Определение по дело №230/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2076
Дата: 31 май 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193100900230
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .…………/31.05.2019 год.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                

                       

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 230 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове от Национална агенция за приходите, гр. София,  чрез пълномощника М.Г. – началник сектор  в дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128, срещу „БУРЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 71, представлявано от управителя К Т П,  както и срещу И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.216, ал.1, т.6 и т.4 ДОПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства.

С определение № 1073/20.03.2019 год., съдът е констатирал, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което е разпоредил препис от нея, ведно с приложените доказателствата да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът И.Ж.Т., чрез пълномощника си адв. М К, депозира писмен отговор, с който оспорва като неоснователна претенцията и обективира искане по доказателствата. Другият ответник „БУРЛЕКС“ ЕООД, подава отговор.

С определение № 1616/25.04.2019 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК не е депозирала допълнителна искова молба.

 

          По допустимостта на претенциите:

           Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие качеството публичен взискател на ищеца и качеството длъжник на първия ответник по делото, съответно за наличие на публични задължения по издаден ревизионен акт след извършена проверка при първия ответник и последваща разпоредителна сделка със страни двамата ответници, като интересът от иницииране на производството ищецът свързва с увреждане интересите на публичния взискател, поради намаляване имуществото на задълженото лице вследствие процесната сделка. Сезиран е компетентен съд. При наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

        

         По предварителните въпроси:

          Съдът намира, че тъй като исковата молба е подадена, чрез  пълномощник М.Г. – началник сектор в дирекция „Събиране“ при ТП на НАП – гр. Варна, без да е посочено от чие име действа, то на ищеца следва да се дадат указания, в този смисъл, тъй като териториалната дирекция не притежава самостоятелна правосубектност.

           Доколкото предявените искове са с предметът обявяване на относителна недействителност на търговска сделка, съдът приема, че производството следва да се разглежда по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

 

           По доказателствата:

            СЪДЪТ намира, че доколкото представените от страните писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

            СЪДЪТ намира, че на ответницата И.Т. следва да се допуснат гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на водене за установяване на твърдените обстоятелства, свързани с процесната сделка, както и съществуващите към момента на изповядването й отношения между страните.

            СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

            СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

            За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

 

           Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Национална агенция за приходите, гр. София,  чрез пълномощника М.Г. – началник сектор  в дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128, срещу „БУРЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 71, представлявано от управителя К Т П,  както и срещу И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.216, ал.1 т.6 ДОПК за обявяване на недействителен спрямо държавата Договор за продажба на недвижим имот и идеални части от поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 190, том 2, per. № 14431, дело № 316, при нотариус Р К, вписан под № 212, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Варна, с който на 03.11.2015 год. „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез управителя си Д С Т, прехвърля следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно: ПАРКОМЯСТО № 11, с площ 34,48 кв.м., представляващо 1/29 част от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1502.11.8.13, находящ се в гр. Варна, община Варна, район Одесос, област Варна, ул. "Страхил Войвода", № 29, етаж - 1, целият с площ 999,95 кв.м., при граници на паркомястото по архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ, паркомясто № 10„ както и 0,37% идеални части от общите части на сграда № 8 и от правото на строеж, върху ПИ с идентификатор № 10135.1502.11, върху който е построена сградата, както и 1/300 идеална част от същия поземлен имот, на лицето И.Ж.Т., като сключен във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, както и в евентуалност, иск с правно основание чл.216, ал.1 т.4. ДОПК за обявяване на недействителен спрямо държавата на посочения договор, като сключен с намерение да се увреди публичния взискател.

            УКАЗВА на ищеца, чрез процесуалния представител М.Г., да конкретизира от чие име подава сезиралата съда искова молба, тъй като териториалната дирекция не притежава самостоятелна правосубектност.

            ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

            ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

            Предявени са в условията на обективно съединяване искове от Национална агенция за приходите, гр. София,  чрез пълномощника М.Г. – началник сектор  в дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128, срещу „БУРЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 71, представлявано от управителя К Т П,  както и срещу И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК  и в евентуалност, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. 

           Твърди се в сезиралата съда искова молба, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000З15006069-020-001/24.07.2015 год., връчена по електронен път на 03.08.2015 год. на ответното дружество е започнато ревизионно производство срещу „БУРЛЕКС" ЕООД. Издадени и връчени били четири броя заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, като производството завършило с издаване на ревизионен акт № Р-0З000З15006069-091-001/22.02.2016 год. Сочи се, че ревизионният акт бил надлежно връчен на 01.03.2016 год. на задълженото лице, същият не е обжалван и е влязъл в сила, а задълженията по него към датата на исковата молба възлизат на 88 035.77 лева – главница, 32 433.61 лева – лихва, общо 120 469,38 лева, за които било образувано изпълнително дело. Ищецът излага, че по повод извършена проверка за наличие на движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжника, било установено извършване на разпоредителна сделка след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия – 03.11.2015 год. Твърди, че на 03.11.2015 год. с нотариален акт за покупко-продажба № 190, том 2, per. № 14431, дело № 316, „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез управителя си Д С Т, прехвърля на И.Ж.Т. следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно: ПАРКОМЯСТО № 11, с площ 34,48 кв.м., представляващо 1/29 част от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1502.11.8.13, находящ се в гр. Варна, община Варна, район Одесос, област Варна, ул. "Страхил Войвода", № 29, етаж - 1, целият с площ 999,95кв.м., при граници на паркомястото по архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ, паркомясто № 10„ както и 0,37% идеални части от общите части на сграда № 8 и от правото на строеж, върху ПИ с идентификатор № 10135.1502.11, върху който е построена сградата, както и 1/300 идеална част от същия поземлен имот. Сочи, че  сделката била вписана в СВ – гр. Варна на 13.11.2015 год. с вх. per. № 25860, Акт № 148, том LXVII, дело № 14277/15 год., а данъчната оценка на имота към момента на извършването й била 31 920 лева.

             Излага, че процесната сделка  е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, вследствие на която са установени публични задължения, във вреда на публичния взискател и със свързано с длъжника лице. Пояснява, че било извършено пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, като от получените отговори от държавни институции и официални регистри не се установило наличие на годно за обезпечение имущество, поради което и по изпълнителното дело не постъпвали никакви суми. Сочи, че с процесната разпоредителна сделка бил отчужден единственият наличен в патримониума на задълженото лице имот, а тогавашният управител Д С Т прехвърлил дяловото си участие и се оттеглил от управление на дружеството. С описаните действия аргументира и твърдението си за наличие на намерение за увреждане на интересите на взискателя, като допълва, че дружеството не може да бъде открито на адреса си за кореспонденция, а връзка с настоящия управител К П Т не може да бъде осъществена. По повод на твърденията за сключване на процесната сделка със свързано с длъжника лице по смисъла на ДОПК ищецът излага, че към момента на изповядването й управителят Д Т и купувачът И.Т. живеели на съпружески начала в общо домакинство. Моли за обявяване за недействителна спрямо държавата процесната сделка, като извършена във вреда на държавата и със свързано лице, а в условията на евентуалност като извършена с намерение за увреждане, както и присъждане на разноски.

             В срока по чл.367 ГПК, ответникът И.Ж.Т. депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията за наличие на намерение за увреждане у длъжника, мотивирани с липсата на наличности по банковите сметки на дружеството. Излага, че се касае за субективен критерий, като изключение в уредбата по ДОПК, за преценката на който е необходим съвкупен анализ на всички факти по случая. Сочи, че Д С Т (управител на ответното дружество към датата на разпоредителната сделка) и И.Ж.Т. са бивши съпрузи, а бракът между тях бил прекратен с развод на 17.04.2015 год. Пояснява, че имотът – обект на процесната сделка е паркомясто в жилищна сграда, в която се е намирало и семейното жилище на бившите съпрузи и към което се явява прилежащ. Твърди, че семейното жилище е лична собственост на И.Т., придобито по дарение. След развода ползването на семейното жилище било предоставено на Т., на която било предоставено и упражняването на родителските права върху трите родени от брака деца. Сочи, че и след развода паркомястото е продължило да обслужва семейното жилище, а разпоредителната сделка била извършена единствено с оглед развода и  последиците от него.  

             Оспорва  приписваното й качество на „свързано лице“ по смисъла на ДОПК в процесната сделка, което ищецът обвързва с факта на съвместното съжителство на страните по нея. Излага, че обстоятелството дали тя и Д Т са живеели в едно домакинство към момента на сделката би било релевантно единствено за целите на установяване на недекларирани печалби и доходи съгласно чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, а освен това твърди и че много преди извършване на сделката бившите съпрузи са били във фактическа раздяла. На следващо място подчертава, че първоначално с връчената заповед за възлагане на ревизия е била разпоредена проверка за данъчните периоди 2009 год., 2013 год. и 2014 год., като в тази част ревизията приключила с ревизионен акт за данъчни задължения в размер около 32 000 лева. В същото време по-голямата част от задълженията по процесния ревизионен акт са такива за ДДС за 2015 год., период за който проверката била разпоредена едва със Заповед за изменение от 30.11.2015 год., т.е. след атакуваната разпоредителна сделка. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

             В срока по чл.372 ГПК, ищецът не депозира допълнителна искова молба, с което размяната на книжа е приключила.

             ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че на 03.11.2015 год. „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез управителя си Д С Т, прехвърля на И.Ж.Т. следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно: ПАРКОМЯСТО № 11, с площ 34,48 кв.м., представляващо 1/29 част от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор                               № 10135.1502.11.8.13, находящ се в гр. Варна, община Варна, район Одесос, област Варна, ул. "Страхил Войвода", № 29, етаж - 1, целият с площ 999,95 кв.м., при граници на паркомястото по архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ, паркомясто № 10„ както и 0,37% идеални части от общите части на сграда № 8 и от правото на строеж, върху ПИ с идентификатор № 10135.1502.11, върху който е построена сградата, както и 1/300 идеална част от същия поземлен имот, доколкото между страните не съществува спор по този въпрос.

             Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

            Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца в настоящото дело по главния иск доказване наличието на влязъл в сила ревизионен акт, чрез който се установяват публични задължения в тежест на първия ответник „БУРЛЕКС“ ЕООД; редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ответното дружество, както и момента на връчване; извършване на разпоредителна сделка от ответното дружество във вреда на публичния взискател /държавата/, след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия; качеството „свързано лице“ по смисъла на § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК на приобретателя по разпоредителната сделка.

            Изложеното е относимо и спрямо евентуално предявения иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, като вместо качеството свързано с ответното дружество лице на втория ответник и извършването на сделката във вреда на публичния взискател, следва да се докаже намерение за увреждане на публичния взискател /държавата/ у отчуждителя, респ. управителя на ответното дружество към момента на извършване на атакуваната сделка.

            В тежест на ответника И.Ж.Т. е да установи възраженията си във връзка с характера на отношенията й с управителя на дружеството-отчуждител към датата на процесната сделка (по главния иск) и качеството на отчуждения имот (по евентуалния иск).

            УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.

            УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване качеството „свързано лице“ по см. на ДОПК на втория ответник с първия („БУРЛЕКС“ ЕООД), както и за наличието на намерение за увреждане на публичния  взискател у първия ответник.

            УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените от Национална агенция за приходите писмени доказателства към исковата молба, както и тези приложени от И.Ж.Т. към отговора на исковата молба.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата И.Т. за датата на съдебно заседание да ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, при режим на водене, за установяване на обстоятелствата, свързани с процесната сделка, режима на отношения между страните по нея към датата на изповядването й, уговорките между тях по повод развода, собствеността върху жилището, към което отчужденото паркомясто се явява прилежащо, както и чий автомобил е обслужвало то.

           УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

           ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

           НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

           РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

          УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

          НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  09.07.2019 год. от 11.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение

 

                                                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: