РЕШЕНИЕ
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На осемнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №5889 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д.Д.Д. против Наказателно Постановление №19-0819-005748/ 22.10.2019г.
на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с
което на Д.Д.Д. е наложено
в пункт първи административно
наказание "Глоба" в размер на 2000 лева на
основание чл.178 ал.1 т.8 от ЗДП, в пункт втори административно
наказание "Глоба" в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДП, в пункт трети административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева на
основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради
това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован, не се явява.
Въззиваемата
страна, редовно призована се представлява
и ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
За това, че на 05.09 2019 г. в
11:15 часа в гр.Варна по Аспарухов мост до метален стълб 8132 в посока кв.
Аспарухово, управлява специален автомобил ИВЕКО ДЕЙЛИ 50 Ц 13 с рег.номер
СВ4902ММ, собственост на "Образование БРЕООД Булстрад *********, като
спира и паркира в дясна пътна лента и сигнализира това с бализ С4 и върху него
поставен пътен знак Г 10 от ЗДвП, поставен на разстояние от задна броня на МПС
на 3.30 метра. Пътната лента е затворена изцяло за смяна на флагчета. Извършва
дейност без разрешение, утвърден график и съгласувана времена организация на
движението от собственикът на пътя и МВР. Автомобилът не е представен на
периодичен ГТП, видно от знак за ГТП №3767210, валиден до Октомври 2018г.
Автомобилът е спрян от движение от 27 12.2018г.
Въз основа на акта за
установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло
възприел фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното
производство бе разпитан свид. Г. и
свид. Т., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно
заповед №
8121з-515/22.10.2019г.
на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
В
пункт първи от НП- Правилно административнонаказващия орган
е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушение по чл. 9 ал.3 от ЗДП, като
е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от посочената за
нарушена разпоредба. Поставянето на предмети или извършването
на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става
само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от материалите по преписката и свидетелските показания
жалбоподателят е поставил пътен знак Г-10 / преминаване отляво на знака/в
пътната лента, като по този начин затворил изцяло дясна пътна лента на
Аспарухов мост. Жалбоподателят поставил този знак, за да може да извършва
дейност по смяна на флагчета. Видно от събраните доказателства обаче същият е
нямал разрешение от органите на МВР за извършване на тази дейност. Съдът
намира, че затварянето на цялата пътна лента без разрешение от съответните
органи на важна пътна артерия като Аспарухов мост е грубо нарушаване на
правилата разписани в ЗДП. С това си действие жалбоподателят е възпрепятствал
движението на множество граждани на град Варна. Видно от показанията на
свидетелите в следствие на това нарушение е възникнало и ПТП на Аспарухов мост.
В този смисъл съдът намира, че нарушението не следва да се приема за маловажно.
В конкретния случай е безспорно установено с помощта на всички доказателства
приложени по АНП, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Нарушението е описано в достатъчна степен
позволяваще на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно е била определена и санкционната норма.
Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Жалбоподателят не може
да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В пункт втори -Съдът намира, че
правилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП. Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В конкретния случай е безспорно установено с помощта на всички
доказателства приложени по АНП, че жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение. Нарушението е описано в
достатъчна степен позволяваще на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Правилно
е била определена и санкционната норма.
Наложеното наказание е съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен
случай е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че нарушението не
може да се квалифицира като маловажно, тъй
като те по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на
принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
В
пункт трети от НП- В обстоятелствената част на акта и
постановлението е посочено, че въззивника е управлавал МПС спряно от движение на дата 27.12.2018г. Това
е било квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП , която забранява
на водача да управлява МПС, което е спряно от движение. По
преписката обаче не са приложени каквито и да било доказателства за това, че
описаното МПС е било спряно от движение. В НП не е посочено
на какво основание
е спряно от движение МПС. От
справката за нарушител не се установява, спрямо въз.Д. да
са били издадени заповеди в тази насока към дата
27.12.2018г., които да са били връчени, за да се приеме,
че същият е знаел за това, че автомобилът, който не е негова
собственост да
е спиран от движение.
Липсват доказателства,
че са издадени индивидуални
административни актове, които да се отнасят именно до управляваното на 05.09.2019г. от въззивника превозно средство. В този смисъл
възраженията на жалбоподателя са основателни. Поради изложеното до тук съдът намира,
че постановлението в пункт 3 е необосновано и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Произнасяйки се с
изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №19-0819-005748/ 22.10.2019г.
на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с
което на Д.Д.Д. е наложено
в пункт първи административно
наказание "Глоба" в размер на 2000 лева на
основание чл.178 ал.1 т.8 от ЗДП, в пункт втори административно
наказание "Глоба" в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №19-0819-005748/ 22.10.2019г.
на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с
което на Д.Д.Д. е наложено
в пункт трети административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева на
основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: