№ 133253
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110153578 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 269414/29.09.2023г. на /ФИРМА/
ЕИК ********* срещу Й. М. Й., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 2 050,00 лева (двe хиляди и
петдесет лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от
29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 15,85 лева (петнадесет лева и
85 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 08.01.2017 г. до 07.12.2018 г.,
сумата в размер на 2 991,75 лева (двe хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 75
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2018 г. до 28.09.2023 г.,
сумата в размер на 991,52лева (деветстотин деветдесет и един лева и 52 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 07.01.2017 г. до
07.12.2018 г., за сумата в размер на 2049,58 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, дължимо до 07.12.2018г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 26.10.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 2 050,00 лева (двe хиляди и
петдесет лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от
29.09.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 15,85 лева (петнадесет лева и
85 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 08.01.2017 г. до 07.12.2018 г.,
за сумата в размер на 2 991,75 лева (двe хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 75
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2018 г. до 28.09.2023 г., за
сумата в размер на 991,52лева (деветстотин деветдесет и един лева и 52 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 07.01.2017 г. до
07.12.2018 г., и за сумата в размер на 255,43 лева за разноски, присъдени с оглед уважената
част от заявлението.
1
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, за сумата в
размер на 2049,58 лева, представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, дължимо до 07.12.2018г, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 26.11.2016 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, чийто размер възлиза на размера на предоставения кредит, обосновава вероятна
основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 269414/29.09.2023г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., против Й. М.
Й., ЕГН **********, за сумата в размер на 2049,58 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, дължимо до 07.12.2018г
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3