Решение по дело №330/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1941 от 27.08.2024 г., подадена от «Ривес» ООД, [населено място], ЕИК: *********, чрез адв. С. К. Ч. от АК - София, против Решение № РЗМ–5800-1425/32.960708 от 06.08.2024 г. на директора на Териториална дирекция «Митници» /ТДМ/ - София.

С процесното Решение на основание чл. 19, ал. 7 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за Митниците /ЗМ/, чл. 29; чл. 48, чл. 74,§ 3, чл. 77§1, б. «а» и §.2, чл. 85, §.1, чл. 87, §.1, чл. 89, §.4, чл. 98, §.1 и чл. 101, §.1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК е определена нова митническа стойност, различна от посочената в митническа декларация /МД/ № МРН24BG005100080570R4 от 10.04.2024 г., за два вида стоки: 1. Обагрен трикотажен плат от памук: 100% памук с произход Турция, с код по Т. **********, в размер на 32 302.68 лв. и 2. Трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см: 95% памук, 5% ликра с произход Турция, с код по Т. **********, в размер на 2 023.37 лв. В „Метод за определяне на стойност“ за стоките е заличен първи и е вписан шести метод. Съответно е променена митническата стойност /МС/ за целите на ДДС, като за стока № 1 от декларираната такава от 16 963.50 лв. е определена нова стойност от 32 896.12 лв., а за стока № 2 от декларирана 1 101.22 лв. е определена такава от 2 041.31 лв. Определя се, в тази връзка, и нов размер на задължението на жалбоподателя за ДДС, като за стока № 1 се определя ДДС от 6 517.88 лв., вместо посочения 3 392.70 лв., а за стока № 2 дължимият размер е 418.31 лв., вместо 220.24 лв., като жалбоподателят се задължава да заплати разликата между определения от него и внесен размер на задължението и новоопределения такъв с Решението на стойност 3 323.24 лв., в едно с дължимата лихва.

В Решението е отразено, че на 10.04.2024 г. в митническо бюро /МБ/ летище София, при ТД Митница София, от дружеството е подадена митническа декларация за митнически режим допускане за свободно плащане на двата вида стоки, с държава на изпращане и произход – Турция. Декларирана е обща фактурна стойност от 8 644.44 евро при обменен курс за митнически цели 1.95583 лв./1 евро и преференция «400 – М., съгласно разпоредбите на споразумения за митнически съюз, сключени от Съюза».

Към МД са приложени търговска фактура от 27.03.2024 г., издадена от турския продавач; опаковъчен лист към фактурата от същата дата; сертификат за произход от същата дата; фактура за транспорт от 01.04.2024 г. и CMR – изискуемите документи към МД по чл. 163 от Регламент/ЕС/ № 952/2013.

При извършената документална проверка се установява, че двете стоки са такива с висок риск за финансовите интереси на ЕС. За тях има засилен митнически контрол, утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на министъра на финансите, за което е активиран рисков профил, който индикира, че декларираната митническа стойност /МС/, на основание чл. 70 от Регламент/ЕС/ № 952/2013 е значително по-ниска от справедливата цена, валидна за стоки със същия тарифен код в ЕС. След преглед на представените от търговеца – вносител документи и декларираните данни в МД, не се установяват несъответствия с декларираните вид и количества на стоките. Налице е обаче установена разлика със справедливите цени THESEUS, което е предпоставка за възникване на съмнения за занижаване на декларираната МС. Задействана е процедура по преразглеждане на декларираната такава на основание чл. 140, §.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. Извършена е и фактическа проверка на стоките от служители на отдел МРР при ТДМ София, резултатите от която са обективирани в съставен протокол от 16.04.2024 г., както и повторна документална проверка, за която е съставен доклад от 17.05.2024 г. Основният метод за определяне на митническата стойност е договорната такава, която съответства на фактурираната и посочена в МД, съгл. чл. 70 от Регламент/ЕС/ № 952/2013. Проверяващите са отчели, че чл. 74 от същия Регламент предвижда прилагането и на други методи, които следва да се използват при определянето на МС в случай, че този основен е неприложим. При наличие на разлика между средностатистическата за ЕС стойност възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната МС без да се оспорва автентичността на представената фактура. При извършената проверка на МС е направено сравнение със справедливата цена на база данните от информационната система THESEUS на Joint Research Center към ЕК, като се достига до извода, че следва да се определи нова МС чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламента, като се отхвърля приложимостта на основния такъв по чл. 70 от него. Съгласно чл. 74, §.3 от Регламента, когато МС не може да се определи по методите на чл. 70 и чл. 74, §.2, б.а – б.г от същия, тя следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VIIот Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него, глава трета от Регламент № 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. От предоставен анализ от отдел МД се приема, че МС на двата вида стоки следва да се определи именно по този ред, като е направена съпоставка между данните от МД и представените към нея документи и направена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, като е анализирана стойността на единица тегло по усреднената справедлива цена на THESEUS на Joint Research Center към ЕК.

Така, декларираната МС на стока № 1 е 5.14 лв./кг, справедливата цена е 16.39 лв./кг, а рисковият праг – 8.19 лв./кг за трикотажни платове от памук 100%. Декларираната стойност за стока № 2 е 5.33 лв./кг, справедливата цена е 18.52 лв./кг, а рисковият праг – 9.26 лв./кг. За трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см: памук 95%, ликра 5%. Декларираната от дружеството цена за единица тегло е под определената рискова стойност, поради което за целите на обмитяването е определена нова такава на основание чл. 74, §.3 от Регламент/ЕС/ № 952/2013: за стока № 1 по 9.95 лв./кг или 32 302.68 лв., а за стока № 2 – 9.96 лв./кг или 2 023.37 лв. На тази база е определена нова МС от 32 589.40 лв. за първата и 2 041.31 лв. за втората, както и нов размер на дължим ДДС – 6 517.88 лв. за първата и 408.26 лв. за втората, поради което е пресметнато задължение за довнасяне – разликата между новоопределения му размер и внесения такъв при декларирането.

Видно от направеното върху съпроводителното писмо отразяване, ИАА е получен от адресата си на 13.08.2024 г. /л. 68/. Жалбата е подадена на 27.08.2024 г. – в законния срок. Като подадена от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно обжалване пред административен съд индивидуален административен акт /ИАА/, същата се явява редовна и допустима, с оглед на което подлежи на разглеждане по същество.

Жалбоподателят моли за отмяна на процесния ИАА, като изтъква съображения за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в незаконосъобразно възлагане и извършване на проверки, като последваща проверка е недопустимо да се извършва въз основа издадена служебна бележка, както е процедирано в случая, а въз основа на заповед за възлагане, която се връчва на заинтересованото лице. Липсата на такава заповед и спазването на такава процедура е съществено нарушение, възприето като такова от съдебната практика. На жалбоподателя не са съобщени предварително мотивите, поради което ще бъде издаден процесният ИАА, не му е предоставена възможност да представи възражения и доказателства.

Според жалбоподателя с издаването на процесното Решение са допуснати и противоречия с материалния закон. Основно такова е неприложимостта на чл. 73 - 74 от Регламента, т.к. митническата стойност на двете стоки е определима по чл. 70 и това е договорената стойност, за която са налице валидни и неоспорени от самия административен орган документи. Те отразяват подлежащата на плащане от купувача сума. Нормата на чл. 74 е субсидиарна и намира приложение само при невъзможност за прилагане на чл. 70, но този текст е приложим в случая, т.к. е налице едно от посочените в него основания за определяне на процесното задължение. В нарушение на чл. 74, §.2 от Регламента, в случай на прилагане на чл. 74, следва да се използва за сравнение договорена стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а такова сравнение не е направено, за да се прескочат способите за определяне на МС по тази алинея и да се премине към шестия метод по ал. 3, както е подходил административният орган.

Основателни съмнения относно митническата стойност могат да възникнат, но те дават право на този орган да поиска от декларатора да представи допълнителна информация и доказателства и едва след това могат да отхвърлят декларираната цена. В случая не са налице ясни и конкретни мотиви, изложени от административния орган относно наличието на такива съмнения, нито във връзка с тези съмнения от дружеството е изискана допълнителна информация и обосновка на определената от него стойност на митническото задължение. Наличието на разлика в цените не може да обоснове извода, че декларираните от жалбоподателя стойности са занижени и нереални. Сравнени са реални цени, базирани на неоспорени документи с усреднени цени за целия ЕС, но последният включва държави с различен стандарт, а доставчикът на стоката дори не е държава в ЕС. Въпреки твърдението за извършена фактическа проверка и анализ, Решението не съдържа данни, констатации и изводи от такава. Не е обърнато внимание на това, че конкретните платове не са такива с високо качество, а са от нискокачествена прежда с втъкана нишка.

Във връзка с гореизложеното жалбоподателят намира че е налице и противоречие с целта на закона, като основна такава е обмитяването въз основа реалната стойност на стоките, която в случая е документирана надлежно, както и свободата на договаряне между търговци в и извън ЕС.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Жалбата е подписана от адв. С. Ч. от АК – София, който представя и писмени становища в хода на делото, като поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Попгеоргиева, която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Производството се развива по реда на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/. Съгласно ал. 1, решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции. Процесното е издадено от директор ТД Митница София – оправомощен по силата на закона материално компетентен орган. С процесния ИАА се прилага Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., а според ал. 7 за целите на прилагане на същия решения, взети без предварително заявление, както е в случая, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В случая производството е започнало пред Митническо бюро /МБ/ Летище София, където вносителят и настоящ жалбоподател е декларирал стоките – предмет на Решението. С оглед на така цитираната законова разпоредба съдът намира, че същото е издадено и от местно компетентен орган.

По делото няма спор между страните, че действително на посочената в ИАА дата – 10.04.2024 г., дружеството жалбоподател е внесло стоки с произход Република Турция и ги е декларирало в МБ на летището в [населено място]. Посочените два вида стоки – трикотажни платове, са в декларираните вид и количество, описани в Решението – памучен плат 100% и памучен плат с ликра в съотношение 95% / 5%, по които въпроси страните не спорят. Видът на платовете се потвърждава и от назначеното по делото вещо лице – специалист, текстилен инженер.

Според подадената декларация стока № 1 е с митническа стойност от 16 676.78 лв., а № 2 е с митническа стойност 1 083.28 лв., като на отделен ред са отразени разходите по доставката. Посочен е код на метода за определяне на стойността – 14 10 001 – според договорената стойност. ДДС е изчислен като 20% върху декларираната стойност.

Сред документацията, въз основа на която се установява вида, количеството и цената на стоката, са Фактура KRH20240000033 от 27.03.2024 г. на стойност 8 644.44 евро с доставчик „Карагьозлюлер“ АД, Република Турция, която, според вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, е отразена в Дневника за покупки на дружеството за месец април, 2024 г., с данъчна основа на стойност 18 064.77 лв. и ДДС на стойност 3 612.94 лв., като ДДС е начислен върху статистическата стойност, която е именно така посочената данъчна основа. Стоката е заприходена в склада на вносителя на 30.04.2024 г. по МС от 16 907.05 лв. и е отразена като задължение към турския доставчик на същата стойност. В счетоводството на жалбоподателя не са налице данни за периода от 27.03.2024 г. до 06.08.2024 г. за издадени други фактури от същия доставчик. Налице е една предходна доставка от месец март, 2024 г. по фактура от 07.02.2024 г., като за същите два вида стоки е заплатена единична цена за кг от 3.80 евро. Търговските взаимоотношения са на база подадена оферта и устни договорки между страните – доставчик и получател, като покупката е документирана с фактура и опаковъчен лист. На поставен въпрос от съда на вещото лице в о.с.з. същото заявява, че същият доставчик е продавал на жалбоподателя материали, но до 2020-та година, като от тогава до момента са налице само процесната и цитираната предходна покупка от 2024 година. В тази връзка по делото е приложена и писмена оферта /л. 138 и сл./ от доставчика на стоката, в която са посочени цени от 2,50 евро за кг относно стока № 1 и 2.60 евро за кг за стока № 2. Няма данни за определяне на по-различни цени от посочените.

Съдът намира, че по делото не се установява договорена стойност на двете стоки, различна от посочената в МД и съпровождащите я документи, въз основа на които е начислен ДДС. Ответната страна не оспорва тези документи и тази позиция изрично е изразена в мотивите на процесния ИАА. Спорът е за това, дали в случая така договорената, заплатена и декларирана стойност следва да е основа за начисляване на ДДС или то следва да се начисли върху друга база и ако следва да се преизчисли тази база – то на какво основание следва да стане това и какъв следва да бъде размерът на тази основа.

Приложена е цитираната в Решението Заповед № ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. /л.112 и сл./ за утвърждаване на списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се извършва засилен митнически контрол, издадена от министъра на финансите. Според Решението, стока № 1 попада под № 6006 22 00 от тази заповед, като „други трикотажни платове от памук – обагрени“ с произход Китай и Турция. За стока № 2 е посочен № **********, но такъв номер не фигурира в приложената към заповедта таблица поделото, въпреки че съдът е указал изрично на ответната страна да подкрепи с доказателства твърденията си, вкл. прилагайки тази заповед на МФ. В процесния ИАА е посочено, че по тази причина – съотнасяне на стоките към тази заповед, е активиран рисков профил и за двете стоки, който индикирал, че декларираната цена е значително по-ниска от справедливата такава, валидна за стоки със същия тарифен код в ЕС. Съгласно §.1, т. 40 от ЗМ, "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, като справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Тази разлика между декларирана и справедлива цена е основание за възникване на съмнения за занижаване на декларираната митническа стойност.

На 16.04.2024 г. е извършена митническа проверка, за която е съставен Протокол /л.87/, при което са взети мостри от двете стоки. Няма данни деклараторът да е канен да присъства на тази проверка, нито да е бил уведомен за нея и резултатите от нея до издаване на Решението. Не е представен и акт, който разпорежда извършването на тази проверка. В протокола се сочи, че на същата е присъствал Я. Г. Н., но не става ясно дали и каква връзка има това лице с жалбоподателя. Освен това от този Протокол не става ясно какво по-различно като факти и обстоятелства е установено от вече декларираното от жалбоподателя. Не става ясно на какво правно основание е извършена тази проверка, дали и от какъв орган е възложена тя и на кого.

На 22.06.2024 г. с Писмо рег. № 32-904135 дружеството е уведомено, че в МБ София започва производство по издаване на ИАА във връзка с митническото оформяне на стоки за режим „допускане за свободно обращение“ по МС от 10.04.2024 г. Посочено е, че декларираната МС на стоките е по-ниска от рисковата им стойност и усреднената пазарна цена и че това налага определяне на нова МС в резултат на прилагането на чл. 74, §.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като са посочени новите стойности. Цитиран е Доклад от 17.05.2024 г. /л. 104 и сл./, в който най-общо са изложени същите изводи – за разлика между декларирана МС, рисков праг и справедлива цена, което налага определяне на нова МС на така посоченото правно основание. В този Доклад е отразено, че е извършен анализ на представените документи и извършените контролни действия, но не става ясно какви са тези действия и какво е установено въз основа на тях освен това, че „не са констатирани несъответствия от проверяващия служител“.

Видно от назначената по делото СТЕ, конкретно внесените два вида платове са такива с по-ниско качество и на стойност, принципно по-ниска от трикотажните платове от памук, т.к. при производството им е използвана специфична технология „oрen end“, при която се произвеждат „най-евтините прежди, което може да доведе до значително по-ниски цени на изработените от тях платове“.

По делото няма данни митническите органи изобщо да са изследвали състава и вида на мострите, които са взети при проверката, за да се установи с какви стоки следва същите да бъдат сравнени. За да се търси „справедлива цена“ по смисъла на §.1, т. 40 от ДР на ЗМ, следва да се сравняват и анализират цените на един и същи или поне на сходни продукти, т.к. при сравнение с различни такива те варират и разликите могат да са съществени.

Също така сравнението следва да обхване изследване на тези цели за един не малък период, като е предвидено той да бъде за „за многогодишен период“ - средно за 4 последователни години, съобразно нормата на §.1, т. 40 от ДР на ЗМ. Т. проследяване въобще не е правено. Не е правено сравнение с конкретни предходни сделки с аналогични стоки, поради което не може да се установи справедливата цена на една толкова разпространена и достъпна стока, като памучен трикотаж, за чието производство се използват доста различни технологии и който се внася от различни държави, която стока е нормално да се предлага и на различни цени, с оглед разнообразни фактори, като държава на произход, производствена технология, вид и качество на използваните материали и т.н.

Не случайно съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза предвижда, че „базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“. По делото няма спор и е установено по несъмнен начин, че декларираната стойност е именно договорната такава, която е и цената за плащане. Нормата на чл. 70, §.3 предвижда, че договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от изброените условия, но Решението не е мотивирано с липсата на някое от тях, поради което съдът не притежава правомощието да ги изследва по първичен начин. Административният орган директно е приложил вторичен метод за определяне на митническата стойност, но разпоредбата на чл. 74 от Регламента има субсидиарен характер и се прилага само когато „митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член чл. 70“. Както вече бе посочено, а и това е отразено в процесния ИАА, в МД е отразена именно определената по чл. 70 такава. Тя не само че „може“, но и следва да се определи на това основание, т.к. това е първичен способ за установяване основата на публичното задължение, като не е посочено някое от обстоятелствата по чл. 70, §.3, изключващо приложението на този метод за изчисление.

Митническите органи могат да прибегнат към вторични методи за определяне на митническата стойност, само ако имат основателни съмнения относно декларираната договорна стойност, но тези съмнения трябва да бъдат обосновани и доведени до знанието на вносителя, като му се предостави възможност да изложи своето становище. ​Вместо това в уведомителното писмо и в мотивите на акта е посочено, че следва да се приложат последователно вторичните методи по чл. 74, §. 2, б.а - б.г, но в акта не са изследвани предпоставките и за тяхното приложение и не са мотивирани изводи за обективна невъзможност те да се приложат, а чл. 74, §.3 се прилага едва при невъзможност за прилагане на предходните възможности по §.2. Те обаче не са разгледани и тяхната неприложимост не е мотивирана нито в акта, нито в преписката по неговото издаване. По тази причина се явява неоснователно прилагането на метод № 6, поради недоказани основания /предпоставки/ за това. Едва когато не могат да се приложат методите по чл. 70 – 74, §.2 от Регламента, съгл. чл. 74, §. 3 от същия, митническата стойност може да се определи чрез „разумни способи“, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумение за прилагане на чл. 7 от Общото споразумение за мита и търговия, гл. трета от Регламент № 952/2013 и данните, достъпни в страната на вноса въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни.

Въз основа на така изложеното съдът намира, че неоснователно е определена нова МС по посочения метод № 6 и от там – нов, по-висок, размер на ДДС за двата вида внесени и декларирани стоки от жалбоподателя. В акта не са изложени разсъждения, защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 74, §.2 от Регламента, поради което ползваният от митническите органи метод за определяне на МС съдът намира за необоснован и лишен от правна опора, което прави актът немотивиран и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила с оглед неизяснена фактическа обстановка и липса на фактическа мотивировка, както и издаден в нарушение на материалния закон поради недоказаните му предпоставки. Следвало е последователно да се съберат доказателства и да се обсъдят методите за определяне на МС по чл. 74, §.2 от Регламента, което изисква да бъде установено по несъмнен начин кои са стоките, използвани за сравнение и за какъв период са взети цените им и от каква информационна база данни, както и това, че стоките, използвани за сравнение по този метод, са еднакви или сходни с процесните във всяко отношение – технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност, което не позволява определянето на митническата стойност по него, но това не е направено.

Недопустимо е едва с писмената защита да се прави опит да се обоснове неприложимостта на чл. 74, §.2 от Регламента. Освен това не са налице данни, че ответникът е изследвал „качеството на изделията“, той е взел само мостра, но не е провел каквито и да било изследвания в тази насока, нито е мотивирал акта си с резултати от такива, поради което и не е могъл да направи сравнението по б. „а“, посочените показатели като технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени от същата държава, в която са произведени декларираните стоки изобщо не са били обект на обсъждане в хода на производството по издаване на ИАА. Не са изследвани и хипотезите на следващите 3 точки от чл. 74, §.2 на Регламента. Не са установени цени на сходни стоки, произведени в Турция; не е изследвана цената, на която внесените стоки или идентични или сходни с тях се продават в ЕС в състоянието, в което са внесени по времето, когато е направен вносът; не са събирани и анализирани данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство, вкл. на допълнителни елементи. Липсата на такава информация и изобщо на данни за предприемане на действия от страна на компетентния орган за снабдяване с такава, говори за нереализирано задължение на административния орган да изясни релевантната фактическа обстановка и до нарушение на основни принципи в административния процес по чл. 7, 9, 12 и 13от АПК, като водещият процеса орган не е приложил служебното начало и не е установил относимите за същото съществени факти и обстоятелства, но въпреки това се е мотивирал и то едва в писмената защита, приложена след даване на ход по съществото на делото, с липса на информация, каквато е следвало да събере или изиска самият той.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, но при съществени процесуални нарушения и при липса на съответните доказани материално-правни предпоставки, поради което то следва да бъде отменено.

Жалбоподателят своевременно и основателно е поискал присъждане на деловодни разноски, каквито се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите са на обща стойност 1 554.10 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса; 800.00 лв. заплатено възнаграждение за вещи лица и 704.10 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По тези мотиви, предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административният съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-1941 от 27.08.2024 г. на „Ривес“ ЕООД, Габрово, с ЕИК: *********, като незаконосъобразно, Решение № РЗМ–5800-1425/06.08.2024 г., рег. инд. № 32-960708, на директора на Териториална дирекция «Митници» - София.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София да заплати на жалбоподателя „Ривес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК: *********, деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 554.10 /хиляда петстотин петдесет и четири/ лв., от които: 50.00 /петдесет/ лв. заплатена държавна такса; 800.00 /осемстотин/ лв. заплатено възнаграждение за вещи лица и 704.10 /седемстотин и четири/ лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от акта да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.