№ 386
гр. Бургас , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500752 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, действащ чрез упълномощения си
процесуален представител юрисконсулт Полина Балабанова, против разпореждане № 344
от 08.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 1519/2020 г. по описа на РС-Бургас , с
което е оставено без уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. А. И., ЕГН:**********, с адрес:гр. Бургас, ул.“Т.
**, за следните вземания, дължими по сключен между него и кредитодателят „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит № PLUS-15261296 от
13.09.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 17.10.2018г. по
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., а именно: сумата
от 6440.96лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2018г. до 24.10.2018г., и за
лихвата за забава в размер на 1559.99лв., начислена за периода от 24.10.2018г. до
28.02.2020г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./ представляваща
разликата над присъдената на това основание сума от 1641.50 лв. до пълния предявен
размер на претенцията от 3201.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до 12.03.2020г. и от
15.07.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, за посочените в заявлението
размери, както и в частта, с която е отказано присъждане на разноските в останалата
част над присъдената сумата от 210.06 лв. до претендираната от 403.65 лв.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените отхвърлени
вземания. Излагат се съображения, че направилно районният съд е приел, че клаузата в
договора, регламентираща договорната лихва е нищожна, по съображения, че
1
противоречи на морала и добрите нрави. Жалбоподателят счита, че тъй като липсват
императивни норми, регламентиращи максималния размер на възнаградителната
лихва, поради обстоятелството, че се касае за договор за потребителски кредит, същата
търпи ограничение доколкото се явява компонент от ГПР, който от своя страна не
следва да надвишава максималния законов размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В жалбата
се сочи, че тъй като уговорения в договора фиксиран лихвен процент на
възнаградителната лихва е 35.78 %, а ГРП -44.99 %, т.е. в границите на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, не е налице визираното от районния съд накърняване на добрите нрави. По
отношение на лихвата за забава, жалбоподателят счита за неоснователни изводите на
първостепенния съд, че в заявлението не е посочен как е формиран размера на
претендираното обезщетение, както и, че обезщетението за забава не се дължи от
момента на забавата, а от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Излага
доводи, че вземането за лихва за забава произтича от договорната уговорка, че
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатената главница по договора за кредит от момента, в който е настъпила забавата
за всяка отделна вноска, като в случая твърди, че забавата е настъпила на 06.08.2018г.,
от която дата е претендираната законна лихва за забава. Моли въззивния съд да
отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за отхвърлената част от вземания за договорно
възнаграждение и лихва за забава. Претендира присъждане на направените във
въззивното производство разноските за платена държавна такса от 15 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК против длъжника Х. А. И. за вземанията, дължими по сключен между него и
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит №
PLUS-15261296 от 13.09.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от
17.10.2018г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед от
08.03.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на
8040 лв., сумата в размер на 1130.06 лв., представляваща лихва за забава, начислена
върху главницата от 8040 лв. за периода от 24.10.2018г. до 12.03.2020г. и сумата от
511.44 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху посочената главницата за
периода от 15.07.2020г. до 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01.03.2021г. до окончателното
й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
2
210.06лв., изчислени съразмерно с уважената част от вземането.
С обжалваното разпореждане от 08.03.2021г. съдът е отхвърлил заявлението в
останалата част, като е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта
относно вземанията за сумата от 6440.96лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2018г. до
24.10.2018г., и за лихвата за забава, начислена за периода от 24.10.2018г. до 28.02.2020г. /с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. /представляваща разликата над
присъдената на това основание сума от 1641.50 лв. до пълния предявен размер на
претенцията от 3201.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за посочените в заявлението размери, както и в
частта, с която е отказано присъждане на разноските над сумата от 353.65 лв. до 453.65лв.
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенциите за договорна
възнаградителна лихва и част от изтеклите лихви за забава с мотив, че клаузата в договора,
регламентираща договорната лихва е нищожна, тъй като противоречи на морала и добрите
нрави, както и, че в заявлението не е посочен как е формиран размера на претендираното
обезщетение и, че обезщетението за забава не се дължи от момента на забавата, а от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
Тъй като кредитора основава вземанията си на сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, за същият са приложими именно разпоредбите
на този закон. В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се включват в
ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за
икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като
критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-
висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максумумът от
50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на
кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза договорната
възнаградителна лихва е уговорена в размер на 35.78 %, при ГРП -44.99 %, т.е. не надвишава
допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на
нищожност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с морал и добрите
нрави се явяват неоснователни /в този смисъл решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на
ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.
Що се касае до мораторната лихва за забавено плащане на главницата:
3
В заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост
на цялото вземане по договора за кредит, настъпила на основание чл. 5 от договора поради
просрочие на две или повече погасителни вноски. Кредиторът е посочил, че момента на
забава е считано от 06.08.2018г., от който е начислил и уговореното в същата договорна
клауза обезщетение за забавено плащане на просрочените задължения в размер на законната
лихва, което е заявил, че претендира в общ размер от 3201.49 лв. за периода от 06.08.2018г.
до подаване на заявлението -01.03.2021г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до
14.07.2020г./ Районният съд като е приел, че в заявлението не е посочено как е формиран
размера на претендираното обезщетение, както и, че обезщетението за забава не следва
да се дължи от момента на забавата, а от обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК частично за сумата от
1560лв., начислено за периода от 24.10.2018г. до 28.02.2020г. /с изключение на периода
от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./ представляваща разликата над присъдената на това
основание сума от 1641.50 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 3201.49лв.
за периода от 06.08.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
първоинстанционния съд за частичното отхвърляне на претенцията за мораторна лихва.
Досежно съображенията за липса на данни в заявлението за начина на формиране
размера на претендираното обезщетение, следва да се отбележи, че в обстоятелствената
част на заявлението в т. 12 кредиторът ясно е посочил, че претендира присъждане на
мораторна лихва в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
считано от забавата на отделните вноски съгласно уговорените падежи, начиная от
06.08.2018г. Що се до началната дата на дължимост на претендираната мораторната
лихва, заявителят се е позовал на уговорката в чл. 5 от договора за кредит, в която в
посочено, че при забава се дължи законна лихва на всяка отделна вноска са главницата,
считано от просрочието. В тази връзка следва да се отбелжи, че оглед характера на
заповедното производство и доколкото заповедта по чл. 410 от ГПК се издава само въз
основа на твърдения на заявителя, заповедният съд не може обективно да извърши
преценка на обстоятелството дали твърдяната от заявителя предсрочна изискуемост
действително е настъпила и кога, тъй като този факт подлежи на установяване едва в
исковото производство по чл. 422 от ГПК. Отделно от това самата предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит променя само изначално уговорената
изискуемост на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но не и санкционните последици от забавата на всяка просрочена вноска
съгласно уговорките по чл. 5 от договора за кредит. Това означава, че в случая заповедният
съд е обвързан от твърденията на заявителя за дължимост на мораторната лихва за забава и
няма задължението, нито правомощието да преценява коя дата счита за начален момент на
забавата, респ. да преизчислява размера на претендираното вземане за лихва.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна
4
което налага отмяна на обжалваното разпореждането и постановяване на ново за
издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за отхвърлените
вземания за договорна възнаградителна лихва и остатъка на мораторната лихва.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на останалата част на разноските в заповедното производство, както и
разноските пред въззивната инстанция – в размер на 80.01 лв. за платена такса за
въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 344 от 08.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
1519/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
на задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. А. И., ЕГН:**********, с
адрес:гр. Бургас, ул.“Т. **, за следните вземания, дължими по сключен между него и
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит №
PLUS-15261296 от 13.09.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от
17.10.2018г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., а
именно: сумата от 6440.96лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2018г. до
24.10.2018г., и за лихвата за забава в размер на 1559.99 лв., начислена за периода от
24.10.2018г. до 28.02.2020г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./
представляваща разликата над присъдената на това основание сума от 1641.50 лв. до
пълния предявен размер на претенцията от 3201.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до
12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, за
посочените в заявлението размери, както и в частта, с която е отказано присъждане на
разноските над сумата от 210.06 лв. до претендираната от 403.65 лв., като ВМЕСТО
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев, срещу длъжника Х. А. И., ЕГН:**********, с адрес:гр. Бургас, ул.“Т. **, за
следните вземания, дължими по сключен между него и кредитодателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит № PLUS-15261296 от
13.09.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 17.10.2018г. по
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., а именно: сумата
от 6440.96лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2018г. до 24.10.2018г., и за сумата
от 1559.99 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2018г. до 28.02.2020г. /с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. вкл./ представляваща разликата
над присъдената на това основание сума от 1641.50 лв. до пълния предявен размер на
претенцията от 3201.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г.
5
до датата на подаване на заявлението в съда, за посочените в заявлението размери,
както разноските в размер на 193.59лв., представляващи разликата над присъдената
сума от 210.06 лв. до претендираната от 403.65 лв., както и за сумата от 80.01 лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските във
въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6