№ 168
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Росица Г. Слабакова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000601442 по описа за 2022 година
Производството по делото се разглежда за втори пореден път от състав на
Софийския апелативен съд.
С присъда постановена по НОХД №66 /2020 год. подсъдимата М. ББ.
В. е призната за НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ: на 11.08.2014год., в гр.***, като
представляващ и управляващ фирма „Централна ремонтна база 2001 "ООД-
гр.Перник, е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в
особено големи размери, на стойност 116 585,07 лева, като е потвърдила
неистина в подадена декларация - справка декларация по ЗДСС №
14001085936 от 11.08.2014год., за данъчен период 01.07.2014г. до
31.07.2014г., на фирма „Централна ремонтна база 2001 "ООД- гр.Перник,
която се изисква по силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС, вр. чл.116 от
ППЗДДС, прил.13, пред ТД на НАП - София, офис Перник, като в раздел „Б"
клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит" е декларирал стойност 115 796,31 лв. вместо минус 467 129,02 лв., в
раздел „Б" клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит" декларирал сума
в размер на 23 159,25 лв. вместо минус 93 425,82 лв. и в раздел „В" „резултат
за периода" в клетка 50 „ДДС за внасяне" е декларирала сума в размер на 5
524,59 лв. вместо 122 109,66 лв.за внасяне, и като е ползвала документ с
невярно съдържание, който не отразява обективната истина, като счетоводно
отразила,записала и представила пред ТД на НАП-София,офис Перник
фактура за неосъществена/фиктивна/ сделка в дневник за покупки на
1
„Централна ремонтна база 2001"СЮД- гр.Перник и в посочената справка
декларация, а именно: данъчна фактура № 116/25.07.2014г. с данъчна основа
695 000,00лв. и начислен ДДС в размер на 139 000,00лв., е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 116 585,07лева, поради което и на
основание чл. 304,пр.4 от НПК я ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото обвинение
по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК. Срещу присъдата бил подаден
протест от окръжна прокуратура, в който се твърди, че обвинението е
доказано и е налице надлежна доказателствена дейност на разследващите
органи ,въпреки което са направени неверни изводи по фактите ,което е
довело до неправилна оценка за извършените от подсъдимата данъчно
престъпление. В съответствие с оплакването се прави искане за отмяна и
постановяване на осъдителна присъда.
При първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстация
по ВНОХД 1149/21 год. присъдата на окръжен съд-Перник била отменена и
подсъдимата била призната за виновна и осъдена по първоначално
възведеното и обвинение.
С Решение на ВКС присъда № 1 от 02.02.2022 год. по ВНОХД 1149/21
год. на Апелативния съд била отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на САС.
В изпълнение указанията на ВКС на основание чл.328 от НПК след
проведено разпоредително заседание делото е насрочено. При разглеждане
на делото във въззивната инстанция не са събрани допълнителни
доказателства.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред въззивната инстанция прокурорът от
апелативна прокуратура не поддържа протеста и изразява съгласие с
мотивите на решаващия съд.
Подсъдимата и нейният защитник, независимо от становището на
представителя на САП оспорват тезата на обвинението.Излагат аргументи в
подкрепа на становището си, че деянието е несъставомерно по предложената
квалификация. Изразяват несъгласие с поддържаната в писмения протест от
обвинението теза за осъществен състав за данъчно престъпление изтъквайки,
че тази конструкция на обвинението е неправилна, поради което позицията
на представителя на окръжна прокуратура в писмения протест е
неоснователна. Излагат подробни съображения за несъставомерност на
деянието и заявяват искане за потвърждаване на оправдателната присъда.
Софийският апелативен съд, като прецени доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановения съдебен акт съобразно
разпоредбата на чл.314 от НПК намира,че за изясняване на обстоятелствата
по делото и за правилното му решаване следва да разгледа постъпилия
протест от прокуратурата срещу присъдата на Пернишкия окръжен съд.
По протеста на прокуратурата:
Релевираните в протеста съображения не са нови,били са поставени и
пред първата инстанция,били са разгледани и са получили правилно
2
разрешение в изготвените мотиви.
При проверка на изложените в протеста доводи, САС констатира, че
решаващият съд не е допуснал нарушения но чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК и като съдебна инстанция е изпълнила задълженията си за разкриване на
обективната истина. Направен е обективен анализ на доказателствената
съвкупност, без да е интерпретирана превратно или едностранчиво.
Релевираните в протеста оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон, всъщност са обосновани с твърденията за неправилна
оценка на доказателствения материал, която според прокуратурата е довела
до пороци при формиране на вътрешното убеждение на състава по същество.
Съдът като обсъди всички доказателствени източници и указанията на
ВКС при решаване на делото да се съобразят и решенията на СЕС - Решение
от 21.06.2012 г. по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение от
06.12.2012 по дело С-285/2011 г. споделя правните изводи на първия съд
относно изхода на делото – постановяването на оправдателна присъда .
Въззивният съд не счита, че в мотивите на атакуваната присъда се съдържат
вътрешни противоречия и неточности относно съображенията за
несъставомерност на инкриминираното деяние. Въззивният съд приема, че
мотивите на първата инстанция представляват пълен и подробен анализ на
приетите за установени фактически положения, като същевременно са
изложени ясни и обстойни правни съображения по всеки от инкриминираните
факти. Въз основа и преценка на доказателствата настоящият състав намира,
че без основание прокурорът е поддържал, че доказателствените източници
са били оценявани твърде едностранчиво, като са взети предвид само онези от
тях, които не уличават подсъдимата и са събирани и проверявани други
ненужни доказателства. Анализът на цялостния доказателствен материал не
налага по-различни изводи относно фактите, които решаващият съд е приел
за установени, като настоящата инстанция намира, че не следва да внася
изменения относно установената от Окръжен съд-Перник фактология относно
следното:
Подсъдимата М. Б. В. е родена и живее в гр.***. Не е осъждана.
На 21.05.2008г. подсъдимата В. започнала да развива търговска дейност
в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на търговско
дружество „Таке Консулт“ЕООД, като впоследствие, на 28.07.2009г., била
вписана промяна в наименованието на дружеството и същото придобило
наименованието „Централна ремонтна база 200Г‘ООД. На 30.03.2012г. били
вписани двама нови съдружници в дружеството - Л. А. Х. и С. А. Х., като
всеки от тях притежавал по 33% от капитала на дружеството, а обвиняемата
В. била собственик на останалите 34% от капитала на дружеството и негов
управител. Дружеството е регистрирано по ДОПК и по ЗДДС в ТД на НАП -
София, офис Перник.
На 17.12.2012г. между „Централна ремонтна база 2001 “ООД като
Възложител, представлявано от подс. М. В. и „Еко Грийн“ЕООД като
Изпълнител, представлявано от свидетелката Н. Ф., бил сключен договор №
10 за комплексен инвестиционен проект. По силата на договора изпълнителят
3
следвало да извърши необходимите проучвателни и проектни работи за
комплексен инвестиционен проект по фази и части за изграждане на
четириетажна бизнес сграда в поземлен имот с идентификатор 55871.504.1360
в гр.Перник, кв.“Проучване“, както и проучване за покупка на посочения
имот, включително и продажбата на имота на възложителя по данъчната му
оценка, за което възложителят следвало да заплати на изпълнителя сумата от
695 000 лева без ДДС или 834 000 лева с ДДС.
Търговското дружество „Еко Грийн“ЕООД било вписано в търговския
регистър на 12.08.2008г., като за негов управител бил вписан едноличният
собственик на капитала Н. Г. Ф.. От 03.01.2014г. свидетелят Т. В. М. бил
вписан в търговския регистър като едноличен собственик на капитала и
управител на „Еко Грийн“ЕООД, тъй като същият придобил 100% от
дружествените дялове на дружеството, а на 26.01.2015г. в търговския
регистър било обявено прехвърлянето на 100% от дружествените дялове на
дружеството от Т. М. на свидетеля С. И. С., който бил вписан като едноличен
собственик на капитала и управител на „Еко Грийн“ЕООД.
Поземленият имот, предмет на договор № 10 от 17.12.2012г. за
комплексен инвестиционен проект, към датата на сключване на договора бил
собственост на изпълнителя „Еко Грийн“ЕООД, тъй като със Заповед №
1119/12.07.2012г. на кмета на Община Перник и след проведен търг с явно
наддаване, „Еко Грийн“ЕООД, представлявано от управителя Н. Г. Ф., било
обявено за купувач на имот - частна общинска собственост, представляващ
поземлен имот с идентификатор 55871.504.1360 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Перник, квартал „Проучване“, с площ от 4 424
кв.м. На 29.10.2012г. бил сключен договор между Община Перник и „Еко
Грийн“ЕООД за покупко - продажба на описания по-горе недвижим имот -
частна общинска собственост, за който „Еко Грийн“ЕООД изплатило на
продавача сумата от 796 320 лева.
Плащането на договорената цена по договор № 10 от 17.12.2012г. за
комплексен инвестиционен проект в размер на 834 000 лева с ДДС, от
възложителя „Централна ремонтна база 2001 “ООД, представлявано от подс.
М. В., на изпълнителя „Еко Грийя“ЕООД, следвало да бъде извършено на два
пъти, като авансовото плащане, в размер на 90% от стойността на договора
следвало да се извърши в срок от 20 дни от неговото подписване, а
окончателното плащане - при финализиране на договора. В изпълнение на
задължението си за заплащане на договорената цена, на 28.12.2012г.
„Централна ремонтна база 2001 “ООД превело по банковата сметка на „Еко
Грийн“ЕООД сумата от 830 400 лева с основание „аванс по договор“, за което
„Еко Врийн“ЕООД издало фактура № 90/28.12.2012г. с данъчна основа 692
086,75 лева и начислен ДДС в размер на 138 413,75 лева, на обща стойност
830 482,50 лева. Фактурата била осчетоводена от двете дружества и въз
основа на нея „Централна ремонтна база 2001 “ООД приспаднало данъчен
кредит в размер на 138 413,75 лева.
На 25.07.2014г„ с нотариален акт № 122, том II, рег.№ 7010, дело № 310
от 2014г. за покупко - продажба на недвижим имот, „Еко Ерийн“ЕООД,
4
представлявано от управителя Т. В. М. прехвърлило собствеността върху
поземлен имот с идентификатор 55871.504.1360 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Перник, квартал „Проучване“, с площ от 4 424
кв.м. на „Централна ремонтна база 2001 “ООД, представлявано от подс. М.
В., срещу заплащането на продажната цена от 134 489,60 лева, каквато била и
данъчната оценка на имота. За осъществената сделка „Еко Ерийн“ЕООД
издало кредитно известие № 114/25.07.2014г., на стойност 692 068,75лева и
ДДС в размер на 138 413,75 лева, на обща стойност 830 482,50 лева, с
основание „сторно аванс по договор по фактура № 90/28.12.2012г.“, както и
фактура № 116/25.07.2014г. с предмет на доставката „поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1360, с площ 4 424 кв.м., находят се в гр.Перник,
кв.Проучване“, с данъчна основа 695 000 лева и ДДС в размер на 139 000
лева, на обща стойност 834 000 лева. Кредитното известие №114/25.07.2014г.
и фактура №116/25.07.2014г. били осчетоводени от двете дружества.
С нотариално заверен протокол за установяване на допълнителни факти
и обстоятелства от 05.11.2015г„ „Централна ремонтна база 2001 “ООД,
представлявано от подс. М. В., и „Еко Врийн“ЕООД, представлявано от
управителя С. С., се съгласили авансово платената сума по договор №
10/17.12.2012г. в размер на 695 000 лева без ДДС да бъде окончателна, като в
нея се включи стойността на УПИ № 15- 470510 и на изготвения
инвестиционен проект.
На 23.12.2016г. „Еко Ерийн“ЕСЮД, представлявано от управителя С.
С., подало в Община Перник заявление за съгласуване/одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в имот с
идентификатор 55871.504.1360 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Перник, квартал „Проучване“, за строеж ка „Бизнес сграда с
подземни гаражи и офиси“. С писмо изх.№ 16/СЛУ - 10185 - 1 от 06.01.2017г.,
подписано от Заместник кмета и от Елавния архитект на Община Перник,
„Еко Ерийн“ЕООД било уведомено, че представеният за одобрение проект не
отговаря на изискванията на Наредба № 4/21.05.2001г. „За обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти“ и на дружеството били върнати
приложените към заявлението документи.
През 2016г. била извършена данъчна ревизия на ,Централна ремонтна
база 2001 “ООД за периода 01.11.20 10 г. - 31.07.2015г.
С Ревизионен акт № Р-22001415007135-091-001/24.06.2016г. е
установено, че „Централна ремонтна база 2001 “ООД е упражнило правото си
на приспадане на данъчен кредит в размер на 138 413.75 лева по фактура №
90/28,12.2012г. с данъчна основа 692 098.75 лева и с предмет на доставката по
фактурата „аванс по договор“, издадена от „Еко Грийн“ЕООД, като е
представен и Договор № 10/17.12.2012г. за комплексен инвестиционен
проект. С кредитно известие № 114/25.07.2014г. на стойност 692 068,75лева и
ДДС в размер на 138 413,75 лева авансовото плащане е анулирано и е
издадена нова фактура № 116/25.07.2014г. на стойност 695 000 лева и ДДС в
размер на 139 000 лева, с предмет на доставката „поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1360, с площ 4 424 кв.м., находящ се в гр.Перник,
5
кв.Проучване“. В хода на ревизионното производство са поискани документи
и писмени обяснения от трети лица, като съгласно писмените обяснения на
управителя на „Еко Грийн“ЕООД, С. И. С., предмет на доставката по фактура
№ 90/28.12.2012г. кредитно известие № 114/25.07.2014г.и фактура
№116/25.07.2014г„ съгласно Договор №10/17.12.2012г. за комплексен
инвестиционен проект, с извършване на проучвателни работи и изготвяне на
идеен проект за застрояване на УПИ № 55871.504.1360, както и покупка на
самия терен, като за изготвяне на проекта е използвана проектантска
организация ЕТ „Е. - О. Д.“, гр. ***. Органът по ревизията е приел, че липсват
доказателства за предаване на документи между двете дружества в
изпълнение на задълженията по договора, както и не е налице доказателство
за извършено плащане към ЕТ „Е. - О. Д.“ за извършената услуга, като „Еко
Грийн“ЕООД не е отразявало в дневниците си за покупки фактура във връзка
е извършения проект. С писмено обяснение третото лице О. П. Д. е
декларирала, че представляваното от нея дружество ЕТ „Е. - О. Д.“ не е
изготвяло подобен проект за УПИ № 55871.504.1360 и че дружеството не
фукционира от 2008г.
В резултат на анализа на събраните доказателства органът по приходите
е направил извод, че не е налице реално извършена доставка на услуга по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС във връзка с изработен проект от „Еко
Грийн“ЕООД, налице е абсолютна симулация на сделката, като с част от
стойността на фактура № 116/25.07.2014г. е отчетена фиктивна доставка с цел
неправомерно ползване на данъчен кредит, като на това основание е приел, че
за „Централна ремонтна база 2001 “ООД частично не е налице право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 111 585.07 лева по посочената
фактура, представляващ разликата между начисления по фактурата ДДС и
действителната стойност на доставката, документирана с нотариален акт №
122, том II, рег.№ 7010, дело № 310 от 2014г.
С ревизионния акт е установен ДДС за внасяне в размер на 122 109.66
лева за данъчен период от 01.07.2014г. до 31.07.2014г., като след приключена
процедура по приспадане на данък за възстановяване, дължимият ДДС за
внасяне от „Централна ремонтна база 2001 “ООД е в размер на 117 599.83
лева. След установяване на задължението, дружеството е внесло ДДС в общ
размер на 1 014.76 лева, като му е останал дължим ДДС в размер на 116
585.07 лева и върху сумата е начислена лихва в размер на 22 059.56 лева за
периода 15.08.2014г. - 24.06.2016г.
„Централна ремонтна база 2001 “ООД, чрез управителя си -
подсъдимата М. В., е обжалвало Ревизионен акт №
P-22001415007135-091-001/24.06.2016г. След приключване на производството
по обжалване на акта по административен ред, е постановено Решение №
2185 от 14.12.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на
НАП. С посоченото решение решаващият орган е приел, че оспореният
ревизионен акт, в частта му, с която е отказано право на приспадане на
данъчен кредит по фактура № 116/25.07.2014г., е издаден при неизяснена
фактическа обстановка и непълнота на доказателствата и като такъв, се явява
6
необоснован, поради което го е отменил в тази му част и е върнал преписката
за извършване на нова ревизия.
След извършената повторна ревизия, приключила с издаването на
Ревизионен акт № р - 22002217000208-091- 001/31.10.2017г., органите по
приходите са установили, че „Централна ремонтна база 200! “ООД е погасило
задължението си за внасяне на ДДС за месец юли 2014г. в размер на 116 585,
07 лева и лихва в размер на 22 059.56 лева, като е внесло сумите на
01.07.2016г.
Въпреки извършеното плащане, ревизираното дружество в
законоустановения срок е обжалвало Ревизионен акт № Р - 22002217000208-
091 -001/31.10.2017г. С Решение № 70 от 16.01.2018г. на директора на
дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП обжалваният ревизионен акт е
отменен в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчен
период - месец юли 2014г„ като в мотивната част на решението решаващият
орган е приел, че е налице реална доставка на услугата по издадената от „Еко
Грийн“ЕООД фактура № П6/25.07.2014г. и за „Централна ремонтна база 2001
“ООД е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея.
Въз основа на постановеното Решение № 70 от 16.01.2018г. на
директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП и след подадено от
страна на „Централна ремонтна база 2001 “ООД искане за прихващане на
недължимо платени суми на основание чл. 129 от ДОПК, е издаден Акт за
прихващане или възстановяване № П - 22001418079554-004-001/23.05.2018г.
на ТД на НАП - София, с който на дружеството са възстановени недължимо
платени и събрани суми за ДДС за периода 01.09.2011г.- 31.07.2014г. общо в
размер на 151 675.34 лева, в това число и внесеният от „Централна ремонтна
база 2001 “ООД данък добавена стойност в размер на 116 585.07 лева,
начислен за периода 01.07.2014г. - 31.07.2014г. На дружеството е
възстановена и лихва в общ размер на 29 410.79 лева.
За да приеме за безспорно установената по делото фактическа
обстановка, съдът е събрал и обсъдил голям обем доказателства,които
презицно е посочил: гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимата
показанията на разпитаните свидетели, от заключенията по проведените
почеркови експертизи и комплексна експертиза, от представените и събрани
писмени доказателства, а именно: договор № 10/17.12.2012г„ фактура № 90 от
28.12.2012г., фактура № 116 от 25.07.2014г., кредитно известие № 114 от
25.07.2014г., справка декларация по ЗДДС № 14001085936 от 11.08.2014г.,
констативен протокол от 05.11.2015г„ дневници за покупки и продажби на
„Еко грийн“ЕООД и на „Централна ремонтна база 2001 “ООД, договор за
покупко- продажба на недвижим имот частна общинска собственост,
нотариален акт № 122, том II, рег,№ 7010, дело № 310 от 25.07.2014г„
„Инвестиционен проект за обект:Бизнес сграда в УПИ № 55871.504.1360, кв.
„Проучване“, гр. Перник“, писмо изх. № СЛУ-10185-1/06.01.2018г. на
Община Перник, Ревизионен акт № Р- 22001415007135-091-
001/24.06.2016г.,Решение№2185от14.12.2016г. на директора на дирекция
„ОДОП“ София при ЦУ на НАП, платежно нареждане
7
№22584929/01.07.2016г., платежно нареждане № 22585007/ 01.07.2016г.,
Ревизионен акт № Р - 22002217000208-091-001/31.10,2017г., Решение № 70
от16.01.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ наНАП, Акт
за прихващане или възстановяване № П — 22001418079554-004-
001/23.05.2018г. на ТД на НАП - София.
В мотивите си решаващият съд е отразил коректно какви факти са установени
и въз основа на тях какви изводи е направил, като въззивната инстанция не
съзира никакво противоречие в аргументацията на съда.
Основните фактически констатации на първата инстанция са правилно
установени, изведени при липса на нарушения на процесуалните правила,
както и не са били допуснати логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал. Изготвените от първата инстанция пространни
мотиви към присъдата са аналитични и убедителни и позволяват на страните
и на контролната инстанция (САС) да проследи начина на формиране на
вътрешното убеждение на съда по правно релевантните факти.
В конкретния казус стои въпросът в доказателствен план: за
необходимостта от пълно доказване на фактите включени в обвинителния
акт и за възможността за първи път ,след толкова години,съдът
провеждайки съдебно следствие да събира доказателства касателно
правилното или неправилно данъчно деклариране. При тази усложнена
фактическа и правна обстановка, съдът е изпълнил своите задължения и е
провел прецизно съдебно следствие и при тази за голяма като обем и
съдържание доказателствена съвкупност, съдържаща множество
доказателства, е направил извод,че от тях по никакъв начин не може да бъде
установен факта на деянието,за което се твърди в обвинителния акт, че е
престъпно и осъществено от подсъдимата при пряк умисъл. Видно от
подробните и аналитични мотиви по делото, решаващият окръжен съд е
изложил съображения за доказателствената основа на всеки отделен, приет за
установен от него факт, както и основанията си, за да отхвърли като
недоказана развиваната от прокуратурата теза.
При разглеждане на делото е бил спазен процесуалният ред и не са
били допуснати процесуални нарушения във фазата на съдебното следствие
при събирането на доказателствата. Решаващият съд е подложил на
задълбочена преценка и анализ събраните доказателствени източници и
прецизно са установени всички обстоятелства, значими за правилното
решаване на делото. Първостепенният съд е направил и верни правни изводи.
Същите се оспорват от окръжна прокуратура, но възраженията са
неоснователни и не могат да бъдат възприети и от настоящата инстанция.
Необходимо е да се отбележи, че разследването не е установило факти и
обстоятелства, изведени от други доказателствени източници, като напр.
свидетелски показания, писмени документи,които да доказват обвинителната
теза. Съдът е анализирал подробно свидетелските показания и експертните
заключения, които са намерили изрично отразяване в обстоятелствената част
на съдебния акт, но които с нищо не допринасят за обосноваване на
обвинителната теза.
8
Преди всичко следва да се посочи,че за игнориране на едно или друго
доказателствено средство може да се говори само тогава, когато съдът е
оставил без внимание съдържаща се в него информация във връзка с
процеса,т.е. тогава, когато не са изпълнени процесуалните задължения за
обсъждане на дадено доказателство само за себе си и в съвкупност с
останалите източници; напр. когато не е извършен анализ на свидетелските
показания , респ. на обясненията на подсъдимата от гледна точка на
убедителност, пълнота, логическа последователност или когато избирателно
са използвани части от тях и извън контекста на цялостния разпит. Факта, че
решаващият съд се е отнесъл с недоверие към едни или други
доказателствени източници или е преценил, че те не следва да се възприемат
и кредитират изцяло не означава, че същите са били игнорирани. А точно
обратното. Били са обсъдени и подробно анализирани. Право на съда е да
оцени доказатествата и доказателствените средства от гледна точка на
тяхната валидност, допустимост и достоверност, като в случая съдът е
аргументирал своята теза, защо те не могат да послужат за надлежна
доказателствена основа за направените от него фактически констатации.
Решаващият окръжен съд е спазил тези изисквания и в мотивите си и е
изложил изключително пространни съображения относно несъставомерността
по посочената квалиикация на обвинението и доводите при които е
постановил оправдателната присъда, като подробно е анализирал всички
събрани доказателства. Според настоящия състав не съществуват основания,
изводими от материалите по делото, да не може да бъде възприета
аналитичната дейност на ОС-Перник, поради което и тезата на прокуратурата
за неправилно приложение на материалния закон се приема за
неоснователна.
Следователно не може да се направи обоснования извод, че всички
описани в акта сделки за инкриминирания период не са реални и по тях не
възниква право на данъчен кредит. Тук е мястото да се посочи, че данък
върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стока или услуга с
място на изпълнение на територията на страната, извършена от данъчно
задължено лице, регистрирано по ЗДДС. А по своята същност данъчният
кредит представлява сума от начислен занък по ЗДДС на регистрирано лице
за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за
осъществен от него внос на стоки в определен данъчен период, която лицето
има право да приспадне, освен когато законът предвижда друго. Когато
данъчнозадълженото лице извършва продажба, дължи внасяне на ДДС. При
извършване на покупки възниква право на ползване на данъчен кредит. А по-
голямата данъчна основа на продажбите води до по-голям размер на
дължимия ДДС, а по-голямата данъчна основа на покупките – до по-голям
размер на данъчния кредит. Не е доказано по никакъв начин подсъдимата да е
включвала в справките-декларации нереални доставки. Поради изложеното
дотук, основавайки се на събраните по делото доказателства и въззивният
състав намира, че не е доказано подсъдимата да е осъществила състава на
инкриминираното и престъпление. Съдът е обсъдил подробно и обясненията
дадени от подсъдимата. Преценявайки тяхното двойнствено значение, като
9
доказателствено средство и средство на защита, решаващият съд е извършил
внимателна преценка на тяхната обективност и истинност и правилно ги е
ценил. Подсъдимата е дала конкретни обяснения по обвинението, като тези
обяснения изцяло кореспондират със събрания доказателствен материал. Въз
основа на доказателствата по делото правилно съдът е приел,че не е
установено подсъдимата М. В., като представляващ и управляващ фирма
„Централна ремонтна база 2001 “ООД - гр. Перник, да е избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения на стойност 116 585, 07 лева.
Същата, в подадената от нея справка декларация по ЗДДС № 14001085936 от
11.08.2014г. за данъчен период 01.07.2014г. до 31.07.2014г. пред ТД на НАП -
София, офис Перник, е потвърдила действително извършени от
представляваното от нея дружество счетоводни операции, като за целта е
ползвала документ с вярно съдържание - данъчна фактура №116/25.07.2014г.
с данъчна основа 695 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 139 000,00
лева, който документ отразява обективната истина за реално осъществено
данъчно събитие - заплащане на доставена услуга по изготвяне на идеен и
технически проект, поради което за представляваното от подсъдимата
дружество е възникнало право на ползване на данъчен кредит и
приспаднатият от нея данъчен кредит в размер на 116 585, 07 лева не
представлява неследващ се такъв. Обосновано съдът е акцентирал и върху
факта ,че в никакъв случай не може да бъде вменено като задължение за
знание от страна на данъчно задълженото лице и получател на услугата -
„Централна ремонтна база 2001 “ООД, дали въпросният проект е изготвен
действително от ЕТ „Е. - О. Д.“ по възлагане от страна на „Еко Грийн“ЕООД
или е част от данъчна измама, извършена от доставчика на услугата - „Еко
Грийн“ЕООД. В този смисъл са решенията на СЕС - Решение от 21.06.2012 г.
по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение от 06.12.2012 по дело С-
285/2011 г. За това и въззивната инстанция споделя доводите на съда, че
е налице недоказаност на обвинението. Въз основа на целия доказателствен
материал, обосновано съдът е приел,че в конкретния случай по делото не е
установено по несъмнен начин подсъдимата да е приспаднала неследващ се
данъчен кредит въз основа на документ с невярно съдържание и подаване на
справка - декларация по ЗДДС, в която да са били отразени неверни
обстоятелства, обуславящи възникване на правото на приспадане на данъчен
кредит и така да е било избегнато установяването и плащането на задължения
по ЗДДС и по този начин да е осъществено възведеното и с обвинителния акт
престъпление.
Предвид изложеното и при извършената служебната проверка, САС
не констатира основания за корекция на присъдата,поради което и на
основание чл.338 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда от 16.03.2021 год. на ОС- Перник постановена по
10
НОХД 66/2020 год.
Решението може да се обжалва или протестира в 15 – дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11