Решение по дело №205/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260085
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600100205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     

                                         

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          № 260085

                                          гр. Шумен,21.12.2020год.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

    Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на петнадесета декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Председател: Р.Хаджииванова

 

    при секретаря Г.Георгиева и в присъствието на прокурора М.Георгиева,  като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №205 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

     В молбата си до съда ищците Н.Х.Ю. и Б.Х.Ю. твърдят, че ответникът Б.Б.Х. бил техен син. Същият от раждането си страдал от аутизъм и придружаващи страдания – умерено  умствено изоставане, генерализирано разстройство на развитието със значително нарушение на поведението, силно изградени ограничения на възможностите за вграждане в обществото, с тежка липса на самостоятелност, затруднения в говора, за които бил многократно преосвидетелстван, със степен на увреждане 100% инвалидност, с чужда помощ, съгласно решение №1474/05.07.2017г., издадено от „МБАЛ Шумен“АД. С оглед състоянието си, ответникът бил с нарушение и изоставане на психичното си развитие, поведението му било с прояви на автоагресия и агресия към молителите. Б.Х. не можел да живее самостоятелно и бил зависим от техните грижи. Нуждаел се от ежедневни грижи и контрол. Не можел сам да се обслужва, да контактува с хора и да се адаптира в средата. При него се наблюдавало и нарушение и слабо развитие на речта - повтарял думи, но не разбирал смисъла им. Не познавал и не знаел значението на парите. Предвид изложеното, молят ответникът Х. да бъде е поставен под пълно запрещение.

        Ответникът не взема  становище по основателността на претенцията.

         Заключението на представителя на ШОП е, че ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.

        От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от представеното  удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане  №.2001г., ответникът Б.Б.Х. е син на ищците Н.Х.Ю. и Б.Х.Ю..  Същият, съгласно представеното експертно решение №1789/02.07.2020г. е с диагноза „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение..“ Определен му е процент неработоспособност-100%, пожизнен..           

           От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че Б.Б.Х.  страда от “ диагноза „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.“ Умствената изостаналост била състояние на непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите,двигателните и социалните умения. От това произтичал анализа за цялостна психична, интелектуална и личностова непълноценност. В установената степен на недоразвитие страдали всички сфери на психичния живот - възприятно-представна, мисловна, интелектуално-паметова, емоционално-волева, речта била неразвита, праксис липсвал. Тежестта на умствената изостаналост при Х. предполагала отсъствие на разумни съждения, дори и по повод на елементарни въпроси. Поради отсъствие на висшите критични способности, ответникът не бил в състояние да осмисля обстановката, да съобразява своите решения и действия в съответствие с променящата се среда. Адаптивността му, в крайно елементарен план, протичала единствено в семейното обкръжение и необходимо било всичко около функционирането му да бъде под контрол..

     При направено психиатрично  изследване на ответника се установило, че същият психомоторно е видимо раздвижен, издавал нечленоразделни звуци, с глупувата мимика, поведението било със стереотипии и постоянна самоактивация,като се налагало  майка му да контролира през цялото време. Невербална и вербална комуникация не била установена поради неразвитието на психичните сфери. Напълно неразвити били експресивната реч, разбирането и осмислянето на задаваните въпроси, не разбирал речта на околните. Не бил в състояние да възприема, да анализира и оценява фактите от действителността, поведението на заобикалящите го лица и да формира, съзнавани  и обосновавани логически поведенчески реакции. Емоционално и волево бил несъответен, лабилен и импулсивен. Поведението му било зле организирано и непродуктивно, с чести възбудно-агресивни прояви по анамнестични данни. Функционирането му изисквало непрекъсната помощ и контрол. Паметта и интелекта били недоразвити, на ниво умерена умствена изостаналост.

     В съдебно заседание разпитаната свидетел Б.А./сестра на ищеца и леля на ответника/ заявява, че Б.Х. не можел сам да се грижи за себе си и да се обслужва. Не можел да поддържа хигиената си, да се облече, да се изкъпе или приготви храна. Не познавал цифрите и паричните знаци, не можел да пазарува. Не може да говори, като знаел само около 20 думи. Не можел да задава въпроси. Не знаел къде се намира, в кой град е, не можел да посочи адреса си и да каже името си. За него изцяло се грижели родители му.Проблемите в поведението на ответника датирали от раждането ву, като оттогава имало съвсем минимална промяна.         

      Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, Б.Б.Х.  страдал от умерена умствена изостаналост, със значително нарушение на поведението, изискващо грижи  или лечение, която изцяло покривала критериите на „слабоумие“  по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Установените дефекти по психични сфери били от такова естество и такава дълбочина, че засягали всички области на психичния живот и обуславяли пълна невъзможност Х. да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за своите работи, както и да защитава интересите си. Тежестта на заболяването и отсъствието на каквито и да е перспективи за подобрение били основание според вещото лице, същият да бъде поставен под пълно запрещение.

         С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответника лично. Същият не отговаря на нито един от зададените му въпроси, включително на тези какви са имената му и на колко е години.

      Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че Х.  поради страданието си не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Особеностите на същото – тежката недоразвитост, засягащи всички области на психичния живот, обуславят тотална невъзможност ответникът да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение, да се грижи за своите работи и защитава интересите си. Съгласно отразеното в заключението на  СПЕ, тежестта на умствената изостаналост при Х. предполага отсъствие на разумни съждения дори и по повод на елементарни въпроси. Същият не бил в състояние да възприема, да анализира и оценява фактите от действителността, поведението на заобикалящите го лица и да формира, съзнавани и обосновани логически поведенчески реакции.  Липсва и перспектива за евентуално подобрение на страданието му.

    Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето му под пълно запрещение.

      Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

     Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

          ПОСТАВЯ под пълно запрещение Б.Б.Х. с ЕГН********** ***..

         Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Шумен.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

 

 

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::