Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18884 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 405 КЗ.
Ищецът Д.С.Н. твърди, че на
01.11.2018 г. сключил с ответника „З.А.И.“ АД договор за имуществена
застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в застрахователната полица №
1011810005605, за личният си лек автомобил „БМВ М4“, peг. № В 6699 СА. Посочва,
че срокът на действие на договора бил от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г.
Уговорена била застрахователна сума в размер на 100 000 лева и застрахователна
премия от 4 488 лева, разсрочена на 4 вноски, които понастоящем са изцяло
изплатени. Ищецът излага, че по време на действие на застрахователния договор
монтирал карбонов лип на автомобила, като на
12.04.2019 г. го представил за оглед и заснемане. Представител на
застрахователя му обяснил, че не е необходимо да заплаща допълнителна премия.
В исковата молба са наведени
твърдения, че на 25.09.2019 г. при движение от гр. София към гр. Карлово, в
района на гр. Клисура, от движещ се пред процесното МПС автомобил изхвърчали
камъчета, които го увредили. Ищецът заявява, че не успял да види номера на
движещия се пред него автомобил. Посочва, че на 27.09.2019 г. уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като негов служител
извършил оглед и заснемане на автомобила и съставил опис на претенция. В същия
били описани следните увредени части: облицовка предна броня, калник преден
десен, челно стъкло – тонирано със сензор, ляв фар,
десен фар, карбонов лип предна броня централен,
карбонов лип предна броня ляв и карбонов лип предна броня десен. През месец октомври ищецът получил
уведомление, с което застрахователят отказал да му заплати застрахователно
обезщетение за следните детайли: карбонов лип на
предна броня и челно стъкло.
Ищецът счита отказа на ответното
дружество за неоснователен, като поддържа, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на 6 578.73 лева.
Отправя искане до съда за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 100 лева,
представляваща частичен иск от общо 6578.73 лева – застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 25.09.2019 г. в района на гр. Клисура, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 1011810005605 от
01.11.2018 г., за лек автомобил „БМВ М4“, peг. № В 6699 СА, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В проведеното на 04.09.2020 г.
съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като същият е окончателно
предявен за сума в общ размер на 6880.74 лева.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „З.А.И.“ АД, който оспорва
предявения иск като неоснователен. Потвърждава, че към 25.09.2019 г. между
ищеца и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение
по договор за имуществена застраховка на МПС, но оспорва да е налице основание
за ангажиране гражданската му отговорност за процесните увреждания.
Поддържа, че застрахователната
сума, респ. дължимата премия по полицата, се определят въз основа на
въпросник-предложение, в което застрахованият е длъжен да посочи всички данни
за моторното превозно средство, в т. ч. и относно оборудването му. Посочва, че
в застрахователната сума може да бъде включена и стойността на трайно
монтираното допълнително оборудване в МПС, определена съгласно методика на
застрахователя, която следва да бъде удостоверена с разходен документ.
Уточнява, че в попълнения от ищеца въпросник-предложение карбоновият лип на предна броня не е посочен като оборудване на
автомобила, като същият е допълнително монтиран след сключване на
застрахователния договор. Поради това и същият не е съобразен при определяне
застрахователната сума и дължимата застрахователна премия. Наред с изложеното
не е представен разходен документ за удостоверяване на неговата стойност
съобразно изискванията на ОУ. Ответникът се позовава на т. 55.1 от ОУ, съгласно
която през срока на застраховката застрахованият е длъжен да уведомява писмено
застрахователя за всички възникнали след сключването на застраховката промени
от първоначално декларираните, както и обстоятелства относно застрахованото
МПС. Посочва, че според т. 57 промените следва да бъдат отразени в анекс към
застрахователната полица. При неизпълнение на посоченото задължение заявява, че
съгласно т. 58 застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на
застрахователно обезщетение. Поддържа, че извършването на оглед и заснемане на
автомобила само по себе си не дава основание за ангажиране отговорността на дружеството,
след като не са представени разходни документи, не е подадено писмено
уведомление до застрахователя и не е сключен анекс.
По отношение на уврежданията на
челното стъкло на процесния лек автомобил поддържа, че същите не са настъпили в
срока на застрахователния договор, а са били налице още към момента на
сключването му.
Оспорва като завишен размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът
поддържа предявения иск, като навежда доводи за нищожност на клаузата на т. 58
от Общите условия на застрахователя поради противоречие с Кодекса за
застраховането и Закона за защита на потребителите.
Ответникът
оспорва на иска на посочените в отговора основания.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва
да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили
вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие –
покрит риск.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и за ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото наличието
на валидно облигационно правоотношение между тях по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица № 1011810005605 от
01.11.2018 г., за лек автомобил „БМВ М4“, peг. № В 6699 СА, със срок на
действие от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г. Видно от представените към исковата
молба квитанции /л. 6-7/, дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена
към 01.08.2019 г.
Спорни по делото са въпросите
дали всички описани в исковата молба щети попадат в обхвата на
застрахователното покритие и са настъпили в срока на договора.
В
приобщения към доказателствата по делото опис на претенция от 27.09.2019 г. /л.
12/, служител на ответното дружество е отразил, че е констатирал увреждания по
следните детайли на автомобила: облицовка предна броня, калник преден десен,
челно стъкло – тонирано със сензор, ляв фар, десен
фар, карбонов лип предна броня централен, карбонов лип предна броня ляв и карбонов лип
предна броня десен.
По отношение на установените увреждания на карбоновия лип на предната броня на процесния автомобил с отговора на
исковата молба е наведено възражение, че се касае за допълнително монтирано
оборудване, по отношение на което застрахователното покритие може да се
разпростре само след подписването на анекс към полицата и заплащането на
допълнителна застрахователна премия, което в случая не е сторено. В тази връзка
се позовава на т. 55.1, т. 57 и т. 58 от Общите условия към договора за
застраховка „Каско“ /л. 38-43/. Първата от цитираните
клаузи вменява на застрахования задължението да уведомява писмено
застрахователя през срока на действие на застраховката за възникнали след
сключването ѝ промени в първоначално декларираните обстоятелства, като
съгласно т. 57 следва промените да бъдат отразени в анекс към застрахователната
полица, както и да бъде извършен
контролен оглед от представител на застрахователя. Неизпълнението на посочените
задължения е предвидено като основание застрахователят да намали или да откаже
да изплати застрахователно обезщетение /т. 58/.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Л.М., показанията на която следва да бъдат кредитирани като
дадени от незаинтересовано от изхода на спора лице и подкрепени от
представените от ищеца писмени доказателства. Св. М. излага, че ищецът се
обърнал към нея в качеството ѝ на застрахователен брокер след монтиране
на коментираното по-горе допълнително оборудване на процесния автомобил. След
като я уведомил, тя се свързала по телефон с представител на ответното
дружество за консултация относно действията, които следва да предприеме
застрахованият в тази връзка. По телефон ѝ било обяснено, че единствено
следва автомобилът да бъде представен за заснемане с допълнителното оборудване.
Съвместно с ищеца тя посетила офис на застрахователя, като нито по телефона,
нито на място било изискано заплащане на допълнителна премия или подписване на
анекс към полицата. Изложеното от св. М. кореспондира с протокола, приложен на
л. 9 от делото на 12.04.2019 г., удостоверяващ извършването на нов оглед на
автомобила, при който същият повторно е заснет.
Настоящият съдебен състав намира, че макар в случая да не
е спазена процедурата, регламентирана в общите условия на застрахователя,
последният конклудентно е изразил съгласие застрахователното
покритие да се разпростре и по отношение на допълнително монтираното от ищеца
оборудване. От събраните по делото доказателства се установява, че Д.Н. е
проявил активност, като е предприел действия по уведомяване на „З.А.И.“ АД за
настъпилите промени в декларираните при сключване на застрахователната полица
обстоятелства. От представения протокол за оглед от 12.04.2019 г., както и от
свидетелските показания, по категоричен начин се установява, че представител на
застрахователя е уведомен за допълнително монтираното оборудване, като
автомобилът му е предоставен за оглед и заснемане. Същевременно, от
застрахования не е изискано предприемането на допълнителни действия и в
частност – заплащането на допълнителна премия или сключване на анекс към
договора. В този смисъл следва да се приеме, че уврежданията на карбонов лип предна броня централен, карбонов лип
предна броня ляв и карбонов лип предна броня десен
попадат в обхвата на застрахователното покритие и следва да бъдат обезщетени от
застрахователя.
Предвид горния извод е безпредметно да се обсъжда
възражението на ищеца за нищожност на т. 58 от Общите условия на
застрахователя.
От съдържанието на приложения на
л. 8 от делото протокол за извършен оглед към застрахователна полица, съставен
от служител на застрахователя, става ясно, че към датата на сключване на
договора за застраховка не са констатирани щети по процесния лек автомобил. Посоченият
документ, доколкото носи подпис на представител на ответника, следва да се цени
като признание на изложените в него неизгодни за страната факти.
Обстоятелството, че са липсвали
увреждания по автомобила към този момент се потвърждава и от заключението на
приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, което съдът кредитира в
пълнота като компетентно изготвено, подробно, аргументирано и кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателства. Изрично вещото лице посочва, че при
анализа на представения по делото снимков материал от извършения първоначален
оглед на автомобила се установява една точка в лявата част на челното стъкло,
докато на снимките, направени при огледа по повод образуваната щета, са видими
множество увреждания в лявата долна част на челното стъкло. На тази база вещото
лице достига до извода, че дори да е съществувало едно увреждане на детайла при
застраховането на автомобила, впоследствие са получени още няколко. В съдебно
заседание вещото лице В. уточнява, че в заключението е ползвал понятието
„точка“ по отношение на констатираното при първоначалния оглед на автомобила,
тъй като е невъзможно да се установи дали се касае за увреждане или зацапване.
Допълва, че в случая липсват снимки в едър план на въпросната „точка“ с
посочване на същата, каквато е обичайната практика на застрахователите в случаи
на констатирано съществуващо увреждане към датата на сключване на
застрахователния договор. При извършен в съдебно заседание оглед на приложения
на електронен носител снимков материал вещото лице заявява, че действително на
част от снимките, направени при първоначалния оглед на автомобила, са видими
множество бели точки, но същите не съвпадат с уврежданията, констатирани след
завеждане на щетата. Въз основа на видимите на снимките детайли на автомобила
вещото лице достига до извод, че коментираните „бели точки“ са разположени
вдясно спрямо участъка от челното стъкло, в който се намират уврежданията,
установени след образуване на щетата.
Св. М. също категорично отрича да
са съществували каквито и да било увреждания по процесния лек автомобил към
датата на подписване на застрахователната полица.
От изложеното следва, че
установените при огледа на 27.09.2019 г. увреждания са настъпили в срока на
действие на застрахователния договор. При това, съгласно заключението по
съдебната автотехническа експертиза механизмът на настъпване на щетите
кореспондира с описания в исковата молба, а именно – чрез пряк контакт между
обекти, изхвръкнали от колелата на превозно средство, движещо се пред
процесното, и челната повърхност на процесното превозно средство.
Поради
горното са налице всички предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на
застрахователя за процесните увреждания.
Колкото до
размера на действително претърпяната вреда, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна
граница е уговорената застрахователна сума /арг. от
ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за
възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Съгласно
заключението по съдебната автотехническа експертиза стойността на необходимия
ремонт, определена по средни пазарни цени към датата на произшествието – 25.09.2019
г., е в размер на 6880.74 лева с ДДС.
Предвид горното предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите включват
държавна такса в размер на 275.23 лева, депозит за САТЕ в размер на 75 лева,
както и адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 810 лева с ДДС. Същото е в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност, релевирано от ответника.
Следователно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство в общ размер от 1160.23 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „Т.“ № 38, ет. 6, ап. 46, СУМАТА ОТ 6880.74 лева /шест хиляди осемстотин и осемдесет
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 25.09.2019 г. в района на гр. Клисура, по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №
1011810005605 от 01.11.2018 г., за лек автомобил „БМВ М4“, peг. № В 6699 СА, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „Т.“ № 38, ет. 6, ап. 46, СУМАТА ОТ 1160.23 лева /хиляда сто и шестдесет лева и
двадесет и три стотинки/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: