№ 3968
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. И. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №
22-4332-011370/22.06.2022 г., издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
В жалбата е отправена молба за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление с
твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Навежда се, че в хода на
административнонаказателното производство не били изяснени факти и обстоятелства от
съществено значение за обективната истина. Извършено е признание по отношение
управлението на процесното МПС от страна на санкционираното лице, но последното
нямало отношение към задължението за регистрация на автомобила, който бил служебен.
Това обуславяло липсата на вина у извършителя, което от своя страна навеждало на
непълнота на фактическия състав на административното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява лично. За него не се
явява и редовно упълномощения му процесуален представител – адв. А. Д. от АК-Пловдив,
който депозира писмени бележки с подробно развито становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Съдът приема, че изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните
1
гласни и писмени доказателства по приложената прокурорска преписка на СРП. Именно въз
основа на същата, след нейното прекратяване наказващият орган е осъществил функциите
си по ЗДвП. От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 13.04.2022 г. около 22:20 ч. в гр.София, по бул. „Мария Луиза“ жалбоподателят
управлявал моторно превозно средство „Ситроен Джъмпи“ с рег. № В****РВ. Движейки се
по посока от ул. „Белоградчик“, на кръстовището с бул. „Христо Ботев“ била извършена
проверка, при която било установено, че на 15.01.2022 г. управляваното МПС било
дерегистрирано по чл. 143, ал. 5 от ЗДвП. За това срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, като наличните материали били изпратени в
Софийска районна прокуратура с оглед образуването на досъдебно производство за
извършено престъпление. С постановление от 23.05.2022 г. бил постановен отказ от
образуване на ДП, въз основа на което било издадено обжалваното в рамките на настоящото
производство наказателно постановление. За неправомерната дейност на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства. Същите не оборват посочените в
наказателното постановление фактически констатации.
НП е издадено от компетентен орган въз основа на прекратената прокурорска преписка.
Нарушението е описано съгласно разпоредбите на ЗАНН, като е дадена правилна
квалификация на същото. Така наложеното наказание отговаря на установеното нарушение,
поради което съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено. Не са налице
процесуални нарушения от кръга на абсолютните, които да доведат до извода за отмяна на
обжалваното НП.
От правна страна съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана в страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не следва да се дава вяра на
твърдението, че при извършване на нарушението жалбоподателят не е разполагал със
субективна представа относно дерегистрацията на управляваното от него МПС.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Задължение на водача
на МПС е да осигури съответствието на управляваното от него превозно средство с
изискванията на закона.
Съдът не установи наличие на обстоятелства, които да изключат отговорността на
извършителя за неправомерната му дейност. Административнонаказателната отговорност е
лична и в случая именно К. И. като неин субект е бил длъжен да провери дали повереното
му МПС е преминало валидна процедура по неговата регистрация, преди да предприеме
2
действия по неговото управление.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл –
жалбоподателя е съзнавал общественоопасния характер на действията си по привеждане в
движение на превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Деецът е
предвиждал възможността от настъпване на общественоопасните последици на деянието,
които с оглед формалния му характер се изразяват в самото му осъществяване, като е искал
тяхното настъпване, което се установява чрез обективно предприетите от него действия по
управление на МПС, което не е регистрирано по регламентирания в закона ред.
Жалбоподателят К. И. е автор на вмененото му нарушение. Безспорно е, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя, е бил дерегистриран на 15.01.2022г , а управлението е
осъществено на 13.04.2022 г.
В конкретния случай извършеното нарушение е съставомерно по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП, която разпоредба предвижда кумулативно да се налагат наказанията лишаване от
право за управление на моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200
до 500 лв., на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред. Конкретната форма на изпълнителното деяние заедно със съответната му
правна квалификация са посочени в НП, с което е осигурено правото на лицето да разбере за
извършването на какво административно нарушение е санкционирано. По отношение на
размерите на наложените санкции съдът намира, че същите са били правилно определени от
наказващият орган, който при липса на установени отегчаващи отговорността обстоятелства
е индивидуализирал санкциите в законоустановените минимуми.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства дава основание на съда да приеме,
че в случая не са налице процесуални нарушения, които да обосноват нужда от отмяната на
акта на процесуално основание. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което съдът заключи, че наказателното
постановление е било издадено законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-011370/22.06.2022 г., издадено от
началник група в ОПП-СДВР, с което на К. П. И. с ЕГН ********** за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба на основанията,
посочени в НПК, по реда на АПК пред Административен съд - София-град, в четиринадесет
3
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4