Решение по дело №46/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 544

 

04.06.2020г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На   15.05.2020г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 46  по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

 

 

 

 

Образувано по въззивна жалба, подадена от Е.В.Я., ЕГН **********,***, против решение № 4138 от 30.10.2019 г. на  РС-Пловдив по гр.д. № 7098/2019г., с което е  отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за  признаване за установено в отношенията между страните, че „Био Сертификейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  град Пловдив, ул. „Сливница“ № 6, му дължи сумата от 764, 95 лв., платена на отпаднало основание , по прекратен  договор , сключен на 28.04.2018г.,   за която  сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2100 от 08.03.2019 год. по ч. гр. дело №3856/2019 г.,  и жалбоподателят е осъден да заплати на търговското дружество сторените по делото разноски в размер от  610 лева.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост , неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск, в нарушение на  материалния закон и на съдопроизводствените правила. Искането до съда е за неговото обезсилване , респ. отмяна с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемото „Био Сертификейшън“ ЕООД, ЕИК *********,  чрез процесуалния си представител адвокат К.Г. - Г., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено с присъждане на направените пред тази инстанция разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РС-Пловдив, е бил сезиран  с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от  ЗЗД, предявен по реда на  чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

За да постанови решението си и отхвърли като неоснователна исковата претенция на ищеца Е.Я.,  първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по сключен на 27.04.2018г. договор за контрол и сертификация , по който ищецът е заплатил на ответното „БИО Сертификейшън“ЕООД  възнаграждение в размер от 805,20 лева , срещу поето от търговското дружество насрещно задължение да извърши дейности  по сертификация  и контрол на  биологичното му производство. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че изпратената от ищеца на 17.07.2018г. молба до ответното търговско дружество за прекратяване на договора между страните  по взаимно съгласие , не е довела  да отпадане на  породеният годен юридически факт (договорът), на основание на който е заплатена исковата сума в размер на 764,95 лв., тъй като прекратяването на договора във всички предвидени в него хипотези няма ретроактивно действие. Затова съществуването  на плащането на исковата сума не е отпаднало с обратна сила  и ответникът не дължи връщането й на основание чл.55,ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал и е разгледал предявения от ищеца иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД ,  при пълно и обективно изясняване на спора, като е извършил надлежни и правилни съдопроизводствени действия, обсъдил е доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при точно приложение на правните норми и е обосновал в мотивите си отхвърлянето на претенцията. Хронологията в изясняване на облигационните отношения между страните е точно и ясно формулирана, като въз основа на нея обективно е прието, че между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по сключен на 27.04.2018г. договор за контрол и сертификация , по който ищецът Е.Я.  е заплатил на ответното „БИО Сертификейшън“ЕООД  възнаграждение в размер от 805,20 лева , срещу поето от търговското дружество насрещно задължение да извърши дейности  по сертификация  и контрол на  биологичното му производство.

         След като е установено в процеса и спор не се повдига досежно престирането от ищеца на процесната сума на валидно възникнало и съществуващо правно основание за това, то съдът следва да отговори на въпроса дали по делото се доказва то е отпаднало, както се твърди от ищеца, при което обстоятелство единствено възниква вземане за него по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

 В тази връзка следва да се посочи, че нито в исковата молба, нито при уточняване на правопораждащите вземането му факти, ищецът не твърди да е развалил сключения между страните на 27.04.2018г. договор поради неизпълнение на поетите от страна на ответника задължения по него. Той се позовава на настъпило прекратяване на договора и представя изпратена до ответното търговско дружество на 17.07.2018г. молба с искане за  прекратяване на договора между страните,  с изложен абстрактен мотив: поради лични причини.В отговор ответното търговско дружество е издало удостоверение изх.№382/30.07.2018г. , че  сключеният между страните на 27.04.2018г.  договор е прекратен по взаимно съгласие , считано от 30.07.2018г. , както и че ищецът в бъдеще няма право да се позовава на издадените му документи.

Основен принцип  в облигационното право е, че договорите имат силата на закон между страните и трябва да се изпълняват, като тяхното пълно изпълнение е най-обичайното основание за прекратяването им. Наред с това обаче са налице и други основания за прекратяването им, като това са фактите, с настъпването на които се преустановява тяхното действие – прекратяване по взаимно съгласие на страните, прекратяване с едностранно волеизявление с или без предизвестие, прекратяване без това да е свързано с неизпълнение на договорни задължения или прекратяване поради неизпълнение на договорни задължения. 

Прекратяването на договора, за разлика от развалянето, има действие само за в бъдеще. Ето защо и с настъпването на този факт не се заличава с обратна сила възникналото договорно правоотношение, като то се счита за съществувало от датата на сключване на договора до прекратяването му, поради което и в тази хипотеза не е налице отпадане на основанието, въз основа на което са осъществени престации от страните, по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Само в случаите на упражнено от изправната страна потестативно право за разваляне на сключен договор поради неизпълнение от другия съдоговорител, се стига до отпадане на облигационната връзка с обратна сила и следователно до отпадане на правното основание, по което са извършени престации - то е съществувало към момента на престиране на сумата, но с оглед обратното действие на развалянето, след неговото осъществяване в отношенията между страните се счита, че то никога не е възниквало и с това разменените престации остават без основание и то към момента, в който са направени. Отпаднало основание е налице и при настъпило прекратително условие, когато сделката е сключена при такова, тъй като сбъдването му също има обратно действие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД, каквато клауза процесният договор не съдържа.

 След като договорът, в изпълнение на който ищецът е престирал процесната сума, не е развален поради неизпълнение и не е прекратен поради настъпване на уговорено между страните условие, то следва да се заключи, че действието му не е преустановено с обратна сила. Прекратяването на договорите по взаимно съгласие , както беше посочено, води до преустановяване на облигационната връзка занапред, което означава, че тя е съществувала към момента, в който е осъществено разместването на благата, като това състояние не отпада, не се заличава с обратна сила с настъпване на прекратяването. Същевременно страните по договора не са обвързани от изрична клауза за реституиране на даденото при неговото прекратяване . Ето защо  прекратяването на процесния договор по взаимно съгласие , на което основание се позовава ищецът в исковата си молба,  в подаденото заявление до заповедния съд  и в издадената от него  заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не е довело  до отпадане в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД на основанието, въз основа на което е престирано  възнаграждение в размер от 805,20 лева  и в  неговия патримониум не  е възникало правото да иска връщане на сумата при фактическия състав на неоснователното обогатяване.

Като е достигнал до идентичен правен извод и е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на ищеца ,  районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото търговско дружество сторените по делото разноски.В производството пред въззивната инстанция  търговското дружество доказа  направени разноски   за  заплатено адвокатско възнаграждение  в размер от 460 лева. Жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на така уговореното възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно , тъй като  делото не се отличава с правна и фактическа сложност , поради което  възнаграждението следва да се редуцира до предвидения в чл.7,ал. 2, т.1 от НМРАВ  минимален размер от 300 лева 

          

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

 

Р  Е   Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4138/ 30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7098/ 2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, ХII-ти гр. състав.

ОСЪЖДА Е.В.Я., ЕГН **********,***,  да заплати на „Био Сертификейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Сливница“ № 6, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в  размер от 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.