РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. гр. Хасково, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200870 по описа за 2021 година
установи, че:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Г. ИЛК. П., чрез адв.М.Б., против
Наказателно постановление № 19-1253-001452/24.01.2020г. на Началник сектор ПП при
ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни
норми. Твърди, се че в АУАН и НП не са описани подробно фактите и обстоятелствата при
които са извършени твърдените нарушения, както и елементите от обективна страна на
същите. Това било съществено процесуално нарушение, което водело до невъзможност
жалбоподателят да разбере в какво точно се състои обвинението. Поради това се иска съдът
да отмени атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично. В съдебно заседание се явява адв. М.Б. която поддържа жалбата и в хода по
същество изнася доводи, защо следва да се отмени НП. В тази връзка иска от съда да отмени
атакуваното НП и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: С атакуваното в
настоящото производство НП на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково, на основание
чл.179, ал.2,предл.1от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева, на
1
основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на
25.09.2019 в 21:35ч. в гр.Хасково по ул.“Стара Планина“, управлявал лек автомобил **** с
регистрационен номер ****, като при избиране скоростта на движение не се съобразява с
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост и на десен завой на к-щето с ул.Брегалница губи
контрол над автомобила и с задна дясна част се удря в метален стълб на улично осветление,
намиращ се на ул.Брегалница. Водачът след това напуска, местопроизшествието- ПТП-то,
без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията на която е настъпило
произшествието. На место след подаден сигнал за ПТП-то пристигнали свидетелите Ж. К.
Ив. и Т. Ив. П.. Там те установили лек автомобил **** с регистрационен номер ****, като
според свидетелите водачът на автомобила не бил на место. На место до автомобила бил
св.Ив. К. С., който твърди, че е бил пътник в автомобила. Жалбоподателят бил отишъл да
изпрати приятелката си до вкъщи. След като установили, горната фактическа обстановка св.
Ж. К. Ив. в присъствието на св.Т. Ив. П. съставил АУАН на жалбоподателя, като
нарушенията в него са квалифицирани по чл.20 ал. 2 от ЗДвП и по чл.123 ал. 1 т.з б.“В“ от
ЗДвП. Акта е предявен и връчен срещу подпис на нарушителя. Същият не е отбелязал, че
няма възражения по констатациите в акта.
На база АУАН е издадено и атакуваното НП, като в него е възприета същата
фактическа обстановка и са описани, същите нарушения, на които е дадена и същата правна
квалификация.
Горната фактическа обстановка се доказа от разпита на свидетелите свидетелите Ж.
К. Ив., Т. Ив. П. и Ив. К. С.. Показанията на свидетелите потвърждават приетата от съда
фактическа обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението и е съставен
АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП – Чл. 20. Ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП -
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
т.3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
2
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Разпоредбата на чл.179,ал.2 от ЗДвП предвижда – Чл. 179. ал. (2) (Нова - ДВ, бр.
43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
Разпоредбата на чл.175, ал.1т.5 от ЗДвП предвижда - Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43
от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:
5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;
Следователно, нарушенията, за които са наложени административни наказания на
жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.
Настоящият състав намира, че по отношение на описаното в т.1 от НП нарушение, при
съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които водят до
отмяната на атакуваното НП в тази част за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. На първо
место според съда в АУАН и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно
чл.42 и 57 от ЗАНН по отношение нарушението описано в НП. Според съда не е пълно
описанието на това нарушение и не са посочени всички обстоятелства при които то е
извършено. Съвсем общо е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС по
ул.“Ст.Планина“ в гр.Хасково, от страна на нарушителя, като при избиране скоростта на
движение не се съобразява с състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и на десен завой на
кръстовището с ул.Брегалница губи контрол над автомобила и с задна дясна част се удря в
метален стълб на улично осветление, намиращ се на ул.Брегалница. тоест не е посочено с
какво точно не се е съобразил водача за да се стигне до настъпване на ПТП. Какви са били
особеностите на релефа за де е трябвало повишено внимание в случая не е посочено. Какво
е било сэстоянието на пътя, дупки ли е имало или други неравности. Каква е била
видимостта и интензивността на движението. Тоест липсва конкретно описание на това
нарушение и по-точно обстоятелствата при които точно е настъпило ПТП-то и с които не се
е съобразил водача на лекият автомобил. Всичко това е от изключително значение с оглед
правото на защита на жалбоподателя. Същата грешка е пренесена и в НП. Тава води до
отмяна на НП. В подкрепа на горното е и константната практика на АС – Хасково по
Решение № 740/11.10.2018г. по АНД /к/ №637/2018г., Решение от 08.03.2017г. по к.а.н.д.
№21/2017г. , Решение от 24.09.2015г. по к.а.н.д. №691/2015г. и др.
Що се отнася до нарушението описано в т.2 от НП съдът намира, че тук при
съставянето на АУАН и издаването на НП също са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до отмяната на НП в частта му на нарушението описано в т.2 от
същото, а именно за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Според съда точно е
посочена датата на нарушението и мястото на извършването му. Тук обаче не са описани
всички елементи от обективна страна на нарушението, а именно с кого е следвало да има
съгласие жалбоподателя относно обстоятелствата, свързани с настъпилото произшествие,
като се има предвид, че се твърди, че той се е ударил в метален стълб. Тоест тук нямаме
двама участника които да имат противоречия и несъгласия, за да е следвало да извикат
3
органите на КАТ и да останат на место. Тоест според съда са налице неточности и по-скоро
непълнота в описанието на нарушението в неговата текстова част относно всички
обстоятелства и факти при които е извършено нарушението. Това на практика води до
съществено процесуално нарушение и до отмяна на НП в тази му част. Следва да се
отбележи, че така както е описано нарушението и е дадена неговата правна квалификация,
то двете не се покриват и не съответстват една на друга. Нещо повече според съда
описаното нарушение е несъставомерно под правната квалификация под която е
квалифицирано, а именно чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Тоест и в тази си част НП следва
да се отмени на процесуално основание.
По отношение и на двете нарушения следва да се отбележи и факта, че липсва посока
на движение на лекият автомобил. Нещо повече в НП се твърди, че е завил на дясно по
ул.Брегалница, а св.Ив. К. С. твърди, че автомобилът се е движел точно в обратната посока ,
а именно по ул.“Ст.Планина“ в посока центъра на гр.Хасково и са завили на ляво по
ул.Брегалница.
По същество съдът намира, че по т.1 от НП, а именно за нарушението по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, че по отношение на това нарушението визирано НП, до колкото в него е посочено, че
причината за ПТП е при избиране скоростта на движение не се съобразява с състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост и на десен завой на кръстовището с ул.Брегалница то нито един от
тези обстоятелство не се доказа. Нито един от свидетелите не конкретизира в разпита си,
кой е този елемент от изброените по-горе с който не се е съобразил при избиране на
скоростта жалбоподателя, за да не може да спре при възникване на опасност и каква е била
опасността. Затова и съдът намира нарушението за недоказано, до колкото двамата
полицейски служители са установили само автомобил който дори не е бил на самото
местопроизшествие а по-навътре в улицата. Нещо повече според св. Ив. К. С. причината за
ПТП-то е , че жалбоподателят виждайки насреща си друг лек автомобил при завиването по
ул.Брегалница, е спрял и дал назаден ход за да избегне ПТП с този автомобил, но не е видял
стълба и е самокатастрофирал. Последното според съда е житейски оправдано и
кореспондира с щетите по процесното МПС. Това е така защото ударът е отзад в дясно в
стопа на автомобила. Следва да се отбележи, че при завой на дясно, и удар в стълба щетите
щяха да са от дясната страна на автомобила по дължина, но не и от зад в дясно, както е на
снимките направени на автомобила. този извод се отнася и до двете описани нарушения, до
колкото касае описаният начин на настъпване на ПТП-то.
Следва да се отбележи за пълнота, че до колкото и в АУАН и в НП се говори за
несъобразена скорост, макар и да не става ясно със какво точно то правилно визираното
нарушение е квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП и правилно отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по чл.179, ал.2 от ЗДв.П., като е наложено наказание в
законовите рамки. Но въпреки всичко това следва НП в тази си част да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По отношение на нарушението описано в т.2 от НП, както съдът вече отбеляза по-горе
и тук нарушението не е доказано да е извършено от жалбоподателя. Поне квалифицирано по
чл. 123 ал.1, т.3, б.В от ЗДвП. Това е така защото видно от описанието на нарушението
никъде не се твърди, нарушителят да е спрял и да е обсъдил с другият участник в ПТП-то
причините за настъпването му. Това както вече бе посочено по-горе е невъзможно, тъй като
липсва друг участник в ПТП-то. Освен това се доказа от всички свидетелски показания, че в
действителност жалбоподателят е спрял като е отбил малко по-нагоре по улицата и именно
там е заварен автомобила от полицейските служители. Да действително първоначално
жалбоподателят го е нямало, но се е върнал на местото след като е изпратил приятелката си.
Всички тези елементи са елементи от обективна страна на това нарушение и до колкото те
не са посочени в текстовото описание на нарушението съдът намира, че в случая на
4
практика на жалбоподателят е вменено едно несъставомерно нарушение, което той няма как
да е извършил и да носи отговорност за него. Само в тези случаи - ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Ето защо съдът намира, че НП в т.2 следа да се отмени.
Иначе правилно е приложена с оглед дадената правна квалификация, санкционната
норма на чл.175, т.5 от ЗДвП, като наказанието е определено в минимума на същото.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение.
Видно от представените по делото доказателства това възнаграждение е заплатено от
жалбоподателя в размер на общо 300 лева, като срещу този размер липсва възражение за
прекомерност от страна на АНО.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001452/24.01.2020г. на Началник
сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Г. И. П. с ЕГН ********** от ****,
сумата в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.А.
5