№ 4493
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
Членове:Румяна Спасова
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело №
20251100505049 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба с входящ съгласно регистъра на ЧСИ №
37780/03.04.2025г., подадена от „КРОСФИТ СЕРДИКА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 53, вх. А, ет. 4, действащо чрез пълномощника адв. Я. С. – САК, с
която се обжалва налагането на запор върху движими вещи, извършен с
Протокол за налагане на запор върху движими вещи чрез Опис от 21.03.2025 г.
на ЧСИ С.Я., рег. № 844, район на действие СГС, по изпълнително дело №
20258440400971.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на движимите вещи – предмет
на запора, а не длъжникът по изпълнителното дело. Сочи, че същите са
находящи се в обект, чийто наемател е той и че били в негово владение в деня
на запора, а не във владение на длъжника по изпълнителното дело.
Длъжникът „Кросфит София“ ООД не е депозирал писмени възражения.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Н. С. Й. е депозирал
възражения, с които оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че
третото лице – жалбоподател не е собственик на движимите вещи – предмет
на запора, също, че те не са се намирали в негово владение към датата на
извършване на описа. Твърди, че движимите вещи са се намирали у длъжника,
доколкото описът бил извършен в присъствието на съдружника на
дружеството – длъжник А.З.. Излага доводи, че движимите вещи - предмет на
запора, не са идентични с тези, за които жалбоподателят представя
1
доказателство, въз основа на което твърди да е техен собственик. В тази
връзка посочва, че представеното писмено доказателство – протокол за
предаване на движими вещи не установява правото на собственост. Сочи, че
не се установява жалбоподателят да е владял движимите вещи или
помещението, в което същите са се намирали при извършване на описа и че не
са представени доказателства на съдебния изпълнител, от които да е видно, че
ползва помещението.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ С.Я. се обосновава
недопустимост на жалбата като се поддържа, че жалбоподателят не притежава
правен интерес да обжалва извършения запор, доколкото не е владеел
движимите вещи към момента на извършване на описа. Не били представени
документи за собственост на описаното имущество, не е посочено за кои
движими вещи се твърди да са негова собственост, не били представени
документи за наем или собственост на помещението, в което вещите се
съхранявали.
В съдебното заседание жалбоподателят и длъжникът не изпратиха
представители.
Взискателят Н. Й. не се яви лично в съдебното заседание. Той беше
представляван от пълномощника му адв.Т., която оспорва жалбата и моли съда
да я остави без уважение. Представя писмени доказателства и допълва, че
проведената публична продан по изп.дело №469/2024г. по описа на ЧСИ Б. е
нищожна, защото е налице хипотеза на привиден кредитор, евентуално на
участие на лице, което не е имало право да наддава, поради което не е
породила правно действие, както и че претендираното по него вземане се
основава на симулативни съдебни производства, които са били образувани с
цел да бъде увреден доверителят й.
Настоящият съдебен състав, като обсъди изложените в жалбата,
възражението и мотивите на ЧСИ съображения, както и събраните по делото
писмени доказателства, намира следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от трето лице, което заявява самостоятелни права
върху движимите вещи, които изключват правата на длъжника и правото на
взискателя да се удовлетвори принудително от стойността им, за които е
съставен протокол за опис от 21.03.2025 г. и са предмет на принудителното
изпълнение. По отношение на трето лице е допустимо съгласно чл. 435, ал. 4
от ГПК да обжалва действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират във
владение на това трето лице. В случая в жалбата са релевирани доводи,
попадащи в предметния обхват на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, поради
което съдът счита, че същата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията
на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима
вещ, се намират във владение на това лице. В случая жалбоподателят се
легитимира с представения като доказателство по делото договор за наем №
2
24-1742-1/1 от 02.01.2025 г., именно като лице, в чието владение са се
намирали вещите при извършване на описа им от съдебния изпълнител с
протокола от 21.03.2025 г. Макар и договорът за наем да касае само
помещението, доколкото същото представлява спортна зала, то движимите
вещи (фитнес уреди), намиращи в него, се предполага, че се владеят именно от
държателя на фитнес залата. На място е открит и съдружник в дружеството-
жалбоподател и същевременно в дружеството-длъжник, който е изпълнявал
тренировка в този момент. Това води до извода, че вещите биха могли да са
във владение на третото лице, което обуславя и неговата активна процесуална
легитимация в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 465 от ГПК съдебният изпълнител описва посочената от
взискателя вещ, само ако се намира във владение на длъжника, освен, ако от
обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.
По време на извършване на описа са представени доказателства,
установяващи, че собствеността върху част от движимите вещи принадлежи
на друго юридическо лице, различно от длъжника, които обаче не са взети
предвид от ЧСИ.
Съгласно приемо-предавателен протокол към представеното
постановление за възлагане от 10.09.2024г. по изп.дело
№20248500400469/2024г. и Фактура с приложена поръчка от 30.09.2024г.,
жалбоподателят „Кросфит Сердика“ ООД е придобил в следствие на публична
продан и покупко-продажба 9 от 10-те описани в протокола от 21.03.2025г.
гребни тренажора, а именно тези със следните серийни номера: *********,
*********, *********, *********, *********, *********, *********,
********* и *********.
По отношение на останалите описани движими вещи липсват
представени писмени доказателства, от които да се установява, че
принадлежат на различно от длъжника лице.
Представените договор за наем от 02.01.2025г. и анекс от 30.04.2024г.
представляват частни документи, които нямат достоверна дата по отношение
на трети лица, каквито са ЧСИ и съдът, а за такава може да се приеме тази на
представянето им в изпълнителното производство, която е настъпила след
извършването на описа и налагането на запора. Това обстоятелство, наред с
посоченото в самата жалба, че същата зала е била ползвана под наем от
длъжника отново като фитнес зала с фитнес-уреди в нея, както и фактите, че
Р.А. е управител, както на жалбоподателя „Кросфит Сердика“ ООД, така и на
длъжника „Кросфит София“ ООД, присъствалия при описа съдружник А.З. е
съдружник и в двете дружества, водят до извода, че описаните вещи с
изключение на тези, за които се установи, че принадлежат на жалбоподателя,
не са били във владение на последния. За последните не се установи, че
принадлежат и на друго лице, а не на длъжника, в чието владение са се
намирали, след като е безспорно, че помещението е било ползвано от него
като фитнес зала.
3
Предвид изложеното, съдът намира за частично основателна жалбата
досежно вещите представляващи 9 гребни тренажори, а именно тези със
следните серийни номера: *********, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, ********* и *********, които към момента
на описа и налагането на запора не са били собственост на длъжника. По
отношение на останалите описани и запорирани движими вещи, жалбата е
неоснователна и тя следва да бъде оставена без уважение.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство не може да се
установява нищожност на публична продан, нито симулативна сделка
сключена между длъжника и друго лице, с цел да бъдат увредени интересите
на взискателя. Симулативността на подобни сделки, нищожността им, или
евентуалната им непротипоставимост на взискателя Й. могат да се
установяват в отделни искови производства по предявени искове срещу
страните по сделките, а не в производство по обжалване на действия на ЧСИ
по чл.435,ал.4 ГПК. В настоящото производство се установи, че 9 гребни
тренажори със серийни номера: *********, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, ********* и ********* са били придобити
от жалбоподателя въз основа на постановление за възлагане от 10.09.2024г. на
обявени на публична продан движими вещи и предадени от ЧСИ Б. на
жалбоподателя с приемо-предавателен протокол от 25.10.2024г. по изп.дело
№469/2024г. по описа на същия ЧСИ, като изпълнителното основание въз
основа на което е издаден изпълнителният лист, посредством който е
образувано това изпълнително производство не е отменено или прогласено за
нищожно, липсват и доказателства, че в проданта е участвало лице по
отношение на което е съществувала забраната по чл.490 ГПК.
Предвид частичната основателност на жалбата, в полза на взискателя
следва да бъдат присъдени половината от направените от него разноски по
делото в настоящото производство за внесена държавна такса за издаването на
съдебно удостоверение, в именно сумата от 2,50 лв. В настоящото
производство не е представено доказателство за това, че адв.Т. предоставя
безплатно правна помощ на взискателя в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1
ЗА, като в изпълнителното дело е приложено единствено пълномощно по
силата на което последната е преупълномощена от адв. Р. да представлява Н.
Й.. Поради изложеното искането на адв.Т. за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложения запор върху движими вещи, представляващи
гребни тренажори със серийни номера: *********, *********, *********,
*********, *********, *********, *********, ********* и *********,
извършен с Протокол за налагане на запор върху движими вещи чрез Опис от
21.03.2025 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844, район на действие СГС, по
4
изпълнително дело № 20258440400971.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 37780/03.04.2025 г. подадена от
„КРОСФИТ СЕРДИКА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 53, вх. А, ет. 4, в ЧАСТТА й, с
която се обжалва налагане на запор върху движими вещи, представляващи
гребен тренажор със сериен номер ********* и 5 (пет) броя велоаргометри,
извършен с Протокол за налагане на запор върху движими вещи чрез опис от
21.03.2025 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844, район на действие СГС, по
изпълнително дело № 20258440400971.
ОСЪЖДА „КРОСФИТ СЕРДИКА“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Н. С. Й., ЕГН ********** сумата от 2,50 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5