№ 2862
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г. В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Г. В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110132880 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.410 от КЗ,вр.чл.49 и чл.45 от ЗЗД от **********,със седалище и
адрес на управление гр.С**********,представлявано от ********** и
**********,против **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от **********,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 75,62 лева.
Ищецът твърди,че на 04.08.2020 г. при движение на републикански път
III-667 в участъка между ********** и с.**********,водачът на
л.а.********** АА – Н. П. К. попада в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно,а вследствие на това автомобилът бива увреден. Ищецът
поддържа,че е застраховател по застраховка каско,при което определил и
изплатил стойността на обезщетението. В исковата молба се излагат
твърдения,че ответната страна е пасивно легитимирана да отговаря по
предявената искова претенция,защото съгласно чл.30,ал.1 от Закона за
пътищата за ответника е възникнало задължение да поддържа
републиканските пътища. Твърди се,че до ответника е изпратена регресна
покана,но е отказано изплащането на обезщетението. Ищецът моли съда да
уважи исковата претенция.
Ответникът ********** оспорва иска като неоснователен с
твърдения,че процесното ПТП не е настъпило на републикански път и не е
съставен протокол от контролните органи на МВР. Формулирано е
възражение за съпричиняване. Ответната страна моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Представена е застрахователна полица по застраховка „каско
+“,издадена от ********** за автомобил сеат толедо с рег.
**********,валидна за периода 20.11.2019 г. до 19.11.2020 г.,както и
доказателство за платена застрахователна премия.
От приетото свидетелство за правоуправление автомобил сеат с рег.
********** е собственост на „**********
Видно от ликвидационен акт по щета,размерът на обезщетението е
определен на 60,62 лева,която парична сума да бъде изплатена на
„**********
Представени са общи условия на ********** по застраховка „каско“.
Приета е регресна покана от 17.05.2021 г.,с която **********
претендира от ********** сумата от 75,62 лева застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски.
С писмо от 10.06.2021 г. ********** отказва изплащането на
обезщетение поради недоказаност на предпоставките за това.
Според заключението по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза от техническа гледна точка възможният и вероятен механизъм на
настъпване на ПТП е при преминаване през дупка на пътното платно,което
става причина за увреждане на автомобила,описаните щети се намират в
причинна връзка с описания механизъм,размерът на щетите по средни
пазарни цени възлиза на 78,24 лева.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля К. по делегация се установява,че произшествието е
настъпило между гр.********** и с.**********,свидетелят е управлявал
автомобил сеат толедо,инцидентът е настъпил,когато автомобилът след
поставен знак стоп излизал към главния път,свидетелят К. е казал,че не е
видял дупката,имало скъсване на гумата отстрани на борда,дупката била
дълбока с остри ръбове,свидетелят е казал,че предвид включване в движение
по главен път е гледал за други участници в движението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.410 от КЗ е обусловено от
провеждането на доказване,че са възникнали вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от застрахователно събитие,изплатено е
обезщетение за вредите,вследствие на което застрахователят встъпва в
правата на увредения собственик спрямо причинителя на вредата,спрямо
възложителя на работата,по повод на която са възникнали вредите или
спрямо собственика на вещта,от която са произтекли вредите. Страните не
спорят,а и от събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е
сключил договор за застраховка каско за автомобил сеат,в която насока съдът
взе предвид представената по делото застрахователна полица. С оглед
представената застрахователна полица, както и при съобразяване факта на
заплащане на сумата,дължима по застрахователната премия,съдът приема,че
договорно правоотношение по застраховка каско е валидно възникнало. С
договора за застраховка каско застрахователят приема да осигурява покритие
по време на действие на договора,а при настъпване на застрахователно
събитие – да определи и изплати обезщетение за възникналите вреди. Това
2
означава,че с настъпването на пътнотранспортно произшествие
застрахователят въз основа на постъпило уведомление е задължен да образува
преписка по щета,за да определи размера на дължимото обезщетение. В
настоящия случай в изпълнение на своите договорни задължения
застрахователят е образувал преписка по щета и е определил размер на
дължимо обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил сеат.
Реализирането на покрит застрахователен риск означава,че е настъпило
застрахователно събитие. Съдът счита,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че е настъпило ПТП,в
която насока разпитаният свидетел К. депозира показания,че при излизане за
включване в главен път автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно –
дълбока и с остри ръбове. Изводът на съда,че е настъпило пътнотранспортно
произшествие не се променя предвид довода,че липсва представен протокол
за ПТП,в която насока трябва да бъде отчетено,че произшествието се
характеризира само с настъпили материални щети и не се явява задължително
посещение на място от полицейски служител за съставяне на протокол за
ПТП. Софийският районен съд намира,че е доказано,че вредите са пряка и
непосредствена последица от възникналото произшествие,в която насока
според заключението по съдебно-автотехническата експертиза механизмът на
настъпване на произшествието е попадане в дупка на пътното платно,а
щетите могат да бъдат получени при описания механизъм на ПТП. При това
положение съдът намира,че дружеството ищец е доказало,че е встъпило в
правата на увреденото лице спрямо ответника,който е възложител на
работата,по повод на която са възникнали щетите.Съдът счита,че от
ангажираните в хода на производството доказателства може да бъде
възприето,че ********** е пасивно легитимирана да отговаря за
възстановяване на изплатеното обезщетение,в която насока съдът взе
предвид,че произшествието е настъпило при включване в главен път и между
две населени места,а за поддържането на пътищата от републиканската пътна
мрежа отговаря именно ответникът. Наличието на предвидено законово
задължение за осигуряване изправността на пътищата,както и за гарантиране
безопасността на движение налагат извода,че исковата претенция е доказана
по основание. Наличието на дупка на пътното платно,за което свидетелстват
показанията на свидетеля К.,позволява да бъде възприето,че искът е доказан
по основание. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция подлежи
изцяло на уважаване за сумата от 75,62 лева,тъй като според заключението по
съдебно-автотехническата експертиза размерът на щетите по средни пазарни
цени е дори по-висок. Изводът на съда,че искът е доказан по основание и по
размер не се променя предвид формулираното от ответника възражение за
съпричиняване. За да е налице съпричиняване,следва да е установено,че
вредите са възникнали вследствие на действия или бездействия на повече от
едно лице. Съдът счита,че ответникът не ангажира доказателства,от които
може да бъде възприето,че водачът на автомобил сеат с поведението си е
допринесъл за възникване на вредоносния резултат,поради което изводът на
съда,че искът подлежи изцяло на уважаване не се променя. Изложените
съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция изцяло
подлежи на уважаване за пълния претендиран размер от 75,62 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и на адвокатско
3
възнаграждение съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в общ
размер от 688 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от ********** да заплати на основание
чл.410 от КЗ на **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от ********** и **********, сумата от 75,62
лева ( седемдесет и пет лева шестдесет и две стотинки ),ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 17.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от ********** да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на **********,със седалище и адрес на
управление гр.С**********,представлявано от ********** и **********,
сумата от 688 ( шестстотин осемдесет и осем ) лева съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4