаграждение ищецът е издал три фактури, както следва: ф-ра
№437/28.04.2017 г. на стойност 24 000 лв., ф-ра №482/31.07.2017 г. на стойност
10 800 лв. и ф-ра №495/12.02.2018 г. на стойност 28 965,42 лв. Ответникът е заплатил
част от възнаграждението, равняваща се на сумата 15 800 лв. Ищецът е изпратил
покана за изплащане на остатъка, с оглед закъснението, с която е дал
допълнителен срок за това. Ответникът не е предприел действия в тази насока.
Ето защо, след допуснато от съда изменение на исковата претенция по размер, е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 44 765,42
лв., представляваща неплатен остатък от стойността на СМР, дължима по договор
за СМР от 14.01.2017 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът
“ЕВРОФЕРМЕР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“България“ №166, ет.2, ап.11, представлявано от Е.Ф.Г., оспорва
иска по основание. Възразява, че посоченият от ищеца договор има характер на
предварителен, с него не са уточнени и уговорени видовете СМР, както и техните
количества и стойност. Възразява, че работите, описани в приложения от ищеца
приемо-предавателен протокол не са извършени, както и, че протоколът е съставен
предварително. Възразява, че извършените от него плащания са авансови и реално
изпълнение по договора липсва, поради което не се дължи претендираното
възнаграждение. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен.
Претендират се деловодни разноски и от тази страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се, че на 14.01.2017 г. между страните е сключен договор, с който ответникът е
възложил на ищеца да извърши строително монтажните работи на обект Складова
база – с.С. Уговорена е стойност на СМР 50 000 лв. без ДДС, като
окончателната цена да се определи с приемо-предавателен протокол. Уговорен е
3-дневен срок за плащане след представяне на приемо-предавателния протокол.
Приет е
като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 26.04.2017 г.,
според който изпълнителят предава, а възложителят приема изпълнени работи на
обща стойност 63 765,42 лв. с ДДС.
Установява
се, че ищецът е издател на три фактури с получател ответното дружество и
предмет „СМР по договор от 14.01.2017 г.“, както следва: ф-ра
№**********/28.04.2017 г. на стойност 24 000 лв., ф-ра
№**********/31.07.2017 г. на стойност 10 800 лв. и ф-ра
№**********/12.02.2018 г. на стойност 28 965,42 лв.
Прието
е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че от горните фактури първите две са отразени счетоводно при
ответника като задължение към ищеца с основание „ремонтни СМР на база“, същите
фактури са включени в справките-декларации по ЗДДС и в дневник на покупките на
ответника, ползван е данъчен кредит по тях. Последната фактура не е отразена
счетоводно при ответника, не е включена в дневниците и в справки-декларации по
ЗДДС за допустимия от закона период. В счетоводните регистри и на двете страни
са отразени частични плащания по първите две фактури, с които са погасени
задълженията по ф-ра №**********/28.04.2017 г. до остатъчен размер 9 000
лв. и по ф-ра №**********/31.07.2017 г. до остатъчен размер 6 800 лв. От
експертизата се установява още, че в периода от м.01.2017 г. до м.04.2017 г.
ответникът е с наети от 7 до 5 лица, в това число зидари и общи работници; в
инвентаризационния опис за периода 01.01.2017 г. – 30.04.2017 г. фигурира
товарен автомобил марка Мерцедес Бенц, модел 308 D, за който
има издадени пътни листове от гр.Д. до с.С. и обратно в горепосочения период; в
активите на ответника фигурират следните машини за извършване на СМР –
вибратори, скелета, турбозол за замазка и бетон, къртач. Работниците са
извозвани до местоизпълнението с вътрешнофирмен транспорт, поради което
заповеди за командировка не са издадени; дружеството-изпълнител е разполагало с
по-голяма част от материалите, вложени в обекта по процесния договор, като складова
наличност.
Приети
са основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, от които
се установява, че след оглед на място от вещото лице се констатира, че
описаните в представения от ищеца приемо-предавателен протокол строителни
работи са извършени. Констатирана е от експерта разлика в количествата на
извършените работи, която е отразена в допълнителното заключение – на място се
установяват работи в по-малко количество спрямо отразеното в
приемо-предавателния протокол. Според заключението стойността на СМР, измерени
на място, е 51 116,14 лв. с ДДС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От
приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по
несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по силата на
договор за извършване на строителни работи, по отношение на който приложими са
разпоредбите на ЗЗД относно договора за изработка. Възраженията на ответника,
че приложения от ищеца договор е само предварителен, са неоснователни. В
договора е уговорен общо резултатът, който трябва да бъде изработен, посочена е
и приблизителна стойност на същия, като е уточнено, че цената ще се определи
според действително извършените на място работи след съставяне на
приемо-предавателен протокол, в който същите ще бъдат отразени. Посоченото
уговаряне не противоречи на закона – чл.266, ал.1, изречение второ ЗЗД, ето
защо следва да се приеме, че договорът отговаря на изискванията на чл.258 и
сл.ЗЗД и валидно обвързва страните. От приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза са установява, че работите по процесния обект,
отразени в представения от ищеца приемо-предавателен протокол, са изпълнени на
място. Доказателства за това същите да са изпълнени от друго лице, различно от
ищеца, не се представят, няма и такива твърдения в отговора и в допълнителния
отговор, депозирани по делото. Същевременно, ответникът чрез законния си
представител е подписал нарочен документ, според който работите са изпълнени и
са му предадени от ищеца. Формалната доказателствена сила на документа не е
оспорена, поради което следва да се приеме, че ответникът е направил изявление
за приемане на работата от ищеца. Посоченият приемо-предавателен протокол
съставлява извънсъдебно признание на възложителя за това, че договорът е
изпълнен от страна на изпълнителя. В насока на това, че изпълнителят е изправен
е и доказаното по делото счетоводно отразяване на първите две фактури, издадени
по повод процесния договор, от страна на възложителя, както и ползването на
данъчен кредит по тях. Посочените действия според съдебната практика (Решение
№30/08.04.2011г. по т.д.№416/2010г., І т.о., Решение №109/07.09.2011г. по
т.д.№465/2010г., ІІ т.о.; Решение №154/13г. по т.д.№1263/2011г., ІІ т.о., Решение
№118/11г. по т.д.№491/10г., ІІ т.о. и др.) представляват признание за неизгодни
за страната факти, а именно – относно това, че договор е сключен и същият е
изпълнен до размера на стойността на всяка счетоводно и данъчно отразена
фактура. Акт на извънсъдебно признание на договора и неговото изпълнение са и
извършените от възложителя частични плащания, които не са отразени като
авансови в счетоводството на страните. В насока на този извод са и данните по
делото, че ищецът е разполагал с работници, транспорт, техника и материали, с
които да изпълни процесните работи. Що се отнася до това, че според
заключението част от материалите не са били налични – от ищеца се представиха
доказателства за тяхното закупуване (фактури), а по отношение на техниката –
няма пречка същата да е наета, а не лична на изпълнителя. Ето защо съдът намира,
че от доказателствата се установява, че договор за СМР е сключен между
страните, както и, че ищецът е изправна страна по договора.
Не се
установява, обаче, ищецът да е изпълнил точните количества СМР, отразени в
представения от него приемо-предавателен протокол. В тази част същият е оборен
от ответната страна с приетата по делото строителна експертиза, според която
работите са изпълнени, но в различни количества, по-малко от отразените в
протокола. В насока на този извод, а именно – че конкретните СМР, изпълнени от
ищеца и приети от ответника, са в по-малки количества и стойност, е и
установеното по делото от счетоводната експертиза липса на счетоводно и данъчно
отразяване от страна на ответника на последната издадена от ищеца фактура.
Според техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективна и
неоспорена от страните, стойността на реално изпълнените работи е
51 116,14 лв. с ДДС. От тази стойност следва да се приспадне стойността на
извършените плащания в общ размер 19 000 лв., установени от счетоводната
експертиза, която също се възприема изцяло. Така искът се явява основателен до
размер 32 116,14 лв. и до този размер следва да се уважи, като сумата се
присъди в тежест на ответника, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 09.03.2018 г., до окончателното плащане, тъй като ответникът е в забава
според договора, считано от изтичане на 3 дни от подписване на
приемо-предавателния протокол. За разликата до пълния заявен размер след
допуснатото в съдебно заседание изменение от 44 765,42 лв. искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и с оглед направените от страните искания, всяка от тях има
право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е заплатил
държавна такса, от която съразмерно на уважената част от иска следва му да се
присъди сумата 1 284,65 лв. Заплатил е разноски за възнаграждение на
адвокат в размер 2 400 лв. и възнаграждения на вещо лице в размер 330 лв.,
общо 2 730 лв., от които по съразмерност следва да му се присъдят 1 958,59
лв. Общият размер на таксите и разноските на ищеца, които следва да бъдат
платени от ответника, е 3 243,24 лв.
Ответникът
претендира и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
3 000 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер 540 лв., общо 3 540
лв., от които съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция му се
следват 1 000,29 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЕВРОФЕРМЕР“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“България“ №166,
ет.2, ап.11, представлявано от Е.Ф.Г., да заплати на “ТИТИ-99”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Димитровград, обл.Хасково,
ул.“Петър Берон“ бл.2, вх.В, ет.4, ап.12, представлявано от М.Т.Д., сумата 32 116,14 лв. (тридесет и две
хиляди сто и шестнадесет лева и 14 ст.) – неплатен остатък от стойността на
строително-монтажни работи, изпълнени по договор за СМР от 14.01.2017 г., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 09.03.2018 г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горната сума до пълния заявен
размер от 44 765,42 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “ЕВРОФЕРМЕР“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“България“ №166,
ет.2, ап.11, представлявано от Е.Ф.Г., да заплати на “ТИТИ-99”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Димитровград, обл.Хасково,
ул.“Петър Берон“ бл.2, вх.В, ет.4, ап.12, представлявано от М.Т.Д., сумата 3 243,24 лв. (три хиляди двеста
четиридесет и три лева и 24 ст.) – държавна такса и разноски за производството
по т.д.№165/2018 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
ОСЪЖДА “ТИТИ-99”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Димитровград, обл.Хасково, ул.“Петър Берон“
бл.2, вх.В, ет.4, ап.12, представлявано от М.Т.Д., да
заплати на “ЕВРОФЕРМЕР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“България“ №166, ет.2, ап.11, представлявано от Е.Ф.Г., сумата 1 000,29 лв. (хиляда лева и 29
ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№165/2018 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, ХVІ състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: