№ 253
гр. Стара Загора, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Д. Стоянова
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Х. М.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235500601195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 118 от 18.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. №
3056/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимата С. М. А. е
призната за виновна в това, че на 14.08.2022 г. е отнела чужда движима вещ –
дънки марка „Miss two“, на стойност 29,95 лв., от владението на Лю Жуифенг,
ЕГН **********, собственост на „Пролет 888“ООД, ЕИК *********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7,
вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъдена на една година и
два месеца „лишаване от свобода”, което наказание да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, и е
призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление и по чл.195, ал.1, т.4 от НК, а именно – деянието да е
извършено по специален начин – чрез сваляне на алармено устройство.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето,
1
през което подсъдимата С. М. А. е била задържана по делото, а именно – на
14.08.2022 г. и от 08.09.2022 г. до привеждане в изпълнение на наказанието по
делото.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата
С. М. А., която я е обжалвала в законния срок чрез защитника си адв. П. Д.. В
жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила, в явно противоречие с материалния
закон и напълно необоснована. Жалбоподателката А. моли въззивния съд да я
оправдае по повдигнатото й обвинение по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1,
вр.с чл.28, ал.1 от НК. Алтернативно, поддържа становище, че районният съд
й е наложил твърде тежко наказание. Подробни съображения за това излага в
пледоарията си адв. П. Д..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като
такава следва да бъде потвърдена. Подробни съображения за това прокурорът
развива в пледоарията си.
Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит
на подсъдимата и свидетелите, както и искания за допускане на нови
доказателства.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 3056/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на С. М. А. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените
престъпления, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за
установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателката А. твърди, че не е извършила престъплението по
чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр.с чл.28, ал.1 от НК и моли въззивния съд
2
да отмени обжалваната присъда. Алтернативно, моли съда да измени
обжалваната присъда и да намали наложеното й наказание.
С оглед събраните в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. №
3056/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционният
съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателката А. е
извършила престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр.с чл.28,
ал.1 от НК.
Оплакванията за нарушаване на закона и за допускане на
съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие са
неконкретизирани, необосновани и неоснователни.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция всестранно
и обективно са изяснени обстоятелствата, свързани с предмета на
наказателното производство. Въззивният съд счита, че районният съд
правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в мотивите
към обжалваната присъда ги е анализирал, като е изложил своите логически и
правни изводи, както и установената по делото фактическа обстановка.
А именно, че на 14.08.2022 г., около 10.40 ч., подсъдимата С. М. А.
влязла в магазин „Панда“. Магазинът се намирал в гр. Стара Загора, ул. „Ген.
Гурко“ № 36, и се стопанисвал от дружество „Пролет – 888“ ООД,
ЕИК202099645, със собственик и управител свидетелят Лю Жуифенг.
По същото време свидетелят Жуифенг бил на работа на първия
етаж на търговския обект. Подсъдимата А. се качила по вътрешните стълби на
втория етаж на магазина, разходила се, взела един чифт дънки марка „Miss
two“ и с тях влязла в пробните. Там дръпнала завесите, за да не се вижда
какво прави.
На втория етаж на магазина на работа била свидетелката Мадлен
Ганчева Чолакова, продавач – консултант.
В пробните подсъдимата А. събула клина, с който била обута,
обула дънките и върху тях сложила клина си – за да не се виждат дънките.
След това излязла от пробните и се отправила към изхода на магазина.
По делото не е установено дънките да са били с аларменао
устройство.
Свидетелката Чолакова забелязала, че взетите от подсъдимата А.
3
дънки за пробване ги няма и попитала подсъдимата къде са. А. отговорила, че
ги е върнала и се насочила към изхода на магазина. Чолакова започнала да
търси дънките, но не успяла да ги намери, и казала на подсъдимата да я
изчака. Тогава подсъдимата А. започнала да бяга, а свидетелката Чолакова я
подгонила и извикала към свидетеля Жуифенг, който бил до касата на първи
етаж.
Подсъдимата А. излязла от магазина и побягнала в посока
кръстовището на ул.„Ген. Гурко“ и бул. „Св. Отец Паисий“. Свидетелят
Жуифенг успял да я настигне, хванал я за ръката и я помолил да се върне в
магазина, но А. отказала.
В това време свидетелката Чолакова се обадила на тел.112 и
съобщила за случая. Като чула това, подсъдимата А. се съгласила,
доброволно се върнала в магазина и предложила на свидетеля Жуифенг да
плати стойността на дънките, за да не сигнализират на полицията. Свидетелят
Жуифенг отказал – казал, че тя следва да понесе отговорността за това което
е извършила.
На място пристигнали свидетелят Добромир Петков Петков и
колегата му Георги Владимиров (полицейски служители от Второ РУ – Стара
Загора). Те видели, че подсъдимата А. била обута с откраднатите от нея
дънки, като върху тях била с клин. Подсъдимата А. предала дънките марка
„Miss two“ на полицейските служители, като с надлежно изготвена разписка
от 14.08.2022 г. свидетелят Петков ги върнал на свидетеля Жуифенг (между
л.3 и л.4 от д.п.).
Относно отнетите дънки марка „Miss two“ по делото е приобщена
справка за стойността им – 29,95 лв. (л.9 от д.п.).
Видно от справка за съдимост № 3903/15.08.2022 г., издадена от
Старозагорския районен съд, подсъдимата А. е осъждана, както следва:
-със споразумение от 02.06.2022 г. по н.о.х.д. № 1152/2022 г. по
описа на Старозагорския районен съд, влязло в сила на 02.06.2022 г., С. М. А.
е призната за виновна за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като
й е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години;
-с присъда от 01.06.2022 г. по н.о.х.д. № 516/2022 г. по описа на
4
Старозагорския районен съд, влязла в сила на 17.06.2022 г., С. М. А. е
призната за виновна за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като й
е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на
което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Предвид на последното осъждане, деянието на подсъдимата А.,
предмет на настоящото производство, е извършено в условията на
повторност, в немаловажен случай, по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като
същата е извършила престъплението, след като е била осъждана за друго
такова престъпление (кражба) и към датата на извършване на
инкриминираното деяние не са изтекли пет години, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние –
14.08.2022 г., изпитателният срок на горните наказания не е изтекъл.
Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани
по делото доказателства, като ги е съпоставил и е изложил своите
съображения. Обосновано и правилно районният съд е приел за доказано, че
подсъдимата А. е извършила престъплението, в което е обвинена по чл.195,
ал.1, т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, като правилно я е оправдал
по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4
от НК, а именно – деянието да е извършено по специален начин – чрез
сваляне на алармено устройство.
В мотивите към обжалвана присъда е направен анализ на
изложеното от подсъдимата А. – че е била по въздействието на алкохол и
наркотик по време на деянието, че е искала да плати дънките в троен размер и
че обвинението не е доказано. Обосновано и правилно районният съд е приел
така изложените доводи за защитна позиция на подсъдимата А., която не
намира опора в доказателствата по делото.
Пред въззивния съд жалбоподателката А. поддържа същите
възражения.
Въззивният съд изцяло споделя горните правни и фактически
изводи на районния съд, свързани с извършеното престъпление кражба, както
и че престъплението е довършено с излизането от магазина на подсъдимата
А., обула отнетите дънки под клина си.
5
Правилна е и правната квалификация по чл.195, ал.1, т.7, вр. с
чл.194 ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като според свидетелката Чолакова не
всички дрехи в магазина са били с алармено устройство. Т.е. – няма
безспорни доказателства, че подсъдимата А. е свалила алармено устройство
от отнетата вещ. Поради това подсъдимата А. правилно е оправдана по
първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от
НК, а именно – деянието да е извършено по специален начин.
Поради всички изложено въззивният съд счита за неоснователно
твърдението на жалбоподателката А., че районният съд е следвало да я
оправдае изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК. Обжалваната присъда е
постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на
предположения и подсъдимата А. е призната за виновна за кражба, извършена
в условията на повторност, тъй като обвинението за това престъпление е
доказано по несъмнен начин.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.195, ал.1, т.7, вр. с
чл.194 ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК на подсъдимата А. – тежкото материално
състояние, младата възраст, ниската стойност на отнетото, липсата на щети от
деянието, липсата на критичност към извършеното, лошите характеристични
данни, другите осъждания (извън това, което обуславя квалификацията по
чл.28, ал.1 от НК). Всичко това е дало основание на първата инстанция
обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието
на подсъдимата А. следва да стане при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да й
наложи наказание една година и два месеца лишаване от свобода (за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК наказанието е от една до десет години
лишаване от свобода). Наказанието следва да се изтърпи при първоначален
„строг” режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по
чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на
жалбоподателката А. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимата.
6
Въззивниият съд счита, че няма основание горното наказание да
бъде намалено, каквото е алтернативното искане на жалбоподателката А..
Законосъобразно и правилно на основание чл.59, ал.2 от НК
районният съд съдът е приспаднал времето, през което подсъдимата С. М. А.
е била задържана по делото, а именно – на 14.08.2022 г. (л.3 от д.п.).
Тъй като в съдебното заседание на 01.11.2023 г. въззивният съд
измени мярката за неотклонение на подсъдимата А. от „задържане под
стража” в „подписка”, следва да измени присъдата в частта й, с която на
основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимата А. е била задържана по делото от 08.09.2022 г. до привеждане в
изпълнение на наказанието по делото. Въззивният съд следва да постанови да
се приспадне времето, през което подсъдимата А. е била задържана по делото
от 08.09.2022 г. до 01.11.2023 г.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за
отмяна или изменение на присъдата (освен в частта й по чл.59, ал.1 от НК).
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на С.
М. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
постановената присъда следва да бъде изменена в частта й, описана по-горе,
като бъде потвърдена в останалата й част.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 118 от 18.09.2023 г., постановена по н.о.х.д.
№ 3056/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й , с
която на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимата С. М. А., ЕГН ********** , е била задържана по делото от
08.09.2022 г. до привеждане в изпълнение на наказанието по делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимата С. М. А., ЕГН
**********, е била задържана по делото, считано от 08.09.2022 г. до
01.11.2023 г.
7
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 118 от 18.09.2023 г., постановена по
н.о.х.д. № 3056/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, В
ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8