РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Нова Загора, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20242220200248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба от М. И. Щ. с ЕГН ********** от ***,
подадена чрез процесуален представител-адв Н. С. от АК Стара Загора със съдебен адрес
***, против Наказателно постановление № 24-0306-000492 от 24.04.2024г., издадено от
Началник група в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 лева на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован се процесуален представител - адв. С.,
който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В с. з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 09.04.2024г. бил съставен АУАН, серия GA № 1204712 за това, че на
09.04.2024г. в 11.06 часа в с.Стоил Войвода общ.Нова Загора ул.“Черно море“ до
къръстовището с ул.“Кирил и Методий“ М. И. Щ. с ЕГН ********** управлява с посока
изток запад мотоциклет „Хонда ЖЦ 33“ с рег. № ***, като от направената справка с ОДЧ се
установило, че лицето/водача не притежава необходимата категория за управляваното от
него ППС. Водача управлява със СУМПС с категория АМ, а мотоциклет е с категория L3е.
В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП.
В графата за обяснения/възражения нарушителят е записано че няма възражения.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.04.2024 г.
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0306-000492 от 24.04.2024г.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 лева
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В НП било
отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
1
чл. 58 г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен
отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя
на 20.05.2024 г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели.
От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П. В. М. и Б.
Й. Б., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в
оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното
административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и
задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на възприетите
от свидетелите факти и обстоятелствата по време на проверката, като напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Независимо от тяхната
служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и
административнонаказващият орган (МВР), съдът не намира аргументи, с които да обоснове
недостоверност на съдържащата се в предадените от тези свидетели показания. С оглед на
това съдът счита, че показанията на всички горепосочени свидетели следва да бъдат
кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на
делото.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и
спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84
ЗАНН, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като
пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да
излага съображения на основание чл. 305, ал. 3 НПК - per argumentum a contrario. Отделно от
това, в случая е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно
съставените АУАН имат доказателствена сила до оборването им, а такова не бе сторено по
надлежния ред до приключване на съдебното дирение.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните,
приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което
обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде
оставена без уважение, поради следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните
органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната
законосъобразност и правилност, т. е. дали извършените нарушения са правилно
квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените
административни актове и проведеното административно-наказателно производство са
спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно,
обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по
издаването на съответното оспорено наказателно постановление.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП
2
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица
на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него
лица. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на
нарушителя, се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. В настоящия случай, това е сторено и акта доброволно е подписан от
нарушителя.
Съдът служебно констатира, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат всички законоизискуеми реквизити
съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН (досежно констатирането на административното
нарушение), респ. чл. 53 от ЗАНН досежно наказателното постановление и по-специално в
отразяването на дата и място на извършване на проверката.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на
извършването и конкретните действия на жалбоподателя.
Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната
процедура по издаването на процесните административни актове. Предвид на това
настоящият съдебен състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на това формално основание.
Горепосоченото становище за неоснователност на жалбата се застъпва от съда и по
отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорваните АУАН и НП.
В разпоредбата чл. 150 от ЗДвП, е предвидено, че всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване е на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и
при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4.
АНО преди издаване на НП е направил необходимата справка и е установил
горното обстоятелство, а именно че жалбоподателят не притежава СУ категория необходима
за посочното МПС. Свидетелството за правоуправление на МПС с отбелязаните категории
официално удостоверява пред надлежните органи, че носителят му е правоспособен водач за
съответната категория. От доказателствата по делото се установява, че към датата на
деянието нарушителят не е разполагал със свидетелство за управление на МПС за
съответната категория, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по
смисъла, вложен в чл. 150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на
административното нарушение, за което е санкциониран.
3
От субективна страна и това деяние е извършено виновно при форма на вина пряк
умисъл – М. И. Щ. е бил наясно, осъзнавал е ясно, че за да управлява МПС мотоциклет
„Хонда ЖЦ 33“ с рег. № ***, следва да има определена правоспособност/ктегория/, но
въпреки, че не е разполагал с такава е управлявал МПС-то – в този смисъл същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но въпреки това е искал, целял е
настъпването на общественоопасните последици.
По размера на наказанията:
Наказанието е правилно индивидуализирано. Видно от приобщената справка за
нарушител/водач е, че жалбоподателят има множество нарушения по ЗДвП и е
санкциониран многократно за това включително и за същото нарушение. В този смисъл
определеното наказание за се явява правилно и законосъобразно, като до приключване на
съдебното дирене не се установиха смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно,
респективно за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО за съответстваща на закона, предвид изричната разпоредба на чл. 189з ЗДвП
запретяваща приложението на чл. 28 ЗАНН за нарушения по този закон (каквито са
сложените за разглеждания нарушения). Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализирано в
предвидените от закона предели. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание за процесните нарушения, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че оспорваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-000492 от 24.04.2024г.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на М. И. Щ. с
ЕГН ********** от ***, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00
лева на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4