№ 40
гр. Разград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330100926 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно съединени искове са предявени в условията на обективно
съединяване иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, aл. 1, т. 2 във
вp. c aл. 4 от ГПK във вp. c чл. 79, aл. 1 във вр. с чл. 86, във вр. чл. 240, aл. 1 и
2 от 33Д и чл. 9 от 3ПК — за установяване на парични вземания,
произтичащи от договорно правоотношение с ответника.
Производството е образувано по депозирана е искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв. ЯНК. С. Р., че дължи на ищеца сумата от 1225,01 лв.
главница; 293,83 лв. договорна лихва; сумата 277,41 лв. законна лихва
дължима от 02.09.2015 г. - датата на изтичане на погасителния план до
14.12.2020 г., като за периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г. не е начислявана
законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноските в двете производства.
Твърди, че в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане
по ЧГД № 2101/2020 г. по описа на PРС предявява установителен иск по чл.
422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя по
ДРЗ № ********** срещу длъжника. 1 На 23.08.2011 г. страните са сключили
Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, като П. М. Б. е солидарно
задължено лице. Договорът е сключен при посочени от ответника параметри
в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т. 2 от
ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от
клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитор. Параметрите на
договора са: Общо задължение по договора: 6706,53 лева, включващо: сума за
изплащане на заема: 3000 лв.; срок на заема: 48 месеца; размер на вноска: 139
лв.; дата на погасяване: 2-ри ден от месеца; годишен процент на разходите
(ГПР %): 57.08 %; годишен лихвен процент 46.67 %, лихвен процент на ден:
1
0.13%. Договорът е сключен при ОУ, които са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /буква „Б“ от ДЗР/. На основание ОУ към договора
във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД П. М. Б. в качеството си на съдлъжник по
договора за потребителски кредит, се е задължил да отговаря за задължението
на ЯНК. С. Р. при условията, посочени в договора. Твърди се, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по
договора, като превело на 24.08.2011 г. сума в размер на 3000 лв. по
посочената от длъжника ЯНК. С. Р. банкова сметка. От своя страна тя е поела
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски в размер
и срокове според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни
месечни вноски в размер на 139 лв., с падежна дата всяко 2-ро число на
месеца. Твърди се, че съгласно чл. 4 от ОУ към ДРЗ № ********** ЯНК. С. Р.
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумели договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер 293,83 лева, начислено от датата на
първата неизплатена вноска 02.11.2014 г. до датата на последната погасителна
вноска на 02.09.2015 г. Предвид обстоятелството, че длъжникът не
изпълнявал поетите договорни задължения и е направил 37 пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 02.10.2014 г.,
видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, се
твърди, че е изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДРЗ, като
падежът на последната по ред погасителна вноска била на дата 02.09.2015 г.
Твърди се, че с изтичането на този срок е настъпила и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер. Към настоящия момент размерът
на погасеното от длъжника задължение по ДРЗ № 2 ********** е в общ
размер на 5339,40 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от
номинала по заема в размер на 5187,69 лева Сумата от 151,71 лева отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т. 12.1 от ОУ.
Ищецът претендира законна лихва в размер на 277,41 лева, дължима от
02.09.2015 г. – датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020 г., като
за периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП и законна лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането От ДРЗ е видно, че е сключен в
рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел V.
на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно ОУ, попълнената
до точка V. и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента
за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка
съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор
на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, като съответно влиза в сила.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно съгласно
ОУ към Договор за револвиращ заем № **********, задължението си като
превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка заемната сума. По силата
на сключения договор клиентът се задължава да върне на кредитора така
предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. В т.
2
2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ
заем като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с
кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проектодоговор не
представлява договор за кредит, а съгласно ОУ това е искане от клиента за
отпускане на заем до размер на посочения или помалък. При кандидатстване
потребителят попълва желаните от него финансови параметри в т.V, като
подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на молба за отпускане
на заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до
искания или по-нисък. По преценка на клиента, той може да се откаже от
сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено
известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е отказал
от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати
първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до
един определен момент са погасявали вноските си. Този факт ясно
свидетелства, че клиентът е запознат с условията на договора. Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд – Разград. По
заявлението е образувано ЧГД № 2101/2020 г. На дружеството е изпратено
указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1, че може да предяви иск за
установяване на вземането, получено от заявителя на 31.03.2021 г. Представя
се: ДРЗ № ********** с декларация; ОУ към ДРЗ № **********; Преводно
нареждане (референция: BORD04002751 от дата 24.08.2011г); Карта на
клиента; Известие за одобрение на ДРЗ № **********; Извлечение по сметка
към ДРЗ № **********; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ
КРЕДИТ Бъглария“ ЕООД. Моли съда да приложи ЧГД № 2101/2020г. на
РРС.
С писмения отговор не се оспорва обстоятелство, че с оглед заявление съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2101 /2020 г.
на Районен съд - Разград за сумите, които са предмет на настоящето
производство. Ответницата е депозирала своевременно възражение срещу
заповедта. В срока по чл. 145, ал.1 ГПК е внесена исковата молба. Изразява
становище за неоснователност на иска, както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че между страните на 23.08.2011 г. е сключен договор за
револвиращ заем № **********, по който ответницата е заемател, а ищецът е
кредитор. Ответницата изтъква, че в договора липсват мерни единици след
числата. Изразява се становище за противоречие с добрите нрави при
формиране на крайната цена на финансовия продукт, поради което се твърди
нищожност. Изразява се становище, че използвания шрифт не позволява
прочитането на общите условия. Твърди се, че ответницата не е знаела каква
ще бъде крайната цена на финансовия продукт, тъй като при подписването на
договора е липсвала информация за годишния лихвен процент, лихвен
процент на ден, сума за всеки револвинг, договорено възнаграждение при
револвинг и общо задължение по револвинг. Различен бил и процента на ГПР.
Твърди се нищожност порази неравноправност на клаузата, уреждаща
размера на дължимата годишна лихва, годишният процент на разходите,
което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на
финансовите услуги на ищеца с цел извличане на допълнителна печалба от
кредитора. Твърди се нищожност и поради неспазване нормата на чл. 22 от
ЗПК. Твърди се нищожност, поради неравноправност на договорните
3
разпоредби за формиране на възнаградителната лихва и ГПР на основание чл.
143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди се накърняване добрите нрави,
доколкото по процесния договор за заем ГПР е в размер на 46,67%, а ГЛП е в
размер на 57,08%. Ответницата сочи, че съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от ТРИ
пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС
по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.), а в годишна лихва в размер 46,67 %,
който процент надхвърля значително размера на законната такава от 10,195%
при определения от БНБ основен лихвен процент за 2011 г. и 10 пункта
надбавка. Поради това се твърди нищожност, поради противоречие с добрите
нрави. Излага се доводи, че тези критерии съотнесени и към клаузата с
уговорения ГПР от 57,08 %, също обосновават нейната нищожност
/надвишават законната лихва повече от 3 пъти/. Твърди се нееквивалентност
между двете престации - полученото и следващото връщане. Изтъква се, че
доколкото не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на
посочените погоре клаузи на процесния договор обуславя недействителност
на договора. Ответницата сочи също, че договора се явява нищожен и като
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20 от ЗПК.
Прави се възражение и за изтичане на петгодишната погасителна давност и се
твърди, че вземането е погасено по давност на 02.09.2020 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
Чрез попълнена карта на клиента на 19.08.2011 г. ответницата, посочвайки
исканите данни, кандидатствала за кредит. На 24.08.2011 г. ищцовото
дружество изпратило известние до ответницата, че одобрва револвиращ
кредит Фаворит Вип за сумата от 3000 лева със срок на заема 48 месеца и
размер на погасителната вноска от 139 лева, общо задължение в размер на
6706,53 лева, ГПР по заема в размер на 57.08% и ГПР 46.67 %. На 23.08.2011
г. между страните бил сключен представения по делото Договор за
револвиращ заем № **********, с който на ответницата бил предоставен заем
в размер на 3000 лева, със срок на заема 48 месеца, размер на месечната
вноска от 139,00 лева, ГПР по заема в размер на 57.92 % и ГПР 46.67 %.
Общото задължение възлизало на 6706,53 лева, договорно възнаграждение
при револвинг в размер на 2653 лева.
Съгласно 10.1 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
към договора, в случай че клиентът просрочи плащане на вноски по заема,
кредиторът начислява неустойка в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена
за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
В случай на просрочие на една или повече последователни месечни вноски в
пълен размер с повече от 30 дни настъпва автоматично прекратване на ДРЗ
без да е необходимо изпращането на покани или уведомление.
Не се спори, че ответницата е спряла да погасява задъженията, доколкото не е
погасила вноска на 02.11.2014 г. и следващите. Процесният договор за
револвиращ заем има характеристиките на договор за потребителски кредит,
поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Възраженията на ответниците за
нищожност на договора се основават на твърдения за противоречие с
разпоредбите на ЗПК. Видно от клаузата на т. 2 от Общите условия на
„Профи кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем на
4
физически лица (ОУ, л. 10-11), заемополучателят попълва предварително
параметрите на исканията за заема (част V от бланката на проектодоговор),
като окончателните условия на кредита (част VI) се определят от кредитора
впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с подписването му от
заемодателя). Между страните няма спор, че при кандидатстването за
отпускането на кредита ответницата, в изпълнение на описаната процедура от
ОУ, е попълнила с помощта на кредитен експерт предоставена и бланка на
проектодоговор, като в същата са вписани данните на кредитния експерт,
кредитора, кредитополучателя и солидарния длъжник, вида на кредита и
параметрите на искания револвиращ заем (т. I до т. V от бланковия
договор). Окончателните условия по кредита, посочени в т. VI от договора, са
одобрени впоследствие от кредитора. Неразделна част от съдържанието на
договора са ОУ, с които ответницата, подписвайки бланковия договор,
е декларирала, че е запозната и ги приема. Към договора е приложен
погасителен план. Договорът не отговаря на изискванията на ЗПК, тъй като в
него не са посочени условията, при които годишният процент на разходите
(ГПР) може да бъде променян. С оглед възражението на ответницата относно
шрифта, следва да се има предвид, че по делото този въпрос не е изследван.
Доколкото обаче са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, т. 20 и ал. 2
(липсва подпис на страните на всяка страница на ОУ), чл. 12, ал. 1, т. 9, съдът
с оглед посоченото в чл. 22 от ЗПК приема договорът за недействителен.
Според чл. 23, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид посоченото, съдът
дължи отговор във връзка с направеното възражение за изтекла давност. В
случая съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, считано от 02.09.2015 г. започва да
тече и петгодишната погасителна давност. Видно от данните по делото,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е депозирано от "Профи Кредит България" ЕООД в съда на
16.12.2020 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок, при което
кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на
задължението. Поради това, съдът приема за основателно и обосновано
възражението на ответната страна, че правото на кредитора да претендира
изпълнение на неизпълнено парично задължение по процесния договор е
погасено поради изтекла петгодишна давност. Следователно, вземането на
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за невърнатата част от заетата сума по
този договор е погасено по давност, а искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: С оглед неоснователността на иска, неоснователна е
претенцията на ищеца за разноски. Съобразно изхода на настоящото
производство ищецът следва да понесе разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство. Според чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната
страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това следва извод,
че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на
безплатна правна помощ и съдействие, е необходимо наличието на две
5
предпоставки - да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в
т. 1 до т. 3 на ал. 1 и в съответното производство насрещната страна да е била
осъдена за разноски. След като е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение, то винаги се дължи от тази страна, чийто претенции са
отхвърлени от съответната инстанция, при положение, че е доказано
заплащането му като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е
заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно
за страната. Във втория случай е достатъчно да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването
му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при услонията
на чл. 38 от ЗА, за да може съдът да присъди на адвоката на страната
възнаграждение, когато насрещната страна е осъдена за
разноски. В настоящия случай ответницата е била представлявана от адв. М.
Т. при АК - Разград. Представени са пълномощно и договор за правна защита
и съдействие. Налице е и своевременно заявено искане за присъждане на
разноски - присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. С
оглед посоченото в наредбата на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от
наредбата ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ответника сумата от 455,74 лв., представляващи
възнаграждение за осъществената правна защита по делото.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управители С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., против ЯНК. С. Р. с ЕГН-**********
и адрес: с. П. К., общ. Разград, ул. “*** искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата
ЯНК. С. Р. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, следните
суми по издадената срещу ответника Заповед № 3318 за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 20203330102101 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Разград: сумата от 1225,01 лв., представляваща главница по
Договор за револвиращ заем № **********, сключен на 23.08.2011 г. между
страните ведно със законната лихва от 15.12.2020 г. до окончателното
изплащане; 293,83 лв. договорно възнаграждение за периода от 02.11.2014 г.
до 02.09.2015 г.; 277,41 лв., представляващо обезщетение за забава в размер
на законната лихва, дължимо от 02.09.2015 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 14.12.2020 г., като за периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г.
не е начислявана законна лихва.
ОСЪЖДА да заплати на адв. М. Г. Т. при АК - Разград сумата от 455,74 лв.,
представляващи възнаграждение за осъществената правна защита по делото,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. №
№ 20203330102101 по описа за 2020 г. на Районен съд – Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7