№ 1023
гр. Варна, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500348 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 89632/29.12.2022 год. по рег. на
РС-Варна, подадена от Т. М. В. от с. Г. ч., общ. Д. ч. чрез процесуален
представител, срещу Определение № 13724/08.12.2022 год., постановено по
гр. дело № 18056/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отказано
възстановяване на срок по чл. 262, ал. 1 ГПК за изпълнение на указанията,
дадени с Разпореждането № 26621/27.07.2022 по същото гр. дело за изправяне
на недостатъците на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна
жалба срещу Решение № 2263/08.07.2022 год. по гр. дело № 18056/2021 год.
по описа на РС-Варна.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е
неправилно като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с
което молбата на Т. В. за възстановяване на срока за изпълнение на дадените
с Разпореждането № 26621/27.07.2022 по гр. дело № 18056/2021 год. по описа
на РС-Варна указания за изправяне на недостатъците на подадената от
настоящия частен жалбоподател въззивна жалба срещу първоинстнационното
решение да бъде уважена.
В писмен отговор, насрещната страна М. С. А., чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се
остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото
частно производство.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При служебната проверка относно допустимостта на обжалваното
определение, настоящият състав констатира, че същото е процесуално
недопустимо, като съображенията за това са следните:
С въззивна жалба с вх. № 51188/26.07.2022 год. Т. М. В., чрез
процесуалния си представител адв. Д. Й. от АК-Варна, е обжалвал Решението
№ 2263/08.07.2022 год. по гр. дело № 18056/2021 год. по описа на РС-Варна, в
1
частите относно определения режим на лични отношения между него и детето
Н. Т. В., роден на 24.09.2021 год. и размера на издръжката, която е осъден да
заплаща в полза на детето, в частта за разликата над 200 лева месечно до
присъдените от първоинстанционния съд 300 лева месечно.
С Разпореждане 26621/27.07.2022 год. въззивната жалба е оставена без
движение и на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства
за внесена по сметка на ОС-Варна държавна такса в размер на 97 лева
съобразно обжалваните части от решението.
Разпореждането е връчено на дата 09.08.2022 год. на адв. С. Д. – колега
[по кантора] на процесуалния представител на въззивника адв. Д. Й. от АК-
Варна.
На дата 23.08.2022 год. адв. Д. Й., в качеството си на пълномощник на
Т. В., е подал молба, с която е поискал възстановяване на срока за изпълнение
на указанията по Разпореждане № 26621/27.07.2022 год. В молбата са
изложени съображения, че разпореждането е връчено на колега от същата
кантора, която няма пълномощно и необходимите права за изпълнение на
дадените указания, както и че не е уведомен своевременно за разпореждането,
тъй като в периода 08.08.2022 год. – 09.09.2022 год. е бил в отпуск, а в
периода 08.08.2022 – 22.08.2022 год. е отсъствал от гр. Варна. Към молбата е
представена служебна бележка от АК-Варна за заявен от адв. Д. Й. отпуск в
периода 08.08.2022 год. – 09.09.2022 год., както и доказателства за внесена по
сметка на ОС-Варна държавна такса за въззивното обжалване, съгласно
указанията в разпореждането от 27.07.2022 год.
При тези данни районният съд е разгледал молбата по реда на чл. 66, ал.
1 ГПК и с обжалваното определение я е отхвърлил като неоснователна.
Настоящият състав намира, че молбата е недопустима, съответно и
определението, с което е разгледана по същество и е отхвърлена като
неоснователна, също е недопустимо.
Нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК предвижда срокът, чието възстановяване
се настоява, да е пропуснат. Т. е., пропускането на срока е процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата за
възстановяването му.
В случая от твърденията в молбата е видно, че пропускането на срока
се обосновава с нередовно връчване на разпореждането, с което са дадени
указания за изправяне на недостатъците на подадената въззивна жалба. След
като молбата не съдържа твърдения за пропускане на срока поради наличие
на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, то и
процесуалният ред по чл. 64 ГПК е неприложим. Същият е приложим при
условие, че определен срок в съдебното производство е пропуснат и че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, настъпили в
периода след началния момент, от който е започнал да тече до неговото
изтичане.
Отделно от това, видно е от книжата по делото, че Разпореждането №
26621/27.07.2022 год., не е било редовно връчено. Към дата 09.08.2022 год. е
действала редакцията на чл. 51, ал. 1 ГПК, ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от
30.06.2022 г. (действала до 01.02.2023 г., когато е променена с ДВ, бр. 11/2023
г., в сила от 02.02.2023 г.), според която в случаите, когато страната е
посочила адвокат, която да я представлява по делото, връчването на лице,
което работи или сътрудничи на адвоката или на колега от кантората на
адвоката, се счита нередовно, тъй като в периода 30.06.2022 г. - 01.02.2023 г.
нормата на чл. 51, ал. 1 ГПК не е предвиждала подобен начин на връчване на
2
адвокат, а е изисквала лично връчване на адвоката на всяко място, където той
се намира по служба, което включва и адвокатската му кантора (извън
връчването чрез единния портал за електронно правосъдие).
Според старата редакция на чл. 51, ал. 1 ГПК, преди изменението и с
́
ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2022 г., връчването е редовно, когато
съобщението е получено от лице, което връчителят е намерил на адреса на
адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката.
Актуалната редакция на чл. 51, ал. 1 ГПК, в сила от 02.02.2023 г. отново
предвижда, че връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на
всяко място, където той се намира по служба, както и че връчването в
кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на
адвоката.
От изложеното е видно, че Разпореждането № 26621/27.07.2022 год. не
е било връчено редовно на страната, при което и срокът за изпълнение на
дадените с това разпореждане указания не е започвал да тече. След като
срокът не е пропуснат (в случая изобщо не е започвал да тече), то и молбата
по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяването му е недопустима – не е налице
пропуснат срок, който да бъде възстановяван.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 13724/08.12.2022 год., постановено по гр.
дело № 18056/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК с вх. №
57838/23.08.2022 год. по рег. на РС-Варна, подадена от Т. М. В. от с. Г. ч.,
общ. Д. ч. чрез процесуален представител, за възстановяване на срока по чл.
262, ал. 1 ГПК за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждането №
26621/27.07.2022 по същото гр. дело за изправяне на недостатъците на
подадената от Т. М. В. въззивна жалба срещу Решението № 2263/08.07.2022
год. по гр. дело № 18056/2021 год. по описа на РС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3