Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри
касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Пенка Михайлова
в присъствието на прокурор Силвиян
Иванов
като разгледа докладваното от
съдия Д.Станева к.адм.нак.дело № 229/2021г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на П.А.К. *** срещу Решение № 260142/21.09.2020г. постановено по НАХД № 3033/2020г. по описа на ВРС, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3737167/30.09.2018г.
Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, по съображения подробно изложени в
жалбата; твърди, че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН. По делото е депозирана
от П.А.К. частна жалба срещу Определение № 260758/18.12.2020г. постановено по
нахд № 3033/2020г. на ВРС. Сочи се, че обжалваното определение е неправилно и
моли същото да бъде отменено, а решението в частта за разноските да бъде
изменено, като размера на присъденото ю.к.възнаграждение бъде намален до минималния
такъв. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован
не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба поддържа
жалбата.
Ответната
страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В
депозирани по делото писмени бележки, чрез процесулания си представител оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско
възнаграждение прави възражение за прекомерност.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С оспорения пред районния съд
електронен фиш П.А.К. е наказан за това, че на 30.09.2018г. около 20.10часа, по
бул.”Вл.Варненчик” в посока център на гр.Варна бил управлявал л.а. „Гранд
Чероки” с рег. № **. При
управлението на автомобила в района на магазин „Киа Моторс“, автомобила се
движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч. В района
на магазин „Киа Моторс“ била монтирана и функционирала преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARН САМ S1“. Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и
техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 82
км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от
3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 79 км/ч. Тъй като максимално
допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на
лекия автомобил след приспадане на толеранс била 79 км/ч, лицето, управлявало
автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.След
установяване на собственика на автомобила – Д.Р.К. първоначално бил съставен електронен фиш на
нейно име. В 14-дневен срок от връчването му същата представила декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДП, в която като лице извършило нарушението посочила П.А.К.. Първоначално изготвеният фиш бил
унищожен и бил съставен нов на К. серия К № 3737167, в обстоятелствената част на
който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация
на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и
размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1
т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков
материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка; справка в ЦБД;
протокол за използване на автоматизирано средство и др.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като в електронния фиш се съдържа описание на извършеното нарушение, което е
индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да
упражни правото си на защита, както и съдържа всички реквизити, изискуеми
съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на
административното нарушение, както и за правилно определяне от
административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма. Посочил е, че нарушението е установено и заснето
с годно автоматизирано техническо средство, вписано в регистъра на одобрените
средства за измерване.
Настоящата касационна инстанция
намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него
съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи. При извършена
проверка на въззивното решение настоящата инстанция не констатира наличие на
порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено
процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ВРС съдебен
акт само на това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване
е неоснователно.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Анализът на правната норма сочи, че
същата регламентира правилата за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба, като въвежда изискване нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система. Съобразно тези правила е
издаден и оспореният пред районния съд електронен фиш. Видно от неговото
съдържание същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От
наличните по делото доказателства (снимков материал, протокол от проверка № 242-ИСИ/11.12.2017г.
и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126) по безсъмнен
и категоричен начин се установява както извършването на нарушението, така и
изправността на мобилната система за видеоконтрол, посредством която е
установено същото към посочената в електронния фиш дата. Правилно решаващият
състав на ВРС е приел, че електронният фиш съдържа пълно, точно и ясно описание
на извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение, както от
фактическа, така и от правна страна. В електронния фиш са посочени
съставомерните признаци на нарушението по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, включително конкретният вид и местоположение на пътния участък, в който е
поставен пътен знак В-26, забраняващ движението на МПС със скорост по-висока от
60 km/h. В издадения електронен фиш правилно е определена квалификацията на
деянието, както и коя е приложимата санкционна норма, като наложеното наказание
е в изрично определения в последната фиксиран размер, поради което не е налице
релевираното в жалбата касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН.
По изложените съображения,
касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в
касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо
оставянето му сила.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди
ю.к.възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80лв. която следва да се
заплати от жалбоподателя.
По частната жалба
С Определение №
260758/18.12.2020г. постановено по нахд № 3033/2020г. на ВРС е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за намаляване размера на присъденото
с решението ю.к.възнаграждение.
Настоящата
инстанция намира определението за неправилно.
Съгласно чл.27е от НЗПП възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80лв. до 120лв. В решението си районният съд не е изложил никакви мотиви защо присъжда
ю.к.възнаграждение в максималния размер. Делото не е с фактическа и правна
сложност, проведено е само едно съдебно заседание, поради което на основание
чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди ю.к.възнаграждение
в размер на 80лв. която следва да се заплати от жалбоподателя. Поради това
определението, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател
за намаляване размера на присъденото с решението ю.к.възнаграждение следва да
се отмени, а решението на ВРС в частта за разноските следва да бъде изменено,
като размера на присъденото ю.к.възнаграждение бъде намален от 120лв. на 80лв.
По изложените по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Определение № 260758/18.12.2020г. постановено по нахд № 3033/2020г. на
ВРС е оставено без уважение искането на П.А.К. за намаляване размера на
присъденото с решението ю.к.възнаграждение.
ИЗМЕНЯ
Решение № 260142/21.09.2020г.
по нахд № 3033/2020г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като намалява
дължимото от П.А.К., ЕГН ********** *** ю.к. възнаграждение в полза на ОД на
МВР – Варна от 120лв. на 80лв. /осемдесет/.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260142/21.09.2020г.
по нахд № 3033/2020г. по описа на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА
П.А.К., ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща
ю.к.възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.