РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. К., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20231850200022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Д. Д. В., ЕГН ********** от гр. К., ул. „А.” № 1, чрез адв. В. – АК - К. е
подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 23 – 0286 –
000001 / 06.01.2023 г. издадено от Началника на РУ – гр. К., в която се сочат
съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА
АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят
моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му
защитник – В. – АК - К., който подробно излага доводите си и моли съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела
становище по така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
1
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 113730 / 29.06.2022 г., че на
29.06.2022 г. в 16.30 часа в гр. К., ул. „О.“, посока ул. Н. В.“ жалбоподателят
управлявал мотоциклет „Я.“, с рама ********, като съответната категория за
управление и по този начин е нарушил чл. 150А ал.1 от ЗДвП.
С Постановление от 04.01.2023 г. РП – К. е прекратила производството
водено за престъпление по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На основание Постановлението за прекратяване на наказателното
производство началникът на РУ – гр. К. е издал НП № 23 – 0286 – 000001 /
06.01.2023 г. за това, че на 29.06.2022 г. в 16.30 часа в гр. К., ул. „О.“, посока
ул. „Н. В.“ жалбоподателят управлявал мотоциклет „Я.“, с рама *******, като
мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред и по този начин е нарушил
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 04.01.2023 г. Началникът на РУ - гр. К. издава наказателно
постановление № 23 – 0286 – 000001 / 06.01.2023 г., с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложил на Д. Д. В., ЕГН
********** от гр. К., ул. „А.” № 1 административно наказание : „Глоба” в
размер на 200.00 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 / шест / месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Д.
Ц.ов, които не са противоречиви и от които се установява, че се касаело за
техническа повреда на скутера и същият бил изпробван само в разстояние от
1 км., когато жалбоподателят бил спрян.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 09.01.2023 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К. с вх. № 255 / 20.01.2023 г. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в
чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
2
постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно
ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
НП е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места." От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в наказателното постановление мотоциклет „Я.“, с
рама ******, като мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред.
Ето защо, с оглед изложеното по - горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, която предвижда наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В същото време обаче съдът счита, че административнонаказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
3
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя
непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на
същото.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен случай”. При
установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни"
и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
4
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 0286 - 000001 / 06.01.2023
г. издадено от Началника към РУ - гр. К., с което на Д. Д. В., ЕГН
********** от гр. К., ул. „А.” № 1 е наложено на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1
от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста /
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца, за
нарушение на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6