Р
Е Ш Е
Н И Е № 66
гр.Белоградчик, 16.04.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 27 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.К.Т. ***, с
ЕГН ********** срещу НП № 788/17.12.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което му е наложена „глоба” в размер на 600 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от
ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.
В жалбата, депозирана чрез изрично
упълномощен представител – адвокат, се излагат доводи за не законосъобразност
на наказателното постановление и иска отмяната му, поради липса на извършено
нарушение. Твърди се, че не са издавани превозни билети в нарушение на
нормативните актове, а констатираната разлика в реално отсечената дървесина и
извозената от сечището, се дължи на изкарване от това сечище и на други,
нерязани, а съборени дървета от природи сили, като това изкарване също е
следвало да става с превозни билети.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з., но в писмени бележки - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на жалбоподателя, и
справедливо определено наказание.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят
Г.Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика
- видно от представеното по
админ.нак.преписка Удостоверение № 9820/23.09.2013 г. на ИАГ.
Същият, в това си качество, на
22.06.2018 г. е получил позволително за сеч № 0439906, с очакван добив на 135 плътни куб.м. дърва, от видовете дъб, габър и бук, от
отдел 44 ”т”, имот № 217015 / собственост на ФЛ/ в землището на с.Р., обл.В., горска територия – като Т. бил представител на ЮЛ, извършващо добива.
Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 25.06.2018
г. до 31.10.2018 г., като добитите материали да се извозят от сечището в
същия период.
На 18.07.2018г., отново в качеството си
на лесовъд, Гр.Т. получил и позволително за сеч № 0444865, с очакван добив на 109 плътни куб.м. дърва, от видовете дъб, габър и бук, от
отдел 44 ”т”, имот № 217015 / собственост на ФЛ/ в землището на с.Р., обл.В., горска територия – като Т. бил представител на ЮЛ, извършващо добива.
Съгласно това позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 21.07.2018
г. до 30.09.2018 г., като добитите материали да се извозят от сечището в
същия период.
На 19.09.2018 г. св.Е.Й. и Ст.В. –
горски инспектори при РДГ-Берковица, под ръководството на Р.Р. – Началник отдел в ИАГ-София извършвали обход и проверка на място на имоти
с: № 217015 / в негови отдели “45 а” , “44 р” и “44 т”/ и № 218004, в землището на с.Р., обл.В.. Били констатирали различни нередности при позволяване и провеждане на
сечите в имотите, като своите констатации Р.Р. отразил в два констативни протокола - № 140645 и № 140646, ведно с
указания до служителите на РДГ-Берковица – за следващи се действия.
Именно
в изпълнение на тази указания, на 20.09.2018 г. свид.Е.Й. и Ст.В., извършили
повторна проверка на място – сечището, посочено по-горе в имот № 217015, но
само в отдел “45а” в с.Р.
, и в отдел “44 р” на същия имот, в
отсъствие на Г.Т.
– лесовъдът, получил позволителните за сеч и отговарящ за провеждане на сечта и
състоянието сечищата.
Предвид
констатираното от двамата свидетели / и колегата им Райчев/ на 19.09.2018 г.
още - че специално в отдел 44 т, няма отрязани въобще дървета през 2018
г., а има издавани превозни билети, както и че ЮЛ, което имало иначе правото да
добива дървесина по позволителните за сеч, не било вписано в нарочен регистър
по чл.241 ал.1 от ЗГ, било изискано обяснение от Т.. На 20.09.2018 г. той дал писмено
обяснение, но общо - за дейността си в целия имот кад.№ 217015 – че в
присъствието на лице, посочено като “Г. Л.” – издател на позволителното за сеч /
каквото обстоятелство съдът не установява иначе – и двете позволителни,
цитирани по-горе са с други издатели/, имота е обходен и се е установила сеч на
ок.20 пр.куб.м. дървесна, без да се сочи от кой отдел и подотдел, а за други
количества - той /Т./ бил издавал превозните билети - на временния склад на сечището,
а не в имота.
След извършена проверка и в системата
на ИАГ, относно издаваните от Т. превозни билети за добитата дървесина в
сечището на имот № 217015, отдел “44 т”, свидетелите констатирали, че съгласно
издадените всички превозни билети от Т. / общо 22 бр. относно двете
позволителни за имота и отдела/, то от сечището би следвало да е добита общо
102,30 пл.куб.м. дървесина / 26,40 и 75,90 пл.куб.м. по двете позволителни
съответно/. Т.е. издадени са билети за превоз на дървесина, без такава въобще
да е добивана в отдела, и според тях – горските инспектори, по този начин
лицензираният лесовъд Г.Т. е извършил нарушение по ЗГ – не е упражнил контрол
при провеждане на сечта, като е допуснал издаване на превозни билети за дървета
, добити и от други имоти, различни от този с № 217015, отдел “44 т”, неустановено
обаче от къде точно.
Предвид всичко установено, на
28.09.2018 г. , св.Е.Й., съставил АУАН № 788 от същата дата на Т., в неговото
присъствие : за това, че “ в периода
22.06.2818 г. / момента на издаване на първото позволително за сеч с № 0439906
/до 20.09.2018 г./ приключване на проверката/, като лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, след като е получил позволителни за сеч № 439906 и № 444865, е издал
превозни билети за общо 102,30 пл.куб.м., при несечени въобще дървета в
отдела”, което е станало / издаването на билетите/ на сечището. В реквизита
“законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Й. посочил чл.108 ал.3
от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и
същевременно и съставяне на акта, е същият като присъствалият на проверката на
място и фигуриращ в констативния протокол – Ст.В.. Нарушителят подписал акта и получил копие от него без възражения
тогава.
На 17.12.2018 г. въз основа на акт №
788/28.09.2018 г. на св.Й., е издадено обжалваното НП № 788/2018 г. на
Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При съставянето на акта и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ,
които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По съществото на казуса, съдът
намира за безспорно установени вина и авторство на деянието на Г.Т.,
приписвано му с акта и НП.
Несъмнено установени
за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал
жалбоподателят – лицензиран лесовъд. На следващо място, не се спори относно
фактите, че за имот кад.№ 217015, землище на с.Р., обл.В., собственост на ФЛ, е имало отпочната
процедура по добив на дървесина – собственикът е възложил това на ЮЛ,
представлявано от лесовъда Г.Т., който пък от своя страна се е снабдил с документ за провеждане на сечта –
позволителни за сеч № 0439906 и № 0444865, оправомощаващи го да извърши сеч на
общо /очакван добив/ 244 пл.куб.м. лежаща маса дърва. Безспорно, съгласно ЗГ,
до приключване на сечта – респ. освидетелстването на сечището, отговорност
/контрол и съответни мерки/ за законосъобразността на дейностите по извършвания
добив на дървесина, вкл. и транспортиране на отпадъци от сечта, носи лицето, на
което е издадено позволителното за сеч – чл.108 ал.3 от ЗГ.
За да вземе решението си по казуса,
съдът се позова освен на приетите писмени доказателства, представени с
админ.наказателната преписка, и в с.з., но и на гласните такива – дадени пред
съда свидетелски показания от Е.Й. – той и актосъставител в случая, и свид.Ст.В.
– очевидец на установяване на нарушението. Именно от техните думи, приети от
съда за истинни, тъй като се дават и под страх от наказателна отговорност, а и
не бяха оборени с някакви други доказателства – се изяснява, че Й., В. и техен
колега Р.Р., са
посетили и извършили лично проверка , в сечището / в отдел “44 т”/ на имота, в
землището на с.Р.. Е.Й.
отрича, по повод направените възражения от Т. – за повалени стари дървета в
сечището, които също да е следвало да бъдат отстранени от там - твърди, че такива дървета не са установени,
тъй като след евентуално падане на подобни – биха останали пъните им.
Свидетелят В. пък заяви, че имотът не е бил въобще достъпван от МПС, което да
изкарва отрязани или паднали дървета, а в превозните билети е отразена изведена
дървесина за поне три ТИР-а. От показанията на свидетелят Й., освен
писмените обяснения пред него по преписката,
става ясно, че Т. още тогава е пояснил къде е издавал превозните билети
– на мястото на временния склад, без да ходи до самото сечище, доверявайки се
на работниците. От тук и проверяващите са си направили извода, че нарушителят
не е упражнил дължимия контрол върху извършваната дейност в сечището, респ. не
е посетил същото фактически, а носи отговорност за законосъобразността на
дейностите там.
Съдът намира за правилни изводите на
актосъставителя и свидетеля по акта. Без значение по делото е откъде реално е
добита и извозена описваната в
превозните билети дървесина, очевидно не е от това сечище – няма данни и това
да са били паднали дървета, като последица от някакво природно бедствие. Или
като цялостен извод, съдът си прави заключението, че са доказани вината и
авторството на деянието в лицето на жалбоподателя Г.Т.. Отговорността му в настоящия случай
произтича от вменените му с посочените нормативни актове /разпоредби на ЗГ/
задължения и контролни правомощия върху дейността по осъществявания добив –
вкл. количество и място на сечта, които той не е изпълнил.
Съдът служебно достъпи системата на ИАГ
– и придоби впечатление от протоколите за освидетелстване на сечището в имот
кад.№217015, и по двете позволителни за сеч, предмет на АУАН и НП / за които
сведения бе поискан от страна на жалбоподателя, но неосигурен свидетел –
издалия протоколите за освидетелстване, като след издаване от съда на
удостоверения за снабдяване с данни относно самоличност и адрес на допуснатия
иначе до разпит свидетел, то тези удостоверения не бяха ползвани – взети, въобще
от поискалия ги/. От общодостъпните в
системата на ИАГ протоколи за освидетелстване на сечище, констатира че действително, че при приключване на сечта в отдел “44 т”, имот
кад.№ 217015, землище на с.Раяновци, съответно на 18.07.2018г. и на 27.10.2018г.
по двете позволителни, в сечището са останали маркирани, неотсечени дървета, и
има допуснати разминавания между количествата и видовете /категории/ дървесина,
сочени от позволителните и фактически добитите – за което има съставен АУАН.
Предвид всичко гореизложено, при
преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че с поведението си, жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по смисъла на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3
от ЗГ. В санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е предвидено административно
наказание "глоба" в диапазон от 300 лв. до 5 000 лв. Жалбоподателят е
наказан с наказание “глоба” в размер на 600,00 лв. – над минималния. Съдът
намира наложената на жалб.Т. "глоба" в посочения размер за съобразена
с обстоятелствата по случая. Наказващият орган е наложил санкцията в размер
над, но по-близък до минималния, тъй като проявата се изразява в бездействие,
траещо немалък период от време, довело до нарушаване правилата за законен добив
на дървесина в немалко количество – общо 102,30 пр.куб.м., има и други
установени от АНО нередности при проверката поведението на жалбоподателя,
поради което съдът приема, че правилно е приложен чл.27 от ЗАНН.
Предвид
сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и като такова - следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 788/ 17.12.2018 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Г.К.Т. ***, с ЕГН **********, му е
наложена „глоба” в размер на 600 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за
нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: