РЕШЕНИЕ
№ 2072
гр. Бургас, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120101669 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и
2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и 11 от ЗПК, както и насрещен иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на В. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** чрез адв. Н. М., с която е предявен иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.9, т.10
и 11 от ЗПК, за приемане за установено по отношение на ответника
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №903883 от 31.07.2023 г. е нищожен поради
противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и 11 от
ЗПК.
Ищецът сочи, че е страна по договор за потребителски кредит
№903883/31.07.2023 г., сключен със „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. Съгласно
посоченият договор ищецът е получил сумата в размер на 1600 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент от 47, 00 % и ГПР в размер на 58, 21 %. В
договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни
погасителни вноски с размер на погасителната вноска: четири вноски по 62,
67 лв. и четиринадесет по 150, 64 лв. с крайна падежна дата на 31.01.2025 г.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължил да
1
предостави в срок от два дни едно от изброените обезпечения: поръчител или
безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение,
заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 3085, 40 лв., която
щяла да се плаща разсрочено като се кумулирала към падежните вземания по
погасителния план.
Счита, че ищецът не дължал изпълнение по вземанията за неустойка и за
договорна лихва, тъй като те намирали своето основание в нищожната
кредитна сделка. Процесният договор бил нищожен поради изначална
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК – договорната лихва, която не породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави, поради
значителна нееквивалентност на престациите, водеща до злепоставяне на
интересите на потребителя. Не били изпълнени условията на закона да се
впишат условията за прилагане на възнаградителна лихва.
Сочи, че договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, във вр. с
чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР бил
неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата
на неустойка договорна лихва, още повече че разписаният в договора ГПР в
размер на 58, 21 % излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои
компоненти формират ГПР.
Твърди, че договорът не пораждал валидни правни последици и поради
това, че кредиторът не изпълнил изискванията по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК,
защото в съдържанието му не бил включен размерът на лихвения процент на
ден и не били разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК.
На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, която
предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението.
Това създавало предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно
наименувано „неустойка“. Тази неустойка изначално не притежавала
обезпечителна и обезщетителна функции и съставлявала скрито оскъпяване
на кредита.
Посочва, че по силата на чл.22 във вр. с чл.21 от ЗПК, неизпълнението
на изискванията в договорното съдържание да бъдат посочени точни, верни и
действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит,
водило до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите
от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане
на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихва и други разходи по
заема.
Следвало да се отбележи, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не
били налице нито една от тези хипотези.
2
Моли за приемане на установено, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №903883 от 31.07.2023 г. е нищожен поради
противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и 11 от
ЗПК. Представят се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск.
Посочва, че нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и
без нея, като настоящата хипотеза била именно такава. Неустоечната клауза
не била част от съществените параметри на договора за заем. Валидността на
договора за кредит произтича на първо място от това, че основните му
параметри са посочени в самия него. Действителността на клаузите му
произтича и от това, че те са съобразени с всички изисквания на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези, уредени в ЗПФУР, по реда
на който бил сключен процесния договор.
Твърди, че всички параметри по договора са индивидуално договорени с
потребителя, като на последния била дадена пълна, точна и ясна информация
за задълженията и условията по кредита още преди сключването на договора.
Процесният договор за кредит съдържал всички реквизити по ЗПК и ЗПФУР,
а клаузите били съставени на ясен и разбираем начин.
Излага доводи, че потребителят е разполагал с 14 дни, за да упражни
правото си на отказ от договора, съгласно Общите условия, чл.12 от ЗПФУР и
чл.29 от ЗПК, посочени изрично и в Стандартния европейски формуляр, в
който случай последиците за него щели да бъдат като при успешно проведено
дело срещу „Кредирект“ ЕООД, но с тази разлика, че нямало да се намесват
трети лица, да се дължат разноски. Възможността за отказ от договора
гарантирала в най – голяма степен правата на потребителя, в случай че
последният преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни
условия.
Оспорва твърденията, направени с исковата молба, че не били спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 по отношение на формирането на ГПР.
Както в договора, така и в СЕФ, били ясно посочени размера на ГПР и по
какъв начин се формирал същия, а именно от посочените в разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към
датата на сключване на договора 31.07.2023 г. от 65, 6 % и ГПР, определен в
размер на 58, 21 %, било видно, че в случая годишния процент на разходите не
надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не
било налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорената неустойка не
следвало да бъде включвана в ГПР. Оспорва твърденията, че неустойката по
кредита представлявала лихва. Излага подробни доводи, че уговорена лихва
по кредита била действителна.
Сочи, че не е налице неравноправност по ЗЗП, като излага подробни
доводи в тази насока. Сочи, че договорът следвало да се тълкува в контекста
на трайните отношения между страните, създадени на база на сключените
3
между тях три договора за кредит, които съдържали една и съща уговорка и
предоставяли идентични кредитни продукти при идентични условия. Твърди,
че сключването на трите договора оборвало твърденията на ищеца за
недобросъвестност от страна на ответното дружество и противоречие с
добрите нрави, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения
между страните ставало ясно, че същите се договаряли равнопоставено, като
ищецът инициирал сключването на договорите при пълно знание на условията
им.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата като неоснователни.
Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът предявява обективно съединени
насрещни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, а в случай че предявеният първоначален иск бъде уважен, то на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ищеца по първоначалния
иск да му заплати сумата в размер на 564, 96 лв., представляваща неизплатено
задължение за главницата по нищожен договор за паричен заем №903883 от
31.07.2023 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски
кредит №903883 на 31.07.2023 г. с „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. По силата на
посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателката сумата от 1600 лв. Уговореният срок на кредита бил 18
месеца.
Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 47 %, като и посочен
годишен процент на разходите в размер на 58, 21 %. В чл.3, ал.3 от договора за
кредит бил приложен погасителен план, видно от който погасяването се
извършвало на четири вноски от по 62, 67 лв. и четиринадесет вноски от по
150, 64 лв. Било предвидено и заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение в размер на 242, 33 лв. за първите четири
месеца и 154, 36 лв. за следващите. Общо дължимата вноска по кредита била в
размер на 305, 00 лв.
В чл.3, ал.4 от договора било посочено, че размерът на ГПР бил
определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно
формулата по Приложение №1 към ЗПК. При изчислението му били взети
предвид посочените в ал.2 параметри, в това число общите разходи по кредита
съгласно пар. 1, т.1 от ЗПК, а именно: възнаградителната лихва. Договореният
между страните ГПР не можел да бъде променян, освен по взаимно съгласие
между страните. В чл.30, ал.1 от приложимите Общи условия към договора,
било посочено, че ГПР изразява общите разходи по заема за заемополучателя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от предоставения заем.
Той се определял индивидуално, за всеки отделен договор за заем. В ал.2 било
посочено, че ГПР на заема не може да бъде променян, освен при условията на
4
сключения договор или по допълнително взаимно писмено съгласие между
страните.
В чл.6, ал.1 от договора за кредит било посочено, че договорът за кредит
ще бъде обезпечен с едно от посочените в същата разпоредба обезпечения –
безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, които
следва да отговорят на определени, посочени в тази ал.1 условия. В ал.2 било
посочено, че кредитополучателят следва да предостави посоченото в ал.1
обезпечение в срок до два дни от сключване на договора. В чл.18 от договора
било посочено, че ако не бъде предоставено договореното в чл.6 от договора
обезпечение в двудневен срок от сключването му или то не отговаря на
условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 3085, 40 лв. В ал.3 било посочено, че неустойката по предходните
алинеи представлявала отделно вземане от главницата и лихвата, което се
дължало за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит
и на основание чл.19, ал.3 от ЗПК същата не се включвала при изчисляване на
годишния процент на разходите.
Също така в чл. 33, ал. 1 от ОУ било уточнено, че страните могат да
уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство
на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера
на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; -не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
"Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично
и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно
да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем.
По делото е представен лог файл на процесния договор за потребителски
кредит. Предтсавено е и попълнено искане за сключване на договор за кредит
с „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД от 31.07.2023 г.
По делото е представено извлечение за извършени и предстоящи
плащания по договор за паричен заем №90388 от 31.07.2023 г., сключен между
В. В. Д. и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. Видно от същото и приложената справка към
5
извлечението, платената сума от ищеца се явява в размер на 1035, 04 лв., като
дължимият остатък от същия бил в размер на 5047, 41 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.
22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и 11 от ЗПК:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи сключването на Договор за
потребителски кредит №903883 от 31.07.2023 г.; че същият е нищожен, поради
противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна
разпоредби на ЗПК.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са
сключили договор за потребителски кредит № 903883 от 31.07.2023 г.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице,
за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е
търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на
потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е
действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в §
13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според
легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия
случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор.
Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав,
съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че
посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите
в размер на 58, 21 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не
са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат
включени при определяне на коректния процент на годишния процент на
разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от
14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
6
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.6, ал.1
и сл., чл.18, ал.1 и сл. от договора за потребителски кредит, както и чл.33 и 34
от ОУ към него, може да се нарави извод, че начисляването на сумата в общ
размер на 3130, 36 лв., или месечно в размер на 154, 36 лв. /242, 33 лв. за
първите четири месеца от договора/, на практика представлява такса във
връзка с приоритетно отпускане на заемната сума или е такава по чл.10а от
ЗПК. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя не се
изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната сума,
което безспорно му дава възможността приоритетно да получи търсената от
кредитора сума, срещу заплащането на съответната за това такса, която
резонно впоследствие се включва в погасителния план. Видно е, че сумата в
размер на 3130, 36 лв. е включена в общо дължимата сума, посочена в
погасителния план. Установява се, че на практика договорът за потребителски
кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума. Аргумент за
това са и изключително кратките срокове за предоставяне на уговореното
„обезпечение“ – до два дни от сключването на договора. Прави впечатление
множеството изисквания, на които следва да отговарят поръчителите, които
евентуално ще бъдат осигурени като обезпечение по договора. И въпреки тези
изисквания, кредитодателят си запазва правото на свободна преценка относно
годността на предоставеното обезпечение. Предвид всичко изложено е видно,
че за да бъде отпуснат на практика процесния потребителски кредит, без
изискване доказването на наличие на доход, кредиторът обичайно и по
принцип събира допълнително възнаграждение или такса /без значение от
наименованието/, която следва да се квалифицира като такава по чл.10а от
ЗПК. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото
изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по –
горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, както и съдебна
практика на националните съдилища – напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г.
на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.
Съгласно установената вече практика, когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Такава следва да е последицата при въвеждането на потребителя в
заблуждение досежно действителните разходи, които същият следва да понесе
във връзка със сключения договор за потребителски кредит.
7
Нещо повече, настоящият състав намира, че е налице още едно
основание за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, поради противоречие на изискванията на ЗПК относно неговото
минимално необходимо съдържание.
Посоченият в договора годишен процент на разходите е определен
единствено като абсолютна процентна стойност – 58, 21 %, без взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в
Приложение № 1 начин и до посочване на конкретната методика, при която е
изчислен посочения като сума годишен процент на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР
отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в то
в а число и дължимите на посредниците за сключването на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на
годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение
в контекста на Директива 87/102, по – конкретно доколкото позволява на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За
неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на
Директивата, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно
националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски.
Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10,
параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Доколкото
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в
националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба
на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по
смисъла на чл. 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Това следва да се
отнася и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен
посочения като сума годишен процент на разходите.
Подобен е изводът, изведен и в Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, където е прието, че са законосъобразни
изводите на въззивния съд по отношение на това, че договор за потребителски
кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 22 от ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
По предявените насрещни искове:
Предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД срещу В. В. Д. следва да се отхвърли като
неоснователен, предвид изводите по предявения първоначален иск за
нищожност на целия договор за потребителски кредит.
8
При това положение следва да се разглежда предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл.23 от ЗПК. При недействителност
на договора, съгласно и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
усвоените суми по процесния договор за потребителски кредит са в размер на
1600 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника по насрещния иск.
Съдът съобрази, че съобразно представеното извлечение, преведената сума по
сметката на кредитополучателя е 1035, 04 лв., като с посочената сума следва
да се приспадне дължимия размер на главницата от 1600 лв., тоест дължимата
от ответника сума е в размер на 564, 96 лв.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
които са в общ размер от 1607, 74 лв. за исковото и заповедното производство.
Ищецът по първоначалния иск е заплатил държавна такса в размер на 64
лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по първоначалния
иск и 460 лв. по насрещния. Съобразявайки изходът по всеки един от
предявените искове, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер
на 64 лв. за заплатена държавна такса по първоначалния иск, както и
претендираните суми за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Същото следва да бъде редуцирано до предвидения в Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждение
минимален размер. Това е така предвид обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което и след преценка по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се присъди посочената сума от 400 лв.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 460 лв. за защита по
предявената насрещна искова молба, следва да не бъде присъждана, предвид
уважаването на насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
вр. чл.23 от ЗПК.
Претенцията на ответника по първоначалния иск /и ищец по
насрещните/ за присъждането на разноските се явява основателна за размера
от 50 лв. за заплатена държавна такса за предявените насрещни искове, 38 лв.
за такса за служебно изготвяне на преписи, както и 480 лв. с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение за предявените насрещни искове. Съдът намира
направеното възражение за прекомерност с отговора на насрещния иск за
неоснователно. Същото е в минимален размер от 400 лв., като с ДДС се явява
в размер на 480 лв., поради което и възражението, направено в отговора на
насрещната искова молба на основание чл.78, ал.5 от ГПК се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
9
ПРИЕМА за установено по предявения от В. В. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** чрез адв. Н. М., против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №903883 от
31.07.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД иск за осъждане на В.
В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ №29, ет.7, сумата от 564, 94 лв., предявен като частичен от
сумата в размер на 1600 лв., представляваща част от неизплатеното
задължение по главницата по договор за потребителски кредит №903883 от
31.07.2023 г., сключен.
ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл.23 от ЗПК В. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ №29, ет.7, сумата от 564, 94 лв., предявен като частичен от
сумата в размер на 1600 лв., неизплатена главница по прогласения за нищожен
договор за потребителски кредит №903883 от 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ №29, ет.7, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** сумата от общо 464 лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно – деловодни разноски за първоначалния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК В. В. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
сумата от общо 568 лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно – деловодни разноски за насрещната искова молба.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10