Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2019 г.
СГС, VI –
4 състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2447/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност, с която е предявен
срещу „Т.Р.П.“ ЕАД- в несъстоятелност
иск с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ. Твърди се от ищеца, че с
решение от 21.08.2017 г. на СГС по т.дело N 749/17 г. е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Т.Р.П.“ ЕАД, а ищецът е предявил в производството по
несъстоятелност вземанията си срещу длъжника, произтичащи от договор за банков
кредит от 14.07.2009 г. – 8 152 809,24 ЕВРО, и от договор за банков
кредит от 160 101,39 ЕВРО, които обаче не са включени в списъка на приети
вземания, а възражението на ищеца е оставено без уважение с определение от
06.11.2018 г. на съда по несъстоятелността. Сочи се от ищеца, че към двата
договора са сключени анекси, а вземанията по двата договора са обезпечени с
договори за залог на корпоративни ценни книжа. Иска се от ищеца да се установят
вземанията по договор за банков кредит от 14.07.2009 г. в размер на 8 000 000 ЕВРО –
главница, лихви от 124 470,21 ЕВРО за периода 25.06.2014 г. – 25.08.2014
г., лихви от 24 683,41 ЕВРО за периода 25.08.2014 г. – 09.09.2014 г.,
неустойка от 3 655,62 ЕВРО; както и вземания по договор за банков кредит от
10.02.2011 г. в размер на 156 400 ЕВРО – главница, лихви от 3093,25 ЕВРО
за периода 25.06.2014 г. – 25.08.2014 г., лихви от 521,34 ЕВРО за периода
25.08.2014 г. – 09.09.2014 г., неустойка от 86,80 ЕВРО за периода 25.06.2014 г.
– 09.09.2014 г. с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Ответникът
„Т.Р.П.“ ЕАД- в несъстоятелност, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е
представил отговор и не взема становище по исковете.
Синдикът
на „Т.Р.П.“ ЕАД- в несъстоятелност, който на основание чл.694 ал.4 ТЗ е
легитимиран да участва в производството по иска с правно основание чл.694 ТЗ, е
подал становище, с което оспорва да съществуват в полза на ищеца процесните
вземания с довода, че те са погасени с възражение за прихващане от 11.09.2014
г., а към 21.08.2017 г., когато е открито производството по несъстоятелност,
ищецът не е притежавал вземания.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените искове с довода, че вземанията следва да се приемат
под условие, което зависи от изхода на спора за действителността на извършеното
от ответника прихващане.
Синдикът на
„Т.Р.П.“ ЕАД- в несъстоятелност е подал допълнително становище, с което
поддържа оспорванията на исковете с довода, че относителната недействителност
не е приравнена по правни последици на абсолютна нищожност, защото тя ползва
само определени лица.
Представен е договор за банков кредит от
14.07.2009 г., от който се установява, че между „К.т.б.“ АД /сега в
несъстоятелност/ и „Т.Р.П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/ е възникнало търговско
правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави в кредит
сумата от 12 000 000 ЕВРО. Към
договора са сключени анекси за обезпечаване на вземанията на банката, както и
за промяна на крайния срок за погасяване.
Представен
е договор за банков кредит от 10.02.2011 г., от който се установява, че между „К.т.б.“
АД /сега в в несъстоятелност/ и „Т.Р.П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/ е
възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави
в кредит сумата от 3 700 000 ЕВРО. Към договора са сключени анекси за
обезпечаване на вземанията на банката, както и за промяна на крайния срок за
погасяване.
Представен е
договор за реален залог на корпоративни ценни книжа от 31.07.2009 г., от който
се установява, че за обезпечение вземанията на банката по договор за банков
кредит от 14.07.2009 г. длъжникът е уредил залог на временни удостоверения за
поименни акции от капитала на „Т.Р.П.“ ЕАД.
Представен
е договор за реален залог на корпоративни ценни книжа от 03.02.2011 г., от
който се установява, че за обезпечение вземанията на банката към „Т.Р.П.“ ЕАД
/сега в несъстоятелност по договор за банков кредит от 14.07.2009 г. „Лайв
Дизайн“ ЕООД е уредил залог на временни
удостоверения за поименни акции от капитала на „Т.Р.П.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ.
Установи се от представените по делото договори за банков кредит от 14.07.2009 г. и от 10.02.2011 г., че между ищеца и ответника /длъжника/ са възникнали търговски правоотношения, по които ищецът е поел задължението да предостави в кредит сумата от 12 000 000 ЕВРО, както и сумата в размер на 3 700 000 ЕВРО.
Не се оспорва, че договорените суми реално са били предоставени на ответника /длъжника/. Следователно за ответника са възникнали насрещните задължения да плати уговорените погасителни вноски до предвидения във всеки от договорите краен срок.
По
делото няма данни ответникът в качеството на длъжник по договорите за банков
кредит да е изпълнил задълженията си и да е върнал получените в кредит пари. Ето
защо съдът намира, че в полза на ищеца са съществували вземанията в
претендираните с исковата молба размери, които са били предявени в производството
по несъстоятелност – общо 8 312 910,63 ЕВРО с левова равностойност от
16 258 639,99 лв.
Спорният въпрос е настъпило ли е погасяване на процесните вземания в резултат на извършено от ответника прихващане.
В исковата молба се признава от ищеца, че по договор за цесия от 10.09.2014 г. ответникът е придобил вземания на „БТК“ ЕАД в размер на 16 258 640 лв., както и че е отправил изявление за прихващане на 11.09.2014 г. - с определението по чл.374 ГПК за доклад от 11.03.2019 г. на основание чл.146 ал.1, т.т и т.4 ГПК са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 11.09.2014 г. ответникът е извършил прихващане на процесните суми със свои вземания, придобити от „БТК“ ЕАД по договор за цесия от 10.09.2014 г.
Служебно известно е на съда, че с решение от 15.12.2017 г. по т.дело N 1452/2017 г. на СГС по иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност извършеното от ответника длъжник „Т.Р.П.“ ЕАД прихващане с изявление вх.N 8698/11.09.2014 г. с активно вземане в размер на 16 258 640 лв., придобито по договор за цесия с „БТК“ ЕАД. Решението е влязло в сила като необжалвано по иска за нищожност на прихващането, но по иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН производството не е приключило поради подадена въззивна жалба от ответника.
Според съда дори и да влезе в сила решението за уважаване на иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, то не би породило правни последици, които да настъпят в отношенията между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и нейния длъжник /ответника/ „Т.Р.П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/. Това е така, защото относителната недействителност по иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН поражда действие и изгодни правни последици само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката. Единствено по отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност прихващането би било недействително, т.е само спрямо тях ще се счита, че не е настъпил погасителният ефект на компенсацията.
Недействителността по чл.59 ал.3 ЗБН е „относителна“, така както е при иска по чл.135 ЗЗД, при исковете по чл. 647 ТЗ, при иска по чл.76 ЗН. Това означава, че само спрямо кредиторите на банката в несъстоятелност прихващането ще е недействително, т.е спрямо този кръг от лица няма да са настъпили правните последици по погасяване на насрещните вземания. Тази „относителна недействителност“ ще ползва само кредиторите на банката в несъстоятелност и само кредиторите на банката на несъстоятелност могат да се позовават на този правен ефект. В отношенията между банката и нейния длъжник обаче извършеното прихващане е действително, т.е то поражда правен ефект по погасяване на насрещните вземания, защото относителната недействителност няма идентични правни последици с абсолютната недействителност – нищожност.
Според общоприетото и традиционно разбиране за понятието "относителна недействителност", както тя е дефинирана в мотивите на т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, същата предполага действителна правна сделка /двустранна или едностранна, каквато е прихващането/, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. „Относителната недействителност“ е правно средство за защита, установено с изрични законови разпоредби, но не в интерес на страните по сделката, за които сделката валидно поражда действие, а за защита на трети за сделката лица, които са увредени от нейното действие.
Отреденото място на чл.59 ал.3 ЗБН в нормативен акт, регулиращ производството по банкова несъстоятелност, сочи, че последиците на тази норма имат ограничен обхват. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение при извършване на едностранната правна сделка прихващане, защитава правата само на ограничен кръг лица – това са кредиторите на банката в несъстоятелност.
Нормата на чл.59 ал.3 ЗБН не е предвидена с цел да предостави защита на публичния ред и на добрите нрави, а има за цел да защити ограничен кръг лица – кредиторите на банката в несъстоятелност. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички, поради което ползва само кредиторите на банката в несъстоятелност, чиито интереси нормата е предназначена да охранява.
Относителната недействителност предполага действителна правна сделка /независимо дали е двустранна – договор, или едностранна – прихващане/ и поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правният ефект на обявената по чл.59 ал.3 ЗБН недействителност настъпва само за лицата, които са защитени от нормата на закона, т.е. лицата с конкретен материален интерес – това са кредиторите на банката в несъстоятелност, но не и самата банка в несъстоятелност. Банката в несъстоятелност е различен правен субект от кредиторите на банковата несъстоятелност, поради което спрямо нея относителната недействителност няма действие.
Основната функция на относителната недействителност по чл.59 ал.3 ЗБН касае защитата само на определен кръг лица - кредиторите на банката в несъстоятелност. В този случай по отношение на кредиторите прихващането като вид едностранна правна не е породило правен ефект по погасяване на насрещните вземания, но спрямо страните по облигационно правоотношение – банката и нейния длъжник ответника, то е действително. За страните по облигационното правоотношение прихващането поражда желаните и целени с него правни последици и води до правопогасителен ефект за насрещните вземания на банката и на нейния длъжник - ответника.
Между страните по облигационното правоотношение /банка – ответника длъжник/ прихващането не е недействително, защото недействителността по чл.59 ал.3 ЗБН е относителна, а не е абсолютна – нищожност. Искът по чл.59 ал.3 ЗБН представлява правно средство за защита само на кредиторите на банката в несъстоятелност срещу едно валидно прихващане, последиците на което не се зачитат, за да могат кредиторите да се удовлетворят от вземането на банката.
„Относителната“ недействителност е особена категория недействителност – правните последици на прихващането се считат за ненастъпили само в отношенията между кредиторите на банката длъжник в несъстоятелност и третото лице, съконтрагент и длъжник на банката - ответника. В отношенията обаче между банката и нейния съконтрагент и длъжник - ответника, който е упражнил компенсационното право, действието на прихващането се запазва. Независимо от изхода на висящия спор по иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, в отношенията между банката и нейния длъжник вземанията следва да се считат за погасени в резултат на прихващането.
Да се приеме тезата, че при иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН последиците на недействителността настъпват и в отношенията между банката и нейния длъжник, то това означава тази недействителност да се приравни на нищожността по чл.26 ЗЗД, но това е в противоречие със закона.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност срещу „Т.Р.П.“ ЕАД- в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ, с които се иска да се установят вземания в размер на общо 16 258 639,99 лв. – левова равностойност на 8 312 910,63 ЕВРО - 8 000 000 ЕВРО – главница по договор за банков кредит от 14.07.2009 г., лихви от 124 470,21 ЕВРО за периода 25.06.2014 г. – 25.08.2014 г., лихви от 24 683,41 ЕВРО за периода 25.08.2014 г. – 09.09.2014 г., неустойка от 3 655,62 ЕВРО; по договор за банков кредит от 10.02.2011 г. главница в размер на 156 400 ЕВРО, лихви от 3093,25 ЕВРО за периода 25.06.2014 г. – 25.08.2014 г., лихви от 521,34 ЕВРО за периода 25.08.2014 г. – 09.09.2014 г., неустойка от 86,80 ЕВРО за периода 25.06.2014 г. – 09.09.2014 г.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК **********, чрез масата на несъстоятелност да заплати по сметка на СГС на основание чл.694 ал.7 ТЗ, вр. с чл.78 ал.6 ГПК държавна такса в размер на 162 586,39 лв.
Решението е постановено при участието на синдика на „Т.Р.П.“ ЕАД- в несъстоятелност.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: