РЕШЕНИЕ
№ 1374
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330201160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4598057 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на С. Г. А., с ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.“*******“
№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата от повереник. Претендира и
разноски.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 10.03.2021г. около 14.45ч автомобил с рег. № ********, марка
„Сеат”, модел „Ибиза”, собственост на жалбоподателя, се движел от
гр.Пловдив към с.Труд по път ІІ-64. При километър 49+800метра скоростта
му била 108 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак „В-26“ до 60
км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол
CORDON -M2 № MD1196. В последствие бил разпечатан електронния фиш
предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като
собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на
МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при
издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако
жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в
ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да
оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението.
След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото
МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил
издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН като нямало описание на
нарушението. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се
дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен
това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно
жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. Във
електронния фиш са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на
жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по
делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване
на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази
2
насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било
установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при
измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е
неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може
или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето
управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП,
жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което
изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като
време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и
това е видно от съдържанието на фиша. Не е нарушение на закона факта, че
във фиша не е посочено пред кой точно орган подлежи на обжалване и по
какъв ред, защото отново законодателят не е предвидил това. За ползването
на техническото средство е изготвен протокол по чл.10 от Наредбата, поради
което и тези възражения са неоснователни. По делото е прието като писмено
доказателство, което също се цени от настоящата инстанция писмо изх. № 11-
00-321/23.03.33г. на ОПУ Пловдив, съгласно което при км. 49+800 действа
ограничение на скоростта от 60 км/ч, тъй като при км 49+860 е поставен знак
В-26 за ограничение до тази скорост. Кръстовището за отклонение към обект
на фирма Рефан е изградено при км. 49+736метра. Тъй като нарастването на
километража е в посока от гр.Карлово към гр.Пловдив, то очевидно км
49+800 метра попада в зоната на действие на знака. Ето защо не е основателно
и възражението на жалбоподателя, че не било установено мястото на
извършване на нарушението. То е точно 60 метра след поставения знак за
ограничение В-26.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.5 от
ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 48 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 112 км/ч и превишение 52 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в
неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която
3
регламентира скорости на движение според типа МПС, както и пътя на който
се намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира
нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН като е направено своевременно
искане. Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за
съответно на извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4598057 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на С. Г. А., с ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.“*******“
№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя С. Г. А., с ЕГН **********, адрес гр.Р.,
ул.“*******“ № ** да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4