Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 21.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10073/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Р.З.Х.“ АД, с която са предявени срещу Г.Б. ЕАД искове както следва: с правно основание чл. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 340000 евро, частичен от 640000 евро, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имот от 30.06.2009 г., сключен с нотариален акт №14, том ІІІ, рег. № 3705, дело № 36 от 2009 г., дължима при съдебно отстраняване на купувача от имотите, предмет на договора и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 107421,21 евро, представляваща лихва за забава върху горната главницаза периода 03.08.2012 г. - 30.07.2015 г. Претендира законната лихва и разноските.
Ищецът твърди, че е
закупил от ответника недвижими имоти в гр. София, бул. ********, представляващи
имот пл. №103, кв.15 по плана на местността НПЗ „Захарна фабрика”, район „Илинден”, гр. София и построените в този поземлен имот сгради за сумата от 640000
евро, като страните са уговорили, че при
съдебно отстраняване на купувача от имота се дължи връщане на цената и
неустойка в размер на 640000 евро. С влязло в сила през 2012 г. решение е
уважен иск, с който е признато правото на собственост на трето лице Т. АД върху
част от имота – земя с площ от 9291 кв.м. и построените в тази част три
складови сгради и метален навес. По вещното дело като трето лице помагач е
привлечен ответникът – продавач. В следствие на евикцията ищецът претендира
уговорената неустойка, като част от неустойката в размер на 300000 евро е
присъдена на ищеца с влязло в сила решение, а в настоящото производство
претендира останалата част – в размер на 340000 евро и лихва за забава от
влизане в сила на съдебното решение, с което са признати правата на третото
лице.
Ответникът Г.Б. ЕАД
***М.АД – продавач по договора) оспорва исковете.
Позовава се на нищожност на неустоечното съглашение, изтекла погасителна
давност за вземането, както и на правото си да иска намаляване на неустойката поради
частично изпълнение. Ответникът предявява и насрещен иск, с който моли съдът да
обяви за нищожно неустоечното съглашение, предвиждащо задължение за неустойка
за продавача в размер на продажната цена - 640 000 евро, в случай на съдебно
отстраняване на купувача от имота, като се позовава на пороци на волята:
нарушение на добрите нрави, противоречие със закона и липса на основание.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Установява се от нотариален
акт за продажба на недвижим имот №14, том ІІІ, рег. № 3705, дело № 36 от 2009 г.,
че 30.06.2009 г. между страните е възникнало правоотношение, по силата на което
ответникът се е задължил да прехвърли на ответника правото на собственост върху
собствения си недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
гр. София, бул. ********, съставляващ
имот пл. № 103, кв. 15 по плана на местността НПЗ „Захарна фабрика”, район „Илинден”, гр. София, целият имот с площ по
нотариален кат от 27400 кв.м., а съгласно АДС №178/21.03.1997 г. – с площ от
18540 кв.м., а по графични данни с площ от 22450 кв.м., заедно с построените в
имота сгради, срещу цена от 640000 евро. С т.II от
договора страните са уговорили, че ако купувачът претърпи съдебно отстраняване
от имотите, продавачът дължи връщане на продажната цена и неустойка в размер на
640000 евро.
С решение №12 от
09.01.2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 с-в, постановено по гр. дело №
8/2010г., влязло в сила на 03.08.2012 г., Т. АД е признат за собственик на част
от процесния имот с площ от 9291 кв.м. и построените в тази част от имота
сгради – СКЛАДОВА СГРАДА със застроена площ от 138,79 кв.м., СКЛАДОВА СГРАДА
със застроена площ от 983,67 кв.м., СКЛАДОВА СГРАДА със застроена площ от
1178,81 кв.м., МЕТАЛЕН НАВЕС (ТОАЛЕТНА) със застроена площ от 130 кв.м. Искът е
бил предявен срещу „Р.З.Х.“ АД, а като трето лице помагач в производството е
участвал ответникът Г.Б. ЕАД.
С влязло в сила съдебно решение
от 01.07.2014 г. по гр.д. №10882/2013 г. на СГС, ответникът е осъден да плати
на ищеца другата част от неустойката, която не е предмет на настоящото
производство, а именно – сумата от 300000 евро. По силата на чл.299 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Между страните е налице съдебно решение, с което е уважен
предявен от ищеца срещу ответника осъдителен иск за част процесната неустойка.
Със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума.
При уважен частичен иск за договорна отговорност, наличието на договор е сред
правопораждащите факти, поради което по този въпрос е формирана сила на
пресъдено нещо в предходното дело между страните и настоящият състав няма
правомощия да преразглежда въпроса дали договорът за неустойка е действителен и
дали е сключен при порок на волята. В този смисъл е и практиката на ВКС по реда
на чл.290 ГПК: решение №89/11.07.2011 г. по т.д. №716/2010 г. и др. В
посоченото решение ВКС приема, че възражения на ответника срещу
правопораждащите факти, по които е формирана сила на пресъдено нещо по
предходен процес между страните, са преклудирани. По тези съображения няма да
бъде разглеждано възражението на ответника за нищожност на неустойката поради
противоречието й с добри, нарушение на закона и липса на основание. По въпроса
относно валидното възникване на неустоечно съглашение съдът ще зачете
формираната между страните сила на пресъдено нещо.
Съдът приема, че се е
осъществил фактическият състав на чл.92, ал.1 ЗЗД. Налице е договорно
неизпълнение по договора за продажба на недвижим имот от 30.06.2009 г., като
ответникът в качеството си на продавач не е изпълнил в цялост задължението си
да прехвърли на ищеца-купувач правото на собственост върху имота, посочен в
нотариалния акт, тъй като не е притежавал това право за част от имота. За тази
част купувачът е претърпял съдебно отстраняване – по отношение на него е
признато, че правото на собственост върху 9291 кв.м. от имота и построените
върху тази част сгради са притежание на трето лице - Т. АД. Правата на третото
лице са установени и по отношение на ответника – същият е участвал в процеса
като помагач и по силата на чл.223, ал.2 ГПК е обвързан с установените от съда
права на третото лице. Ето защо са настъпили предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на продавача, като съобразно неустоечното съглашение в
т.II от Договора, обезщетението е отнапред определено
– в размер на 640000 евро.
Основателно е искането на
ответника за намаляване поради това, че задължението е изпълнено отчасти –
чл.92, ал.2 ЗЗД. От приетата по делото техническа експертиза се установява, че
частта от имота, от която е отстранен ищецът, се равнява на 42,05% (изчислена
по данни от кадастъра) или 41,39% (съобразно площите, вписани в актовете за
собственост и съдебното решение). С оглед на това изчисление, стойността на
евинцираната част от имота се равнява на 269143,10 евро или 264865,90 евро,
изчислена съобразно продажната цена от 640000 евро. Поради това и съобразно
уговорената неустойка – в общ размер от 640000 евро – частта от неустойката,
съответстваща на неизпълнението е в размер на 269143,10 евро или 264865,90 евро
(съобразно способа на изчисление – по данни от кадастъра или по площта,
посочена в документите). Не е в съответствие на принципа на справедливостта и
изискването за добросъвестно упражняване на правата в гражданския оборот, от
неизправната страна да се претендира обезщетение, несъответно на неизпълнението
- за такава част, която превишава неизпълнението. Това би довело до
приравняване като резултат на частичното изпълнение с пълното неизпълнение. Ето
защо възражението на ответника за намаляване на неустойката по реда на чл.92,
ал.2 ГПК – поради наличието на частично изпълнение, е основателно. С оглед
търговското качеството на страните по сделката следва да се отбележи, че
ограничението на чл.309 ТЗ не се прилага при намаляване по чл.92, ал.2, пр.2-ро
– поради частичност на неизпълнението. Доколкото процесното неизпълнение
съответства на около 42% от уговореното, то и неустойката следва да се дължи в
размер от 42% от уговореното – да се намали до този размер (съответно – с 58%).
Ето защо размерът на дължимото обезщетение след намаляване на неустойката с така
приетото съотношение, е в размер на 268800 евро – този размер съответства на
неизпълнената част от задължението за прехвърляне на право на собственост по
договора за покупко-продажба на недвижим имот. Съобразно това конкретно
неизпълнение и след уважаване на възражението по чл.92, ал.2 ЗЗД, дължимата
неустойка е в размер на 268800 евро. Между страните и във връзка с предходното
дело вече е платено обезщетение, основано на неустоечното съглашение, в размер
на 300000 евро. Поради това съдът приема, че е погасен пълният размер на
дължимото обезщетение за вредите от процесното неизпълнение поради съдебно
отстраняване на купувача по процесния договор. Не е налице дължим остатък от
неустойката, извън присъденото обезщетение по делото по първия частичен иск
между страните. По тези съображения съдът приема, че предявеният иск по чл.92,
ал.1 ЗЗД за остатъка от уговорената неустойка в размер на 340000 евро е
неоснователен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Искът за лихва за забава е
акцесорен на този за главница и след като съдът достигна до извод, че главница
не се дължи, следва да се отхвърли и претенцията за лихва.
По насрещните искове по
чл.26 ЗЗД:
С оглед указанията на САС,
дадени в определение от 16.05.2016 г. по ч.гр.д. №2157/2016 г., с което е
отменено определението на първоинстанционния съд за връщане на насрещната
искова молба, наличието на влязло в сила решение, с което се уважава частичен
иск за неустойката, води до недопустимост поради отвод за сила на пресъдено нещо
на исковете за нищожност на неустоечната клауза – поради това, че е формирана
сила на пресъдено нещо по валидността й. Към настоящия момент условието,
посочено от въззивния съд, се е сбъднало –решението от 01.07.2014 г. по гр.д.
№10882/2013 г. на СГС, с което ответникът е осъден да плати на ищеца част от
неустойката, в размер на 300000 евро, е влязло в сила. Ето защо съдът следва да
прекрати като недопустимо производството по насрещната искова молба.
По разноските:
На ответника, с оглед искането му по чл.78, ал.3 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за главния
иск – в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Доколкото в представения
договор за правна защита е посочен общ размер на възнаграждението за защита по
главния иск и завеждане на насрещни искове, то следва да се приеме, че
уговорената сума се дължи за двете поравно и размерът на платеното възнаграждение
по главния иск, което следва да се присъди на ответника реда на чл.78, ал.3 ГПК
е в размер на 27000 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.З.Х.“ АД, ЕИК:********,
срещу Г.Б. ЕАД, ЕИК:********, както
следва: иск с правно основание чл. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 340000 евро,
частичен от 640000 евро, представляваща неустойка по договор за
покупко-продажба на недвижими имот от 30.06.2009 г., сключен с нотариален акт
№14, том ІІІ, рег. № 3705, дело № 36 от 2009 г., дължима при съдебно
отстраняване на купувача от имотите, предмет на договора и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 107421,21 евро, представляваща лихва за
забава върху горната главница за периода 03.08.2012 г. - 30.07.2015 г.
ОСЪЖДА „Р.З.Х.“ АД, ЕИК:********, да заплати на Г.Б. ЕАД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 27000 лв., представляваща съдебни разноски.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта му по
предявените от Г.Б. ЕАД, ЕИК:********, срещу „Р.З.Х.“ АД, ЕИК:********,
насрещни искове с правно основание чл.26 ЗЗД за признаване за нищожно поради
нарушение на добрите нрави, противоречие на закона и липса на основание на
неустоечно съглашение по договор за покупко-продажба на недвижими имот от
30.06.2009 г., сключен с нотариален акт №14, том ІІІ, рег. № 3705, дело № 36 от
2009 г., предвиждащо обезщетение в размер на 640000 евро при съдебно
отстраняване на купувача от имотите, предмет на договора.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: