№ 120
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600131 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Й. Р. П., за възобновяване на
производството по нохд №16815/2018г. на СРС и внохд №4346/2020г. на
СГС. Делото е изпратено на САС съгласно решение №60245/08.02.2022г.,
постановено по н.д. №953/2021г. на ВКС, в което е посочено, че делото се
изпраща за преценка и произнасяне по искането на осъдения на основание
чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
С влязлата в законна сила присъда по нохд №16815/2018г. П. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“,
пр.2 във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, чл.342, ал.1, пр.3, като на основание същите
текстове, чл.343г и чл.54 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален строг режим и
„Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 /две/ години. Решението
на СГС по внохд №4346/2020г., с което присъдата е потвърдена, е влязло в
законна сила на 10.06.2021г.
В искането на П. е посочено, че са нарушени правата му при задочното
осъждане, подобно е обяснено по какъв начин се е интересувал от движението
на делото, но не е узнал датата на насроченото открито съдебно заседание,
оспорват се експертизите, възразява се срещу правдивостта на показанията на
пострадалата относно обстоятелствата дали на местопроизшествието е имало
1
други хора или коли. П. твърди, че е оказал помощ на пострадалата, както и
че наложеното му наказание е инквизиция, в отделна молба изтъква
несправедливост на наказанието. Иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане на първата инстанция.
В решение №60245/08.02.2022г., постановено по н.д. №953/2021г. на
ВКС, е посочено, че в пледоарията си служебният защитник на осъдения се е
позовал на нарушения на процедурата по призоваване за последното съдебно
заседание пред първата инстанция, а в писменото искане на П. се съдържат
оплаквания, свързани с основанията по чл.348, ал.1 от НПК, затова делото е
изпратено на САС, след произнасяне по чл.423, ал.1 от НПК, с което е
отказано възобновяване на производството, тъй като е прието, че не са
допуснати нарушения при задочното разглеждане.
Предвид съдържането на искането и след съобразяване на материалите
по делото, Софийският апелативен съд прие, че е налице влязъл в сила
съдебен акт, срещу който е подадено искане за възобновяване от осъдения,
имащ право да сезира съда за произнасяне по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
От влизане на присъдата в сила на 10.06.2021 година, до внасянето на
искането на осъдения в СРС на 16.09.2021 година, както и до провеждане на
съдебното заседание пред ВКС, в което основанията за възобновяване са били
допълнени от служебния защитник, не е изтекъл шестмесечният срок по
чл.421, ал.3 от НПК. Компетентен да разгледа искането е Софийският
апелативен съд, тъй като актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен
съд, намиращ се в апелативния район на САС и не е бил проверен по
касационен ред. По основанието по чл.423, ал.1 от НПК вече има произнасяне
и делото е изпратено с указания от ВКС за произнасяне на САС по
компетентност във връзка с останалите наведени основания за отмяна.
В съдебно заседание служебният защитник на осъдения П. поддържа
искането по съображенията, изложени в него, да се отменят актовете на СРС
и СГС и да се постанови решение, с което да се възобнови производството и
делото да се върне за ново разглеждане, тъй като е нарушена процедурата по
призоваване и неправилно делото е било разгледано в отсъствие на
подсъдимия. Твърди, че подсъдимият не е посещавал САЩ, както и че
наказанието е несправедливо.
Представителят на САП изразява становище, че искането е
неоснователно, тъй като липсват посочените в него нарушения, а
възраженията са били направени и отхвърлени като неоснователни по вече
проведеното наказателно производство, както и от ВКС.
Осъденото лице поддържа становището на защитника си и допълва
доводите си в насока, че е нарушен материалният закон, тъй като е признат
за виновен по чл.343, ал.3 от НК, че е напуснал местопрестъплението,
извършил деянието след употреба на алкохол или наркотици, а това не е
2
установено по делото. Твърди, че се е явявал на съдебни заседания, след което
не могъл да разбере за коя дата е насрочено делото пред втората инстанция,
не е известяван и по телефон. В последната си дума иска производството да
бъде възобновено, за да се защити и да отстоява правата си, не е вярвал, че
може да му бъде наложено такова наказание.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по настоящото производство, намери
следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана за това страна, в установения от закона срок и
има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.Разгледано по същество, искането
е неоснователно по следните съображения:
За да се произнесе по същество, настоящият състав взе в предвид
следното:
С присъда по нохд №16815/2018г. на СРС, потвърдена с решение по
внохд №4346/2020г. на СГС, Й. Р. П. е бил признат за виновен за това, че на
27.04.2018г. в гр.София, при управление на МПС – лек автомобил
м.“Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№********, по ул.“Цар Шишман“, в
посока на движение към ул.“Иван Вазов“ и в района на кръстовището с
ул.“Ген.Гурко“, при извършване на завой наляво към ул.“Г.С. Раковски“,
нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващата пешеходка
Н. Ц. Б. по обозначена пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка
М 8.1 от ППЗДвП, пресичаща пътното платно отдясно-наляво спрямо
посоката на движение на автомобила и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, изразяваща се в
счупване на страничния кондил на големия пищял на лявата подбедрица,
наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните
фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, с което е било трайно
затруднено движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни,
като деянието е извършено на пешеходна пътека. Престъплението е
квалифицирано по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“,
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което на основание същите
текстове, чл.54 и чл.343г от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 2/две/ години при първоначален строг режим, както и наказание
„Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2/две/ години.На
основание чл.59 от НК е приспаднато времето на предварително задържане и
временно лишаване от правоуправление по административен ред.
Мотивите на първоинстанционния съд да приеме, че е извършено
престъплението, са свързани с наличието на всички обективни признаци от
3
състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б“а“, във вр. с ал.1,
б.“б“ и чл.342, ал.1 от НК, от доказателствата е установено от обективна
страна, че П. е осъществил състава на престъплението, като при управление
на МПС, на пешеходна пътека, е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от
ЗДвП, не е пропуснал пресичащата пешеходка, ударил я и й причинил средна
телесна повреда, а от субективна страна е сторил това, тъй като не я е видял,
въпреки че имал обективна възможност да я забележи, да види пътната
маркировка, като същевременно се е движил със скорост, която е давала
възможност да спре и са предотврати настъпването на удара. Осъденият е
съзнавал, че с действията си нарушава правилата за движение, а като водач е
бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от
поведението си, затова е прието, че престъплението е извършено виновно,
при форма на вината непредпазливост. След деянието осъденият е останал да
чака с пострадалата идването на линейка, но фактически не е направил нищо,
за да й помогне. Тези изводи на първостепенния съд са базирани на обективен
и пълен анализ на гласните и писмени доказателства, както и на
доказателствените средства и способи. Въззивният съд е извършил
самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и е потвърдил
фактическите констатации на първоинстанционния съд.
На конкретните възражения относно липсата на законосъобразна оценка
на доказателствата – експертните заключения и показанията на пострадалата
Б., следва да се противопостави направеният от първоинстанционния и
въззивен съд пълен анализ на всички доказателства, включително и
оспорените. При доказателствения анализ не се установиха нарушения на
процесуалните правила, напротив, пълно и подробно са обсъдени всички
значими за правилното установяване на фактите доказателствени източници.
В мотивите към присъдата и във въззивното решение е даден мотивиран
отговор на възраженията на защитата защо поведението на подсъдимия е
прието за съставомерно, липсва основание да се приеме, че е допуснато
нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като доказателственият анализ е
обективен и пълен. По отношение на първоначалната АТЕ съдилищата по
същество обосновано са посочили, че следва да се изключи от
доказателствената съвкупност и са кредитирали, като пълно и отчитащо
всички значими за фактическата обстановка обстоятелства, заключението на
повторната АТЕ. От всички тях е установено, че осъденият П. е блъснал
пресичащата на пешеходна пътека пострадала Б. поради това, че не я е видял
своевременно или не е реагирал своевременно, ако е забелязал, че тя пресича,
като същевременно ударът е бил предотвратим при установената скорост на
движение, като в резултат й причинил средна телесна повреда. Фактите са
били установени чрез законосъобразно събрани и обсъдени доказателства,
поради което възраженията, че неправилно са кредитирани експертно
заключение и показанията на пострадалата, които вече са били отхвърлени от
двете съдебни инстанции, не могат да бъдат уважени и приети като основание
за възобновяване на производството, още повече, че необосноваността не е
4
сред посочените в чл.422, ал.11 т.5 от НПК основания за възобновяване.
Доводите на осъдения за неправилно приложение на закона, защото е осъден
за престъпление по чл.343, ал.3 от НК, без да е употребил алкохол или
наркотични вещества преди извършване на деянието, а също и не е избягал от
местопроизшествието, също са неоснователни, тъй като по същия законов
текст се наказва и извършеното на пешеходна пътека престъпление по
транспорта. След като по безспорен начин е установено, че ПТП е
реализирано на пешеходна пътека, правната квалификация е точна и
материалният закон е приложен правилно. Възражението, че двете инстанции
са нарушили съществено процесуалните правила, тъй като са разгледали
делото в отсъствие на подсъдимия, без да има основание за това, вече са били
обсъдени от ВКС, така че твърденията, че в последното съдебно заседание
пред първоинстанционния съд, проведено на 03.09.2020 година, не е следвало
да се дава ход на делото, не може да бъдат приети за основателни. Няма
допуснати нарушения при призоваването на осъденото лице, П. е бил
призован по телефон, а при разговор на полицейски служител с баща му, той
е заявил, че П. е в САЩ, така че за последното съдебно заседание са били
налице основанията да се разгледа делото в отсъствие на подсъдимия.
Искането за възобновяване, което е основано на твърдения за
несправедливост на наказанието, също е неоснователно, тъй като при
индивидуализацията на същото правилно е било прието, че са налице
предпоставките по чл.54 от НК като отегчаващи вината обстоятелства да се
приемат характерът и тежестта на извършеното и предходните осъждания на
дееца, общо 21 на брой, както и че липсват смекчаващи вината обстоятелства.
Конкретно относно липсата на оказана помощ, противно на твърденията на
осъдения, са събрани достатъчно доказателства, че той не е направил нищо
след удара, само е предложил да откара пострадалата в болнично заведение,
но намерението да помогне не може да се приравни на реално действие в тази
насока. При това положение не са били налични основания да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, а опреденото наказание е под средния размер
/3г и 6 м./, въпреки липсата на смекчаващи вината обстоятелства, т.е. не е
допуснато нарушение при индивидуализацията му и то не е несправедливо.
Тъй като престъплението е извършено преди осъденото лице да е било
реабилитирано по съдебен ред или по право, дори в срока на изтърпяване на
общо определеното наказание „Пробация“ по нохд №20490/2016г. и
№8043/2017г. на СРС, не може да се приеме, че с оглед обществената
опасност на дееца, наказанието не съответства на целите по чл.36 от НК.
, С оглед гореизложеното, искането на осъдения П., основано на
твърдения, че са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон,
както и че наказанието му е несправедливо, е неоснователно. Същите
възражения са направени пред двете редовни съдебни инстанции, те са
обсъдени подробно и са отхвърлени след обоснован и законосъобразен
отговор, затова не са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното производство.
5
Предвид изложените съображения САС намира, че направеното искане
за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, САС, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения Й. Р. П. за възобновяване на
производството по внохд №4346/2020г. по описа на СГС и отмяна на
постановеното по него решение №260377 от 10.06.2021г., с което е била
потвърдена присъда от 03.09.2020г., постановена по нохд №16815/2018г. по
описа на СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6