РЕШЕНИЕ
№132/04.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 171 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба от Д.Д. - гражданин на Турция, с адрес: РПЦ – Харманли, ***,
срещу Решение № УПХ 20/13.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция
за бежанците.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че търсещият закрила изразил ясно опасенията си относно заплахата за живота и сигурността му, които били причина да напускане страната си по произход – Турция и така обосновал конкретни опасения от преследване. Тези опасения били в резултат на членството му в партията HDP и принадлежността му към ***ския етнос. Информацията, съдържаща се в справка на ДАБ за ситуацията в Турция вх. №МД-17/11.01.2021г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, била разгледана от решаващия орган само спрямо приложението и в хипотезата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, но не и спрямо хипотезите на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Сочи се, че Европейският парламент приел Резолюция на Европейския парламент от 8 февруари 2018г. относно настоящото положение с правата на човека в Турция (2018/2527 (RSP)), като в жалбата се цитира т.2 от същата. Излагат се съображения, че вместо да извърши необходимата проверка на изложената от чужденеца бежанска история и събере доказателства, във връзка с твърдените от чужденеца факти, административният орган разгледал молбата в ускорена процедура, възприемайки я като явно неоснователна. Изследването на всички тези обстоятелства не било невъзможно при условие, че административният орган разполагал с данни относно самоличността на чужденеца (наличие на лична карта), като и в тази връзка следвало да се приеме, че неправилно молбата му за закрила била разгледана в ускорена процедура. Сочи се, че фактите в изложената от чужденеца бежанска история, съобразени със събраните в административното производство доказателства, безспорно попадали в предметния обхват на ЗУБ. Последното обосновавало неправилност на възприетия в оспореното решение извод, че молбата била явно неоснователна по смисъла на чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Твърди се, че доколкото молбата на чужденеца за закрила попадала в приложното поле на ЗУБ, то била препятствана възможността същата да бъде квалифицирана като явно неоснователна. Това било така, тъй като съгласно чл.13 ал.1 от ЗУБ, за да е явно неоснователна молбата за закрила, освен на някоя от допълнително изискуемите предпоставки, посочени в т.1-т.14, на първо място следвало тя да не отговаря на условията по чл.8 ал.1 и ал.9, респ. чл.9 ал.1 ал.6 и ал.8 от ЗУБ. С оглед изложеното, се счита, че оспореното решение следва да се отмени и да се върне на административния орган, като при новото произнасяне в образуваното вече производство по общия ред следва да се изяснят всички факти и обстоятелства и с оглед установяващото се от тях, да се извърши нова преценка относно основателността на подадената молба за закрила. Моли се за отмяна на оспореното решение, като се укаже на административния орган да допусне молбата на чужденеца за закрила до разглеждане по общия ред на ЗУБ, по която да се произнесе с решение по същество.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС (Е. Ч.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба №УРИ 453600-1972/17.12.2020г. в ГПУ Свиленград, РДГП - Елхово, ГДГП, жалбоподателят, под името Д.Д. от Турция, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1787 от 21.12.2020г., с рег. №УП 16507/21.12.2020г. на ДАБ, подадена с името Д.Д.. На същата дата - 21.12.2020г., лицето е регистрирано с имената Д.Д., роден на ***г. в Турция, гр. Адана, със същия постоянен адрес, гражданин на Турция, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия ***, образование - ***, ***, документи за самоличност: карта за самоличност №919682 изд. от Турция на 07.08.2014 валиден до 07.08.3000.
С писмо с рег.№УП 16507/23.12.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се е представил като Д.Д., роден на ***г., от Турция. Видно от писмо с рег. №М-1363/28.01.2021г. (рег. №УП 16507/01.02.2021г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност”, не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 29.12.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 16507/29.12.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Чичо му Е. Д. на около 54 години бил във Франция от четири-пет години и получил закрила. Напуснал Турция на 16.12.2020г., с навигация от телефона си стигнал до Капъкуле с автомобил и след това продължил пеша към България. Бил заедно със С. Г.. Преминали нелегално през телената ограда и влезли в България. Пет минути след като преминали в България, били задържани от полицията. Последният му адрес в страната му бил град Адана. Там живял преди да напусне Турция. Само турско гражданство притежавал. На регистрация представил своята лична карта. Не си изкарал паспорт. Нямал други документи. Заявил, че не е женен. Нямал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за закрила. Заявил, че бил арестуван. Арестували го през месец януари 2015 година за притежаване на наркотични вещества. Посочил, че бил осъждан. Осъдили го за притежаване на наркотични вещества на 10 години затвор. Около шест години излежал от присъдата си и заради пандемията го освободили. Освободили го с условието всеки ден да ходи да се подписва в полицията в продължение на една година, след което не трябва да извършва повторно престъпление до изтичане на десетте години от присъдата. От януари месец 2015 година до месец юли 2020 година бил в затвора в Чанаккале, в затвора в Адана, в затвора Османие и Кахраманмараш. Постоянно го местили в тези затвори. През 2009 година също бил съден, заради терористична дейност. Заради това, че бил член на партия НDP, затова го обявили за терорист. Заявил, че не е докосвал оръжие. 1000 страници обвинителен акт имало тогава, но от партията им назначили адвокати, но бил оправдан и не го осъдили. Заявил, че е ***. Имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. След 2009 година и след като го осъдили имал проблеми, заради това, че е ***. Тази партия, в която членувал, била ***ска партия и затова имал проблеми. Понякога, както си вървял по улицата, го спирал полицай и без да се легитимира и започвал да го обискира. Това го правел, защото чужденецът бил ***. Посочил, че е ***. Нямал проблеми заради изповядваната от него религия. Имал проблеми с официалната власт в страната си, вече казал, че е осъждан. Имал забрана да излиза от страната, защото, както казал, го освободили от затвора под условие. Тъй като избягал в България и нарушил условието да не излиза от страната, заявил, че ще има проблеми с властите в Турция. Посочил, че от 2009 година до сега е член на НDP – партията на ***ите в Турция. Нямал партийна книжка, нито друг документ, издаден от партията. Партията била създадена преди много време и постоянно си сменяла името.П. Б. и М.С. били в момента председатели на партията. Заявил, че не участва в религиозни организации, общност, секта. Майка му и брат му били в Турция. Живеели в град Адана. Имали проблеми там. Заявил, че брат му е учител по литература по професия, но не можел да си намери работа, понеже е член на друга партия „Дже Хе Пе“ – Народна Републиканска партия. Тази партия също имали проблеми с властите в страната и затова не можел да си намери работа. Заявил, че има *** образование, завършил училище в град Адана. След това учил в три различни университета, но не успял да завърши. Първо през 2009 година учил в университет „Адъ Яман“, в град Адъ Яман. След това учил през 2011 година в университета в Чанакале, специалност учител по история. През 2015 година учил в университет в Ескишериф, в него учил дистанционно, докато бил в затвора. Все още бил ***. Разказал, че напуснал Турция, защото много проблеми преживял в Турция. Не успял да завърши висшето си образование в Турция, а и нямало да успее да си намери работа, ако остане в страната. Посочил, че според него, не е свободен в Турция. Ако останел в Турция, щял да продължи да има проблеми, защото членовете на партията НDP, в която членувал, били посочени от страната на полицията и агентите на държавата, и имали проблеми. Знаел, че ако продължи да живее в Турция, ще има проблеми и няма да може да си намери работа. Не успял да завърши висшето си образование, заради проблемите си с властите в страната. Имало заплаха, отправена лично към него. Шефът на полицията в град Адъ Яман го заплашил през 2010 година, че ще го вкара в затвора, понеже е член на партията НDP. Други заплахи не бил получавал. На въпроса върху него лично оказвано ли е насилие отговорил, че в затвора го били без причина. Надзирателите го биели в затвора, не знаел защо. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил, че не може да вземе паспорт от Турция, защото има забрана за излизане от страната. Най-близо била България и затова дошъл тук. Гърците връщали всички, които отидат в тяхната страна. Заявил, че не е дошъл да печели много пари в България. Искал да научи български език. Искал да живее и работи в България. Заявил, че семейството му също ще му помогне, защото разполагали с достатъчно пари.Искал да е свободен човек и не искал да има връзка с никакви политически партии вече. Знаел, че в България хората са много по-свободни, отколкото в Турция. В Турция никога не искал да се завръща, защото ще бъде наказан, заради това, че нарушил условието за освобождаването му от затвора и напуснал Турция. За да започне работа в Турция, искали и свидетелство за съдимост, а той бил осъждан и не можел да започне работа. Дори и в една фабрика да започне работа искали свидетелство за съдимост. Заявил, че НDP е обявена за терористична партия и те като членове на тази партия винаги ще имат проблеми заради това в Турция. Това били всички причини, поради които напуснал страната си и не желае да се завърне в нея. Посочил, че иска закрила в България.
С Решение № УПХ 20/13.01.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Д.Д. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 26.01.2021г., а жалбата е подадена на 01.02.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е.Д.Ч., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-766/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.В случая чужденецът е регистриран на 21.12.2020 г., а оспореният акт е издаден на 13.01.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, съответно е представено становище. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай от изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 16507/29.12.2020г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Д.Д. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ. Видно от изложеното в бежанската история, тази причина се свързва с наложената му забрана да напуска страната, поради осъждане за криминално деяние – притежание на наркотици. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-17/11.01.2021г. относно
Турция на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От представените справки за положението в Турция става ясно, че ситуацията там не може да се определи като въоръжен конфликт, нито е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Турция, данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д. - гражданин на Турция, против Решение № УПХ 20/13.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: