РЕШЕНИЕ
№ / 14.02. Година
2018 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.01. 2018 година
В публично заседание,
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д. № 275
по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано
по искова молба, подадена от г ф– гр.С.против Ж.Р.А. и Т.Р.Д. – законни
наследници на Р.Ж.А. б.ж. на гр.С.З..
Срещу ответниците са
предявени обективно съединени искове с квалификация чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), вр.
чл.45 от Закона за задълженията и договорите и чл.60, ал.1 от Закона за
наследството, за осъждането им, в качеството им на законни наследници на Р.Ж.А.,
негови син и дъщеря, да заплатят на Г.Ф.всеки по 106022,01 лв, явяващи се по
½ от сумата от 212 044.02 лв., (двеста и дванадесет хиляди четиридесет и
четири лева и две ст.), представляваща сбора от изплатени суми по щета № 90н/28.08.2007г.,
съгласно присъдени по влезли в сила решения по гр. д. № 3824 по описа на СГС,
11 състав, в. гр. д. № 34/2012 г. на САС, 1 състав, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ищецът посочва в исковата молба, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, от
Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557 ал.1 т, 2, б. "а" от КЗ е изплатил по щета № 90н/28.08.2007 г,, на наследниците на Б.Д.И., загинал
при ПТП, настъпило на 10.11.2005г., като пътник на л.а. „Опел Вектра" с
ДКН К9047АВ, обезщетения за неимуществени вреди, присъдени по влезли в сила
решения по гр. д. № 3824/2008 г. на СГС, 11 състав, в. гр. д № 34/2012 г. на
САС, 1 състав, общо в размер на 212 044.02 лв., както следва:
- По искова молба от наследниците на Б.Д.И.: Д.И.М.- баща и Р.М.М.- майка
е образувано гр. д. № 3824 по описа на СГС, 11 състав, в. гр. д № 34/2012 г. на
САС, 1 състав, по което г фе осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди по 55 000.00 лв. на всеки, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 26.09.2008 г. Съгласно в. гр. д № 34/2012 г. на САС, 1 състав г фе
осъден да заплати по още 10 000 лв. главница за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 26.09.2008 г.
Посочва се, че въз основа на цитираните решения, ищците са се снабдили с
изпълнителен лист и са образували срещу Гаранционен фонд:
-изп.д. № 20117900402105 на ЧСИ рег.№ 790 при СГС, по което на Фонда е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че е наложен
запор на банковите сметки на Фонда. На 14.11.2011г. ищецът погасил задължението
си по изпълнителното дело, което възлизало общо в
размер 87 666.53 лв., формирано както следва: 55 000 лв. главница, 19 911.52 лв.
законна лихва, сума в размер на 12 755.01 лв. съдебни разноски;
-изп.д. № 20127900401261 на ЧСИ рег.№ 790 при СГС, по което на Фонда
била изпратена покана за доброволно изпълнение получена на 02.05.2012г., в
която било посочено, че е наложен и запор на банковите сметки на Фонда. На
07.05.2012 г. ищецът погасил задължението си по изпълнителното дело, което
възлизало общо в размер 122 243.54 лв., формирано както следва: 75 000 лв.
главница, 30 865.38 лв. законна лихва, 16 378.16 лв. съд. Разноски;
- по изп.д. 20127900402091 на ЧСИ рег. № 790 при СГС, по което на ищеца
била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че е
наложен запор на банковите му сметки. На 16.08.2012г. ищецът погасил
задължението си по изпълнителното дело, което възлизало общо в размер 2 133.95
лв. представляващо съд.разноски.
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Р.Ж.А., който,
управлявайки собствения си л.а. „Москвич" с ДКН С35536А по главен път I в
посока с. Я., обл. С.З., малко след изхода на с. Б., навлиза в платното за
насрещно движение и предизвиква силен челен удар в движещият се там правомерно
л.а. „Опел Вектра" с ДКН К9047АВ.
В нарушение на чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 483 КЗ ответникът
управлявал процесния автомобил, без за него да има сключена задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" .
В ИМ се твърди, че наследниците на ответника били поканени да
възстановят платеното от Г.Ф.но към настоящия момент лицата не са погасили
задълженията.
Ответницата Т.Р.Д. е подала в срок отговор на ИМ, с който оспорва
предявения иск, като счита, че същия е допустим, но по същество е неоснователен
и недоказан по основание и размер.
Оспорва обстоятелството,
че ищецът е поканил ответницата да заплати каквото и да е задължение на Р.Ж.А..
Твърди, че такава покана не е получавала. Сочи, че е видно от приложената от
ищеца обратна разписка удостоверяваща връчване на регресната покана, че липсва
подпис на получател. Посочва, че от данните по делото е видно, че нейният
постоянен и настоящ адрес ***."*****, а регресната покана е изпратена на
друг адрес в гр.С.З.. Твърди, че не знае какви дела са водили наследниците на
Бисер И. срещу кого, какво е присъдено, какво е заплатено и с какъв предмет е
било делото. Сочи, че не е била привличана по делото, нито е била информирана и
прави възражение за зле воден процес от страна на Г.Ф.т.е. за нея приложените
дела и документи нямали обвързваща сила, нямали сила на присъдено нещо и спрямо
нея не били годни доказателства да установят твърдените от ищеца факти.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност, като твърди че искът за главница и лихва е изцяло
погасен по давност. Съгласно чл.114 от ЗЗД „за вземания от непозволено
увреждане давността започва да тече от откриването на дееца”. Видно от
приложеното постановление за прекратяване на наказателно производство на
окръжна прокуратура по сл.д. 1090 - С/2005 г. още към 16.10.2006 г. е установен
дееца и към настоящия момент са изтекли повече от 10 г. до предявяване на
настоящия иск. Моли, ако съдът намери иска за основателен, да го отхвърли
поради погасяване на вземането на ищеца по давност.
Оспорва твърдението в
исковата молба, че виновен за настъпилото ПТП е бил Р.Ж.А.. Оспорва и
твърдението, че ищецът е погасил всички задължения спрямо родителите на
починалия.
По отношение на
представените с исковата молба доказателства от страна на ищеца, не възразява
същите да се приемат, но оспорва получаването на регресната покана, адресирана
до нея чрез обратната разписка - известие за доставяне или по друг начин. Твърди,
че с получаването на исковата молба не е получавала никакви книжа, документи и
покани от страна на ищеца.
Ответникът Ж.Р.А. е подал в срок отговор на ИМ, с който оспорва изцяло
предявения иск за главница, лихва и за разноските по делото по основание и
размер, а също и като изцяло погасени по давност.
Оспорва твърдението в
исковата молба, че виновен за катастрофата е неговият баща Р.Ж.А. и
твърдението, че последният е навлязъл в насрещното движение и е предизвикал
силен челен удар. Това твърдение се опровергавало от заключението на повторната
автотехническа експертиза, до ОСС - С.З., от където било видно следното: „В
протокола за разпит на водача било отразено: „ в един момент видях в далечината
автомобил, който беше срещу мен. Аз помислих, че ще се прибере в неговата лента
за движение, но той не се прибра и като го наближих се помъчих да го избегна и
завих на ляво и в този момент и автомобила зави наляво и се блъснахме челно. Движех
се със 70 км." Сочи, че алогично е
това твърдение на водача на л.а. „Опел". Нормалното поведение и на двамата
водачи било да завият на дясно, с която маневра би се избегнал удара.
Това твърдение се
опровергавало от показанията на свидетеля - очевидец /велосипедист/, който
твърдял: “След това мина една лека кола червена на цвят, която се движеше много
бързо и изпревари товарната кола и веднага се чу силен шум. Аз видях тази
червена кола се блъсна челно в един
Москвич, който идваше от посока с. Я. и
се движеше в неговото
платно".
Според протокола за
разпит пред Старозагорски окръжен съд, същият свидетел - Г.Б.Д. заявил, че
изпреварвайки лекотоварен автомобил, водачът на л.а. Опел, движейки се „много
бързо", се е ударил в насрещно движещият се в своето платно л.а.
„Москвич" и двата автомобила спират на осовата линия, от което на снимката
по следственото дело, която не била приложена по делото, се виждало как “Опелът”
е влачил “Москвича” по осовата линия към лентата на опела. При показанията си
пред следствието, водачът на “Опела” въобще не бил споменал за изпреварването
на лекотоварния автомобил. Двата автомобила са се ударили от десните страни.
Загинал е возещият се от дясно пътник, който е бил без предпазен колан, загинал
е баща му и майка му, която е седяла в дясно, а водачът на “Опела” не е
пострадал изобщо.
От приложената към
отговора скица било видно, че двата автомобила са на осовата линия. Скоростта
на “Опела” е била много по-висока от скоростта на “Москвича”, защото “Москвича”
бил влачен около 20 м. предвид обстоятелството, че “Опела” е изпреварвал друг
автомобил. От снимката по следственото дело било видно, че “Москвича” е с
натоварен горен багажник с щайги и чували, което не предполагало висока
скорост.
Посочва, че в мащабната
скица /която прилага/ е отразена следата от предно дясно колело на опела, което
е на осовата линия, а лявото колело се намира в лентата на москвича. Сочи, че е
очевидно, че опелът е изпреварвал и се е движел в платното на баща му с бърза
скорост, защото е влачил москвича повече от 20 метра.
В постановлението за
прекратяване на наказателното производство на Окръжна прокуратура - С.З. по сл.
Д. № 1090 - С/2005 г. от 16.10.2006 г. се казвало, че повторната експертиза е
дала изчерпателни отговори на всички поставени задачи. Оспорва този извод, тъй
като експертизата е извършена в нощни условия и очевидно, че не отговаряла на
въпроса защо водачът на опела, при забелязване отдалеч на москвича, не е
предприел необходимото за избягване на удара.
В експертизата се казвало,
че на 136 м. е съществувала възможност при реагиране на водачите с аварийно
спиране да се предотврати произшествието. Също така, от експертизата се казвало,
че в момента на удара предно дясно колело на опела и предно дясно на москвича
са в източната /на москвича/ лента. В експертизата било казано, че от
материалите по делото не се установява на какво отстояние водачът на опела е
възприел опасността -движещият се в неговата лента автомобил. А в материалите
по делото се казвало, че водачът на опела е забелязал отдалече движещия се
москвич в неговата лента, дори му е присветвал.
Посочва, че ако видиш, че насреща ти идва автомобил, не би ли направил
всичко възможно да предотвратиш удара. Истината била една: Изпреварвайки
товарния автомобил, шофьорът на опела не е могъл да реагира. Затова моли за
нова реална експертиза.
От гореизложеното било
видно, че съдът, осъждайки ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, неправилно е приел, че вината за
катастрофата е на неговия баща, т.е. елиминирали се показанията на очевидеца.
Твърди, че Гаранционният
фонд не ги е конституирал като наследници на баща му, като трета страна в
процеса и твърди, че ГФ не е водил делото
достатъчно добросъвестно и компетентно.
Оспорва
твърдението, че Гаранционният фонд е погасил задълженията си към родителите на
починалия, като не били представени доказателства, от които да е видно това
обстоятелство .
Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди, че искът изцяло е погасен по давност.
Съгласно разпоредбата чл.110 от ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се
погасяват всички вземания, съгласно чл. 114 от ЗЗД „За вземания от непозволено
увреждане давността почва да тече от откриването на дееца". Сочи, че видно
от представеното към настоящият отговор постановление за прекратяване на
наказателното производство на Окръжна прокуратура
- С.З. по сл. Д. № 1090 - С/2005 г., още към този момент е „открит дееца".
Минали са повече от 10 години до предявяване на настоящия иск, поради което
същият изцяло бил погасен по давност. Дори и от издаването на изпълнителният
лист от СГС по гр.д. № 3824/2008 г. на 24.10.2011 г. до предявяване на
настоящия иск са изминали повече от пет години,
поради което ответникът счита, че и изпълнителния лист е погасен по
давност, за което прави възражение.
Посочва, че няма дата
кога сумата от 122 243,54 лв. е преведена от Гаранционния фонд, поради което
прави възражение за погасителна давност и за тази сума отделно от общото
възражение.
Оспорва твърдението, че е
бил поканен да възстанови платеното от гаранционния фонд. Твърди, че не е
получавал нито покани за доброволно плащане с изпълнителни листове, нито
регресни покани.
От приложеното към
делото удостоверение за наследници било видно, че неговият постоянен адрес ***,
а приложените покани, които не е получил, били изпратени на адрес в С.З..
Моли да се отхвърлят
изцяло предявените искове, като неоснователни и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Оспорва твърдението,
че е получил
покани за доброволно плащане с
изпълнителни листове и регресни покани.
Представя писмени
доказателства и прави искане за приемането им.
Моли съда служебно да
изиска и приложи към настоящото дело следствено дело № 1090 - С/2005 г. на
Окръжна прокуратура - С.З. и снимките към него.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът взема
становище по изложеното в отговорите на исковата молба.
Относно заявеното
възражение за погасяване по давност на исковата претенция, ищецът счита, че същото
е неоснователно. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 6 от Кодекса
за застраховането, във връзка с т.V.14 от ППВС № 7/77 от 04.10.1978 година,
регресните и суброгационни искове срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. За регресните искове важала общата
давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, а течението й започвало от момента на
изплащането на обезщетенията на правоимащите лица. Това било така, защото
основанието на ищеца не било застрахователно правоотношение, а фактът на
изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на даденото от закона
право на регрес.
Сочи, че по настоящото
дело, още с исковата молба е представена справка, съдържаща копия от платежни
нареждания, от които е видно, че са извършени доброволни плащания по
изпълнителните дела, образувани срещу „Гаранционен фонд" като първото
(най-старото по време) плащане на обезщетение за причинени от процесното ПТП
вреди, е направено на 14.11.2011 година. Последният ден от петгодишният давностен
срок е изтекъл на 14.11.2016 година. Исковата молба, въз основа на която било
образувано горното търговско дело, е била изпратена с писмо на 09.11.2016
година и по смисъла на чл.62, ал.2 от ГПК срокът не е пропуснат, т.е. не е
изтекъл петгодишният давностен срок.
В тази връзка,
цитираната от ответниците разпоредба на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и твърдението им,
че давността за вреди от деликт течала от момента на откриване на дееца, била
неприложима към настоящия случай. Това било общото правило, но в случаите на
регресни претенции за заплатени обезщетения при задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" или заплатени от „Гаранционен
фонд" обезщетения при липса на валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите", приложение намирали
специалните правила на КЗ и на ППВС № 7/77 от 04.10.1978 година - цитирани
по-горе в настоящото изложение. Специалното правило за поведение дерогирало
приложимостта на общото такова. Ето защо, напълно неоснователно били релевираните
с отговорите на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност.
За удостоверяване на
извършените плащания, към исковата молба били приложени платежни документи.
Посочва се, че общо
заплатените от „Гаранционен фонд" суми във връзка с щета №90н/28.08.2007 г.,
възлизат на сумата от 212 044,02 лева.
От приложена към
исковата молба справка от Информационната система на „Гаранционен фонд" за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се установявало,
че към датата на процесното ПТП - 10.11.2005г., за управлявания от починалия на
ответниците законен родител автомобил с рег. № СЗ 5536 А нямало данни за
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност". С оглед на това
обстоятелство и въз основа на решенията от заведените граждански и изпълнителни
дела срещу Г.Ф.същият изплатил обезщетение по щета № 90н/28.08.2007 година на
наследниците на загиналото от процесното ПТП лице - Б.Д.И..
След изплащане на
обезщетенията, ведно със следващите ги акцесорни задължения за лихви и
разноски, ищецът встъпил в правата на удовлетвореното лице срещу длъжниците и
наследници на починалия виновен водач на процесния автомобил Р.Ж.А., ЕГН **********.
Ответницата Т.Р.Д. е депозирала по делото допълнителен
писмен отговор,
в който посочва, че не е съгласна с твърденията на ищеца, че възражението за
погасителна давност е неоснователно, като излага подробни съображения.
Заявява, че ако съдът
прецени, че искът е основателен и доказан, моли да се има предвид, че на
плащане подлежи само обезщетенията на правоимащите лица, които са били
заплатени от ищеца и то само като главници. Относно лихвите счита, че тече
кратката тригодишна давност и която по мнение на ответницата е погасена въз
основа на направеното възражение. Разноските по изпълнителните дела срещу
ищеца, също не следвало да бъдат заплащани от ответницата и не били дължими,
защото не следвало да се търси отговорност от нея за забавените действия по
изплащането на обезщетенията от фонда, които забавени действия генерирали
натрупване на още лихви и разноски.
С представения допълнителен отговор, ответникът Ж.Р.А.
оспорва изцяло предявения иск за главница, лихва и разноски и като изцяло
погасен по давност.
Отново оспорва
твърдението в исковата молба, че виновен за катастрофата е баща му Р.Ж.А. и твърдението, че е навлязъл в
насрещното движение и е предизвикал силен челен удар. Това твърдение се
опровергавало от заключението на повторната автотехническа експертиза, до ОСС -
С.З.. Посочва, че това твърдение се опровергава и от показанията на свидетеля. Поддържа
твърденията си и възраженията изложени в отговора на исковата молба и прави
искане да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Старозагорският окръжен
съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен в 1-то с.з., са
признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- Ж.Р.А. и Т.Р.Д. са законни
наследници на Р.Ж.А., негови син и дъщеря.
- На 10.11.2005г., на
главен път І, между с.Б. и с.Я., настъпва ПТП между л.а. „Опел Вектра" с
ДКН К9047АВ и л.а. „Москвич" с ДКН С35536А, управляван от Р.Ж.А., при което загиват
Б.Д.И., като пътник на л.а. „Опел Вектра" с ДКН К9047АВ и Р.Ж.А., водач на
л.а. Москвич, като последният е управлявал автомобила, без за него да е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП.
- С влезли в сила решения по гр. д. №
3824/2008 г. на СГС, 11 състав, в. гр. д № 34/2012 г. на САС, 1 състав, г фе
осъден да заплати на наследниците на Б.Д.И. обезщетения за неимуществени вреди,
общо в размер на 212 044.02 лв.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, г фе заплатил по сметка на ЧСИ Р. М., рег.№
790 при СГС, общо 2121044,02 лв, както следва:
-по изп.д.
№ 20117900402105, на 14.11.2011г., ищецът погасил задължението си по изпълнителното дело, което възлизало общо в размер 87 666.53 лв.,
формирано както следва: 55 000 лв. главница, 19 911.52 лв. законна лихва, сума
в размер на 12 755.01 лв. съдебни разноски;
-по изп.д. № 20127900401261, на 07.05.2012 г., ищецът погасил
задължението си по изпълнителното дело, което възлизало общо в размер 122
243.54 лв., формирано както следва: 75 000 лв. главница, 30 865.38 лв. законна
лихва, 16 378.16 лв. съд. разноски;
- по изп.д. 20127900402091, на 16.08.2012г., ищецът
погасил задължението си по изпълнителното дело, което възлизало общо в размер 2
133.95 лв. представляващо съд.разноски.
Няма спор, а и не се установява противното от
доказателствата по делото, че към датата на ПТП, за автомобила, управляван от
наследодателя на ответниците, не е имало сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на овтомобилистите”.
При лежаща върху ищеца г фдоказателствена тежест, същият не установи
твърденията си, че посоченото в ИМ ПТП е настъпило при описания в ИМ механизъм,
както и че е причинено виновно от наследодателя на ответниците и че смъртта на Б.Д.И.,
като пътник на л.а. „Опел Вектра" с ДКН К9047АВ, е настъпила като пряка и
непосредствена последица от виновните действия на водача на л.а. „Москвич"
с ДКН С35536А Руси А..
Заключенията на допуснатите по делото единична и повторна тройна съдебно
автотехнически експертизи категорично сочат, че основна техническа причина за
настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. “Опел Вектра” в
противоположната лента на движение в опасната за спиране зона на лекия
автомобил “Москвич”, което е в причинно-следствена връзка с технически
неправилно предприета от водача на л.а. “Опел” маневра “изпреварване” на
попътно движещо се превозно средство, без същият да се съобрази с
местоположението и скоростта на движение на срещуположно движещия се л.а.
Москвич, при което сам се е поставил в положение да попадне в опасната му зона
на спиране, както и в положение самият той да няма техническа възможност да
спре преди мястото на удара. И двете заключения категорично опровергават тезата
на ищеца, че ударът е настъпил в лентата на движение за л.а.Москвич, управляван
от Руси А. и че вината за настъпване на
ПТП не е негова, а на водача на л.а. Опел Вектра. Съдът кредитира и двете
заключения като компетентни и обосновани, подкрепящи се от доказателствата по
делото.
Въз основа на същите са налага извод, че наследодателят на ответниците Р.Ж.А.
не е предизвикал виновно процесното ПТП, при което е загинал пътник от л.а.
Опел Вектра - Б.Д.И., на чийто наследници г фе изплатил обезщетение за
неимуществени вреди, лихви и разноски, общо в размер на 212044,02 лв. Тоест, не
се установи нито твърдяното от ищеца противоправно поведение на Ж.А., което да
е довело до настъпване на ПТП, нито наличието на пряка причинно-следствена
връзка между описаното в ИМ поведение и настъпилата при ПТП смърт на пътника от
л.а. Опел Вектра Б.Д.И.. Поради това, фактът, че за управлявания от Р.Ж.А. л.а.
Москвич не е имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност е
без значение за изхода на спора.
За пълнота, следва да се отбележи, че за настоящия съд не са задължителни
мотивите на органите по досъдебното производство в постановлението за
прекратяването му, нито извършените в рамките на същото експертизи, които не
биха могли да бъдат ползвани и обсъждани. В тази връзка, ще се посочи, че
вещите лице по двете експертизи подробно и обосновано са аргументирали изводите
си защо не се споделя тезата от досъдебното производство, че виновен за ПТП е
водачът на л.а. Москвич, както и относно възприетия от разследващите органи
механизъм на ПТП, като категорично са ги опровергали, които доводи са
възприемат и от настоящия съдебен състав. От друга страна, влязлото в сила
осъдително решение срещу г фсъщо не обвързва настоящия състав относно
възприетите в мотивите му факти, касаещи механизма на ПТП и че водачът Руси А.
е виновен за настъпването му, тъй като ответниците не са взели участие в същото.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният от г фиск за осъждане на Ж.Р.А.,
ЕГН:********** и Т.Р.Д., ЕГН:**********, в качеството им на законни наследници
на Р.Ж.А., негови син и дъщеря, да заплатят на Г.Ф.всеки по 106022,01 лв,
явяващи се по ½ от сумата от 212 044.02 лв., (двеста и дванадесет хиляди
четиридесет и четири лева и две ст.), представляваща сбора от изплатени суми по
щета № 90н/28.08.2007г., на основание влезли в сила решения по гр. д. № 3824 по
описа на СГС, 11 състав, в. гр. д. № 34/2012 г. на САС, 1 състав, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, г фследва
да заплати на ответниците разноските по делото от общо 11540 лв за адвокатски
хонорар (по 5770 лв на всеки от тях), както и 320 лв за възнаграждение на вещо
лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Ф.със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”****иск за осъждане на Ж.Р.А., ЕГН:********** и Т.Р.Д.,
ЕГН:**********, в качеството им на законни наследници на Р.Ж.А., негови син и
дъщеря, да заплатят на Г.Ф.всеки по 106022,01 лв, явяващи се по ½ от
сумата от 212 044.02 лв., (двеста и дванадесет хиляди четиридесет и четири лева
и две ст.), представляваща сбора от изплатени суми от г фпо щета № 90н/28.08.2007г.,
на основание влезли в сила решения по гр. д. № 3824 по описа на СГС, 11 състав,
в. гр. д. № 34/2012 г. на САС, 1 състав, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”****да заплати на Ж.Р.А., ЕГН:********** и Т.Р.Д., ЕГН:********** по 5770 лв на всеки от тях разноски по делото за
адвокатски хонорар, както и общо 320 лв за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: