РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. С.
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000656 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на П. П.
П. от гр.София, трето лице помагач на ответника ЗД „Бул Инс“ АД със
седалище гр.София, срещу решение № 78 от 24.03.2021г. по търг.дело №
903/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му,
с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М.Г. К от
гр.Варна сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие от причинената смърт на нейния син С Е Д от ПТП на
22.06.2018г., допуснато по вина на П. П. П., признат за виновен с влязла в
сила присъда № 33 от 15.06.2020г., постановена по нохд № 177/20г. по описа
на ВОС и при наличие на валидно застрахователно правоотношение за лек
автомобил „Ситроен – Саксо“ с рег.№ СТ 2368 РА по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432 ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва и по насрещна въззивна жалба на М. Г. К. от
гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен
предявения от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за
1
неимуществени вреди от смъртта на сина и С, за разликата над 120 000лв. до
претендираните с исковата молба 200 000лв.
В жалбата на П. П. П. се твърди че решението в обжалваните от него
осъдителни части е неправилно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано.
Твърди че от съда са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се
в недопускане на задачи на съдебно-автотехническата експертиза, поискани
от него в съдебното заседание на 25.01.2020г., сред които и въпросът за
определяне на скоростта на движение на лекия автомобил и оттам да се
определи опасната зона на автомобила и поведението на участниците в ПТП,
а не на база приетата от наказателния съд скорост на движение. Твърди че с
игнориране на част от поставените от третото лице – помагач въпроси към
САТЕ механизмът на ПТП е останал недоизяснен, а защитата му
възпрепятствана. Твърди че така е останал неизследван въпроса за
предотвратимостта на ПТП от пострадалия в качеството му на участник в
движението, грубо нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП.
Твърди че не е изследвана и скоростта, с която са се движили
велосипедистите, а приетата от експерта скорост 15 км/ч е минималната
скорост на движение на велосипед, което е в противоречие със събраните по
делото гласни доказателства – показанията на св.Пантелеева, че
велосипедистите са изскочили внезапно на платното на движение,
перпендикулярно на движещия се лек автомобил без да се оглеждат.
Оспорва приетия от първоинстанционния съд размер на
съпричиняването. Твърди че съдът не е съобразил, че в случая не се касае за
пешеходец, а за велосипедист, който е пълноправен участник в движението и
по същия начин като водача на лекия автомобил е длъжен да спазва всички
разпоредби на ЗДвП, чиито нарушения не са изяснени по делото. Твърди че
поведението на пострадалия може да се определи като внезапна опасност, тъй
като управлявайки велосипед със скорост е предприел на неразрешено място
перпендикулярно пресичане на платното на един от най-натоварените
булеварди „В.Левски“, който е с четири ленти на движение. Поради което и
твърди че приносът на пострадалия е изключително значителен и надхвърля
определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване.
Оспорва приетия от съда справедлив размер на обезщетението за
2
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., като твърди че размерът е
завишен.
Твърди че съдът не е приложил разпоредбата на чл.172 от ГПК по
отношение на гласните доказателства на свидетелката П. Твърди че
изслушаната съдебно-психологическа експертиза е била оспорена от него с
основно възражение, че вещото лице не е осъществило пряк контакт с
ищцата, а я е освидетелствал само чрез осъществена видео връзка чрез
„Вайбър“, което твърди че е в нарушение на чл.27 ал.2 от Наредба № 7 от
26.10.2011г. за условията и реда на извършване на съдебно-медицинските,
съдебно-психиатричните и съдебнопсихологическите експертизи. Твърди че
съдът при определяне на размера на обезщетението не е взел предвид
констатациите на вещото лице относно дадената личностна характеристика на
ищцата, а именно че се касае за личност, която е тревожна, склонна към
депресивни състояния, впечатлителна, емоционално реагираща и
предразположена към стрес. Излага че именно тази характеристика дава и
отговор на въпросите защо ищцата преживява по-висока тревожност,
отколкото депресивност и емоционалното и състояние се определя като
устойчиво и се е превърнало в емоционален навик.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде
определен по-нисък размер на обезщетението и приет по-висок процент на
съпричиняване.
Въззиваемата страна по тази жалба М. Г. К. от гр.Варна, в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от
третото лице помагач на застрахователя част.
В насрещната въззивна жалба на М. Г. К. от гр.Варна се твърди че
решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и
незаконосъобразно.
Оспорва приетото от първоинстанционния съд съпричиняване. Оспорва
извода на съда, че велосипедиста отнема предимството на автомобила, тъй
като бил в бус лентата. Твърди че по никакъв начин велосипедистът не е
създал опасност за водача П., тъй като не е навлязъл в неговата лента за
3
движение. Твърди че е налице неправомерно навлизане в бус лентата от
страна на водача П., с което се е стигнало до удар с велосипедиста. Твърди че
причината за навлизане в бус лентата е управлението на МПС със скорост
83.76 км/ч при ограничение 50 км/ч и за да не се блъсне в движещ се пред
него автомобил е навлязъл в бус лентата, където става удара. Твърди че ако
скоростта на водача е била съобразена с градските условия и е била в рамките
на 50 км/ч за него нямаше да възникне опасност от удар в движещия се пред
него автомобил, което да го накара да навлезе в бус лентата, където се е
намирал велосипедиста.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея отхвърлителна
част и вместо него да постанови друго, с което предявеният от нея иск за
неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор.
Третото лице помагач на застрахователя П. П. П. от гр.София в
депозиран в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на К. и моли съда да я остави без
уважение.
Въззивникът М. Г. К. в депозирана за съдебно заседание от процесуален
представител молба, поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за
обезщетение в предявения размер и да остави без уважение жалбата на
третото лице – помагач на застрахователя.
Въззивникът П. П. П., трето лице помагач на застрахователя, в съдебно
заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли
съда да я уважи като отхвърли иска, евентуално да намали размера на
обезщетението. Изразява становище за неоснователност на насрещната жалба
и моли съда да я остави без уважение.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД в депозирана за съдебно
заседание от процесуален представител писмена молба изразява становище за
неоснователност на жалбата на К. и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от нея част. Поддържа жалбата на своя помагач и моли съда да
отмени решението в обжалваната от него част. Претендира направените по
делото разноски.
4
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл432 от КЗ и чл.497 от КЗ от
М. Г. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния син С Е Д при пътно-транспортно произшествие на
22.06.2018г., причинено виновно от П. П. П. при управление на лек
автомобил с рег.№ СТ 2368 РА, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
С влязла в сила присъда по НОХД № 177/20г. въззивникът П. е признат
за виновен в това, че на 22.06.20218г. при управлението на лек автомобил
„Ситроен – Саксо“ с рег.№ СТ 2368 РА, без да има необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение и по непредпазливост
причинил смъртта на С Е Д, починал на 27.06.2018г.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от П. вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно че ищцата е наследник по закон – майка на починалия Д.
Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия:
По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелката М П П, майка на ищцата, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната
инстанция изцяло при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на
свидетелката въззивният съд приема за установено, че починалият С Д и
неговата майка са били изключително близки. От седемгодишната му възраст
баща му ги е напуснал и са заживяли двамата в Лондон. Връзката между
майка и син е била изключително силна, синът е бил всичко, което тя е имала.
Животът им в чужбина е бил труден и майката е преминала през много
5
изпитания за да го издържа и да може да осигури на детето си добър живот.
След загубата му животът на К. е изпразнен от съдържание и и е много
трудно да продължи да живее.
От заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от въззивния съд
изцяло, към настоящия момент у К. са налични психологични маркери за
капсулираните стресови разстройства. Загубата на нейния син е оказала траен
ефект върху емоционалното и социалното функциониране. Към момента не е
преминала през етапите на загуба и скръб, а характерът на събитието е
възприет като сериозно травматичен, което се е превърнало в устойчиво
емоционално състояние и често и силно преживяване на емоция. Състоянието
и към момента е постоянна и непреодолима скръб. Характерни черти са
изключителна социална изолация, подчертана интровертна нагласа, споделят
се суицидни нагласи.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи
обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Симеон Драгиев е починал
малко преди да навърши 19г. в резултат на получени травми при пътно при
пътно-транспортно произшествие на 22.06.2089г., несъвместими със живота.
Към момента на смъртта на сина си въззивницата К. е била на 38г. Събраните
в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат че
починалият и неговата майка са живели заедно и сами в чужбина, били са
изключително близки. Синът и С е бил смисълът и всичко в живота на
майката. Смъртта му е причинила на К. морални болки и страдания, с
изключително висок интензитет и времетраене, като и по настоящем
постоянната и непреодолима скръб е нейно емоционално състояние, налице е
изключителна социална изолация. Съгласно постоянната съдебна практика
при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
6
страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по
договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението
на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на
въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на
чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от М. Г. К. неимуществени вреди от
смъртта на неговия син е в размер на сумата 180 000лв.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият Д е допринесъл за настъпване на пътното –
транспортното произшествие, поради това че е управлявал велосипед без
поставени знаци и светлоотразители, не се е движил възможно най-вдясно на
пътното платно и рязко е променил посоката си на движение. В тежест на
застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
От заключението на приетата от настоящата инстанция съдебно-
автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадено, и кредитирано
от въззивния съд изцяло, съдът приема за установен следния механизъм на
ПТП: то е настъпило на 22.06.2018г. около 16.30 часа в светлата част на
непосредствено след кръстовището на бул.“Васил Левски“ и бул.“Осми
Приморски полк“, непосредствено преди отбивката за локалното платно на
кв.Чайка вдясно. Произшествието е настъпило в крайна лява част на бус
лентата. Лентите за движение в платното на булеварда посока Златни пясъци
са четири. Велосипедистите навлезли на пътното платно перпендикулярно на
движението на автомобилите, в посока от ляво на дясно за посоката на
движението по платното с поетапно преминаване на лентите. Автомобилът
при началото на пътната ситуация се е движил в дясна пътна лента, след
което извършил аварийно престрояване в дясно към бус лентата. Началният
удар за автомобила настъпил в преден ляв калник, предна лява врата, след
което съприкосновението се пренесло към предно панорамно стъкло, таван и
преден ляв калник. Началният удар за велосипедистите бил в предните колела
на велосипедите, след което е настъпило възкачване на част от велосипедите
и телата над предната част на автомобила. Към момента на удара скоростта на
движение на лекия автомобил е била над 65.5 км/ч в диапазон между 72 и 97
7
км/ч. Скоростта на велосипедите е била средно 15 км/ч, по-ниска към
началото на ситуацията и по-висока към момента на удара.
Показанията на свидетелката Г П, пътувала в колата, управлявана от П.
към момента на произшествието не променят извода за описания по-горе
механизъм на ПТП.
Установено е в експертизата че при движение на автомобила с
позволената скорост за района на ПТП, водачът е имал техническа
възможност да предотврати удара посредством аварийно спиране. В случай
на предприемане на маневра в ляво, съпроводена с аварийно спиране при
процесната скорост е имало реална техническа възможност за отдалечаване
на траекториите на движение на автомобила при продължаващо движение на
автомобилистите от ляво на дясно. Установено е от експерта, че в района на
произшествието е имало видимост над 50 метра и с оглед дистанцията на
реакция на водача той ясно е забелязал типа на движение на велосипедистите.
Не е спорно по делото че на кръстовището има изградено подлезно
съоръжение, което не е използвано от велосипедистите.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила
присъда. Водачът П. е управлявал автомобила без да има необходимата
правоспособност, нарушил е правилата за движение – чл.21 ал.1 от ЗДвП –
като при избиране на скоростта на движение на управляваното от него МПС
превишил стойността на скоростта 50 км/ч, над която скорост е забранено
движението на МПС в населено място. Велосипедистът, управлявайки
велосипеда, е участник в движението и следва да съблюдава и спазва
правилата на ЗДвП. На основание чл.80 т.2 от ЗДвП велосипедистът следва да
8
се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Поради което преминаването през кръстовище и пресичането на пътното
платно перпендикулярно на движението на автомобилите е в нарушение на
правилата на движение на ЗДвП. Предвид на това съдът намира, че
поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат защото ако велосипедистът не беше
предприел перпендикулярано пресичане на платното за движение, а беше
използвал изградения на кръстовището подлез, или се беше движил най-близо
до дясната граница на платното за движение нямаше да се стигне до
вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано направеното
възражение за съпричиняване.
Другите наведени възражения за съпричиняване от застрахователя, че е
управлявал велосипед без поставени знаци и светлоотразители, е
неоснователно, защото дори и да бяха събрани доказателства за това
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието и липсата им
няма как да способства за настъпване на вредоносния резултат.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалия в размер на 30 %. При определяне на по-голяма отговорност на
водача на автомобила съдът отчита от по-голямата отговорност на водачите
на превозни средства, която ЗДвП им поставя за осигуряване на
безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20 от ЗДвП/, както и тежестта на
допуснатото от него нарушение. Велосипедистът предприемайки пресичането
на булеварда в нарушение на правилата за движение сам се е поставил в риск.
9
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от К.
неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване на вредоносния
резултат, дължимото обезщетението следва да бъде определено в размер на
сумата 126 000лв. Поради което и решение в обжалваните му части, с която
застрахователят е осъден да заплати обезщетение до размера на сумата 120
00лв. и с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 126 000лв. до 200
000лв. следва да бъде потвърдено. В частта му, с която е отхвърлен иска за
разликата над 120 000лв. до 126 000лв. решението следва да бъде отменено и
сумата 6 000лв. следва да бъде присъдена на въззивницата К..
На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължима лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията на увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение от застраховятеля, той дължи законната лихва върху
обезщетението за претърпените неимуществени вреди за собствената си
забава. Поради което и предвид направеното искане обезщетението следва да
бъде присъдено със законна лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 12.07.2018г.
От въззивницата К. няма искане за присъжда на разноски за въззивно
производство. С оглед променения размер от въззивната инстанция на
уважената част от иска следва да бъде изменен и размера на дължимото по
реда на чл.38 от ЗА възнаграждение за първа инстанция. Съобразно изхода на
спора дължимото за първа инстанция възнаграждение е в размер на сумата
3 483.90лв. Поради което и в полза на процесуалния представител следва да
бъде присъдена допълнително сумата 165.90лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане, и съобразно
предмета на въззивно обжалване и изхода на спора, в полза на
застрахователното дружество следва да бъдат присъдени направените за
въззивно производство разноски в размера на сумата 1 332лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност
на адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид че уговореният
между страните размер е близък до минималния по чл.7 ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
10
предмета на въззивно обжалване. С оглед изменения размер на уважената част
от иска дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа
инстанция са в размер на сумата 2 486.40лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради което и решението за разликата над тази сума до
присъдените 2 688лв. следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и поставеното
осъдително решение от въззивния съд следва да бъде присъдена дължима
държавна такса за първа инстанция още в размер на 240лв. и за въззивна
инстанция в размер на 120лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 24.03.2021г. по търг.дело №
903/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му,
с която ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на М.Г.
К от гр.Варна сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие от причинената смърт на нейния син С Е Д
от ПТП на 22.06.2018г., допуснато по вина на П. П. П., признат за виновен с
влязла в сила присъда № 33 от 15.06.2020г., постановена по нохд № 177/20г.
по описа на ВОС и при наличие на валидно застрахователно правоотношение
за лек автомобил „Ситроен – Саксо“ с рег.№ СТ 2368 РА по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите на основание
чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, и в частта му, с която е
отхвърлен предявения от М.Г. Костова срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина и Симеон, за
разликата над 126 000лв. до претендираните с исковата молба 200 000лв.
ОТМЕНЯВА решение № 78 от 24.03.2021г. по търг.дело № 903/20г. по
описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от М.Г. К срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие от причинената смърт на нейния син С Е
Д от ПТП на 22.06.2018г., допуснато по вина на П. П. П. и при наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите за разликата над 120 000лв. до
126 000лв. и в частта му, с която М. Г. К. е осъдена да заплати на ЗД „Бул
11
Инс“ АД разноски за първа инстанция за разликата над 2 486.40лв. до 2 688лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати
на М. Г. К. от гр.Варна, ЕГН ********** сумата още 6 000лв. /шест хиляди
лева/, разлика над 120 000лв. до 126 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие от причинената смърт на нейния син С Е Д
от ПТП на 22.06.2018г., допуснато по вина на П. П. П., при наличие на
валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „Ситроен –
Саксо“ с рег.№ СТ 2368 РА по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати
на адвокат СВ. Б. СЛ. от Адвокатска колегия – Варна още 165.90лв. /сто
шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за първа инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Г. К. от гр.Варна, ул.“Средец“ 31, ет.2, ЕГН **********,
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********,
сумата 1 332лв. /хиляда триста тридесет и два лева/, представляваща
направени за въззивно производство разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати
по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 240лв. /двеста и четирисет лева/,
представляваща дължима държавна такса за първа инстанция и сумата 120лв.
/сто и двадесет лева/, представляваща дължима държавна такса за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13