Мотиви по НОХД № 59 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд
Подсъдимата Ц.К.Й. ***
е предадена на съд по обвинение за това, че на „13.07.2018 г., в гр.П., намерила чужди движими вещи – мобилен
апарат “HUAWEI P10 LITE”,
силиконов калъф за задна част на мобилен апарат “HUAWEI P10 LITE”, дамско портмоне от изкуствена кожа с преграда за
мобилен телефон, малка дамска черна чанта от изкуствена кожа тип „раница“ и
сумата 5 лв., всичко вещи на стойност 469 лв. и в продължение на една седмица
не съобщила за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил“ – престъпление по
чл.207,ал.1 от НК.
След проведено
разпоредително заседание, в с.з. служебният защитник на подсъдимата адв.С. С. ***,
ТАК прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в
хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. След като прие,че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура трансформира
производството за разглеждане именно по
този диференциран процесуален ред. В хода на проведеното съкратено съдебно
следствие подсъдимата Й. се признава за виновна, съжалява за стореното и моли
за минимално наказание. Същото е и становището на нейния защитник, който
намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие и индивидуализиране на минимално
наказание глоба, определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Сочи се, че освен признание на подсъдимия е налице и реално съдействие на
органите на ДП при разкриване на престъплението, проявено разкаяние и
критичност.
До даване ход на
разпоредителното заседание малолетната пострадала Е.Д., чрез своя баща и
законен представител Д.Д., устно предявява граждански
иск в размер на сумата 469 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението невъзстановени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
задължението. Не заявява желание да участва като частен обвинител в
наказателния процес. Съдът, след като
прецени, че посоченото лице има качество на пострадал от престъплението, за
което е внесен обвинителния акт, както и че претенциите са предявени до даване
ход на разпоредителното заседание, прие така предявеният граждански иск и
конституира пострадалия Д. – баща и законен представител на малолетното си дете
Е.Д. като граждански ищец в наказателния процес. В проведеното с.з. гр. ищец не
се явява.
Представителят на
Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание глоба в
минимален размер. Дава становище за уважаване в пълен размер на предявеният
граждански иск.
Предвид характера на
производството, с определение постановено съгласно чл.372, ал.4, вр.с чл.371,
т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимата се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване
на присъдата без да бъдат събирани доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при
отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Ц.К.Й. ***
в едно домакинство със непълнолетния си син св.С.К., не била омъжена, с начално
образование, без професия, безработна, неосъждана.
Св.Д.Д. имал малолетна дъщеря – св.Е.Д.
/на 10 години/. На 26.02.2018 г. св.Д. закупил от „**“ЕАД мобилен телефон марка
„HUAWEI P10 LITE” с IMEI № 867440032702557 за сумата 419.07 лв. с ДДС /фактура л.11/.
Телефонът бил ползван от св.Д. със СИМ карта с № ********** към мобилен
оператор „**“ЕАД /справка л.47/. На 13.07.2018 г. св.Д. отишла да кара ролери
на градския площад пред сградата на Община По. Във времето, в което се
занимавала с тази дейност, св.Д. оставила мобилния си телефон в дамска черна
чанта от изкуствена кожа тип „раница“ в тревна площ в близост до кошче за смет.
В чантата й, освен телефона се намирали и дамско портмоне от изкуствена кожа с
преграда за мобилен телефон, и сумата 5 лв.
През лятото на 2018
г. подсъдимата работела като метачка към община П., когато един петъчен ден,
след приключване на т.нар. петъчен пазар на бул.“**“, в района на контейнер за
отпадъци до магазин „**“ /на разстояние около 200 м от площада/ намерила
малката черна раница, която взела със себе си. В момента на намиране на вещите
с нея бил и непълнолетния й син С., който й предложил /показания л.67 на гърба/
да занесат чантата в полицията, но „тя
отказала, тъй като помислила, че там ще решат, че в чантата е имало повече
пари, които тя е откраднала“, следи което му дала да ползва телефона на св.Д.,
като преди това извадила и изхвърлила СИМ картата му. От този момент св.С.К.
започнал да ползва телефона със СИМ карта на името на сестра си св. Е.К..
Ползването продължило до началото на м.декември 2018 г., когато телефонът се
повредил и св.К. го изхвърлил. В хода на проведеното ДП била назначена оценъчна
експертиза, в заключението към която /л.59/ в.л. Д.П. посочило сумата 464 лв.
като стойност на вещите, предмет на престъплението.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в
с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 467/2018 г. по описа на РУП
Попово писмени доказателствени средства, както чрез показанията на свидетелите
и заключението на вещото лице, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното
съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подс.Ц.К.Й. в с.з., одобрено от съда по реда на
чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 НПК. При така установеното от фактическа
страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано
по безспорен и несъмнен начин,че подс. Й.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.207,ал.1 НК, за което е предаден на съд. Престъплението
по чл.207,ал.1 от НК е от т.нар.”формални” или на „просто извършване”
престъпления, което се осъществява само чрез бездействието на дееца, който в
конкретния случай в продължение на няколко месеца, т.е. много повече от
изискуемия 7-дневен минимален срок, не е съобщила за нея на собственика или на
органите на полицията. От субективна страна деянието е извършено виновно, под
формата на пряк умисъл, обективиран в действията на подс.Й., която
несъмнено е съзнавала, че е намерил чужди движими вещи и не съобщава комуто
трябва за тяхното местонахождение. Причините изтъкнати от подсъдимата за
несъобщаване за намерените вещи като цяло са неотносими към предмета на делото,
а и не може да се приеме, че тя не е знаела за тази законова разпоредба. В
случая незнанието на закона не е извинително и не може да се приеме, че подсъдимата
е действала при грешка по смисъла на чл.14 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл. 373,ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст
предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата
е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен
за всеки от тях с оглед възможността за определяне на наказанието под
специалния минимум, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ.
изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 НК
като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но
изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи
чл.55 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени
направените самопризнания /които действително в случая няма пречка да бъдат
отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно
проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване
на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№
1/2008 г. на ОСНК на ВКС/, както и чистото съдебно минало и като цяло добрите
характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетено невъзстановяването на вредите, което би довело до приложение на чл.78а НК. Наказанието, предвидено от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.207,ал.1 от НК е само глоба в размер от 100
до 300 лв., при което отчитайки посочените по-горе обстоятелства, в
съответствие с изискванията по чл.58а,ал.5 НК съдът й наложи глоба в размер на
100 лв., като прие, че е достатъчна за реализиране целите по чл.36 НК.
Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск,
като осъди подсъдимата Й. да заплати на гражданския ищец Д.Д.Д.
сумата 469 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното й изплащане. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие се
доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е
настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл.207,ал.1 НК, че е извършено виновно от подсъдимата срещу която е насочен гражданския иск
и настъпилите вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с неговото
деяние. Предвид това,че „… основание на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението…”[т.1 ППВС № 9 /1961 г., изм. с ППВС №7/1987 год.], съдът прие,
че са налице всички елементи за уважаването му в пълния претендиран от
гражданския ищец размер от 469 лв.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,като
осъди подсъдимата да заплати сумата 50 лв. представляваща 4 % д.т. върху
уваженият размер на гражданския иск - по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПпРС; както и сумата 50.40 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Търговище.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: