№ 173
гр. С.., 11.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.. в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско
дело № 20232200100288 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата Т. Б. Ш., редовно призована, се явява лично и с назначения й
особен представител адв. Ю. К. от АК - С...
За ответника С. Х., като малолетен чрез неговия законен представител и
майка Н. С. Х., не се явяват, за тях се явява надлежно упълномощен
представител адв. Е. Х. от АК - С...
Вещото лице Ю. Г., редовно призован, се явява.
Съдът намира, че няма пречки за разглеждане на делото в днешното
съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства чрез
обяснения на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-
графологическа експертиза, както и за разпит на свидетели.
Съдът намира, че са налице условията да пристъпи към разпит на
вещото лице и сне неговата самоличност, както следва:
Ю. П. Г. – 62 г., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родствени отношения със страните
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от
НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм писмено заключение, което
поддържам изцяло. В края на 2022 г. съм направил такова изследване и
заключението ми е категорично, че саморъчното завещание е изготвено и
подписано от завещателката Виргиния Виранова. Искам да допълня, че
реално от гледна точка на почерковото изследване в случая подписът и текста
са от един и същи вид, тъй като подписът е изпълнен изцяло с буквена
1
транскрипция и няма разлика между текст и подписи, включително дори и в
темпа на движенията. Подписът не се различава от текстовата част и едното и
другото са ефекти. Дори в подписа няма забързване или увеличаване на
темпа, което обикновено се случва при подписите. Не е задължително, но той
може да е с по-висок темп от колкото лицето изписва буквите в обикновена
тестова част. Еднаквостта на темпа е обичайно явление, тъй като подписът и
текстът са изцяло буквена транскрипция. В самата експертиза в началото съм
изследвал подписа, а след това когато започна сравнителното изследване на
останалия текст. Заради това не съм изрично посочил други съвпадащи
признаци по буквите, които съществуват реално в текстовата част, тъй като
това е било излишно. Тези съвпадения, които съм описал в подписите ги има
в останалата текстова част и дори те са напълно достатъчни за категоричен
положителен извод и не е било необходимо допълнително да разширявам
протокола.
Обикновено този „удар с камшик“ се наблюдава при възрастни хора в
резултат на болестно състояние. Не е задължително това нещо да го има, но
обикновено така се появява - възрастни хора - болестно състояние. Болестно
състояние – това в момента не мога да го кажа, но е засягащо движението на
крайниците по някакъв начин. Там не съм достатъчно компетентен в тази
област, по-скоро лекар трябва да каже нещо такова какво болестно състояние
може да се отрази в движението на крайници и по-скоро фината моторика.
Възприемайки го това нещо, все едно че лицето докато пише гладко извършва
някакъв тик и от там се получава този „удар на камшик“ така наречен.
Между българския текст и немския текст – по принцип като реален
такъв въпрос това не съм го изследвал. Но от гледна точка на това, че цялото
завещание е било с едни и същи общи признаци и сега в момента обръщам
внимание на това. Бих могъл да го изследвам, ако го имах предварително като
зададен в задачата. Примерно на стр. 3 от експертизата се вижда, че буква
Бобленген – буква „Н“ в голяма степен съвпада. Смятам, че реално няма
такава разлика между едното и другото, в смисъл цялата експертиза е
еднородна с текстовата част имат еднакви признаци и няма някакви разлики,
които да говорят, че това което е изписано на латиница е изписано от друго
лице.
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Имам искане за
допълнителна експертиза. Доверителката ми желае да представи един текст в
оригинал, изписан от трето лице. И задачата на вещото лице да бъде да
сравни немския текст от завещанието. Ясно е, че на плика като „подател“ е
изписано друго лице, това е майката на лицето, което ползва завещанието.
Нашето твърдение е, че майката Н. е присъствала на изготвянето на
завещанието и съмненията на доверителката ми е, че тя е изписала текста на
завещанието. Това ни твърдение е свързано с изслушване на експертизата.
Желаем да проверим немския текст от кой е изписан и дали е изписан от
ищцата.
2
Адв. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
На основание чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И заключението на в. л. Ю. Г. като доказателство по делото.
На вещото лице е изплатено възнаграждение за изготвянето на
заключението.
На в. л. Ю. П. Г. следва да се изплати възнаграждение за явяване в
днешното с. з. в размер на 50 лв., внесен от страните депозит./изд.РКО/.
Адв. К.: Поддържам си искането за допълнителна задача, като за целта
представям сравнителен материал – писмо от Н. Х., като твърдим че текста е
изписан от нея.
Адв. Х.: Противопоставям се на искането, тъй като наистина няма
сравнителен материал – годен, за да преценим дали този текст, който ще се
ползва, от кой е писан. А това, че някой е изписал Н. Х. на плика няма
никакви гаранции кой го е изписал, всеки може да го изпише.
Адв. К.: Това е нашият сравнителен материал.
Съдът намира, че не допустимо в настоящото производство да се
изследва евентуалното авторство на изписания в завещанието текст на
латиница от трето лице. В случай, че вещото лице отхвърли твърдението, че е
изписан конкретно от лицето Н. Х., този извод сам по себе си не налага
извода, че е изписано от завещателката. Предмет на доказване в настоящото
производство е авторството на това завещание и изписването му саморъчно
от завещателката Виргиния Димитрова Ш. – Виранова. По делото е
представен и приобщен сравнителен материал, с който вещото лице да работи
и въз основа на който вещото лице би могъл да отговори на въпроса дали
изписания на латиница текст е изпълнен от завещателката или не е изпълнен
от нея. Това е въпросът, който съдът намира,че е допустим и относим и който
би могъл да бъде поставен на допълнителната експертиза, но не и изследване
на авторството на текст от завещанието, като изпълнен от кое да е трето лице.
Мотивиран от гореизложеното и като съобрази и служебните си
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 195 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно-графологическа
експертиза, която да се изготви от в. л. Ю. П. Г., който въз основа на събрания
по делото сравнителен материал от починало лице, да отговори на въпроса:
Дали съдържащите се в саморъчното завещание изрази и имена
3
изпълнени на латиница, са изпълнени с почерка на и от завещателката?
Вещото лице да съобрази изпълнението на тези букви от латиницата,
които имат съвпадение и с буквите от кирилица!
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в едноседмичен срок от днес
да представят сравнителен материал, изходящ несъмнено от завещателката,
който да послужи за изготвяне на заключението по допълнителна експертиза
във връзка със съдържащите се в завещанието букви на латиница.
С оглед предоставената на ищцата правна помощ по делото, същата
следва да се счита освободена от задължение за заплащане на разноски
съгласно чл. 86 ал. 1 т. 6 от ГПК.
Експертизата да се изготви при депозит от 600 лв. платим от
бюджетните средства на съда.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Ю. К. за назначаване на
допълнителна експертиза, която да изследва авторството на съдържащия се в
саморъчното завещание текст на латиница от трето лице, като
НЕОТНОСИМО.
Самоличност на свидетелите:
М.Б.Ш.П. 81 г., бълг. гражданка, неосъждана, майка на ищцата,
предупредена за правото й да откаже да свидетелства, дава съгласие – желае
да свидетелства.
С.Е.М. - 54 г., бълг.гражданин, неосъждан, без родство със страните.
М.М.М. – 62 г., български гражданин, неосъждана, без родство със
страните.
Ж.В.В. – 67 г., българска гражданка, неосъждана, без родство със
страните.
Р.С.П. – 56 г., български гражданин, брат на Н. С. Х. и вуйчо на
ответника С. Х., предупреден за правото му да откаже да свидетелства, желае
да свидетелства.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид. Мария
Падарева.
Свид. ММ.Д.Ш.П., обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Желая да свидетелствам. Познавам завещателката.
Виргиния е моя зълва. Те са три сестри. Макар и след раздялата с нейния брат
аз останах в много добри отношения с нея. През 1998 г. Виргиния започна да
идва по-често в София, тъй като имаше две нейни много близки приятелки. С
едната е била 5 г. в Либия, аз лично я познавам чрез Виргиния. Другата се
казва Мира, с която са приятелско семейство още преди Виргиния да се
разведе с Панайот. Значи още от самото начало те се познават. Идваше на
4
гости при тях, идваше на гости и в нас, дори тя завещателката е давала на
Мира 50 лв., които да ги даде на дъщеря ми относно имота, който се работи в
землището на Никопол. Даваше й рента. През 2015 г. тя беше също в София
на гости. От там нататък дъщеря ми е поддържала връзки по телефона и тъй
като е на гласово говорене , аз съм също слушала разговорите. Зълва ми е
споделяла много преди след като почина и стана нещастието с Елито -
дъщеря й, казваше така: „Аз на никой от моите близки няма да дам
богатството си. Нито пък искам да ме гледат, тъй като те много бързо ще ме
унищожат и ще ми вземат богатството“. Това съм чувала по телефона при
разговор с дъщеря ми. През миналата година 2023 г. май месец, аз дъщеря ми
и момчето, което ще бъде свидетел след мен – Слави, ние отидохме тримата в
гимназията, която е в София в близост до румънското посолство. Това е
гимназия с изучаване на чужди езици. Искахме да се срещнем с въпросната
Мира, която е много голяма приятелка на Виргиния, да разберем много неща
от нея, тъй като те бяха неразделни. Тя й беше и сестра и всичко, а не нейните
сестри, да не говорим за съпруга ми, щото той е мъж. Изчакахме да мине
учебния час и на двора на училището се срещнахме тримата – аз, дъщеря ми и
Слави. От разговора научихме, че тъй като мъжът й е С..чанин, всяко лято е в
С.. и ходи на гости при Виргиния и каза така: „Аз като бях там при нея в
апартамента забелязала, че Виргиния гледа в една точка и при разговора си
губела паметта. Попитала я Мира Виргиния, след като е паднала на двора и
си ударила главата от тогава ли това се е появило в нея. Тя е пила също
лекарство, след падането и удрянето на главата парацетам – нещо такова, в
рецептурната книжка го има това лекарство. А през 2019 г. около Коледа те се
чуват двете, това споделя Мира в двора на училището. Казва така - оплакала
се, че племенниците - единият от които е стоял повече от 20 дена и през
цялото това време й говорил за наследството. Просто казала Виргиния на
Мира, че те са я принудили да напише това завещание. Просто това
лекарство, ако не е пила, да го пие и малко да идва в нормата поведението на
мозъка, не знам как би било, се учудва тя да напише това завещание.Тъй като
има падане, ние го знаем от дъщеря ми по телефона, че зълва и ми е падала
няколко пъти. Освен че на ябълката й е поставена става, тя е падала и на
ръцете си. Двете й ръце просто си треперят. Миналото лято бяхме тук в
дъщеря ми да вземем документ от деловодството. Свършихме работа и
отидохме до апартамента на зълва ми – на Виргиния завещателкат. Влизахме
от към двора – топка на вратата, няма как да влезем. Минахме от лицевата –
уви никой не се показа. Няколко пъти отпред – отзад, последния път като
бяхме отпред една възрастна госпожа се показа на терасата. Ние бяхме с
дъщеря ми и имаше още една жена с нас, която е медицински работник, трите
бяхме всъщност, тя й помаха и каза: „ Госпожо, може ли да слезна, да ми
отворите. Тази жена, на която махнахме с ръка беше една от входа на
жилището. Аз й казах, че искаме да отидем до апартамента на Виргиния. Тя
каза: „Виргиния почина“. Попитахме я, кой я е гледал преди това, беше
болна. Тя каза – ами социалните. Питахме в какво се състоеше това гледане
5
от социалните. Попитах тя сама ли се обслужваше, знаем, че доста е падала
на цимента и докторът във входа вдигнал и я водил в болницата. Тази жена
каза, че Виргиния не можеше да се обслужва сама. Каза, че социалните са я
обслужвали. Социалната, която е назначена да я гледа, е перяла. Попитахме
кой я погреба. Тя каза, че племенниците я погребали. Попитах, кои
племенници, ами казва - всички племенници. Аз тогава се обръщам пак към
нея и й казах, че само един е бил на погребението, това е Ромен, който е бил
там и я е погребал, че никой друг не е бил. Тя каза, че не го познава. Дъщеря
ми говори с него по телефона и той каза, че единствено той е бил само на
погребението. Аз бях най-гъстата с всичките ми зълви. Те се карат и се бият.
Виргиния изгони посред нощ Правда на улицата, защото само
говореше:“Дайте ми това жилище, на мене го пиши“, на Н. го пиши. Тя й
писваше и я изгони посред нощ. Виргиния имаше намерение на друг да го
завещае. От Виргиния и от другите ми зълви зная това, не искаше на близки.
Свидетелката извади Библията и каза: „Исус Христос“.
ПРОДЪЛЖАВА свид. М.Д.Ш.П.: До 2014 –2015 г. Виргиния идваше в
София, от тогава – сме се чували по телефона. В С.. ние сме идвали и тя е
идвала. Последно преди рождения й ден дъщеря ми звънна по телефона на
зълва Виргиния и Виргиния не можеше да говори. Знам, че е зодия овен, не
мога да си спомня точната дата – рожденият й ден беше малко преди да
почине. Тя почина 2021 г.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Съдът освободи свид. Падарева от съдебната зала.
Свид. С.Е.М., обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Близък съм на семейството на Т. и Мария от 2016 г.
бяхме колеги. Знам, че Виргиния е била зле, падала е. Това научих малко след
като се запознахме с Т. – може би е било януари 2017 г. Т. беше охрана в
сградата, в която аз бях поддръжка. Чувал съм Т. да говори с леля си, тя има
навик да говори през високоговорителя. Даже съм й правил забележка, че не
сме длъжни да й слушаме разговорите. Докато излизах чух, че тя сподели с Т.
каза, че не иска никой да я гледа, защото щели да я уморят по-бързо –
роднините й. Т. също й е родН., но тя живее в София. Миналия м. май, около
рождения ми ден, бяхме аз, Т. и майка й - Мария. Една тяхна позната, която
се води най-добра приятелка на Виргиния, казва се Мира – тя е
преподавателка, бяхме в 31-во училище „Иван Вазов“. Аз бях с тях там
заедно, те ме запознаха с нея. Тя ми сподели: „Бях разтревожена“. Идвала е
тук лятната ваканция да се виждат с покойната Виргиния. Последният път
през 2018 г. аз присъствах, бях малко назад, че се разтревожила, че се държи
странно, гледа в една точка, губи си паметта, притеснила се е за нея. Мира се
е притеснила за нея, нейната приятелка. По коледа следващата година са се
чули и Виргиния е споделила с нея, че била принудена от племенниците си да
напише завещание. Около 20 дни те са били при нея. Аз чух разговора между
Мира, Т. и майка й. Виргиния е споделила с Мира, че е била принудена и
6
Мира го сподели с Т. и аз чух, бяхме тримата заедно в двора на училището.
Живея в София, жк „Младост 3“ бл. 303 вх. 2 ет. 11 ап. 113. Изпращал
съм на Петер Х. две писма на немски език. Писмата бяха на немски, аз не
разбирам немски. Н. не ми е никаква. По молба на Т. изпратих тези писма на
Петер Х.. Не ми е известно съдържанието.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля Маринов от залата.
Свид. М.М.М., обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавах Виргиния, живеехме в един и същи
вход, на етаж над Виргиния. Ние сме от 2000 г., Виргиния може би от 2002 -
2003 г. се настани. Много сме си общували с нея и много сме й помагали с
всяко едно нещо, защото нямаше към кого да се обърне - преди да дойдат
социалните работници при нея. Тя като падна на двора, като се спъна, моят
мъж я заведе с колата, той почина. Не мога да кажа кога точно падна
Виргиния. След това втори път падна и на зъболекар сме я водили. Тя почина
преди 3 г. 2021 г. Може би падна някъде от преди 5 до 7 г. преди това, имам
такъв спомен. Де факто моят мъж я закара в болницата, взе я от болницата. За
ремонти в къщи също й е помагал, на зъболекар сме я водили. Тя не можеше
да слиза, със стол сме я сваляли до долу, за да я качим в колата. След
падането психически остана същата, беше човек със силна воля. Не можеше
да се движи, просто имаше нужда от обгрижване, имаше нужда от
рехабилитация, но няма как да се води и каквото можехме й помагахме.
Винаги сме казвали, че на тези години това мислене, това ясно мислене, което
го имаше и разбирания, просто й сваляхме шапка. Не сме забелязвали
интелектуални изключвания. Тя даже казваше на моя мъж за някои неща, че
той не помни. Оказваше се, че тя помни повече от него. Н. Х. не съм я
виждала, защото когато тя е идвала, аз през деня съм на работа. Виргиния е
казвала, че когато са си идвали от Германия, са идвали за няколко дни и в С...
Даже съм виждала снимки с детето на тази Н., но аз лично не я познавам.
Виргиния никога не споменавала на кого има намерение да остави жилището
си. Извинявам се на другата страна, но аз не ги познавам, не съм виждала да
идват при Виргиния. Първата социална, която беше при Виргиния, тя беше за
2 часа на ден. Идваше, трябваше да отиде да й пазари и евентуално да й плати
сметките. Втората социална стоеше много повече, за всичко се грижеше за
дома и за по-дълго стоеше. Двете не са се оплаквали от Виранова. И
Виргиния винаги беше възхитена поне от последната. Това е Живка, която е
тук да бъде разпитана като свидетел. С нея и с моя мъж са си помагали много
за Виранова. Никога не са казали лоша дума за Виранова, тя и е добра защото
тя може да посъветва за всичко. Казваха добра дума за Виранова, че в края на
краищата на тези години които е, е нормално един човек да започва да
забравя, да говори несмислени неща, докато всеки един от нас е имал
някакъв проблем. Аз също съм имала личен проблем като майка да отида да
споделя с Виранова и тя ми е помагала. Социалните работнички не са се
7
оплаквали. Сядали сме, говорим си, няма лоша дума да те нарани, не са
споделяли за съмнения. Не са споделяли за съмнения в нея. Те като работещи
са като служители, но преди те да започнат при нея работа една от нашите
съкооператорки се грижеше за нея. Казва се Радка Недева, живее на първия
етаж. Тя е медицинско лице и се грижеше за Виргиния. Тя не е споменавала
нещо за настъпили промени у Виргиния.
Последната социална работничка се грижеше за 3 г. и няколко месеца,
до смъртта й. На мен лично Виргиния не ми е казвала да са идвали Ромен и
племенницата от Германия. Тя ми се похвали, че са идвали на отиване към
морете, или на връщане и са си правили снимки и ми показа снимки. Това
само, повече не съм питала.
Свид М.М.М. остава в съдебната зала.
Свид. Ж.В.В., обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Виргиния Виранова, при нея ме
изпратиха да работя от съвета по една програма личен асистент на 22.02.2018
г. На 7 ч. бях работно време, само при нея. Аз 10-11 г. съм вече в съвета, само
съм личен асистент. Виргиния беше с оперирани два крака и с проходилка, с
високо кръвно налягане. По тоя повод има право да кандидатства за ТЕЛК-
решение. Издадено е ТЕЛК решение. По тоя повод ни назначават нас като
лични асистенти, след като тя е кандидатствала. Понеже не можеше да се
грижи, само с проходилката, преди мен е имало друго момиче, аз не го
познавам. Ние бяхме задължени както са специалните графици от сутрин до
часа определен като работно време – да пазарим, да готвим, да шетаме.
Абсолютно всичко да й свършваме и много й помагахме на Виргиния,
защото тя не можеше самостоятелно да се обслужва. Тя беше с изключителен
ум. Тя никога не си е губила паметта, макар и на тази възраст. Тя си водеше си
записки, водеше телефонни разговори с нейни приятелки. Нейни приятелки
идваха на гости, посрещала съм ги. Тя четеше вестници непрекъснато. Всеки
Божи ден аз съм й купувала вестник, абсолютно от понеделник до петък тя
непрекъснато нов вестник четеше. Сутринта й го дам, до вечерта тя го е
прочела. Имаше много хубави прочетни книги, много книги четеше. До
последно Виргиния беше с ума си. Много хубаво пишеше, като един човек,
който в ония години е писал. Харесваше ми почерка й, пишеше, тя си водеше
записки. Аз не мога да надничам какво е писала. Тя е била в Либия.
Контактуваше с нейна колежка – приятелка. Малко знаеше английски, аз
също съм била в чужбина, имахме общи допирни точки като чужденки в
чужда държава да работиш не е лесна работа. Английски малко знаеше, но
знаеше латиница и пишеше на латиница. Тя без мен не можеше. Тя винаги
така е казвала: „Живка ще ме гледа“. Никога не е избухвала, нямаше
деменция, нямаше умопомрачение. Тя беше перфектна. Единствените хора,
които са посещавали Виранова по мое време през тия 3 г. и 2 месеца беше с
Ромен с дъщеря си и й помагаше много. Даже и оставаше. Аз съм на
8
петдневка и е задължително в събота и неделя да не работим. В почивните
дни нямаме право тогава Ромен идваше и дъщеря му от Пазарджик и я
гледаха особено по празниците. Ние празниците ги почиваме. Ние с нея
много си споделяхме, станахме майка и дъщеря, тъй като тя е загубила
дъщеря си и някак си много се привързахме. Аз обичам много старите хора,
аз също останах без родители и тя ми стана много мил човек тази жена. Ромен
постоянно идваше с дъщеря си. После Нинка, първо се чуваме по телефона
с нея. Н. е сестра на Ромен. Когато имаше възможност Н. пътуваше от
Германия и си идваше при леля си заедно със семейството си. Отношенията
им бяха прекрасни, най-вече със С.. Тя боготвореше това дете. Виждаше
виждаше в неговите очи нейната си дъщеря като малка. Бях 3 г. и 3 мес.
почти и знам абсолютно всичко за тази жена. Аз, Марияна, Динко съседа –
съпруг на Марияна, Рачето приятелката на Виранова тя живее на втори етаж и
Ромен, дъщеря му, Н. и семейството и аз това бяхме хората, които бяхме
заедно докато Виранова беше жива. Много неща сме си говорили с нея и сме
си подхвърляли, аз също имам имоти в моя край, но с конкретност на кой ще
бъде имота й не е споделяла. Предпоследните месеци, през последното лято,
когато Нинка идва, каза Живка това дете все едно виждам малката си
дъщеричка. За С. на Н. детето - за него говоря и „ако припиша нещо, ще бъде
на С.“. А той я боготвореше.
Не съм чувала за нейна приятелка Мира. Чувала съм за Дора – учителка,
пенсионерка, познавам я лично. Въпросната Мира не е от С.., дори не е
ставало въпрос, не съм чувала за нея. Знам нейните приятелки, които бяха
тук в града и са идвали. Известно ми е, кога се състави завещанието, бях там,
не мога да кажа точно датата. Мисля, че м. юни или юли дойдоха Нинка,
съпругът й и детето. Аз останах в къщи като личен асистент да приготвя обяд,
защото това са нейни гости, да посрещна гостите. Те излязоха, за да свършат
тази работа, аз предварително знаех - да препишат или какво не знам с
подробности - жилището да бъде на С.. Не съм виждала Виргиния да пише
завещание, това е невъзможно. Те дойдоха от Германия на гости и аз съм
длъжна да ги посрещна. Излязоха заедно с Виргиния да свършат тази работа
и Н. излезе с тях с тази цел. Тя ми беше казала предварително, че този
апартамент така сме си говорили, че ще бъде на С., заради дъщеричката й, си
която вижда в него. Досетих се, че излизат за това. Преди това месеци наред
си говорехме, споделяме си с Виранова, тя беше с мозъка си. Вече като се е
случило това завещание, тогава разбрах. Тя беше жива още, здрава, тя не
беше залежала на легло и така си говорехме един ден, не помня месеца.
Ежедневно съм натоварена с всичко. Досетих се. Аз казах: „Е какво стана
сега? Тя отговори „Жилището е на С.“. Предавам нейните думи, от нея лично
разбрах, че има завещание.
Съдът освободи двете свидетелки М.М.М. и Ж.В.В. от съдебната зала.
Свид. Р.С.П., обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Постоянно живея в Пазарджик. Моята леля
9
Виргиния я посещавам от много отдавна. Майка ми почина 2017 г. и от тогава
започнах да я посещавам по често. Компенсирах липсата на майка ми с на
леля присъствието. Идвах в С.. при нея в събота и неделя, стояли сме
ваканциите на моята дъщеря. Двадесет дни не съм стоял тук в С.., аз работя.
Отношенията на леля ми към дъщеря ми и сина ми бяха много прекрасни.
Моята леля много обичаше дъщеря ми и племенника С.. Леля ми завеща на
С., а не на дъщеря ми. Мотивът беше според мен, че моята сестра е по
платежоспособна, живее в Германия и ще може да се грижи за апартамента,
ще може да направи погребение, което направихме. Просто имотът няма да
бързаме да го продаваме, защото племенникът е малък. Говорили сме си, че
ще остави апартамента на С. и не съм имал претенции, защото сестра ми й е
помагала през годините. Тя няма претенции към моя личния апартамент. Ние
не сме имали претенции към апартамента на леля. Аз наследих апартамент от
моите родители, сестра ми не е имала претенции към този апартамент, който
аз съм наследил в Пазарджик. Бяхме в С.. когато се написа саморъчното
завещание, заедно с моя зет Петър – съпруг на сестра ми, сестра ми, дъщеря
ми и племенника. Завещанието се написа саморъчно от нея пред нас и го
въведохме на нотариус. Пред нас имам предвид тези хора, които изброих и аз
го занесох на нотариус, защото сестра ми си замина за Германия. Моята леля
беше с абсолютно запазена памет, даже ни даваше съвети - правилни съвети
за живота. Общували сме си, знаех, че е много ерудирана. Обсъждали сме
книги. Даже помнеше абсолютно всичко, всичко си записваше. Учудвахме се,
че й е толкова бистър акъла. Леля е споделяла, че другите роднини не я търсят
или ако я потърсят, я търсят за пари. Имам предвид двете братовчедки -
Жулиета от Пловдив и ищцата Т.. Сестра ми е споделяла, че е получила на
немски две писма, които са отправени до нейния съпруг. Той ги е намерил в
пошенската кутия и й е казал. Казал, че писмата са с клевети по адрес на
сестра ми. Моята вуйна даже си призна преди малко от вън, че е писала
писмата и клевети, най-вероятно са взели преводач.
Това идване на сестра ми с нейното семейство от Германия - не е
инцидентно идването за завещанието. Те идваха тук основно на почивка,
минаваха през С.., отиваха на морето и на връщане също минаваха през дома
на леля. Те знаеха, че ще се изготвя завещание, говореха си го отдавна.
Присъствах докато леля ми пишеше това завещание. Леля ми си написа
саморъчно завещанието. Не се е намесвал никой, за да напише адреса в
завещанието. Леля имаше навик да праща картички и знаеше адреса на Н. в
Германия. Той си беше оставен на бюрото й. Адресът беше написан на
латиница, за да може да се изпрати в Германия. Никой не е диктувал на леля
ми завещанието или част от него, тя държеше да си бъде завещание. Не сме
говорили за покупко-продажби.
Докато съм бил при леля ми ищцата не ми е изпращала видеоклип, за да
може леля ми да я види на него. Това може да се провери. Не помня да ми е
пращала видеоклип.
10
Адв. Х.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола от съдебното
заседание по имейл. Не всички протоколи се публикуват в сайта на съда,
затова моля да ми се изпрати на имейла.
Адв. К.: Аз не искам препис от протокол.
Съдът с намира, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене в днешното съдебно заседание, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 09.05.2024 г. от 13:30 часа, за
която дата страните да се считат редовно призовани.
На вещото лице Ю. Г. се съобщи в съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15.30 часа.
Съдия при Окръжен съд – С..: _______________________
Секретар: _______________________
11