Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 4698 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът П.Х.Ч., ЕГН ********** е предявил иск против ДЗИ – О. З.“
ЕАД, гр. София за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 31.03.2016
г. в размер на сумата от 65 000 лв. ведно със законна лихва върху тази сума от датата
на деликта до окончателното й изплащане.
Твърди,че виновен за катастрофата е водачът на товарен автомобил марка
„Фиат", модел „Дукато" с д.к. №
*******Л.Б.Л., а самия автомобил е бил застрахован при ДЗИ
– О. З.“ ЕАД по застраховката гражданска отговорност.
Твърди,че в следствие неправомерното поведение на водача
на горния автомобил довело до катастрофата е получил многофрагментно
счупване на дясната раменна кост, последвано от две
операции , още една предстояща и почти половин година възстановяване.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът ДЗИ
– О. З.“ ЕАД гр.София оспорва иска и моли да бъде отхвърлен в предявения размер,с оглед на
факта,че на
13.02.2017 г. дружеството е изплатило на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди в размер на
сумата от 25 000 лв.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия,поради непоставен предпазен колан,а също и възражение
за независимо съизвършителство от страна на водача на автомобила,в който се е
намирал ищеца по време на катастрофата.
Моли съда да отхвърли иска,а ако прецени,че е основателен
да приеме,че е завишен по размер.Претендира разноски.
Помагачът на ответника „Д.Б.Ж.И. З.“ АД,
ЕИК ******** оспорва основателността на иска,като прекомерно завишен
,а също и възражението на ответника за независимо съизвършителство.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото решение на Районен
съд - Казанлък по нохд № 1532 по описа за 2016г. в сила от 31.01.2017 год. се установява, че Л.Б.Л. е бил признат за виновен за това, че на 09.07.2012 г. 31.03.2016г. около 09.10 часа по
първокласен път 1-6, километър 285+900 - разклона за с. Търничени, общ. Павел
баня, обл. Стара Загора, при управление на товарен автомобил марка „Фиат",
модел „Дукато" с рег.№********, при извършване на маневра - завой наляво е
нарушил нарушил чл.5
ал.1 т.1,
чл.20 ал.1 и ал.2, чл.25 ал.2 и чл.37,ал.1 ЗДвП и като краен резултат не е пропуснал насрещно движещият
се направо и с предимство лек автомобил Опел
Астра с per. № РВ ********управляван
от Т.К. , предизвикал ПТП и по непредпазливост нанесъл телесни
увреждания на П.Ч. - пътник на предна дясна седалка на Опел Астра.
За товарния автомобил е имало застраховка по полица BG/06/116000723459,
валидна за периода 15.03.2016г. - 15.03.2017г. при
ответното дружество , което е прието за безспорно.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която
се възприема от съда като дадена професионално и безпристрастно , се установява,че
като следствие от удара П.Х.Ч. е получил Диафизарно счупване на дясната раменна
кост. Спешна медицинска помощ и първоначално
лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.Казанлък,където било
извършено наместване на счупената кост и мека превръзка на Дезо, а след това
гипсова лонгета.
След
гладко протекъл болничен период, пострадалият е бил изписан от болницата на
02.04.2016г. и лечението е продължило амбулаторно. Поради разместване на
костните фрагменти, в периода от 13.04.2016г. до 18.04.2016г.
постра „Св.Георги“ Пловдив ,където е бил опериран на 14.04.2016г. -
открито наместване на счупената раменна кост и стабилзиране на фрактурата с
интрамедуларен Nail-пирон.
Фрактурата
на дясната раменна кост е зараснала окончателно за срок от 4 месеца, след което
ищецът е започнал провеждане на рехабилитация. О. оздравителният период на
увредата е приключила за срок от 6 месеца.
Към
настоящият момент на външната средно-долна част на
дясната мишница има остатъчен кожен белег от
извършената костна операция с дължина 14 см. на 0,5 см. - траен козметичен
дефект. Движенията на дясната лакътна става са в
пълен обем и сила. Движенията на дясната раменна става са почти в норма. Движението
„абдукция“ все още е с дефицит от 15 градуса, които движение ще се нормализира
постепенно във времето. На ищеца предстои нова операция за изваждане на
металния пирон,която операция обичайно води до болки
за срок до 30 дни и нов курс рехабилитация на раменната става.
От заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което
се възприема от съда като професионално и обективно , се потвърждава механизма
на ПТП-то установен в на Районен съд - Казанлък по НОХД
№ 1532 по описа за 2016г. Скоростта на автомобила
Опел Астра при удара е била около 83 км/ч. Скоростта на товарния автомобил
Фиат Дукато при удара е била около 16,5 км/ч. и при
хипотезата,че същият не е спрял преди завоя , а е започнал маневрата в
движение. Според експерта при тези скорости и с оглед отстоянието между
автомобилите при започване на маневрата за левия завой ударът е бил
непредотвратим. Той е такъв и при скорост на Опела от 60 км.ч. Вещото лице
установява обаче,че при движение Опел
Астра в с разрешената скорост от 60 км.ч. удара в дясната страна на микробуса е щяла да
бъде със
скорост 15,65 км/ч, при което пътниците в лекия автомобил, не биха получили наранявания, ако са
с поставен предпазен колан, а
ако се без колан или травмите им ще са минимални.Експерта
установява,че в хиротезата,че буса е бил спрял преди левия завой,то ударът е
бил предотвратим,при положение,че Опела се е движил с разрешената скорост от до
60 км.ч.
От показанията на св. Т.К. /водач на Опел Астра/ се
установява,че преди да предприеме маневрата за левия завой товарният автомобил
е бил спрял и когато били на разстояние от няколко метра/3-4/ започнал
маневрата . Забелязал буса от около 40-50 м., но тогава той бил спрял. Ищецът
бил с поставен предпазен колан.
Св.Т.Ч./майка на ищеца/ установява,че след изписването от
болницата синът й изпитвал болки,бил уплашен и стресиран.Около 5-6 месеца се
нуждаел от чужда помощ в битовото си обслужване.Психически тежко преживявал,че
е на легло и не може да работи и осигури доход за семейството си. И сега при
натоварване и при застудяване ръката го наболява.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2
на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено
увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установено е, че произшествието е настъпило по вина на Л.Л., който при управление на „Фиат",
модел „Дукато" с per. № *******е нарушил чл.37,ал.1 ЗДвП – не е пропуснал насрещно
движещият се направо и с предимство лек автомобил „Опел
Астра" с per. № РВ ********и предизвикал катастрофата. В тази връзка
настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, решение на Районен
съд гр.Казанлък по НОХД № 1532/2016г. То е задължително за съда по
настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца.
От медицинската документация по делото и заключението на
СМЕ съдът приема за доказан и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Възражението на ответника за съпричиняване ,поради
непоставен от пострадалия предпазен колан, не се възприемат, тъй като не е
установено по делото , че действително ищецът е пътувал без поставен колан.
Не се доказа и възражението за съизвършителство от страна
на водача на лек автомобил Опел
Астра" -напротив,по делото е
установено,че за последният ударът е бил непредотвратим ,тъй като водачът на
товарния автомобил е предприел маневрата в момент,в който отстоянието между
автомобилите е било в рамките на няколко метра и ударът е бил
непредотвратим.Вещото лице по АТЕ дава предотвратимост на удара при две
условия-движение на опела с до 60 км.ч. и отстояние при започване на левия
завой от 42.65 м. между автомобилите,но по делото е установено,че маневрата е
започнала,когато разстоянието е било по-малко.
Съдът дава вяра на свидетеля К.,
тъй като в показанията си същия признава и факти в негова вреда,че автомобилът
е бил спрял ,а не е започнал в движение завоя,което би било по-изгодно за него
видно от експертизата.
Ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за автомобила участвал в ПТП-то. С оглед на това
и на представената застрахователна полица, съдът е приел този факт за безспорен.
Няма спор и по факта,че ищецът е получил от ответното
дружество обезщетение за неимуществените вреди в размер на 25 000 лв.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда,
че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид
степента на увреждането на дясната
раменна кост, двете оперативни намеси и предстоящата трета за
отстраняване на стабилизиращата метална остеосинтеза , както болките и неудобствата за пострадалия продължили около 4-5 месеца
след увреждането и извършените операции.
На основание изложеното, съдът намира, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца болки,страдания и неудобства от процесното
ПТП е в размер на 35 000 лв. и след приспадане на доброволно платените от
ответника 25 000 лв. искът за
неимуществените следва да се уважи за сумата от 10 000 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2017 г. до окончателното й
изплащане-това е датата на извънсъдебното плащане на обезщетението от
25 000 лв.,а по делото няма доказателства,кога ищецът е депозирал молбата
си пред ответното дружество. В тази връзка обратната разписка приложена с
исковата молба не удостоверява достатъчно сигурна тази факт.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищеца болки и страдания и тяхната продължителност и
интензитет,неговата възраст и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендирания такъв от 65 000
лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен .
съобразно
изхода на делото ответникът следва да заплати на „А.Д.Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 563 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и разноски за експертиза в размер на 212 лв.
Съобразно този
изход на делото, ответникът следва заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О. З.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. „********№ 3 да заплати на П.Х.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И.Й.,
със съдебен адрес:***, офис 4 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане настъпило при пътно- транспортно произшествие на 31.03.2016 год., ведно със законната лихва върху този размер от 13.02.2017 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над уважения размер до предявения 65 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ДЗИ
– О. З.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на „А.Д.Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 563 лв. ,а
по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА П.Х.Ч.,
ЕГН ********** да заплати на ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК ********разноски по делото в общ размер на 512 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на ответника- „Д.Б.Ж.И. З.“ АД, ЕИК ********, гр.
София, бул********№ 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: