Р Е Ш Е Н И Е
№ 1012
гр.Перник, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА АСЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 03335
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена
от „Водоснабдяване
и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Перник, ул."Средец”№11, представлявано от управителя
СРЕЩУ: А.Й.Т., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
С искания:
Да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 1099,90 лв. /хиляда
деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за
доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
от 28.11.2013 г. до 27.06.2017 г., сумата 194,07 лв. /сто деветдесет и четири
лева и седем стотинки/, представляваща лихва за забава на плащанията за периода
от 09.02.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
1099,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 14.11.2017 г., до окончателното изплащане на
вземането, както да заплати направените разноски в настоящото производство.
Ищецът„Водоснабдяване
и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Перник, ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между
водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда
отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение
№ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР публикувани във в-к „Съперник” м.V1-2006г. бр.
119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК"
услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона
срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на
"ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със
закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за
предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с
решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение
за изразходвано количество вода. Във връзка с отговора на исковата молба и
разпореждането на съда е депозирана допълнителна молба, с която се уточнява, че
начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за
представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца
"ВиК" данъчни фактури, с
вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена
питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи е подал отговор, с който изцяло оспорва исковата
претенция. Сочи, че не е собственик на имота, поради което и за него не е
налице облигационна връзка, освен това сочи, че вземането е погасено по давност
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, изпраща представител, който изразява становище, че
предявените искове следва да бъдат уважени, тъй като са доказани по основание и
размер.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован,
чрез пълномощника си сочи, че исковете следвада бъдат отхвълени, тъй като не е
собственик на имота.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 7785/2017
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №г.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
Видно от представените Общите условия на
ВиК , одобрени с решение № ОУ – 021/09.06.2006 г. ДКЕВР , съгласно чл. 31, ал.
1, ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за
различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е визирано задължение потребителите да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок, след
датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ потребителят заплаща
дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез
разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер 1411,24 лв.
Така предявеният иск е за
установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да
заплати сумите.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на
ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактурите. В ал. 2 на чл. 31 от ОУ
на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането,
като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по
банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на
цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго.
В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се
извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и
услугите водоснабдяване и канализация. Следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на Наредба № 4/2004 г. чл. 11, ал. 5 гласи: „Доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите”. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на
услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1,
т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги.
По делото не се установи, че посоченото, като длъжник лице А.Й.Т. е потребител на „ВиК“ услуги в качеството си на
собственик на имот, за който са предоставени ВиК услуги, на името на който
ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок,
като задълженото лице. Видно
от приложената по делото писмо от Д“МПТ“ при Община Перник, ответника не е
декларирала имота, като нейна собственост. Не се ангажирани от ищеца
никакви други доказателства, че ответника е собственик на имота. Предвид на
това и ищеца в условията на пълно и главно доказване не доказа, че ответника
има качеството на потребител, поради което и същият не може да се счита за
задължено лице за посочения период. В тази връзка е без значение
обстоятелството, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от
сметка за неплатени в срок задължения на името на А.Й.Т. е открита партида на имота, тъй като правоотношението
възниква не въз основа откритата партида, а въз основа на това дали лицето има
качеството на потребител. Откриването на партида е последица от придобиването
на самото качество, поради което и само откриването на партида само по себе си
е без значение. Липсват данни на какво основание е открита партида на името на
ответника, поради което само от откриването на тази партида не може да се
направи извода, че същият има качеството на клиент. Това води до
неоснователност на така предявените положителни установителни искове по чл.
124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат
отхвърлени. С оглед пълнота следва да се посочи, че ищецът в условията на пълно
и главно доказване и предвид разпределената му доказателствена тежест и
наведените от ответника оспорвания, не доказа и обстоятелството, че
счетоводните книги са редовно водени, както и размера на претенциите си.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав, след като съобрази изхода на спора, и разпредели отговорността
за разноските, както направените такива в исковото така и в заповедното
производство, счита че такива следва да се присъдят само в полза на ответника,
представени са доказателства за реално направени, а именно: 600,00 лв. – възнаграждение за един адвокат в настоящето производство.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение А.Й.Т.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** от „Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник,
ул."Средец”№11, представлявано от управителя иск за
установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
1099,90 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода от 28.11.2013 г. до 27.06.2017 г., сумата 194,07 лв.
/сто деветдесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща лихва за забава
на плащанията за периода от 09.02.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1099,90 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.11.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул."Средец”№11,
представлявано от управителя, да заплати на А.Й.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***0,00
лв. /шестстотин лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. ////2017 по описа на съда, което да се върне в деловодството на ПРС
и докладвано на съдията-докладчик издал
заповед № 6492/15.11.2018г.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: