Присъда по дело №1608/2013 на Районен съд - Шумен

П Р И С Ъ Д А

 

 

7/3.2.2015г.                      гр. Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, осми състав

На трети февруари     две хиляди и петнадесета   година,

В публично заседание  в следния състав:

                                                                                       Председател: Валентина Тонева

                                                                         Съдебни заседатели: Д.Ч.

                                                                                                                     М.Д.

Секретар Й.К. 

Прокурор Колев

Като разгледа докладваното от районния съдия

Наказателно дело от общ характер № 1608 по описа за 2013г.

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.П.Р.     с ЕГН **********, роден на ***.***, български гражданин, с постоянен адрес ***, средно   образование, студент  , неженен, осъждан   ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 10.06.2012 в гр. Шумен, в съучастие като съизвършител  с Л.В.С.  причинил лека   телесна повреда на В.  В.Х. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди,  поради което и на основание чл.131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 НК вр. чл. 20 ал.2   от НК и чл. 304 от НПК  ГО ОПРАВДАВА  .

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.П.Р.     с ЕГН **********, роден на ***.***, български гражданин, с постоянен адрес ***, средно   образование, студент в , неженен, осъждан   ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 10.06.2012 в гр. Шумен причинил  средна телесна повреда на Н.В.Н. ***,  изразяваща се  в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено  по хулигански подбуди,  поради което и на основание чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК  ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 6 месеца .

На основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от 5/пет / години.

На основание чл. 25 ал.1 от НК вр. чл. 23 ал.1 от НК определя общо наказание между наложеното наказание с настоящата присъда и  наказанието наложено по НОХД 2372/2014 на РС Велико Търново -„лишаване от свобода „ за срок от 3 месеца,  до размера на по тежкото  от двете, а именно общо наказание  „лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 6 месеца .

На основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на определеното общо  наказание за срок от 5 години.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Л.В.С.  с ЕГН **********, роден на *** в Шумен, български гражданин, с постоянен адрес ***, средно   образование, студент , неженен, неосъждан   ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 10.06.2012 в гр. Шумен, причинил лека   телесна повреда на В.  В.Х. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота  , като деянието е извършено по хулигански подбуди,  поради което и на основание чл.131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК  ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода „ за срок от 9 месеца, като го оправдава по първоначалното обвинение за извършване на деянието в съучастие.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Л.В.С.  с ЕГН **********, роден на *** в Шумен, български гражданин, с постоянен адрес ***, средно   образование, студент  , неженен, неосъждан   ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 10.06.2012 в гр. Шумен , причинил лека телесна повреда на М.  М.М. ***, изразяваща се в болка и страдание  без разстройство  на здравето,  като деянието е извършено по хулигански подбуди,  поради което и на основание чл.131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.2 от НК вр. чл. 54 от НК  ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода „ за срок от 9 месеца .

На основание чл. 23 ал. 1 от НК определя общо наказание между така наложените наказания на подсъдимия Л.В.С.  с ЕГН ********** до размера на по тежкото , а именно „лишаване от свобода „ за срок от 9 /девет / месеца .

На основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното общо  наказание за срок от 3/ три/ години.

 

Осъжда Р.П.Р.     с ЕГН **********, да заплати на Н.В.Н. ***0 000лв /десет хиляди лв/  представляваща обезщетение  за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по  чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като частично уважен граждански иск предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.12., като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъжда  Р.П.Р.     с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400 лева.

На основание чл. 189 от НПК осъжда Р.П.Р.  да заплати на  Н.В.Н. сумата от 350 лв представляваща направени  разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъжда  подсъдимия Л.В.С.  с ЕГН **********, да заплати  на В.  В.Х. *** сумата от 2 000 / две  хиляди лв/ представляваща обезщетение  за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по  чл.131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 от НК , като частично уважен граждански иск предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.12., като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъжда  подсъдимия  Л.В.С.  с ЕГН **********    да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лева.

На основание чл. 189 от НПК осъжда Л.В.С.  да заплати на  В.  В.Х. сумата от 350 лв представляваща направени  разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите Р.П.Р.     и Л.В.С.  да заплатят в полза на държавата направените деловодни разноски в  общ размер 2047,52   лв., от които:

1207,52лв се възлагат на подсъдимия  Л.В.С.,  които  следва да се внесат в полза на държавата, както следва: 555лв по сметка на ОДМВР Шумен, а 652,52 по сметка на ВСС ,    

а сумата от 840  лв  се възлага на   Р.П.Р.,  които  следва да се внесат в полза на държавата, както следва: 390лв по сметка на ОДМВР Шумен, а 450лв по сметка на ВСС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                    Районен  съдия:

                                                                                        

                                                                           Съдебни заседатели:

                                                                                                                1.

                                                                                                                        

                                                                                                                      2.

Мотиви към присъда по НОХД № 1608 по описа за 2013г. на ШРС

 

 

На 23.10.2013г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №133/2013г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: 

Р.П.Р.   с ЕГН ********** от гр. Шумен  за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми  по чл.131, ал.1, т. 12  от НК вр. чл. 130, ал.1  от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 131,ал.1,т. 12 НК вр. чл. 129,ал.1, вр. ал.1 от НК;

и срещу  Л.В.С. ***, за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми  по чл.131, ал.1, т. 12  от НК вр. чл. 130, ал.1  от  НК вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 131, ал.1, т. 12 НК вр. чл. 130, ал.2 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че  Р.П.Р.   с ЕГН ********** на 10.06.2012г в гр. Шумен, в съучастие като съизвършител  с Л.В.С.  причинил лека   телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота  на В.  В.Х. *** , като деянието е извършено по хулигански подбуди,  престъпление по чл.131,ал.1,т. 12,вр. чл. 130,ал.1 НК вр. чл. 20,ал.2   от НК и

на 10.06.2012г в гр. Шумен причинил  средна телесна повреда,  изразяваща се  в разстройство на здравето, временно опасно за живота  на Н.В.Н. ***, като деянието е извършено  по хулигански подбуди,  престъпление по  чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК;

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Л.В.С.  ЕГН ********** на 10.06.2012г в гр. Шумен , в съучастие като съизвършител  с Р.П.Р.     причинил лека   телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота  на В.  В.Х. ***, като деянието е извършено по хулигански подбуди,  престъпление по  чл.131,ал.1,т. 12,вр. чл. 130,ал.1 НК вр. чл. 20,ал.2   от НК ;

и  че на 10.06.2012г в гр. Шумен, причинил лека телесна повреда  изразяваща се в болка и страдание  без разстройство  на здравето  на М.  М.М. *** като деянието е извършено по хулигански подбуди,  престъпление  чл.131,ал.1, т. 12,вр. чл. 130,ал.2 НК от НК.

В първото по делото съдебно заседание е  предявен и приет за разглеждане  граждански иск от Н.В.Н. *** срещу Р.П.Р. в резултат на извършеното от него  деяние по чл. 131, ал.1,т. 12 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК  за   причинени неимуществени вреди в размер на 15 000лв  .

Също така,  първото по делото съдебно заседание е  предявен и приет за разглеждане  граждански иск от В.  В.Х. *** солидарно  срещу Р.П.Р. и Л.В.С.  в резултат на извършеното от тях   деяние по чл. 131,ал.1,т.12 вр. чл. 130, ал.1, вр. ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК,  за   причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лв .

Пострадалите Н.В.Н. и В.  В.Х. са конституирани  в качеството на граждански ищци и частни обвинители .

Правата по чл. 76 и сл. от НПК  са разяснени  на всички явили се в с.з. пострадали.

 В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия Р.П.Р.   наказание 3 години лишаване от свобода  с приложение на чл. 66 от НК  - 5 годишен изпитателен срок за деянието по чл. 131, ал.1,т. 12 вр. чл. 129,ал.2, вр. ал.1 от НК относно пострадалия Н.Н.  и  10 месеца лишаване от свобода  с 3 годишен изпитателен срок за деянието по чл.131,ал.1,т. 12  от НК вр. чл. 130, ал.1  от  НК вр. чл. 20, ал.2 от НК относно пострадалия В.Х..             

За подсъдимия Л.В.С. представителят на обвинение предлага   наказание 1г и 3 месеца лишаване от свобода  с приложение на чл. 66 от НК -3 годишен изпитателен срок за деянието по чл.131,ал.1,т. 12  от НК вр. чл. 130, ал.1  от  НК вр. чл. 20,ал.2 от НК относно пострадалия В.Х.  и 10 месеца  лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок за деянието по чл. 131,ал.1,т. 12 НК вр. чл. 130,ал.2 от НК относно пострадалия М.М. .

Представителят на частният обвинител В.Х.,  адв. Ж., заявява, че поддържа казаното от прокурора относно наказанията и размерите на изпитателния срок, поддържа гражданския иск в размера, който е предявен 10 000 лв и иска присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на частният обвинител Н.Н.,  адв. С.П., заявява също, че поддържа казаното от прокурора относно наказанията и размерите на изпитателния срок, поддържа гражданския иск в размера, който е предявен- 15 000лв и иска присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие подсъдимия Р.П.Р.   заявява, че разбира в какво е обвинен и  не  се признава за виновен по нито едно от двете обвинения. В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

В хода на съдебното следствие подсъдимия Л.В.С.    заявява, че разбира в какво е обвинен и  не  се признава за виновен в нито едно от двете обвинения.

В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

Защитника на подсъдимия Р.П.Р.,   адв.Г С.  при ШАК,  пледира за оправдателна присъда, като намира, че относно обвинението спрямо подзащитния му по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК липсва  квалифициращият признак  по т. 12 на чл. 131 ал.1 от НК хулигански подбуди, както  и няма безспорни доказателства за изпадане в безсъзнателно състояние на пострадалия- т.е. няма средна телесна повреда  и следва да се постанови оправдателна присъда . По отношение второто обвинение за съучастие  и причиняване на лека телесна повреда на пострадалия Х.   сочи, че не е доказано авторство и участие на неговия подзащитен. Заявява, че гражданските искове следва да бъдат отхвърлени .

Защитника на подсъдимия Л.В.С.,    адв. П.П. при ШАК, заявява, че двете обвинения срещу Л.  С. са недоказани, не са налице квалифициращите обстоятелства на т. 12 от чл. 131,ал.1 от НК и има личен мотив за деянието   касаещо пострадалия В.Х. , а за деянието касаещо пострадалия М.М. пледира за извинителна грешка. Заявява, че производството следва да се прекрати поради това, че деянието  се преследва  по тъжба на пострадалия.

Частния обвинител и граждански ищец Н.В.Н. лично поддържа казаното от адвоката си .

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:         

 

Подсъдимите са приятели. Подсъдимият Л.В.С./ на 19 г/    не е осъждан за престъпления от общ характер. Подсъдимият Р.П.Р. /на 20г/, към месец юни 2012г не  бил осъждан за престъпление от общ характер .

На 09.06.12г. двамата се събрали  в дома на подсъдимия Л.С. за да гледат футболен мач,  където консумирали по една-две големи ракии. По късно отишли в бар „Черна котка„ в гр. Шумен, където  отново изпили по едно-две питиета, а след това, вече на 10.06.12г. малко след полунощ,  двамата подсъдими заедно със св. Д.С.С.  отишли в дискотека „Колизеум“, където също консумирали по едно- две питиета.

 Към 4,00-5,00 часа  излезли от дискотеката и отвън   срещнали пострадалия В.  В.Х. /на 20г/ с когото двамата подсъдими се познавали. В намиращата се наблизо детска площадка,  до зала „Младост“ в гр. Шумен , спрели  и започнали разговор   за обучението си в чужбина, тъй като пострадалия и подс. Р. учат в Англия. Към тях се присъединил и св. Д.С.С..

Пострадалият В.  В.Х. се облегнал на оградата на детската площадка  висока около метър. Докато разговаряли,  изненадващо и   без причина подс.   Л.В.С.    нанесъл  силен удар с юмрук в областта на устата на В.Х., в резултат на което той паднал назад, като за кратко време  му били нанесени още няколко удара с ритник от страна на подсъдимия С.  по цялото тяло. Пострадалия В.  В.Х. успял да стане  и да избяга. Качил се на такси и се прибрал  в дома си, след което заедно с родителите си отишли в  „Спешна помощ“ в МБАЛ Шумен.

От издаденото след прегледа съдебно медицинско удостоверение № 193/2012г  от 11.06.12г в 8,50 часа се установява, че е получил  разкъсно контузна рана  на главата, по една разкъсно контузна рана на горна и на долна устна  лигавично, фрактура на  2/3  от режещия ръб  на първи горен десен резец вдясно, травматичен периодонтит на втори зъб  долу вдясно, сътресение на мозъка, охлузвания  и кръвонасядания на ограничена площ в областта  на гърба  вляво , на горни и долни крайници.

Двамата подсъдими С. и Р.,  заедно със св.Д.  С. се отправили към централната част на гр. Шумен. Наближили  кафе „Жули“, което се стопанисва от родителите на подс.Р.Р., находящо се на централна пешеходна зона в града.

В този момент пред кафенето били свидетелите  Н.В.Н. /на 35г/  и М.М.М. /на 33 г/. Двамата се прибирали  от приятелска среща /тъй като св.М. работи в Германия / и минавайки по централната улица,  видели  –св. К.А., работещ като охранител в барчето . Той бил  познат на  свидетелите.

Двамата пострадали Н. и М., спрели за да поздравят св.К.А. и да си  поговорят. Разговора се водел на  по-висок глас поради обстоятелството, че св. К.А. не чува с едното си ухо, а с другото е с тежко чуване,  което пострадалите знаели . Св. Н. поискал огън от св.А.  за да си запали цигарата, при което той  му подал запалката си .

Междувременно се приближили  двамата подсъдими и св. С.. Двамата подсъдими се спрели до барчето, а св. С. отминал и спрял на около 5 метра  по нагоре за да ги изчака.

В момента в който  св. Н. подавал запалката  за да я върне на св. А., а той му  казал: „Вземи я , тя е на свършване , аз имам друга„ , срещу тях   застанал подсъдимият Р.П.Р. и заявил към пострадалия Н. :  „Ти знаеш ли кой съм ? Аз съм синът на шефката на „Жули“ и нанесъл удар с юмрук  в главата на  Н.В.Н.. Пострадалия Н. паднал на земята, а подсъдимия започнал да му нанася удари с ритници в областта на главата, при което  в резултата на травмите  пострадалият изпаднал в безсъзнателно състояние.Свидетелят К.А. видял какво става и се изплашил и влязъл в барчето .

В този момент  подсъдимия Л.В.С.  без причина и без да говори, се   обърнал  към М. и  нанесъл бързо  удар с юмрук в челюстта на пострадалия М.М.М. ,/намиращ се встрани и зад  Н. и Р./, в резултат на което  М. паднал назад  в цял ръст /по гръб и глава /.

Подсъдимите заедно със свидетеля Д.С.С., спокойно продължили  пътя си  и се отдалечили в посока центъра на града .

Междувременно като видял, че двамата подсъдими се отдалечават св.К.А. излязъл навън и видял двамата пострадали на земята. Свидетеля М. се изправил първи от земята и се опитал да помогне на св. Н., който лежал  безжизнено  на земята  в локва кръв. Опитвал  се го свести, като го бутал, тръскал го и  му викал. След известно време  пострадалия Н.  започнал да се съвзема, а М. го повдигнал и го завлякъл в барчето, където го напръскал с вода и се обадил в полицията.

По късно , двамата с  М. ***, където бил и първият пострадал В.Х. със своите родители и  след разговор установили, че  тримата са бити от едни и същи нападатели вечерта .

От заключението   на изготвената   по делото и приета в с.з. съдебно медицинска експертиза № 1 /2013г. на пострадалия В.В.Х.  се установява, че  е получил съчетана травма –глава, гръб и крайници. Контузия на главата – разкъсноконтузна рана  във вътрешния край  на лява вежда  с оток и кръвонасядане около раната. По една  разкъсноконузна рана  на горна и долна устна  лигавично. Фрактура на около 2/3  от режещият ръб  на първи горен  десен  резец лабиално . Фрактура на 1/3 от режещият ръб на втори горен резец вдясно. Травматичен  периодонтит на втори  зъб долу вдясно. Сътресение на мозъка . Петнисто  кръвонасядане  и плитко  охлузване  на кожата в областта на лявата лопатка . Контузия на крайниците – петнисто  охлузване на кожата  по задната страна на лявата мишница – над лакета ; две кожни охлузвания  по задната страна на левия лакът; две  кожни  охлузвания по задната  страна на десен лакът; кръвонасядане  с оток  по предната  страна на дясната подбедрица; синкаво кръвонасядане  с плитко забелване на епидермиса по предната  страна на лява подбедрица.

На пострадалия е причинено  временно  разстройство на здравето  неопасно за живота .

От заключението   на изготвената   по делото и приета в с.з. съдебно медицинска стоматологична  експертиза на пострадалия В.В.Х.  се установява, че  е получил фрактура по 2/3 от режещият ръб,  по външна лабиална  страна на  първи  в дясно горен зъб, подобно,  но с размери  1/3 се наблюдава по режещият ръб  на втория  горе вдясно  зъб. С получените  фрактури не се затруднява  дъвченето на пострадалия  и не се отразява на говорната му функция. На пострадалия е причинено  временно  разстройство на здравето  неопасно за живота.

От заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза  с освидетелстване в амбулаторни условия на пострадалия В.В.Х. се установява,  че  същият не фигурира в регистрите  на районната психиатрична служба, не е ползвал услугите  на психиатри  и не се нуждае от  психиатрично лечение . Към момента на инцидента е бил в състояние на обикновено  алкохолно  опиване –лека степен; могъл е да възприема  и запаметява факти  и обстоятелства  свързани с него  и да ги възпроизвежда  в обясненията си  макар и пречупено през защитните механизми  от преживения стрес. Острата реакция на стрес  е преминала в протрахирана адаптационна реакция с продължителност 1 година  и не изисква специално лечение .

От заключението   на изготвената   по ДП и приета в с.з. съдебно медицинска експертиза № 49 /2013г на пострадалия Н.В.Н.   се установява, че  е получил  следните травматични увреждания – съчетана травма  глава , шия , крайници, контузия на главата – контузия на двете очни ябълки ; кръвонасядане  и оток  на клепачите  и подочията. Подлигавични кръвоизливи на двете очни ябълки; контузия на носа –една разкъсноконтузна рана  на носния корен  вдясно .Кръвонасядане и оток на носния корен. Счупване на носните кости .Множество  кръвонасядания  и охлузвания  в областта на лицето, частично  счупване на короните на първи и четвърти  зъб горе дясно. Сътресение на мозъка. Контузия на шия- кръвонасядане по задната  страна на шията; Контузия на крайниците –две охлузвания по десния лакът. На пострадалия е причинено разстройство на здравето  временно опасно за живота, при достоверност на показанията на св. М.М. са налице медицински данни  за изпадане на постр. Н. в пълно безсъзнателно състояние. 

От заключението   на назначената в хода на делото  и приета в с.з. допълнителна съдебно медицинска експертиза на пострадалия Н.В.Н. СМЕ № 170/2014г по писмени данни, като експерта след запознаване  с всички  писмени доказателства по  делото и тези  в съдебна фаза и разпити на  свидетели  да отговори на  въпрос :Налице ли са медицински данни  за изпадане в пълно безсъзнателно състояние  на Н.Н. ?  Експерта сочи, че в показанията на св. М.М. и св. К.А.  и на пострадалия Н.  са налице медицински данни за изпадане на Н.В.Н. в пълно безсъзнателно състояние след травмата,  което само по себе си обуславя  разстройство на здравето  временно опасно за живота .

От заключението   на изготвената   по делото и приета в с.з. съдебно медицинска стоматологична  експертиза на пострадалия Н.В.Н.   се установява, че  е получил  отчупвания на първи / с размер около 1,00 на 3,00мм/  и четвърти/  по малко отчупване по  вестибуларния  туберкул /горни зъби в дясно. Получените увреждания не затрудняват  дъвченето , поради минималния размер на отчупването, то не се отразява на говорната функция.

От заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза  с освидетелстване в амбулаторни условия на пострадалия Н.В.Н.   се установява,  че  същият не фигурира в регистрите  на районната психиатрична служба, не е ползвал услугите  на психиатри  и не се нуждае от  психиатрично лечение . Към момента на инцидента е бил в състояние на обикновено  алкохолно  опиване –лека степен; могъл е да възприема  и запаметява факти  и обстоятелства  свързани с него  и да ги възпроизвежда  в обясненията си  макар и кататимно , изводимо    от преживения стрес. След инцидента са налице симптоми на Остра реакция на стрес, като симптомите изчезват или намаляват  по интензивност , но персистират  нарушенията в съня , нощните кошмари,песимистичните нагласи  към бъдещето . Състоянието може да се определи  като  протрахирана адаптационна реакция,  която  не изисква специално лечение

От заключението   на изготвената   по делото и приета в с.з. съдебно медицинска експертиза  по писмени данни № 149 /2013г. на пострадалия М.М.М.   се установява, че му е причинена болка и страдание  обусловено от охлузванията  и насиняванията  в областта на  гърба .

От заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза  с освидетелстване в амбулаторни условия на пострадалия М.М.М.   се установява,  че  същият не фигурира в регистрите  на районната психиатрична служба, не е ползвал услугите  на психиатри  и не се нуждае от  психиатрично лечение . Към момента на инцидента е бил в състояние на обикновено  алкохолно  опиване –лека степен; могъл е да възприема  и запаметява факти  и обстоятелства  свързани с него  и да ги възпроизвежда  в обясненията си  макар и кататимно изводимо от преживения стрес.

От заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза  с освидетелстване в амбулаторни условия на свидетеля Д.С.С.   се установява, че  същият не фигурира в регистрите  на районната психиатрична служба, не е ползвал услугите  на психиатри  и не се нуждае от  психиатрично лечение . Към момента на инцидента е бил в състояние на обикновено  алкохолно  опиване –лека степен към умерена степен ; могъл е да възприема  и запаметява факти  и обстоятелства  около ситуацията на които е бил очевидец  и може да ги възпроизвежда в обясненията си ,макар  че интоксикационното  въздействие на алкохола  върху мозъчните  структури може да  причини  известни непълноти и хронологични несъответствия  в спомените  .

            От приетата в с.з. заключение на назначена в хода на ДП съдебно психиатрична експертиза на  подсъдимия Р.П.Р. се установява, че подсъдимия се е намирал  в състояние на обикновено алкохолно  опиване  от лека до средна степен , което  безспорно е понижило  възможностите му за самоконтрол над импулсивните  желания  и решаването на проблемни ситуации. Експерта заявява, че освидетелствания е  могъл да възприема  и запаметява фактите имащи значение в ДП и е могъл да дава достоверни показания за тях.

            От приетата в с.з. заключение на назначена в хода на ДП съдебно психиатрична експертиза на  подсъдимия Л.В.С.  се установява, че подсъдимия се е намирал  в състояние на обикновено алкохолно  опиване  евентуално лека до средна степен , като това  не се е отразило на базисните му психични  годности. Експерта заявява, че освидетелствания е бил годен  по време на деянието  правилно и точно  да възприема  и запаметява фактите и обстоятелства  свързани с него  и да ги възпроизвежда  в обясненията си .

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в с.з. свидетели  и пострадали –Н.Н., В. Х., М.М., К.А., показанията на  св. Д.С. -кредитирани частично ,  както и на св.Е.Я., св.В.Я., обясненията на подсъдимите дадени в хода на съдебното следствие, приложените и приети заключения на съдебно   медицински  експертизи, съдебно медицински стоматологични  експертизи, съдебно психиатрични експертизи и назначените такива по делото, на събраните по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото -  разпити на св. К.А. стр. 46 и  стр. 48 и сл. от ДП 862/12г;  на св. В.Х. на стр. 61 и сл.от ДП 862/12г; на св. М.М. на стр. 52 и сл от ДП 862/12г и на стр. 49 и сл. ДП 862/12г.

По обвиненията срещу Р.П.Р. -

Обвинение  по чл.131,ал.1,т. 12, вр. чл. 130, ал.1 НК вр. чл. 20,ал.2   от НК срещу подсъдимия  Р.П.Р. по отношение пострадалия В.Х.. 

 

Относно обвинението на подсъдимия  Р.П.Р.   за това, че на 10.06.2012г в гр. Шумен , в съучастие като съизвършител  с Л.В.С.  причинил лека   телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето , неопасно за живота  на В.  В.Х. *** , като деянието е извършено по хулигански подбуди,  престъпление по чл.131, ал.1 т. 12 вр. чл. 130, ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2   от НК, съдът намира, че по делото не са налице безспорни и категорични доказателства за участие на подсъдимия Р. в посоченото деяние. 

Свидетелят Д.С.  в с.з. проведено на 11.02.14г стр. 106 от делото сочи:

“………когато отидох при тях , видях непознатото  за мен  момче падна  назад,  заради това, че Л. го удари .Видях как Л. го удари  с ръка в областта  на лицето ……Не съм сигурен  дали имаше разговор . Л.  нищо не казваше  докато му нанесе удара…..“

Съдът намира, че в показанията на пострадалия В.Х.  е налице съмнение, неяснота , несигурност  и неубеденост  относно участието  на подсъдимия Р.Р. побоя над него,  което е видно от показанията му  дадени  на 22.05.14г. ,стр. 154 от делото :

 „…...............Тръгнах да се изправям и бях с гръб към тях , исках да си ходя. Някой ме издърпа  за яката и ме издърпаха от другата страна на оградата. Не видях кой беше …………………............при което Р. каза „Остави, остави“…………….............от посоката от където беше Р.  получих втори удар. Не видях, че точно той ме удари…..................Докато ми нанасяха удари с ритници , ударите бяха от там от страната на Л. и Р.. Третото момче не взе участие …..........“ .

В подкрепа на този извод са и показанията на св. Я., майка на пострадалия В.Х., дадени в с.з. проведено  22.05.14г,стр. 156 от делото, в които сочи какво точно е споделил синът й, непосредствено след като се е прибрал в дома си след инцидента :

„ …. Докато гледам настрани , дебелият  замахна и ме удари  с юмрук в лицето. Не сме се карал , без да сме  повишавали тон, без пререкание между нас…....................“.

По делото няма безспорно и категорично доказателство налагащо извод, за участие на подс.Р.  в боя над пострадалия В.Х. пред дискотека „Колизеум“ на 10.06.12г в гр. Шумен. Налице са доказателства  обосноваващи  обвинение за това, че подсъдимият Л.С. е нанесъл ударите на В.Х. –показанията  на пострадалия, показанията  на св. Д.С., както  и  обясненията на подсъдимите С. и Р..

Анализът на доказателствата по делото обаче, относно участие   на подс.Р. в извършване на престъпление по чл.131,ал.1,т. 12  от НК вр. чл. 130, ал.1  от  НК вр. чл. 20, ал.2 от НК спрямо пострадалия В.Х.,  налагат извод за съществуващо сериозно съмнение и недоказаност, което от своя страна  налага оправдаването му по това обвинение .

За да бъде постановена осъдителна присъда е необходимо всички факти, касаещи обективните и субективните признаци на престъплението да бъдат установени по несъмнен начин , съгласно  чл. 303 ал. 1 от НПК, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 31, ал.3 от Конституцията на република България  и чл. 16 от НПК. Недопустимо е присъдата да почива на предположения, още по-малко аргументи за авторството на деянието да се извеждат от неустановени по категоричен начин или интерпретирани факти. Доколкото в конкретния случай по делото не се установиха  категорично безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи тезата на обвинението относно участие на този подсъдим в деянието, в което е обвинен, което е част от главния факт на доказване по делото съгл. чл. 102, т.1 от НПК, съдебният състав приема, че на основание чл.304 от НПК следва да бъде признат подсъдимия за невиновен и оправдан .

 

 

 Обвинение  по чл. 131,ал.1,т.12, вр. чл. 129,ал.2, вр ал.1, от НК на подсъдимия Р.П.Р. по отношение пострадалия Н.Н.

От показанията на  пострадалия Н., на св. К.А. , на св. М.Мартинов,  и  частично от показанията  св. Д.С., съдът приема, че са налице убедителни доказателства  установяващи по несъмнен начин,  както авторството  на  подс. Р., така и механизма и начина на извършване на посегателството срещу Н..

В с. з. проведено на 11.02.14г по делото, пострадалия свидетел Н. заявява /стр. 103 и следващи от делото /: 

".................спряхме просто за да го поздравим. Мисля, че и огънче му поискахме.Това става на главната улица, пред заведението. Заведението "Жули" не работеше.........спряхме при охранителя К..След около минута две чух в един момент зад гърба ми  някакъв глас: "Ти знаеш ли кой съм аз ?Аз съм синът на шефката !". Реших, че към нас е отправено това .......Обърнах се ,при което получих удар  в лицето. В резултат на този удар паднах на земята .След това получих още удари и ритници в областта на главата ми и съм изпаднал в безсъзнание.Следващият ми спомен е чак когато ме бутат и ми викат "Н. ,Н."................

........Видях три момчета които не познавам...................нямаше никакъв разговор, просто последва удар  от него ...............след като паднах на земята видях и усетих множество други удари  отправени ми от Р. докато бях в съзнание....................множеството удари бяха с ритници и юмруци . Първият, който ме повали беше с юмрук в лицето. Не успях да кажа нищо............................................К. има трудности със слуха , по-затруднен е от нормалното ,не чува добре . Когато се говори с него понякога се налага да му се говори с по висок тон.Тогава предполагам, че се е наложило да му говоря с по висок тон, не си спомням.........................когато му поисках огънче, бях близо до него...............Три дни бях в болница, като първите два бях на системи . Имах кръвонасядания в двете очи, като нямаше бяло в очите ми и двете бяха с кръвоизливи, имах рана на носа и счупване на носа. Два зъба имам  със счупени парчета............Чувствах се достатъчно зле, като в резултат два месеца по късно не ходех на работа , бях в болнични . Близо месец бях с тези кръвонасядания в очите, които много трудно се махнаха, като първите дни ми правиха множество прегледи и имаше риск от загуба на зрение ..........."      

Съответни  на заявеното от пострадалия от инкриминираното  деяние са свидетелските показания на св. К. А.,  очевидец на физическия сблъсък , който твърди в с.з. проведено на 11.02.14г  стр. 110, 111 и 112:

“……….Докато му каже  той:“Чакай, ще си отида“ го изстреля  един път в лицето . Пострадалият вирна краката и падна по гръб на плочките . Постоях  аз малко  погледах, пак ще ходя  до тоалетната , заключих  вратата .  Да съм се бавил  30-40 секунди . Върнах се, момчето  продължаваше да го рита  в главата . Погледнах надолу -този, който  беше с пострадалия  и той лежеше на дясната си страна . Аз момчето на шефката  не го познавам . Когато го удари каза : Това е на майка ми барчето „Удари го и тогава  го каза ……………………………….……..Като тръгнаха на горе да вървят , оставиха Н.. Аз отключих и  отидох да видя  този който  е паднал долу .  Попитах го „Ти защо лежиш тука ?“, той каза :“Някой ме шибна „. Вдигнах го.“Ставай  ,върви виж жив  ли е , умря ли?“ Аз го бях отписал . Н. няма мърдане.  Не съм опитвал да го вдигам,  бях много зле ……………….Една локва кръв имаше, хората минаваха  към 5,30 часа  и питаха какво става…………………С един удар Н. вдигна краката. След това  с крака го риташе  в главата,  видях това . Преди да му нанесе първият удар, Н. и синът на шефката  ми не се  бяха карали……."

Съдът кредитира показанията на св. К.Ангелов и по специално соченото от него, че е видял нанасянето на първия удар на пострадалия Н., каквото изявление  липсва  в прочетените на основание чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на този свидетел, дадени пред  дознател и находящи се на стр. 46 от ДП, тъй като пред настоящият състав свидетелят потвърди, горното обстоятелство, а изявленията   се подкрепят  също и  от прочетените  показания на този свидетел дадени пред състав на ШРС / стр. 48 от ДП/, като намира че  са последователни и логични . Не без значение е и факта, че момента към който са давани  първоначалните показания свидетелят  все още  е работел, като охрана в барчето стопанисвано от майката на подсъдимия. В с.з. същият посочи, че  след инцидента и без друга  причина са прекратени трудовите му правоотношения , въпреки че от 9 години е работел като охрана там,като според него причината е изявлението му пред шефката му, че не може да крие това което е видял при инцидента .

В кореспондираща връзка  с обсъдените  горе гласни доказателствени средства са и изявленията   дадени в с.з. и тези дадени пред състав на ШРС на св. М.М.М., пострадал и очевидец на инцидента с приятеля му, съдът намира  за достоверни, като не приема тезата на защитата, че има надграждане на показанията на този свидетел. По делото са прочетени на основание чл. 281 от НПК първоначалните показания на св. М. дадени пред дознател / стр. 49 от ДП/, които съдът намира за изключително общи, схематично снети и без подробности и касаят най- вече ударите получени лично от пострадалия процесната вечер.

Приобщен е и разпита на свидетеля пред състав на ШРС/стр. 52 от ДП/ , където  свидетелят е дал много повече подробности от инцидента:

"..............Дойдоха момчетата  и чух в същият момент  да казва това момче -Р. ,слабичкото, едното от по слабите момчета , до този момент не знаех, че се казва Р. ..................каза:"Аз съм син на шефката на това барче.".......изрично го каза и.................................в същото време нанесе удар на Н. с юмрук в лицето ................Н. падна , той се нахвърли върху него. Преди удара не е имало никаква размяна на реплики. Те съвсем изневиделица връхлетяха.............Н. падна по гръб, момчето скочи върху него и продължи да му нанася удари  с ритници...............................................

.....През това време  се огледах за Н. видях, че лежи на земята .................беше абсолютно неадекватен , със затворени очи .......не мърдаше никаква реакция нямаше в началото ................"

Логични и последователни са спомените на  този свидетел изложени на   стр. 187 и сл. от делото:

  "................Това което много ясно си спомням, че той афишира:Аз съм син на шефката на "Жули", много тържествено го заяви, без да има някакъв разговор, след което пристъпи към действие . Удари Н. в лицето  с юмрук .....съвсем ясно си спомням, че го удари с юмрук . Вследствие на удара Н. падна и той започна да го рита . Това стана много бързо .........Първата ми мисъл беше за Н. . Станах и отидох до него . Видях го да лежи в локва кръв с разкъсана тениска , абсолютно неподвижен. Опитах се по някакъв начин да го свестя , бутах го , виках му крещях му , но той беше абсолютно неадекватен. Нямаше никаква реакция, никакво движение .  В първата минута изпаднах в паника  защото той беше като умрял - локва кръв ,разкъсани тениски, лежи и не помръдва..........

   .......Днес това, което заявявам са конкретни детайли, които си спомням ясно."

Съдът намира, че показанията на този свидетел очевидец се подкрепят от показанията на св.А., на пострадалия Н., както  и от заключенията на СМЕ относно нараняванията на пострадалия и очертават последователността на събитията развили се с него. В показанията си св. Д.С., /които се кредитират частично относно отделни моменти  за всеки от инцидентите/,  дадени   в с.з. проведено на 11.02.14г  стр. 106 от делото  заявява:

“……….Видях как след това Р.  удари момчето с ръка, но не видях дали с юмрук или с шамар. Удари го по лицето . Това момче което получи удар падна  на земята настрани .Р.  го ритна  един или два пъти  в областта на корема  . Докато му нанасяше удари, Р. не говореше….“

Съдът приема за достоверно соченото от този свидетел за  нанасянето на удари именно от подсъдимия Р.Р. на пострадалия Н.. Доколкото самия свидетел заявява, че не си спомня много от обстоятелствата около случилите се събития процесната вечер / стр. 106 от делото :“ …..не помня преди това  къде бяхме ходили……не помня кой предложи да отидем там……не видях конкретно …..бях под доста голямо количество алкохол и ми беше лошо ……не помня дали стоеше на прага на вратата ……не съм чул какво си говореха ………… не бях в състояние  да слушам………./, съдът съобрази  заключението на приетата по делото съдебно психиатрична експертиза на св. Д. С. извършена в хода на съдебното производство,   даваща заключение, че предвид консумацията на алкохол вечерта   от св. Д.С., интоксикационното  въздействие на алкохола  върху мозъчните  структури може да  причини  известни непълноти и хронологични несъответствия  в спомените  на лицето, поради което приема,  че е налице непълнота в показанията му относно подробности за двата инцидента на които е станал очевидец.Този  извод  същевременно се подкрепя и от изявленията на  свидетеля, касаещи  състоянието му  след излизане от дискотеката и продължило до приключване на вечерта,  казаното в с.з. проведено на 11.02.14г  стр. 106 и 107  от делото:

“ ………….….Беше ми лошо  още след излизането  от дискотеката  и по пътя ми беше зле……………………………..Беше ми лошо и не съм разпитвал  за нищо  за тези два  побоя……… “ .

Изложеното от подсъдимия в обясненията му относно инцидента с Н., съдът приема за защитна версия, която обаче не се подкрепя от показанията на горецитираните свидетели и не кореспондира със събраните по делото други доказателства  .

Поради изложеното съдът  приема, че автор на посегателството над пострадалия Н. Н. е подсъдимият Р. Р..

 По отношение квалификацията на чл. 131,ал1, т.12 НК вр. чл. 129, ал.2,вр. ал.1 от НК:

Настоящата инстанция приема безспорно, че в случая е налице квалифициращият признак на т. 12 от чл. 131,ал.1 от НК хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда  по хулигански подбуди  предполага  липсата на лични взаимоотношения –вражда , завист и т.н. липса на личен повод  и личен мотив  за извършване на деянието ,  както и липсата на  някакви видими поводи  създадени от пострадалия.

В случая е безспорно за съда , че пострадалия и подсъдимия не са се познавали и са нямали никакви отношения, включително и по делото  няма представени  доказателства, за това  пострадалия да  е дал изобщо  някакъв повод за конфликт при ситуацията. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че не е съществувал  какъвто и да било  предходен конфликт между подсъдимия  и пострадалия.

При нанасяне на телесната  повреда  по хулигански подбуди, съгласно съдебната практика, липсва личен мотив  /Р.№156/1995 г по н.д. № 562/94г I н.о.;Р№ 546/10.02.2009г  по н.д. 562/2008г   IIIн.о.ВКС/, тъй като мотивът на дееца е  с поведението си да изрази и демонстрира   явно неуважение към обществото и неговите норми.

Съдът    не е съгласен със становището на защитата, че в поведението на подсъдимия Р. е налице  личен мотив изключващ хулиганските подбуди, и сочен, като  „формирана  представа  у подсъдимия Р. за противоправно поведение  от страна на пострадалия Н. с което пострадалия засяга личността на св. А., респективно имуществените интереси  на майката на подсъдимия  и съответно предприетото от него  е в защита чрез нанасяне на побоя над Н.“. Такова твърдение е нелогично, поради което не се  приема наличие на    личен мотив, който  да изключва хулиганските подбуди .

Освен горното, дори хипотетично  да се приеме наличие на такъв мотив, то  правният извод , че подбудите с които е действал  подс.Р.  са именно хулигански по смисъла на чл. 131,ал.1,т.12 от НК, се подкрепя  с аргумента, че този вид мотиви  не са несъвместими  с "чисто личните", от каквито се твърди от защитата , че се ръководел подсъдимият. Съгласно съдебната практика тяхното съчетаване е възможно и е стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство/ППВС№2/1974г,т.3; Решение №65/08.03.10г на ВКС по н.д. №718/2009г, I н.о./.Също така съгласно Решение № 47от 22.04.2013г на ВКС по н.д. № 2349/2012г на Iн.о.  нанасянето на обида причиняването на телесна повреда  или други подобни  действия по чисто личен мотив  могат да се квалифицират  като хулиганство  при евентуален  умисъл , ако  са съпроводени  с грубо нарушение на общественият ред  и изразяват явно неуважение към обществото.

Агресивното поведение на подсъдимия на безспорно публично място - главна улица, пешеходна зона  в гр. Шумен, съдът приема, като желание да покаже  груба сила  и превъзходство, което в крайна  сметка очертава  едно противопоставяне  на установените обществени  порядки и морал и се явява  проява  на ниска степен на лично  съзнание  досежно нормите на поведение в обществото и изразява  хулигански мотив на извършеното . Съдът не е съгласен със защитата, че въпросният инцидент не е станал достояние на трети лица. В момента на инцидента на пешеходната зона- публично място са се намирали 6 човека - двамата подсъдими, двамата пострадали както и  св.А.  и св. С..

 Характера на извършените от подс. Р. действия, с агресивността  и интензитета, несъответни изцяло  към поведението на  пострадалия свидетел Н., също безспорно сочат, на едно незачитащо  нормалния ред  поведение и в този смисъл са проява именно на хулигански  по своя характер  подбуди  у подсъдимия.

Инкорпорираните, чрез посочените по горе доказателствени източници, фактически данни  по делото и   проверени  при съотнасяне  с писмената медицинска документация и мнението  на вещите лица, в изготвените и изслушани в хода на наказателното дело  съдебни експертизи , установяват медикобиологичните  параметри  на телесните увреждания на пострадалия и възможния механизъм за причиняването им.

От заключението   на изготвената   по делото и приета в с.з. съдебно медицинска експертиза № 49 /2013г. на пострадалия Н.В.Н.   се установява, че  е получил  следните травматични увреждания – съчетана травма  глава ,шия , крайници: контузия на главата – контузия на двете очни ябълки ; кръвонасядане  и оток  на клепачите  и подочията. Подлигавични кръвоизливи на двете очни ябълки; контузия на носа –една разкъсноконтузна рана  на носния корен  вдясно . Кръвонасядане и оток на носния корен . Счупване на носните кости . Множество  кръвонасядания  и охлузвания  в областта на лицето . Частично  счупване на короните на първи и четвърти  зъб горе дясно . Сътресение на мозъка. Контузия на шия- кръвонасядане по задната  страна на шията; Контузия на крайниците –две охлузвания по десния лакът.

 От заключението   на назначената в хода на делото  и приета в с.з. допълнителна съдебно медицинска експертиза на пострадалия Н.В.Н. целяща изясняване на обстоятелството относно изпадането или не на пострадалия в пълно безсъзнателно състояние, експерта след запознаване  с всички  писмени доказателства по  делото заяви че от показанията на свидетелите М.М.М. и св. К.А.  са налице медицински данни за изпадане на Н.В.Н. в пълно безсъзнателно състояние след травмата,  което само по себе си обуславя  разстройство на здравето  временно опасно за живота. Не съществува съмнение за съда  след анализ на доказателствата   по делото, че автор на  уврежданията  получени от пострадалия е подсъдимият Р.Р. , както и че същият е действал по хулигански подбуди .

 Настоящият състав съобразявайки  показанията на свидетелите очевидци  М. и А. ,частично показанията на св. Д.С. и показанията на самия пострадал, както и заключението на   СМЕ по писмени данни №170/2014г приема, че на пострадалия е причинено разстройство на здравето  временно опасно за живота- средна телесна повреда, което с наличието на хулигански подбуди обуславя обвинението по чл. 131, ал.1, т.12 вр чл. 129, ал.2,вр ал.1 от НК.

Не може да се приеме,  че липсват хулигански  подбуди  при извършване на престъплението, поради което не е налице претендираното от защитата   основание за оправдаване на подс.Р. по това  обвинение. Извършените от подсъдимия непристойни действия изразени в нанесения побой/ втори  по ред инцидент  за вечерта/, съпроводен  и с жестоки ритници в главата, през нощта на централната  улица в гр.Шумен, над  случайно намиращият се там в момента ,  беззащитен и не оказващ съпротива пострадал, несъмнено  са израз на грубо  нарушение на общественият ред  и демонстрация на явно неуважение  към обществото, пренебрежение към обществените  правила  и човешка  личност.

Нанесеният на 10.06.12г  побой на пострадалия, чрез юмрук в областта на главата  и ритници е в причинно-следствена връзка с телесните  увреждания получени от Н.  и консумира  престъпният състав на криминализираното  неправомерно посегателство .

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че поведението на подсъдимия   се субсумира  от правната норма на 131,ал1, т.12 НК вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и  с деянието си  подсъдимия Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер чл. 131, ал.1, т.12 от НК вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и добрите нрави в обществото.

* от обективна страна подсъдимия посредством  действията си чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на  главата в резултат на което пострадалия  паднал по гръб и допълнително подсъдимият му е нанесъл удари с ритници по главата и тялото, е засегнал организма на пострадалия, при което след травмата той е изпаднал  в пълно безсъзнателно състояние, което обуславя  разстройство на здравето временно опасно за живота ;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице , което се установява от приетата в с.з. съдебно психиатрична експертиза на  подсъдимия Р.П.Р..

* от субективна страна деянието е извършено  при условията на пряк умисъл на чл. 11 ал.2 от НК   - като безспорно  хулиганските подбуди са били в съзнанието на дееца,  където е очертан и  обществено опасния характер на деянието , не само засягащо    телесната неприкосновеност, но и на утвърдените в обществото норми на поведение; като елемент на субективната страна на деянието се изразява в явно неуважение  към обществото, употреба на сила и незачитане  на човешката личност, пренебрежение към морала и незачитане на личността, демонстрирал е, че не се смята  обвързан със спазване на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до пренебрежение към морала и незачитане на личността от страна на подсъдимия, демонстриране на явно неуважение към обществото.

За престъплението по чл. 131,ал.1,т .12, вр. чл.129,ал.2, вр. ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години лишаване от свобода . При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази, степента на обществената опасност на конкретното деяние, която  преценява като много  висока ,  а степента на обществена опасност на подсъдимия преценява в случая като висока, съобразявайки също и    подбудите за извършване на престъплението и   съдебното минало на подсъдимия.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието за престъплението бъде определено при условията на чл.54 от НК. Съдът съобрази, като смекчаващо вината обстоятелство  единствено  младата възраст,  като прие, че е налице превес на отегчаващи вината обстоятелства изводими от  обществена опасност на самото  извършено деяние  и обстоятелствата при които е осъществено , както и факта, че  подсъдимия е осъждан и  прецени за адекватно  наказание в размер малко над минимално предвиденият законов размер,   а именно 2 г и 6 месеца  лишаване от свобода.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съобразно съдимостта на подсъдимия   към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът същевременно прецени, че постигането на  целите на генералната и специална превенция на наказанието,   може да стане при изпитателен срок, който да е в максимален  размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно за срок от  5  години. С този  по-дълъг изпитателен срок ще се постигне възпиращ ефект върху подсъдимия.

Съдът намери основания за определяне на общо наказание между наложеното с настоящата присъда и наказанието по НОХД №2372/2014г на РС Велико Търново ВЗС на 07.10.14г , на подсъдимия Р.Р. , до размера на по тежкото -2г и 6 месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 66 от НК  отложи изтърпяването на общото наказание за срок от 5 години.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия Н. неимуществени вреди в резултат на деянието  от подсъдимия по чл.131, ал.1,т.12 вр. чл. 129, ал.2,вр.ал.1  от НК, съдът счита, че същият е допустим и  частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици,  засегнатото достойнство и душевни терзания породени от факта, че инцидента е бил на обществено място,  които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.

 При преценката за размера на гражданският иск съдът съобрази и приложената по делото съдебно психиатрична експертиза  с освидетелстване в амбулаторни условия на пострадалия Н.В.Н.,   чието заключение установява че след инцидента са налице симптоми на Остра реакция на стрес като симптомите изчезват или намаляват  по интензивност, но персистират  нарушенията в съня , нощните кошмари, песимистичните нагласи  към бъдещето,състоянието определено  като  протрахирана адаптационна реакция след преживян остър стрес,  която  е продължила дълго, видно от показанията на експерта в с.з. от 18.11.2014г неотзвучала още към момента на изследването през 2014г с налични остатъчни симптоми. При определяне  на размера на гражданският иск , съдът съобрази и обстоятелството, че освен изпадането в пълно безсъзнателно състояние,  обуславящо  средна телесна повреда, на пострадалия Н.  са били причинени и множество други  телесни увреждания-съчетана травма  глава, шия, крайници: контузия на главата – контузия на двете очни ябълки ; кръвонасядане  и оток  на клепачите  и подочията. Подлигавични кръвоизливи на двете очни ябълки; контузия на носа –една разкъсноконтузна рана  на носния корен  вдясно .Кръвонасядане и оток на носния корен. Счупване на носните кости . Множество  кръвонасядания  и охлузвания  в областта на лицето. Частично  счупване на короните на първи и четвърти  зъб горе дясно . Сътресение на мозъка. Контузия на шия- кръвонасядане по задната  страна на шията; Контузия на крайниците –две охлузвания по десния лакът. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданския иск за  деянието  срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 10 000лв /десет хиляди лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания, причинната връзка между тях. В останалата му част до пълния предявен размер иска по отношение на подсъдимия следва да бъде отхвърлен.

 

По обвиненията срещу Л.С. -

Обвинение срещу  подсъдимия Л.С. за престъплението по чл.131, ал.1,т. 12,от НК вр. чл. 130,ал.1  от  НК вр. чл. 20,ал.2 от НК, по отношение пострадалия В.Х.

Съдът намира  обвинението за безспорно доказано, като приема, че то е извършено от подсъдимия Л.  С.. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля и пострадал Х. , частично показанията на св. Д.С., също частично  обясненията на подсъдимия, който не отрича, че е удрял Х. .

Пострадалият в с.з. проведено на 22.05.14г ,на стр. 153 и следващи заявява :

" ......Ние останахме тримата и дойде едно момче което не познавам.Аз бях се облегнал на тънката ограда ,около1 м висока и по едно  време Л. ме удари  в лицето с юмрук....................и понеже нямах опора паднах назад ,зад оградата .Ударих си гърба.................Преди да стана ,попитах "Какво стана защо ме удряш?".Тръгнах да се изправям и бях с гръб към тях ,исках да си ходя.Някой ме издърпа за  яката  и ме издърпаха от другата страна на оградата ...........получих  втори удар. Не видях кой беше............Не видях кой ме рита защото бях свит на топка. Със сигурност  не беше само един удар , който получих.Докато ми нанасяха  удари с ритници,ударите  бяха от страната на Л. и Р. .......................Преди да  получа първия удар , не мога да се сетя  какво си говорихме ,но беше приятелски разговор,не е имало конфликт.Нямаше реплика от моя страна ,която да обиди някого.Мога да кажа категорично, че не сме се карали.........Беше абсолютно приятелски разговор,кой какво е учил ,за изпити ,за общи познати ......."

 От показанията на св. Я., майка на пострадалия В.Х., дадени в с.з. проведено  22.05.14г. ,стр. 156 от делото, се установява  че синът й, след инцидента е заявил, че е бит от подсъдимия С.:

 „ …Докато гледам настрани , дебелият  замахна и ме удари  с юмрук в лицето.Не сме се карали , без да сме  повишавали тон, без пререкание между нас…“.

От показания на св. Я., баща на пострадалия, се установява  състоянието в което  се е прибрал синът му  у дома след побоя.

Присъствалият на място  и  очевидец на боя  е св. Д.С. чиито показания се кредитират  в частта относно нанасянето на удари над пострадалия В.Х. , с.з. от 11.02.14г., стр. 106 и сл.:

 "...Когато отидох  при тях, видях  как непознатото за мен момче  падна  назад заради това ,че Л. го удари .Видях как Л. го удари  с ръка в областта на лицето . Момчето падна по гръб..............Л. нищо не казваше,докато му нанесе удара .......".

Този свидетел  заявява, че не си спомня много от обстоятелствата около случилите се събития процесната вечер / стр. 106 от делото :“ …..не помня преди това  къде бяхме ходили……не помня кой предложи да отидем там……не видях конкретно ……./.

Съгласно  заключението на приетата по делото съдебно психиатрична експертиза на св. Д. С., извършена в хода на съдебното производство,   експерта дава  заключение, че предвид консумацията на алкохол вечерта   от св. Д.С., интоксикационното  въздействие на алкохола  върху мозъчните  структури може да  причини  известни непълноти и хронологични несъответствия  в спомените  на лицето. Поради това съдът кредитира частично неговите показания .

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно соченото от него, че причината да нанесе първия удар на пострадалия В.Х. е негова реплика:"Свирки правиш ли?".

            Намира, че това е своеобразна защитна версия, заявена в хода на съдебното производство, която обаче не  кореспондира със събраните  по делото доказателства, включително е в противоречие  и със казаното от св. Д.С. сочен от подсъдимия С. и от подсъдимия Р. за присъстващ на инцидента отначало.  

Поради изложеното съдът  приема, че автор на посегателството над пострадалия В.Х.  е подсъдимият Л.С., като не са налице безспорни и категорични доказателства  за участие на Р.Р. и приема, че деянието не е извършено в съучастие с другия подсъдим и в този смисъл  Л.С. следва да бъде оправдан за първоначалното обвинение за квалификацията по  чл. 20 ал.2 от НК, за съучастие.

По отношение квалификацията- хулигански подбуди - на чл. 131,ал.1, т.12 НК вр. чл. 130, ал.1    от НК:

 

Настоящата инстанция приема безспорно, че в случая е налице квалифициращият признак на т. 12 от чл. 131, ал.1 от НК хулигански подбуди . Причиняването на телесна повреда  по хулигански подбуди  предполага  липсата на лични взаимоотношения обусловени от вражда , завист и др. липса на личен повод  и личен мотив  за извършване на деянието , както и липсата на  някакви видими поводи  създадени от пострадалия.

В случая е безспорно за съда и се установи от показанията на пострадалия и от обясненията на подсъдимите , че пострадалия Х. и подсъдимия са се познавали, но по делото не се събраха доказателства  за лични  отношения обуславящи наличие на вражда или даващи основание за извод  за възникнал някакъв проблем или скандал, включително и по делото  няма представени безспорни   доказателства, за това  пострадалия да  е дал изобщо  някакъв повод за конфликт при ситуацията. Твърдението на подсъдимия С. за отправена реплика от Х. , която да е обидила С., съдът намира за недоказано и като форма на защита  по делото .

Съдът не е съгласен със становището на защитата, че в поведението на подсъдимия С. е налице  личен мотив-обидна реплика от Х. с което пострадалия засяга личността на подсъдимия  и съответно предприетото от него в защита чрез нанасяне на удари  на Х. .Не се  споделя становището на защитата, че този, сочен като личен мотив изключва хулиганските подбуди. Освен горното, дори да се приеме наличие на такъв мотив, то   извода, че подбудите с които е действал  подс.С.  са именно хулигански по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, се подкрепя  с аргумента, че този вид мотиви  не са несъвместими  с "чисто личните", от каквито се твърди от защитата, че се ръководел подсъдимият. Съгласно съдебната практика /ППВС№2/1974г,т.3; Решение №65/08.03.10г на ВКС по н.д. №718/2009г, I н.о.; Р№ 47от 22.04.2013г на ВКС по н.д. № 2349/2012г на Iн.о./ тяхното съчетаване е възможно и е стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство.  Демонстрираната проява на агресия от  подсъдимия на безспорно публично място -  до детска площадка находяща се в близост до дискотека "Колизеум"   в гр. Шумен , съдът приема, като желание да покаже  груба сила  и превъзходство, което говори безспорно за  едно противопоставяне  на установените обществени  порядки и морал и изразява  хулигански мотив на извършеното. Този първи за вечерта  инцидент  е станал достояние на лицата намиращи се в района, доколкото мястото на което са нанесени ударите е публично място.

От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза № 1 /2013г. на пострадалия В.В.Х.  се установява, че  е получил съчетана травма –глава, гръб и крайници, контузия на главата – разкъсноконтузна рана  във вътрешния край  на лява вежда  с оток и кръвонасядане около раната. По една  разкъсноконузна рана  на горна и долна устна  лигавично . Фрактура на около 2/3  от режещият ръб  на първи горен  десен  резец лабиално . Фрактура на 1/3 от режещият ръб на втори горен резец вдясно . Травматичен  периодонтит на втори  зъб долу вдясно. Сътресение на мозъка . Петнисто  кръвонасядане  и плитко  охлузване  на кожата в областта на лявата лопатка , контузия на крайниците – петнисто  охлузване на кожата  по задната страна на лявата мишница – над лакета ; две кожни охлузвания  по задната страна на левия лакът; две  кожни  охлузвания по задната  страна на десен лакът; кръвонасядане  с оток  по предната  страна на дясната подбедрица; синкаво кръвонасядане  с плитко забелване на епидермиса по предната  страна на лява подбедрица.

Експерта заключава че на  пострадалия е причинено  временно  разстройство на здравето  неопасно за живота .

Също така от заключението   на изготвената   по делото и приета в с.з. съдебно медицинска стоматологична  експертиза на пострадалия В.В.Х.  се установява, че  е получил фрактура по 2/3 от режещият ръб  по външна лабиална  страна на  първи  в дясно горен зъб, подобно  но с размери  1/3 се наблюдава по режещият ръб  на втория  горе вдясно  зъб. С получените  фрактури не се затруднява  дъвченето на пострадалия  и не се отразява на говорната му функция.

Експерта заключава че на  пострадалия е причинено  временно  разстройство на здравето  неопасно за живота .

Съдът,  анализирайки  доказателствата   по делото- показанията на пострадалия и на посочените по горе свидетели , както и съобразявайки   съдебно медицинското удостоверение № 193/2012г, съдебно медицинско удостоверение от стоматолог хирург /стр. 168 от ДП/, заключението на   СМЕ по писмени данни №1/2013г  приема за безспорно доказано,  че автор на  уврежданията квалифицирани, като временно  разстройство на здравето  неопасно за живота  получени от пострадалия В.Х. е подсъдимият Л.С., като уврежданията са причинени с  нанасяне на удар в лицето и  ритници по тялото, и че същият е действал по хулигански подбуди , деяние по чл. 131,ал.1, т.12 вр чл. 130, ал.1 от НК.

Не е налице основание, сочено в пледоарията от  защитата,   за прекратяване на  производството поради  обстоятелството, че деянието по чл. 130, ал.1 от НК се  преследва по тъжба на пострадалия. Непристойните действия, изразяващи се  в безпричинно  нанесените  удари, през нощта на публично място  в гр.Шумен, над  неоказващия съпротива и не предизвикал това поведение пострадал, безспорно   са израз на грубо  нарушение на общественият ред  и демонстрация на явно неуважение  към обществото  и на пренебрежение към обществените  правила  и неприкосновеността на личността.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимия Л.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер чл. 131,ал.1,т.12 НК вр. чл. 130, ал.1 от НК по отношение на пострадалия В.Х. , защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и добрите нрави в обществото.

* от обективна страна подсъдимия чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на  главата в резултат на което пострадалия  паднал назад и допълнително подсъдимият му е нанесъл удари с ритници по тялото, е засегнал организма на пострадалия, като травматичните увреждания  обуславят  временно  разстройство на здравето  неопасно за живота  ;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице което се установява от приетата в с.з. съдебно психиатрична експертиза на  подсъдимия.

* от субективна страна деянието е извършено  при условията на пряк умисъл на чл. 11, ал.2 от НК   - като безспорно  хулиганските подбуди са били в съзнанието на дееца, където е очертан и  обществено опасния характер на деянието ,не само засягащо    телесната неприкосновеност , но и на утвърдените в обществото норми на поведение; като елемент на субективната страна на деянието се изразява в явно неуважение  към обществото, употреба на сила и незачитане  на човешката личност, пренебрежение към морала и незачитане на личността, демонстрирал е, че не се смята  обвързан със спазване на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане на физическата неприкосновеност на личността от страна на подсъдимия, пренебрежение към моралните норми  и демонстриране на явно неуважение към обществото.

За престъплението по чл. 131,ал.1,т.12 вр. чл. 130,ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 3 години.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази, степента на обществената опасност на конкретното деяние, която  преценява като висока,  а степента на обществена опасност на подсъдимия преценява в случая като висока, съобразявайки също и    подбудите за извършване на престъплението и   конкретната ситуация.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието за престъплението бъде определено при условията на чл.54 от НК. Съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства    млада възраст и чисто съдебно минало,  от друга страна отчете  отегчаващи вината обстоятелства обусловени от  обществена опасност на самото  извършено деяние  и обстоятелствата при които е осъществено  и  прецени, че адекватно  наказание е под средата на предвиденият законов размер,   а именно 9 месеца  лишаване от свобода.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия и не следва наказанието да бъде изтърпявано ефективно. Тъй като  подсъдимия е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален  размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3  години.

По отношение на  солидарно предявения граждански иск /10 000лв/ за претърпените от В.Х.  неимуществени вреди в резултат на деянието, съдът счита, че същият е допустим и  частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. Налице е нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици,  засегнатото достойнство и душевни терзания породени от факта, че инцидента е бил на обществено място,  които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,  причинените морални страдания, осакатявания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. При преценката за размера на гражданският иск съдът съобрази и приложените по делото съдебно медицинското удостоверение № 193/2012г., съдебно медицинско удостоверение от стоматолог хирург /стр. 168 от ДП/, заключението на   СМЕ по писмени данни №1/2013г от които се установява, че пострадалия е получил съчетана травма –глава, гръб и крайници-контузия на главата – разкъсноконтузна рана  във вътрешния край  на лява вежда  с оток и кръвонасядане около раната.По една  разкъсноконузна рана  на горна и долна устна  лигавично .Фрактура на около 2/3  от режещият ръб  на първи горен  десен  резец лабиално . Фрактура на 1/3 от режещият ръб на втори горен резец вдясно . Травматичен  периодонтит на втори  зъб долу вдясно.Сътресение на мозъка . Петнисто  кръвонасядане  и плитко  охлузване  на кожата в областта на лявата лопатка . Контузия на крайниците – петнисто  охлузване на кожата  по задната страна на лявата мишница – над лакета ; две кожни охлузвания  по задната страна на левия лакът; две  кожни  охлузвания по задната  страна на десен лакът; кръвонасядане  с оток  по предната  страна на дясната подбедрица; синкаво кръвонасядане  с плитко забелване на епидермиса по предната  страна на лява подбедрица.

Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданския иск за  деянието  срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания, причинната връзка между тях.

В останалата му част до пълния предявен размер, този солидарно предявен иск следва да бъде отхвърлен , както и по отношение оправдания за това деяние подсъдим-Р. Р..

 

Обвинение  по чл. 131,ал.1,т.12,вр. чл. 130,ал.2 от НК срещу подсъдимия Л.С. по отношение пострадалия М.М.М.

 

Съдът намира това обвинение също  за безспорно доказано, като приема, че няма съмнение както относно авторството на  подсъдимия Л.  С. , така и по отношение квалификацията по  т. 12 на чл. 131, ал.1 от НК  .

 В тази насока съдът кредитира показанията на пострадалия М.,  както и  частично показанията на св. Д.С. и също обясненията на подсъдимия, който не отрича, че е удрял М. ,както и  част от показанията на св. К.А. .

Пострадалият М. М. М.  в с.з. проведено на 01.07.14г. ,на стр. 187 и следващи от делото , заявява :

" ......Съвсем ясно си спомням че го удари с юмрук Това стана много бързо.Аз изобщо не очаквах ,усещам  че някой  стои зад мен ,обърнах се и видях Л. , който с доста отработени движения  ме свали на земята .Първо ме удари с юмрук по  челюстта,после в гръкляна .Аз паднах назад по гръб  и по глава .Всичко стана  сравнително бързо .Личеше , че момчетата са професионалисти в бранша .Разговор между Р. и Н. или между мен и Л. ,никакъв нямаше ........................Л. не говори ,той действа. Аз паднах и може би около две минути съм стоял така ,първо поради удара ,понеже паднах по  гръб  и по глава . Второ ,бях абсолютно  в този шок.Точно като гръм от ясно небе ,не знаех какво се случва около мен .............Аз, след като паднах други удари  не съм получавал.............."

 Съдът кредитира и показанията на св. Д.С. в частта относно нанасянето на удари над пострадалия, дадени в с.з. проведено  11.02.14г. ,стр. 107 от делото:

„ ............Не видях конкретно ....... Л. нанесе на другото момче  един удар , след което то падна …....Л. нанесе  един удар на другото момче  с ръка в областта  на лицето .И другото момче падна  по гръб .................. “.

Св. К. А. в показанията дадени в с.з. проведено на 11.02.14г  стр. 110, 111 и 112 от делото  твърди че е видял  пострадалия вече паднал на земята : „“………Като тръгнаха на горе да вървят , оставиха Н.. Аз отключих и  отидох да видя  този който  е паднал долу .  Попитах го „Ти защо лежиш тука ?“, той каза :“Някой ме шибна „. Вдигнах го :“Ставай  ,върви виж жив  ли е , умря ли?“ Аз го бях отписал . Н. няма мърдане .  Не съм опитвал да го вдигам,  бях много зле ……………“

Обясненията на подсъдимия С. за това нападение, подкрепят изводите на съда :

 "..........М. нищо не каза ........Той не посегна към никого , просто се беше засилил към нас .......тогава преди да стигне  до мен  аз го ударих веднъж ............ударих го веднъж в областта на  брадата с юмрук  и той падна ..............."

 Твърденията на подс. Л.С., че  е възприел поведението на пострадалия М. като заплаха, че ще се намеси в защита на приятеля си, съдът приема за защитна версия, която обаче не  кореспондира  със събраните  по делото доказателства, включително е в противоречие със твърденията на самия подсъдим.  Поради изложеното съдът  приема, че автор на посегателството над пострадалия М. М.М.   е подсъдимият Л.С., като деянието.

 По отношение квалификацията на чл. 131,ал.1,т.12 НК вр. чл. 130,ал.2 вр.  от НК:

Настоящата инстанция приема безспорно, че и  в случая е налице квалифициращият признак на т. 12 от чл. 131,ал.1 от НК хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда  по хулигански подбуди  предполага  липсата на лични взаимоотношения обусловени от вражда , завист и други , липса на личен повод  и личен мотив  за извършване на деянието ,както и липсата на  някакви видими поводи  създадени от пострадалия. В случая е безспорно за съда, че пострадалия М. и подсъдимия  не са се познавали, и са нямали никакви отношения, включително и по делото  няма представени  доказателства, за това  пострадалия да  е дал изобщо  някакъв повод за конфликт при ситуацията. От събраните по делото доказателства се установява, че не е съществувал  какъвто и да било  предходен конфликт между подсъдимия  и пострадалия, включително няма представени  доказателства, за това  пострадалия да  е дал изобщо  някакъв повод за конфликт при ситуацията. Твърдението на подсъдимия С., че си помислил, че М. ще се намеси и затова го ударил, категорично не покрива  смисъла на понятието "личен мотив".

В случая проявата  на непровокирана с нищо  агресия от  подсъдимия на безспорно публично място -   пешеходна зона    в гр. Шумен, съдът приема, като желание да демонстрира  груба сила  и превъзходство, което говори безспорно за  едно противопоставяне  на установените обществени  порядки и морал и изразява  хулигански мотив на извършеното . Този по ред  трети, вече  за вечерта  инцидент  е станал на пешеходна зона , главна улица в града   и безспорно  местото на инцидента  е публично място.

От заключението на съдебно медицинска експертиза  по писмени данни № 149 /2013г на пострадалия М.М.М.   /стр. 99 от ДП/се установява, че му е причинена болка и страдание  обусловено от охлузванията  и насиняванията  в областта на  гърба .Експерта заключава, че на  пострадалия е причинено  болка и страдание.

Съда  анализирайки  доказателствата   по делото,приема за безспорно доказано,  че автор на  нараняванията  причинили болка и страдание  без разстройство  на здравето  на пострадалия М.  е подсъдимият Л.С., като уврежданията са причинени с  нанасяне на удар в лицето в резултат на което пострадалия е паднал назад по гръб , като намира че подсъдимия е действал по хулигански подбуди .

 Настоящият състав кредитирайки показанията на пострадалия М. , частично показанията на св. С. и частично обясненията на подсъдимия,  както и съдебно медицинското удостоверение № 193/2012г., съдебно медицинска експертиза  по писмени данни № 149 /2013г. на пострадалия М.М.М.   приема, че на пострадалия е причинена болка и страдание, което с наличието на хулигански подбуди обуславя обвинението по чл. 131,ал.1, т.12 вр чл. 130, ал.2 от НК.

Извършените от подсъдимия непристойни действия изразяващи се  в изненадващо нанесен удар в областта на главата , през нощта на централната  улица в гр.Шумен, над  случайно намиращият се там и не предизвикал с нищо това,  и не оказващ съпротива пострадал, категорично  са израз на грубо  нарушение на общественият ред  и демонстрация на явно неуважение  към обществото , пренебрежение към обществените  правила  и човешка  личност

 

По делото няма никакви доказателства за да се твърди, че подсъдимият С.  е имал убеждение за  съществуващо  проявено реално посегателство от страна  на пострадалия М., което се извежда дори от неговите обяснения.  Съдът намира , че  не е налице и основанието сочено в пледоарията от  адв. Пл.П.,   за прекратяване на  производството поради  обстоятелството, че и деянието по чл. 130,ал.2 от НК се  преследва по тъжба на пострадалия.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимия Л.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер чл. 131,ал.1,т.12 НК вр. чл. 130,ал.2 от НК по отношение на пострадалия М.М.М.  , защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и добрите нрави в обществото.

* от обективна страна подсъдимия чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на  главата в резултат на което пострадалия  паднал назад ,като  по този начин е засегнал организма на пострадалия, и му е причинил болка и страдание;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице което се установява от приетата в с.з. съдебно психиатрична експертиза на  подсъдимия .

* от субективна страна деянието е извършено  при условията на пряк умисъл на чл. 11,ал.2 от НК  - като безспорно  хулиганските подбуди са били в съзнанието на дееца, където е очертан и  обществено опасния характер на деянието , не само засягащо    телесната неприкосновеност /чрез причиняване на болка и страдание  без разстройство  на здравето /, но и на утвърдените в обществото норми на поведение; като елемент на субективната страна на деянието се изразява в явно неуважение  към обществото, употреба на сила и незачитане  на човешката личност, пренебрежение към морала и незачитане на личността, демонстрирал е, че не се смята  обвързан със спазване на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до пренебрежение към морала и незачитане на физическата неприкосновеност на личността от страна на подсъдимия, демонстриране на явно неуважение към обществото.

За престъплението по чл. 131,ал.1,т.12, вр. чл. 130, ал.2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 1 година  или пробация.  При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази, степента на обществената опасност на конкретното деяние, която  преценява като много  висока,  а степента на обществена опасност на подсъдимия преценява в случая, като висока, съобразявайки също и    подбудите за извършване на престъплението и   конкретната ситуация.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието за престъплението бъде определено при условията на чл.54 от НК. При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства-млада възраст и чисто съдебно минало, в същото време  прие, че има  превес на  отегчаващите вината обстоятелства, обусловени от  обществена опасност на самото  извършено деяние  и обстоятелствата при които е осъществено и прецени, че адекватно в случая  е наказание  над средният предвиден законов размер,   а именно 9 месеца  лишаване от свобода, което наказание е законосъобразен израз на оценката  за извършеното от подсъдимия, като смята, че  алтернативното наказание –пробация,  няма да  доведе целеният от закона  превъзпитателен резултат по отношение подсъдимия.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения  към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален  размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3  години. В този смисъл е и константната практика  / Решение № 401/04.07.02г по н.д.№293/2002на IIн.о.. на ВС, Решение  № 528 ОТ Х.1993 Г. по  н.д. № 377/1993 Г., I н.о.на  ВС, Решение  № 386 ОТ 29.05.1973 Г. По н.д.. № 338/1973 Г., II н.о. на ВС и др./.

На основание чл. 23 от НК съдът определи общо наказание между наложените наказания  по настоящото дело на подсъдимия Л.С., а именно 9 месеца  лишаване от свобода.На основание чл. 66 от НК отложи изтърпяването на общото наказание за срок от 3 години.

 

По този начин и с тези  наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимите направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3  от НПК.На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъди  Р.П.Р.     с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400 лева. На основание чл. 189 от НПК осъди Р.П.Р.  да заплати на  Н.В.Н. сумата от 350 лв представляваща направени  разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъди  подсъдимия  Л.В.С.  с ЕГН **********    да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лева.На основание чл. 189 от НПК осъди Л.В.С.  да заплати на  В.  В.Х. сумата от 350 лв представляваща направени  разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите Р.П.Р.     и Л.В.С.  да заплатят в полза на държавата направените деловодни разноски в  общ размер 2047,52   лв., от които: 1207,52лв се възлагат на подсъдимия  Л.В.С.,  които  следва да се внесат в полза на държавата, както следва: 555лв по сметка на ОДМВР Шумен, а 652,52 по сметка на ВСС ,    а сумата от 840  лв  се възлага на   Р.П.Р.,  които  следва да се внесат в полза на държавата, както следва: 390лв по сметка на ОДМВР Шумен, а 450лв по сметка на ВСС.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                            Районен съдия