№ 3222
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110203004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. А. К. против Наказателно Постановление №
23 – 4332 - 030392 издадено на 13.12.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказание глоба в размер на 800. 00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалба наказаното лице оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно и
издадено в нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че са нарушени правата му на
защита, тъй като не е посочено място на извършване на нарушение. Оспорва се и извършени
три деяния касаещи системност от нарушения. Излагат се и доводи свързани с липса на
посочване на номер на техническо средство с което е установена скоростта. В заключение
иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено, като се претендират и
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощения
си процесуален представител-адв.Д., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Излага съображения свързани в наличие на повторност на деяние, а не както е изложено в
обжалванато НП наличие на системност.
Въззиваема страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Взема отношение в
писмени бележки, в които сочи, че правната квалификация на деяние е определена правилно
от наказващ орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните гласни и
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2023г. в 11.19 часа, в гр. София, по бул. "А. Малинов" срещу Академия на МВР с
посока на движение от Околовръстен път към ул. "Д-Р Атанас Москов", жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, марка "Сеат Леон", с рег. № ******. На посоченото място е
действало ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч, за
населено място. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място
автомобилът е засечен да се движи със скорост от 90км/ч., след приспаднат толеранс от 3%,
скоростта е определена на 87км/ч, т. е. превишаването на скоростта е с 37 км/ч. Нарушението
е установено с техническо средство ATCC CORDON-M 2, представляващо мобилна система
за видеонаблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации. Системата за видеоконтрол е вписана в Регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана със
срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото протокол от
последваща проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението –
02.09.20223г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните
стандарти.
На 07.011.2023 г. в ОПП-СДВР жалбоподателят писмено декларирал, че лично той е
управлявал процесното МПС на дата 02.09.20223г.
Въз основа на събраните доказателства, св. С. съставила АУАН № 069286/07.11.2023 г. срещу
жалбоподател за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл.
165, ал. 2, т. 6, вр. 182, т.5 от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в допълнително предоставения срок. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №
23-4332-030392/13.12.2023г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 4 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на сумата от 800. 00 лв. /осемстотин/ лева и
лишаване от право на управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните
събрани по делото писмени доказателства:
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Протокол № 022–СГ–ИСИС/14.03.2023г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, снимков материал за АТСС и МПС, ежедневна форма на отчет,
справка картон на водача, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
2
работи, заповед № 8121К13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
попълнената лично от жалбоподателя декларация по чл. 188 ЗДвП, от която е видно, че
именно той е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на
нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 022–СГ–ИСИС/14.03.2023г на Главна
Дирекция "Мерки и Измервателни Уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" към БАН се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение
системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания. При
така установеното съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно
техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението на
скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост на движение –87 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за
населено място. В конкретния случай от приложените веществени доказателства е видно, че
измерената скорост на заснетия автомобил е 90 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата
грешка от 3 % от измерената скорост от 87 км/ч , като толеранс в полза на нарушителя, в
наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 87 км/ч, което е с 37 км/ч над максимално допустимата в конкретния
пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на
АТСС и снимка на разположението на последното.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
3
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че
последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона. АУАН и НП са издадени съобразно предвидените в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Неоснователни са възраженията за допуснати пороци при изготвяне на АУАН и НП,
доколкото и в двата акта са посочени конкретните съставомерни обстоятелства, както и
приложимата правна норма, която субсумира конкретното поведение, в това число и
приложимата санкционна разпоредба.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и
номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно
която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата
да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните
технически средства при установяването на деяния от вида на процесното.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно техническо
средство, като има пълна информация относно ползването на техническото средство на
02.09.2023 г. за извършване на видеоконтрол на скоростта на МПС, преминаващи в гр.
София, бул. "А. Малинов" срещу Академия на МВР с посока на движение от Околовръстен
път към ул. "Д-Р Атанас Москов". В случая се установява, че лекия автомобил е бил
управляван от жалбоподателя, което обстоятелство намира подкрепа и в попълнената
декларация по чл. 188 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажиран неговата отговорност.
Но съдът приема, че не се доказва твърдяната в НП системност свързана с превишаване
максимална скорост за движение в населено място. ЗДвП съдържа легална дефиниция за
"системно нарушение" /т. 62 на § 6 от ДРЗДвП/, съгласно която "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. Първи в сила е влязъл електронен фиш - ЕФ серия
К4855825 влязъл в сила на 04.05.2023 г., като за да е налице системно нарушение, то другите
деяния ( законово общо три и повече) трябва да са били извършени след 04.05.2023 г. и в
едногодишен срок до 04.05.2024 г. В случая деянието по настоящото дело е било извършено
в този едногодишен срок, а именно на 02.09.2023г. докато единият от посочените
електронни фишове - ЕФ серия К5548144 влязъл в сила на 04.05.2023, касае нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП извършено извън населено място, а обжалвания в настоящето
производство електронен фиш ангажира административната отговорност на жалбоподател
за системно превишаване на максимална скорост за населено място. Т.е. нарушението което
е било констатирано с ЕФ серия К5548144 не попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР на
4
ЗДвП за населено място, поради което не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП с оглед на общото качество на множественост, т. е
налични три и повече нарушения на правилата за управление с допустима, разрешена
скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за
извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че АНО правилно е приел, че е недопустимо издаването на електронен фиш в
процесния случай и в съответствие със закона е развил административно-наказателно
производство по общия ред, като е съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и
НП. В конкретния случай обаче, тъй като АНО е приел, че се касае за системно нарушение,
за което се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, то налагането
на наказанието не може да се развие по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДП.
Налице са условия за приложимост института на повторност по смисъла на чл. 182, ал. 4 от
ЗДП, доколкото съгласно дефиницията на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение се
явява извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия ЕФ
серия К4855825. Същевременно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДП съдържа правилото, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление,
поради което се обосновава повторността по смисъла на § 6, т. ЗЗ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП при издадени ЕФ. На база изложените съображения, тъй като от
обективна страна нарушението се явява повторно, приложимата санкционна разпоредба
следва да е по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т. 4 - за превишаване от
31 до 40 km/h - с глоба 300 лв. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДП въвежда глоба в двоен
размер на нарушители, които превишават допустимата скорост на движение и нарушението
е извършено повторно. Наказанието е фиксирано и не може да бъде променено. По тези
съображения съдът прие, че нарушението следва да бъде преквалифицирано от системно
такова по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото, за присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане. Ето
защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в
размер на сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на
делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно заседание, а
единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото. За заплащане на тази сума
следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това
насрещната страна да направи горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН , съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 23 – 4332 - 030392 издадено на 13.12.2023г. от
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказание глоба в размер на 800. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от
ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП и му налага
наказание глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА А. А. К. на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР, сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6