№ 324
гр. гр. Димитровград, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Г. Т. Стоянова Денчева Гражданско дело №
20245610100549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 200 от КТ.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения:
Д. Н. М., б.ж.на Д. е баща на Т. Д. Н. с ЕГН ********** и И. Д. Неджибипин с
ЕГН **********,които се представляват от майка си Г. С. И. с ЕГН
**********.Негови родители са Б. Д. М. с ЕГН ********** и Н. М. М. с ЕГН
**********. Повече от петнадесет години е живял на семейни начала с Г. С. И.
с ЕГН**********-ищците по настоящото дело. На 10.03.2023 г. около
10.20ч.той е претърпял инцидент — падане от покрив на къща .В следствие на
удара е починал,съгласно акт за смърт № 0392/17.03.2023 г.Смъртта е
настъпила по повод изпъление на трудовите му задължения във фирмата на
ответника „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова — Цанева .Той е работил на длъжност
„общ работник ,поддържане на сгради",като трудовият договор е сключен на
основание чл.67,ал.1,т.1 от kT за неопределен срок,при пълно работно време с
месторабота-обекти на фирмата.Трудовата злополука е станала по време на
подготовка за монтиране на улуци на покрива на къща ,собственост на
физическо лице,на което ответникът —фирмата трябвало да извършат
демонтаж на старите улуци и монтирането на нови такива.Д. М. е участвал
1
пряко в монтажа на улуците .Като причина за настъпване на злополуката е,че
не е осиryрена беsопасност от падане от височина. В следствие от падането от
покрива той претърпява много тежки травми на главата и е откаран по
спешност в УМБАЛ"Свети Георги"в гр.Пловдив.Съществуващите травми на
главата се оказват несьвместими с живота и Д. М. почива в болницата на
16.03.2023 г. в 05.00 часа. С протокол № 5103-26-8 от 27.06.2023 г.,иsдаден от
НОИ е извършено рааследване за установяване на трудовата злополука. С
раsпореждане №5104-26-22 от 11.07.2023 г. с издател НОИ са посочени
резултатите от извършеното разследване и установяването на трудова
злополука. Приложена е и декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-26 14
от 13.04.2023 г. на НОИ,която не е оспорена от страните. Тези обстоятелства
определят правното основание на претенцията по отношение на
ответника,който е работодател на починалия и съгласно чл.200 от КТ отговаря
за последиците от настъпването на трудовата злополука. Между работодателя
и заинтересованото лице „ДЗИ[1]общо застраховане"ЕАД гр.София сключена
задължителна застраховка „трудова злополука",обективирана в
застрахователна полица № 711522262000018 от 08.12.2022 г. със срок за една
година — до 08.12023 г. Това обстоятелство определя правното основание на
претенцията по отношение на третото лице в процеса. Починалият е живял на
семейни начала с ищцата Г. С. И. от близо петнадесет години.По време на
съвместното им съжителство се раждат две деца — момченце Т.,роден на
24.09.2010 г. и И.-родено на 14.02.2022 г.Синът им учи,а малката е на
годинка,когато баща и умира.Семейството винаги разчиташе на починалия
,който е осиryрявал доходите за отглеждането на децата.6еше грижовен
баща,като синът му беше изключително много привързан към него .Детето
обичаше да прекарва през свободно време с баща си,да ходят заедно на
разходки .Баща му беше примерът,на когото иска да прилича и обичта между
тях е беше взаимма. Семейството искаше да има още деца и след
десетгодишно очакване им се ражда момченце,чието име бащата сам избира и
означава „светлина". Момченцето е толкова чакано дете,че бащата не спираще
да му се радва и го е обичаше много. С майката на децата починалият
живееше щастливокато семейство.Неговите приятели се радваха на
двойката,които бяха като съпрузи и само формално не бяха сключили
граждански брак.С появяването на бял свят на второто дете те планираха да се
оженят,след като порасне малко,за да стане част от церемонията на
2
родителите си.Той се грижеше за тях и затова неговата смърт е
непрежалима,тежка и ги постави в много трудно положение.3аryбата му ги
постави пред участта децата му да израснат без баща и да си спомнят за него
по хубавите мигове,преживяни заедно, а майка им — да преодолее голямата
си любов,да се опита да остане силна и да се бори сама за оцеляване на
семейството си ,за отглеждането и възпитанието на децата си и да се нагърби с
тежката задача да им бъде майка и баща едновременно. Родителите на Д. М.
поддържаха топли отношения с него.Той беше синът,на когото винаги
разчитаха и който им помагаше за всичко — и в домакинството ,и при
решаването на здравословни проблеми.Всички,които го познаваха,се радваха
на задружното семейство.След смъртта на сина им майка му и баща му
изпаднаха в депресия.Майка му и досега не може да приеме,че синът и го
няма и никога няма да и каже,"мамо".Баща му изпадна в депресия и трудно се
връща към предишния си живот.Заryбата му им се отразява много тежко,още
повече,че той им помагаше и се грижеше за тях. След смъртта на Д. М. и
приемането от НОИ,че той е починал при трудова злополука, щцата подаде
искане до застрахователя „Д3И Животозастраховане"ЕАД Дирекция
„Управление на щети медицинско и животоsастраховане",София,България,
ул."Константин Преславски"№ 1,Л Ц"София север" и по този повод беше
образувана Претенция с вх.№71152952300080/10.10.2023 г.С писмо с иsx.№ 0-
92- 22935/24.11.2023 г. ищцата получи отговор ,в което се твърди,че
застрахователят няма основания за изплащане суми по представените
документи,тъй като приема,че се касае за ретроактивно покритие за
застрахователно сьбитие-че към момента на злополуката липсва писмен
договор в сьответствие с иsискванията на действа щото
законодателство.3аявителите отново изразиха несъгласие с позицията на
застрахователя,като ясно изразиха позицията си — че при подобни случаи се
провежда щателно обследване на трудовата заетост и взаимоотношения
между работник и работодател и в резултат на което в правото на Инспекцията
по труда е да приеме,че се касае за трудова злополука по смисъла на
закона.Декларацията , протокола и разпореждането не са оспорени и по този
начин считаме,че позиция следва да бъде изградена въз основа на това,че се
касае за трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО и произтичащите от
това последствия и права.Независимо от това,отново е постановен
отказ.3атова считам,че участието на третото лице в процеса е необходимо и
3
моля да бъде конституирано като такова. До този момент нито един от ищците
не е обезщетен във връзка с настъпилата трудова злополука . Съгласно
разпоредбата на чл.200 от КТ за вредите от трудова злополука,или
професионална болест,които са причинили временна
нетрудоспособност,трайна неработоспособност над 50%о или смърт на
работника или служителя,работодателят отговаря имуществено,независимо от
това,дали негов орган или друг негов служител има вина за настъпването
им.От тази законова разпоредба следва,че фактическите състави за възникване
на отговорността на работодателя имат обективен характер и кумулативно
включва следните предпоставки:наличие на трудово правоотношение между
злополука,претърпяна работодателя в периода и работника,трудова на
трудовото правоотношение,вреда,причинена на пострадалия и причинна
връзка между трудовата злополука и вредата. В конкретния случай са
изпълнени всички предпоставки,обуславящи правното основание от
предявяване на настоящата претенция.
Моля съдът,след като се запознаете с материалите по делото,да
постановите Вашия съдебен акт,по силата на който да осъдите
„Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от управителя си
Силвия Момчилова — Цанева да заплати на Г. С. И. с ЕГН********** като
майка и законен представител на сина си Т. Д. Н. с ЕГН
**********,представлявана от адвокат З. Д. от АК-Варна,сумата от 200
000/двеста хиляди/лева ,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди болки и страдания,причинени от трудовата злополука
,настьпила 10.03.2023 г. ,в следствие на която Д. М. почива в болницата на
16.03.2023г.,ведно със законната лихва от 16.03.2023 г.до окончателното
изплащане на основание чл.200 ал.1 от КТ,вр.с чл.52 от ЗЗД.
Моля да осъдите „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул:'Гоце Депчев"№ 30 представлявано от
управитепя си Силвия Момчилова — Цанева да заплати на И. Д. Н. с ЕГН
**********, действащ чрез майка си и негов законен представител Г. С.
И.,сумата от 200 000/двеста хиляди/лева ,представляващи обезщетение за
претърпени неимуществвени вреди-болки и страдания,причинени от
трудовата злополука ,настъпила 10.03.2023 г. ,в следствие на която Д. М.
почива в болницата на 16.03.2023г.,ведно със законната лихва от 16.03.2023
4
г.до окончателното изплащане на основание чл.200 ал.1 от КТвр.с чл.52 от
33Д.
Моля да осъдите „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова — Цанева да заплати на Г. С. И. с
ЕГН**********,представлявана от адвокат З. Д. ,сумата от 150 000/сто и
петдесет хиляди/лева ,представляващи обеsщетение за претърпени
неимуществвени вреди-болки и страдания,причинени от трудовата злополука
,настъпила 10.03.2023 г. ,в следствие на която Д. М. почива в болницата на
16.03.2023г.,ведно със законната лихва от 16.03.2023 г.до окончателното
изплащане на основание чл.200 ал.1 от КТвр.с чл.52 от ЗЗД.
Моля да осъдите „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова — Цанева да заплати на Б. Д. М. с ЕГН
********** ,представлявана от адвокат З. Д. от АК - Варна ,сумата от 150
000/сто и петдесет хиляди/лева ,представляващи обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди-болки и страдания,причинени от трудовата злополука
,настъпила 10.03.2023 г. ,в следствие на която Д. М. почива в болницата на
16.03.2023г.,ведно със законната лихва от 16.03.2023 г.до окончателното
изплащане на основание чл.200 ал.1 от КТвр.с чл.52 от ЗЗД.
Моля да осъдите „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова — Цанева да заплати на Н. М. М. с ЕГН
**********,представляван от адвокат З. Д. от АК-Варна ,сумата от 150 000/сто
и петдесет хиляди/лева ,представляващи обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди-болки и страдания,причинени от трудовата злополука
,настъпила 10.03.2023 г. ,в следствие на която Д. М. почива в болницата на
16.03.2023г.,ведно със законната лихва от 16.03.2023 г.до окончателното
изплащане на основание чл.200 ал.1 от КТвр.с чл.52 от ЗЗД.
Моля да осъдите ответника да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА,във вр.с
чл. 7,ал.2 от НМРАВ за процесуално представителство на упълномощения
адвокат по делото.
В отговор депозиран в срок ответното дружество, чрез процесуален
представител твърди следното: Считам, че предявените субективно съединени
5
искове са допустими, но неоснователни. Оспорвам исковете както по
основание, така и по размер .Не оспорвам обстоятелството, че между Д. М. и
ЦАНЕВ СТРОЙ ЕООд е бил налице сключен трудов договор
№21/10.03.2023г., 1.3.2 че на 10.03.2023г. той е претърпял инцидент- падане от
покрив на къща, при подготовка за монтиране на улуци, в която подготовка
лично е участвал 1.3.3 че съгласно Разпореждане №5104-26 22/11.07.2023т. на
НОИ злополуката е призната за трудова злополука по см. на чл. 55 ал.1 от
КСО, че Д. М. има две деца- Т. Д. Н. на 14г/ момче/ и Й. Д. Неджибатин на 1
година. Оспорвам обстоятелството, описано в ИМ, че И. е момиче, тьй като е
представен официален удостоверителен документ - Удостоверение за раждане,
от което е видно, че И. е записан като мъж, което е записано и в
удостоверението за наследници. Оспорвам обстоятелството, че Д. М. има
дъщеря Й.. Оспорвам обстоятелството, че Д. М. има майка Б. Д. М. и баща Н.
М. М., тьй като липсват каквито и да е било доказателства за това, както и че
тези лица са живи. Оспорвам обстоятелството, че жената от която са родени
двете деца Г. С. И. е живяла във фактическо съжителство с Д. М. повече от 15
години и са имали изключително близка връзка, в резултат на която и на
смъртта на Д. М. да е претърпяла болки и страдания, както и оспорвам
размера на тези вреди от 150 000 лв. Оспорвам обстоятелството, че детето Т.
на 14 години е претърпяло твърдените болки и страдания, в резултат на
смъртта на Д. М., както и оспорвам размера на претендираните вреди от 200
000 лв. Оспорвам обстоятелството, че детето И. на 1 година е способно да
изпитва болки и страдания от смъртта на бащата ,тьй като не е способно да
осъзнава заобикалящата го действителност, оспорвам размера на
претендираните вреди от 200 000 лв. Оспорвам обстоятелството, че сочената
за майка на Д. М. Б. М. е тьрпяла сочените вреди и техния размер от 150 000
лв. Оспорвам обстоятелството, че сочения за баща на Д. М. Н. М. е тьрпял
сочените вреди и техния размер от 150 000 лв. Съгласно ТР №1/2016г.,
Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969 на Пленума
на ВС кръгът от пицата, които имат право да получат обезщетение за
неим.вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките
роднини като низходящи /деца/, възходящи/ родители/ и съпругата, както и
лицето, което е съжителство на съпружески начала с починалия, без да е
сключен брак, като обезщетение присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени вреди от смърrта му.
6
Обезщетенията се определят от съда no справедливост / ППВС 4/23.12.1968,
7/1959, 4/1961г, 17/1963г./ като понятието справедливост не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне на обезщетението като: характера на
увреждането, начина на настъпване, начина, при които е станало, причинените
и търпени действителни вреди от всяко едно от лицата, които са били в
толкова тясна и близка връзка с починалия, че действително са търпели и/или
търпят вреди от неговата загуба. Необходимо е тези вреди да бъдат доказани
по безспорен и несъмнен начин за всяко едно лице поотделно. ПРАВЯ
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ НА ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА ОТ
РАБОТНИКА на осн.чл. 201 ал.2 от КТ. В деня на сключване на трудовия
договор с Д. М. той е получил срещу подпис личните предпазни средства —
колани, въжета, каска и други. В деня на злополуката 10.03.2023г.,
работниците отиват в базата на фирмата, за да вземат материали и
инструменти, като по телефона аз им казвам на който обект и къде да
отидат,както и изрично ги предупреждавам да си вземат предпазните
средства, които да използват по време на работата. Този инструктаж "преди
наряд" има характер на инструктаж на работното място по см. на чл. 13 от
Наредба № 3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана,който се провежда на
работното място,където работникът ще полага труд, има конкретна
практическа насоченост, свързан е с пряката трудова функция, специфична за
конкретната работа. Съгласно чл. 33 от Наредба № 3 всеки работник е длъжен
да се грижи за безопасността и сигурността си, както за здравето и
безопасността и на другите лица. Видно от протокол на НОИ за резултатите от
разследване на злополуката е записано, че работникът е бил на края на
покрива и е паднал от 4-5 м. височина, не е използвал предпазни средства,
които му са били предоставени. Д. М. е работил в „ЦАНЕВСТРОЙ"ЕООД от
2022г., като в последствие по негово желание трудовия договор е бил
прекратен по негово желание, тъй като е искал да замине в Германия и в
последствие е сключен нов трудов договор. Д. е бил опитен работник, особено
добър в монтирането на улуци на покриви, което е правил множество пъти.
Винаги до сега работниците са били оборудвани с работно облекло и лични
предпазни средства, които са използвали. Многократно всички работници,
вкл. и Д. М. са били инструктирани за рисковете и начините за избягването им
7
по време на работа, както и в задължението им да използват лични предпазни
средства - колани, въжета, каски и други, които са им били предоставени още
към момента на започване на работа в дружеството. В деня на злополуката
10.03.2024 г., Д. М. в разрез с устния инструктаж преди започване на работа и
в разрез с утвърдените правила за безопасност в дружеството, се е качил на
покрива без да се върже с колан и въже и без да постави каска на главата си. С
горното той е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения, с което е допринесъл основно за трудовата злополука. В случая се
касае за груба небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата rрижа за
собственото си здраве и безопасност, която и най-небрежният би положил в
подобна ситуация, а именно, качвайки се на покрив на 4-5 м.височина от
земята. Наличието на груба небрежност предполага пострадалият да е
сьзнавал настьпването на вредоносните последици /в случая възможността да
падне от покрив 4-5 метра над земята/, но да се е надявал да ги предотврати. В
случая и най-небрежният от чист житейски опит осъзнава, че движейки се по
наклонен покрив, необезопасен с въжета, вързан за комин или по друг начин,
може да падне, и осъзнава, че от такава височина ще му бъдат причинени
вреди, които са несъвместими с живота. Само изключително самонадеяният
може да мисли, че ще оживее при такъв удар в земята, което пък се
квалифицира в НК като престьпна самонадеяност. Считам, че с поведението
си Д. М. е проявил груба небрежност при изпълнение на познатите му трудови
задължения,с което е станал основната причина за настъпване на смъртта му,
поради което и ако исковете бъдат доказани по основание/а именно, че
действително са претърпени вреди от смъртта изразяващи се в болки и
страдания от всеки един от ищците/ на осн. чл. 201 ал.2 от КТ претендираното
обезщетение следва да бъде намалено с 90% поради съпричиняване.
Възразявам срещу твърдението в ИМ, че всеки един от ищците е търпял
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния родственик. Не се сочат
каквито и да е било конкретни проявления на тези вреди на всеки един от тях.
Възразявам срещу наличието на изключително близка и топла връзка между
майката на децата и Д. М., както и между всеки един от родителите му и него.
Възразявам, че майката на децата и самите деца ще тьрпят вреди, тьй като
няма кой да ги издържа, тьй като няма каквито и да е било данни ,че майката
не може да работи и не може да поеме издръжката на децата. Възразявам
срещу твърдението, че родителите на Д. са разчитали изцяло на него вкл. и за
8
пари при заплащането на лекарства, отопление, храна и други. Липсват
каквито и да е било твърдения и данни, че те не могат да се издържат сами и
да поемат ежедневните си разходи, вкл. и тези за отопление, храна и
лекарства. Твърдим, че причината за настьпване на трудовата злополука е
проявенята от Д. М. груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения и то в такава степен, че е основната причина за нейното
кастьпване, което пък обоснована направеното възражение за съпричиняване
и искането ни на това основание, ако бъдат присъдени обезщетения за всеки
един от ищците, то всяко от тях да бъде намалено с 90 % поради наличие на
това съпричиняване. Моля на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК да конституирате по
делото като трето лице помагач на страната на ответника „ДЗИ -Общо
зястряховане ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. "Витоша" №895 и постановеното решение да бъде постановено
при участието на третото лице помагач поради следните обстоятелства:
Ответникът е сключил застраховка „Трудова злополука въз основа на
Застрахователна полица № 711522262000018 от 08. 1 2.2022г. при брой
застраховани лица - 5 по приложен списък, в който фигурира и Д. М., като на
осн.чл. 2.1 застрахователната сума за риска смърт и инвалидност от трудова
злополука е в 7- кратния размер на годишната брутна заплата на работниците
и служителите към момента на сключване на застраховката, а на осн. чл. 3.1
смъртта от трудовата злополука е покрит риск по застраховката. Предвид
горното ответникът има правен интерес да привлече застрахователя „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД по делото като помагач на своя страна, за да може на
осн. чл. 223 от ГПК постановеното решение да има установително действие в
отношенията между страните с оглед евентуалното преддвяване на обратен
иск от ответника спрямо третото лице.
Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника
„Ценевстрой" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес.на управление:
гр. Димитровград, ул. „Гоце Делчев" № 30, по гр. д. 549/2024 г., РС –
Димитровград-„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД са депозирали отговор в срок, в
който процесуален представител твърди следното: Възразяваме срещу
конституирането на „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД в процеса като трета
подпомагаща.страна на ответника „Ценевсгрой" ЕООД, ЕИК:-*********. По
цитираното по-горе дело е предявена претенция за заплащане от страна на
ответника в полза на ищците обезщетение за неимуществени вреди в резултат
9
на претърпяна трудова sлополука. Към датата на настъпване на събитието, не
е налице действащ застрахователен договор, сключен между „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД и ,,Ценевстрой ЕООД, който да покрива отговорността на
ответника в качеството му на работодател, съответно застрахователят не е
поел ангажимент и не носи отговорност за причинените на ищците
неимуществени вреди. Към този момент не е налице действащ
застрахователен договор по застраховка „Отговорност на работодателя", в
чИ.о обхват би попаднала такъв тип претенция. Оспорваме предявените
искове по основание и размер, като се присъединяваме и поддържаме всички
възражения и оспорвания направени от ответника с отговора на исковата
молба, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия. Между „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД и
,,Ценевстрой ЕООД, ЕИК: *********, е сключен застрахователен договор за
задължителна. застраховка „Трудова злополука", обективиран в полица №
711522262000018 от 08.12.2022 г., въз основа на които са застрахавани
работниците и служителите на застраховащия, съгласно „Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова До Rx. № 1 злополука", съгласно приложимите към
застрахователната полица и действащи към момента на сключването й Общи
условия на застракователя. Срокьт на застраховката е от 09.12.2022 г. до
08.12.2023 г., а застрахователната сума за риска смърт е 7 кратният размер на
годишната брутна заплата на работниците и служителите към момента на
сключване на застраховката. Към момента на сключване на застрахователния
договор са застраховаин 5 лица, съгласно приложен списък, като сред тях е и
Д. Н. М.. Брутната sаплата на същия към този момент е в размер на 710 лева. В
последствие трудовият договор на това лице е прекратен, като същото е
отпаднало ат списъка на застрахованите лица. Във връзка с подадена от Г. С.
И., ЕГН **********, претенция за изплащане на обеsщетение по
Задължителна застраховка „Трудова злополука" е заведена претенция с №
71152952300080/10.10.2023 г. за смъртта на Д. Н. М., ЕГН **********. Видно
от събраните по щетата документи, към момента на настьпване на събитието,
пострадалият не е имал сключен трудов договор със застраховащия, съответно
не е било нanице застрахователно покритие. Застраховащото дружеството не е
подало информация за промяна в списъка на застрахованите лица, съгласно
условията на застрахователния договор. Предвид установената липса на
10
застрахователно покритие, претенцията е отказана и застрахователят не е
извършил плащане на обезщетение. Видно от представените документи,
трудовият договор за пострадалият е сключен след настъпване на събитието.
От събраните в хода на ликвидацията по претенцията документи, е видно, че
Д. М. е преrьрпял инцидент на 10.03.2023 г. около 10:20 часа сутринта - падане
от покрив на кьща. Транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД Пловдив,
където остава до смъртга си на 16.03.2023 г. Хоспитaлизиран в крайно тежко
състояние, проведена е мозъчна операция в спешен порядък, но въпреки това
остава в кома. Причината за смърrга е Вклиняване на мозъчните структури,
мозъчен оток, епидурапен хематом, политравма, тежка черепно-мозъчна
травма. От справка на ЦСМП е видно, че при тях е получен сигнал за
настъпилия инцидент с Д. М. на 10.03.2023 г. в 10:29 часа. Линейката е
потеглила в 10:30 часа към посочения адрес на ул. „Р." в гр. С.. Д. М. е
транспортиран последователно до МБАЛ Свиленград, МБАЛ Xaсково и след
това до УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД Пловдив, където остава до смъртта. От
справка в НАП е установено, че уведомлението за регистриране на трудов
договор на Д. М. е подадено по интернет и е прието със Справка с изх. №
26388233007757/10.03.2023 г. в 10:57:05 часа. В Протокол № 5103-26-8 от
27.06.2023 г. на НОИ е посочено, че трудовият договор, длъжностна
характеристика и начален инструктаж на Д. М. не са подписани от лицето,
няма и проведен ежедневен инструктаж. За изпълнение на ремонтните
дейности няма сключен договор между „Цаневстрой" ЕООД и собственика на
имота. Констатирани са нарушения на чл. 1, ал. 2, чл. 62, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда от страна на „Ценевстрой" ЕООД. Посочени са също
нарушения от тяхна страна и на чл. 11, ал. 5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009
г.; чл. 5, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредба №3/19.04.2001; чл. 14, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд; чл. 246, ап. 2 от Наредба
№7/23.09.1999 г. От изложеното е видно, че към момента на настьпване на
злополуката, Д. М. не е имал сключен писмен трудов договор в съответствие с
изискванията на действащото законодателство. Подготвен е проект на
договор, за който е подадена Справка за регистриране след момента на
подаване на съобщение към ЦСМП за настъпилия инцидент. Съгласно г. 4.7 от
застрахователния договор, при промяна в списъка на лицата, застраховащият
уведомява писмено застрахователя, като за промяната в списъка на
застрахованите лица следва да бъде подписан анекс. Съгласно условията на
11
договора, застраховащият следва да предоставя месечни справки на всяко 10
число от месеца на sастрахователя за новопостьпили и напуснали работници и
служители по застрахователния договор. Отделно от горното по цитираната
полица по задължителна застраховка „Трудова злополука sастрахователят не е
поел ангажимент и не носи отговорност по отношение на настьпили за
застрахованите лица или техните наследници имуществени и неимуществени
вреди. Покритите рискове по същата са както следва: смърт от трудова
злополука, инвалидност от трудова злополука и временна неработоспособност
от трудова злополука. С оглед на изложеното, застрахователят не носи
отговорност за претърпените от застрахованите лица или техните наследници
имуществени и неимуществени вреди. Договорите за застраховка „Злополука"
се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето и телесната цялост на
физически лица, които са настьпили в резултат на злополука. Чл. 459, ал. З КЗ
дава възможност договорът за застраховка злополука да се сключи за
изплащане на фиксираии парични суми, какъвто е и разглежданият случай.
При такъв тип застраховка утзрично са дефинирани рисковете,при
настъпването на които застрахователят ще заплати застрахователно
обезщетение, като за всеки риск е посочено и какъв би бил размерът на
обезщетението, като отговорността на застрахователя е лимитирана до
размера на определената в лолицата застрахователна сума. За разлика от
застраховането на професионапна или друг вид отговорност, където при
настъпваке на деликт обеsщетенията се определят по справедливост, при
застраховките злополука, обезщетенията са предварително определени и
посочени в застрахователния договор. Без значение е какъв е размерът на
неимуществеките вреди, настьпили в резултат от събитието. Договаря се
твърда сума, която се дължи единствено поради факта на настьпване на
посочекото в застрахователната полица събитие,ако е налице застрахователно
покритие за съответното лице.
След приключване на устните състезания и изнасяне делото за решаване
от процесуалният представител на ищците адв.З.Д. е подадена молба рег. №
8585/16.10.2024 г. с искане за отмяна хода по същество, възобновяване на
производството по делото.
Не се оспорва от ответника по делото, че между пострадалия и
ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което Д. е изпълнявал длъжността „общ работник, поддържане на сгради“.
12
Безспорно установено е, че с Протокол № 5103-26-8 от 27.06.2023
г.,издаден от НОИ е извършено разследване за установяване на трудовата
злополука. С разпореждане №5104-26-22 от 11.07.2023 г. с издател НОИ са
посочени резултатите от извършеното разследване и установяването на
трудова злополука. Приложена е и декларация за трудова злополука с вх.№
5101-26- 14 от 13.04.2023 г. на НОИ,която не е оспорена от страните. При
проверката било установено, че от представените от осигурителя документи е
видно, че Д.. Н. М., ЕГН ********** е в трудово правоотношение с
работодателя „Цаневстрой" ЕООД от 10.03.2023 г., съгласно сключен трудов
договор №21/10.03.2023 г. на длъжност „Общ работник, поддържане на
сгради", код по НКПД 93130003. Договора е сключен на основание чл. 67, ал.
1, т.1 от КТ за неопределен срок, при условията на пълно работно време от 8
часа, с месторабота — обекти на фирмата. Със Справка №26388233007757 от
10.03.2023 г. е уведомена НАП за сключения трудов договор, на 15.03.2023 г. е
подадено уведомление за заличаване на сключения договор /справка вх.
№26388233008279/15.ОЗ.2023 г./. Съгласно представената длъжностна
характеристика за горепосочената длъжност основните служебни задължения
и отговорности .се изразяват в следното: извършва строително-ремонтни
дейности ръчио или с помощта на машини, инструменти и механизми;
изпълнява ръчни операции по зареждане с материапи, смазване и почистване
на съоръженията; прекася инвентар от едно на друго място; участва в товаро-
рачтоварни, монтажни и демонтажни работи на територията на обекта; да
използва коректно машините, съоръженията и средствата за колективна и
индивхдуална защита. Носи отговорност за некачествено свършена работа и
при повреди на пренасяните материали, както и на използваните инструменти.
Горецитираните документи не са подписани от лицето не е запознат и с
длъжностната си характеристика няма положен подпис. Не е представена
служебна бележка за извършен начален инструктаж. В представените
инструктажни книги за начален инструктаж, както и инструктаж на работното
място няма подпис на лицето. Не е представена карта за предварителен
медицински преглед, и няма заключение за пригодност изпълнение на
длъжността „Общ работник, поддържане на сгради" от обслужващата СТМ.
Въз основа на събраиите в процеса на разследване писмени обяснения и
документи, комисията констатира следното: Злополуката с Д. Н. М. е станала
10.03.2023 г. по време на подготовка за монтиране на улуци на покрива на
13
къща, собственост на фиsическо лице, на което дружество „Цаневстрой"
ЕООД щели да извъртат демонтаж на старите улуци и монтирането на нови
такива. Ст.Ц. бил получил предплата от собственика на къщата. - Д. М. е
предоставил работната си сила на обекта обслужван от „Цаневсrрой", като е
участвал пряко при монтажа на улуците с цел получаване на доходи от
извършваната дейност. С оглед на посочените факти и обстоятелства
„Цаневстрой" ЕООД в качеството му на работодател е сключил трудов договор
в писмена форма с Д. М., а в последствие на 15.03.2023 г. договора е заличен в
НАП. Видно от изисканата разпечатка от Националната система за спешни
повиквания на спешен номер 112 при обаждането за спешна помощ е
съобщено, че пострадалото лице е правило ремонт на покрив, чрез фирма
„Цаневстрой", пада от височина по време на работа. Пострадалия
многократно е предоставял работната cu cuлa в полза на фирмата, бил опитен
и добър работник, когото наемали при завръщането му от чужбина . Въз
основа на събраните доказателства в хода на разследването на 09.06.2023 г.
Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Хасково, издава постановление
№23054315 на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между лицето Д. Неджибитгин
М. и работодателя „Цаневстрой" ЕООД, гр. Димитровград. Причината за
настъпване на злополуката поради неосигурена безопасност от падане от
височина. Пострадалият не е ползвал лично предпазно средство - каска и
защитен колан. Допуснати нарушенив на нормативните актове: Допуснати са
нарушения на нормативни актове касаещи осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд от работодателя „Цаневстрой", ЕООД: от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009 г. За условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд чл. 11, ал. 5-
Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книга за
инструктажи съгласно приложение №1. от Наредба № 3/19.04.2001 г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
чл. 18, ал. 1- Личните предпазни средства се предоставят на работещите в деня
на постьпването им на работа. чл. 5, ал. 1- При работа с риск за здравето и
безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят
осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства. от Закона
14
за здравословни и безопасни условия на труд- Юридическите и физическите
лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите
лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни
условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите,
така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в
близост до работните помещения, площадки или места. Наредба
№7/23.09.1999 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване чл. 246, ал. 2— Не се допускат до работа лица, които са без
изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и
специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за изполsването
им. Кодекса на трvда чл. 63, ал. 2- Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл.
63, ал. 1 от КТ. Работодателят „Цаневстрой" ЕООД, гр. Димитровград, ЕИК:
********* е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредба №
3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на
здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на
работното място; чл. 11, ал. 5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. За условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ; чл. 246, ал. 2 от Наредба
№7/23.09.1999 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване; чл. 1, ал. 2, чл. 62, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. На
работодателя „Цаневстрой" ЕООД, гр. Димитровград, EHK: *********, са
съставени два АУАН от Дирекция „Инспекция по труда" — Хасково за
нарушаване на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ап:1 от КТ и нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ.
В показанията си свидетелят Т. НЕБИДЖИТТИН М. –брат на
починалото лице установи пред съда, че е работил във фирмата на ответника
„Цаневстрой“ три години, преди случилото се с брат му, без договор, като
причината да напусне била, че брат му паднал и той го е страх да се качва на
покриви. Ст.Ц. е шеф на фирмата, той е съпруг на собственика Силвия, той им
15
разпределял задачите. Всяка сутрин се събирали в базата в кв. Марийно и ако
го няма Ст. по телефона им задавал задачи къде ще бъдат, на кой обект. Били
на три, четири обекта всеки ден. Ст. се обаждал на личния му телефон.
Занимавали се най – вече с ремонт на покриви. Ст.Ц. ги научил как се работи
на покриви. Имали машина за улуци, водостоци. Отивайки на обекта, ако е
само ремонт на улуци разкривали се двата реда, качвали се горе и се поставяли
улуците. Качвали се отвътре на покрива, първо се разкриват първите два реда,
които са най-долу. Всички работници са горе на покрива. Има един долу,
който подава, а останалите двама трима са горе на покрива. Демонтирали
старите улуци и монтират новите. По никакъв начин не са обезопасени.
Сутрин нямали инструктаж. Понякога Ст. работел в Хасково и ако го няма на
следващия ден звъни по телефона и им казвал какво да правят и кой с кого да
отиде, къде. Датата 10.03.2023 г. си я спомня. Сутринта се събрали в 8:00 часа
в базата Марийново. Ст. същия ден го нямало, пак по същия начин.
Предишния ден той бил в Свиленград на същия покрив, от който паднал брат
му и на другия ден казал на брат му „ти ще отидеш там на мое място“. В
базата се събрали свидетелят, брат му, З., всички целият колектив. Ст. ги
разпределил, обадил се по телефона на него и на брат му. Всеки тръгнал към
обекта си със служебните коли. Брат му тръгнал за Свиленград. Както си
работил в 10:00 часа му звъннал по телефона Ст., казал му: „събирай
инструментите и слизай долу с всички и като слезеш долу ми кажи, че си
слезнал“. Слезнали всички долу, позвънил му, че са долу и казал „Стана една
беля, брат ти падна от покрива“. Събрали се в Хасково, разбрал от З., когато се
видяли на другия ден в Пловдив, че сутринта, когато отишли, предния ден Ст.
бил подготвил улуците, които е трябвало да се монтират и те са били горе на
покрива. Брат му е трябвало да види кой улук за къде е и когато ги е гледал той
е бил точно в началото на покрива горе на керемидите, тримата са били З. е
бил от единия край,колегата им от другия край и брат му е бил по средата и
когато се е навел да ги види е залитнал назад. Знаел, че не е бил нито с каска,
нито с колани. Не предполага, а бил сигурен в това, защото не бил нито чувал,
виждал предпазни мерки във фирмата. Никога не е работил с предпазни
средства, включително и Ст. и той не е работил с предпазни средства.
Опасността е голяма, но няма как трябва да се работи, за да се изкарват пари.
Скеле ползвали само при монтаж на ламперия. З. му разказал, че брат му е
паднал на земята, те са слезнали долу, бил е в съзнание, тежко дишал.
16
Родителите му живеят в кв. Изгрев със снаха му и децата, вкл. и към
настоящия момент, от 14-15 години . В много добри отношения са били
винаги с неговите родители. Брат му Д. бил много грижовен както към майка
му и баща му, така и към снаха му, неговата жена и майка на двете им деца-
едното на 2 години, а другото на 14 години. Те много искали второ дете.
Много трудно се родило второто им дете. Като родител бил много грижовен,
дори по грижовен и от майката. Те нямали брак, но отношенията им били
много добри, много добре се отнасял със съпругата си, никога не ги лишавал
от нищо. Той издържал семейството си. Когато се събирали в базата и им
разпределят работата никога не е имало каски и предпазни колани, не бил
виждал, вкл. и в служебния автомобил. От фирмата не е виждал да раздават
предпазни обувки. Брат му работел от 3,4 години във фирмата, колкото него.
Не си спомнял в конкретния ден с какви обувки бил обут брат му. Когато се
качвал някой работник на покрива другите не го придържат, не му помагат, не
полагат някакви грижи другите колеги. Аналогични са показанията на
свидетел Г.М. М., без родство с ищците, който установи пред съда, че познава
фирмата ответник и Ст.Ц., били сътрудници 2016 година за кратко време за 7-
8 месеца, изпълнявали заедно обекти. Фирмата му се занимавала със
строителна дейност. Когато се върнал преди 5,6 години от работа в чужбина,
Д. Н. също работел в „Цаневстрой“, като изпълнявал изработката на покриви.
Говорил сме със Ст.Ц., когато били сътрудници. Преди години бил станал
също инцидент, като Цанев дал на общ работник да реже с шлайф машина без
предпазител и момчето се порязало около окото. Тогава свидетелят споделил,
че това трябва да се промени, но не се взели мерки. По тази причина
приключил с него да работи. Братовчед му Д., когато бил на работа при него
много пъти му споделял: „кара ни да изпълняваме тази дейност, всичко
изисква от мен“, т.е изисквал е прекалено много от един общ работник, което
той не може да извърши като капацитет. Работата е опасна, качването на
покриви, работи се без предпазни мерки. Давал му съвет, казвал му да
напусне тази фирма. Не е предполагал, че може да се случи такова нещо. Д. не
гледал от добрата страна да работи без предпазни средства на такива
височини. Казвал: „Да, страх ме е, понякога се качваме на много високо“.
Нещо, което го няма, няма как да го използвам. Казвал му е, че няма
предпазни средства, че го изисквал: „Нещо, което няма как да го използвам.
Понякога ми се вие свят по време на работа, казвал съм не искам да се
17
качвам“, но няма кой да го направи и по принуда се качваш“. В деня на
инцидента клип не е видял, но много пъти сам гледал други клипове, които
все още стоят във Фейсбук, абсолютно никой, дори Ст.Ц. началника на този
обект, той е на покрива без предпазни средства. Става въпрос за клип един
месец след инцидента. Познавал семейството на братовчед му- майка му е Б.,
баща му Н., снаха им Г. Стоева и двете им деца. Все още продължавали всички
да си живеят заедно. Г. живеела вече 14,15 години заедно с тях. Много добри
са отношенията им. Желано дете било и второто им детенце. Д. бил грижовен
баща, израснали заедно, били и в чужбина заедно, той никога не е лишавал
семейството си от нищо. Най-голямото изпълнение за грижите за семейството
му било от него. Той се грижел за родителите си за майка си, за баща си, за
жена му и децата.
От показанията на свидетел НЕДЯЛКО НИКОЛОВ МИТЕВ , без родство със
страните по делото се установи, че и той е работил във фирма „Цаневстрой“
преди 2-3 години. Имал колега Д.. Знаел, че той работи във фирмата много
преди него, продължил да работи в тази фирма и след инцидента. Сутрин се
събирали в базата в кв. Марийно. Това е голямо хале, там са машини,
съображения, инструменти. Всяка сутрин се събирали всички работници от
фирмата и оттам ги разпределят по обектите. В деня на инцидента били
разпределени в Свиленград той, Д. и З.. Тогава тръгнали с лек автомобил, в
който се намирала машината за теглене на улуците. Всеки си имал обувки,
носил си ги, те били специални обувки, покрити с бомбе, с грайфер. Шефа си
ги купувал. На свидетеля му дал пари да си купи такива, но той си имал. Д.
също е работил със специални работни обувки, защото го бил виждал. В този
ден в колата въжетата били с тях. То представлявало дълго алпинистко въже.
С това въже вдигали улуците от земята долу. Двама са долу, единият се качва
горе и се вдигат горе, т.е. въжетата са помощно средство да вдигат улуците
или ако искаш може да се вържеш. Ако те е страх можеш да се вържеш с
въжетата за комина. Каски имало винаги на рафта в цеха. В същия ден не
може да си спомни дали били взели каски. Той лично в този ден не бил взел
каска, защото били на 5 метра, негова лична преценка била, че е ниско и не го
е страх. Д. не взел каска. З. също не взел каска. Като се качили на покрива
разстоянието било 5 метра от земята. Наклонен покрив бил. Д. бил с
маратонки.На всеки поотделно при постъпване на работа се правил
инструктаж. Опасното било когато си горе да се пазят, да си внимателен,
18
единия пази другия, другия пази другия и така. Пазили се като внимават.
Това, което се случило с Д. било нелепо. Първо били долу, свидетелят също.
Изтеглили улуците, качили ги горе. Те били надписани.Свидетелят бил накрая
най-вляво на къщата, Д. бил на 12 м. от него, З. бил отляво. Всички и тримата
били на покрива. Д. му казал: “Бат Петьо погледни, че при мен не пише.. “ и
той само се навел да видя и видял, че пада. Указанията за работа ги давал Ст..
Този ден не си спомня, но всеки си знаел работата. Според свидетеля в
бригадата Д. бил по-старши. Ст. имал най-голямо доверие към Д.. Същия ден
Д. не бил с работни обувки. Той понякога също не ходел с работни обувки,
лятото когато е топло. Виждал Д. със специални обувки на покрива. Много
обекти имали, с които се връзвали със специални колани, различни от тези
въжета. Зависело на какъв покрив си. Никой не определял, по тяхно
усмотрение е, дали трябва да вземат колани, въжета, обувки, това са им
казвали при започване на работа и край. То един път се казвало.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Относно искането за отмяна хода по същество/молба с вх.
№8585/16.10.24г. от адв.З.Д., пълномощник на ищците за възобновяване на
производството по делото, за да се приеме като доказателство по делото
удостоверение за раждане, който документ бил описан в исковата молба, но не
бил представен. Отмяната на определение, което не слага край на делото,
каквото е определението за даване ход по същество и последващото от това
възобновяване на съдебното дирене в производство по гражданско дело се
допуска само по инициатива на съда при наличие на предпоставки по чл. 253
ГПК – изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В настоящия
случай не е налице нито една от тези предпоставки – обстоятелството, че
страната е пропуснала да представи писмено доказателство, като е имала
достатъчно време и обективна възможност да стори това в хода на
производството, не е и не може да бъде изменение на установените по
настоящото гражданско дело обстоятелства, още по – малко грешка или
пропуск на съда по смисъла на чл. 253 ГПК.
Относно обуславящия иск по чл. 200 КТ.
Съгласно Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 468/2010 г.,
IV г. о., ГК, в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, законодателят е уредил
19
имуществената отговорност на работодателя за щети от трудова злополука,
изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при смърт на работника,
т. е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди, причинени на
близките на починалия от смъртта му, следователно наследниците на Д. Н. М.
разполагат с иска по чл. 200 от КТ. В този смисъл е и постановеното в т. 3 от
Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК,
съгласно което пострадалият работник при условията на чл. 200 от Кодекса на
труда не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от
него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Така формираното
становище, задължително за съдилищата, е възприето в трайната практика.
Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука,
независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите
наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно
основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на
работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово
правоотношение.
По делото безспорно се установи, че синът на ищците-негови родители
и баща на двете деца, едното малолетно, действащи чрез своята майка и
законен представител, а другото непълнолетно, действащо с нейно съгласие,
като работник при ответника е претърпял трудова злополука на 10.3.2023г.при
изпълнение на трудовата си функция, при която починал на 16.3.2023г.
При присъждането на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, съдът се води от принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. При постановяване на решението следва да съобрази
разясненията в ППВС № 4/1961 г., както и разясненията в ППВС № 5/1969 г.,
разясненията по тълкуване на чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 2/1984 г., като
отчете спецификата на връзката между пострадалия и преживелите го негови
родители и деца - ищци по делото. Съгласно раздел ІІ от ПП № 4 от
23.XII.1968 год. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
20
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно указанията, дадени с ППВС № 4/1968 год. съдът следва да прецени
интензивността и проявлението на болките и страданията на ищците от
загубата на починалия при трудова злополука техен син, съответно баща на
едно малолетно и едно непълнолетно вече дете, както и проявлението на тези
болки и страдания с оглед спецификата на връзката между пострадалия и
преживелите го родители и деца. Бяха събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпитаните свидетели за твърдените в исковата молба
негативни емоции, душевни страдания във връзка с причинената смърт.
Доказа се, че между родителите и сина им, както и между неговите деца и
жена, с които е живял заедно в едно домакинство около 15 години, е имало
изградена силна емоционална връзка, чувство на обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа. Показанията на тези свидетели са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се в насока относно тежката загуба от
ищците на сина им, съответно на техния баща.
Спорният между страните момент е относно това, налице ли е умишлено
увреждане от страна на пострадалото лице, респ. налице ли е груба
небрежност, която да е станала повод за настъпилото събитие, причинило
смъртта на лицето.При трудовата злополука обезщетението може да се
намали, ако той е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност.Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й.Визираната в нормата на чл. 201, ал. 2 КТ „груба небрежност“
съставлява липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност – неполагане на
грижа, каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства.
В рамките на преклузивния срок по чл.131 от ГПК ответното дружество е
навело възражение единствено, че пострадалият в деня на злополуката
10.03.2024 г., в разрез с устния инструктаж преди започване на работа и в
21
разрез с утвърдените правила за безопастност в дружеството, се е качил на
покрива без да се върже с колан и въже и без да постави каска на главата си. С
горното той е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения, с което е допринесъл основно за трудовата злаполука. В случая се
касаело за груба небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата rрижа
за собственото си здраве и безопасност, която и най-небрежният би положил в
подобна ситуация, а именно, качвайки се на покрив на 4-5 м.височина от
земята. В случая и най-небрежният от чист житейски опит осъзнава, че
движейки се по наклонен покрив, необезопасен с въжета, вързан за комин или
по друг начин, може да падне, и осъзнава, че от такава височина ще му бъдат
причинени вреди, които са несъвместими с живота. Само изключително
самонадеяният може да мисли, че ще оживее при такъв удар в земята, което
пък се квалифицира в НК като престьпна самонадеяност. Твърденията на
страната за осъществена груба небрежност под описаните форми обаче
остават недоказани.Единственото ангажирано доказателствено средство в
подкрепа на същите са свидетелските показания на свидетеля Митев, който по
време на инцидента е работил заедно с пострадалия на обекта в строителната
фирма.Самият свидетел твърди, че според него работата на покрива не била
опасна, защото било само 5 метра високо.Самите работници си определяли
дали има нужда от въжета, каски, обувки и колани.Ежедневен инструктаж
този свидетел заяви, че не е осъществяван, само веднъж им е казано да
ползват по тяхно“усмотрение“ и да вземат каски, колани, въжета, обувки,
които стояли в „цеха на рафта“.Съдът не кредитира свидетелските показания в
частта, в която свидетелят излага, че е видял, че пострадалият е бил без
работни специални обувки, тъй като същите са производни и косвени
доказателства, които по същността си не са годни да установят твърдяния от
ответника факт. Посоченото не само, че не се установява от другите
доказателства по делото, но и изрично се опровергава от доказателствения
материал. Не са приобщени доказателства, които да опровергават същия или
да навеждат на заключение, че Д. М. е работил без специални обувки точно
този ден, когато същият свидетел дори не си спомня със сигурност дали
всички са си взели каски или не. Всичко това обуславя единствения възможен
извод на съда, освен че възраженията на ответното дружество, че М. в разрез с
устния инструктаж преди започване на работа и в разрез с утвърдените
правила за безопасност в дружеството, се е качил на покрива без да се върже с
22
колан и въже и без да постави каска на главата си и това си поведение е
допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, с
което е допринесъл основно за трудовата злополука. В продължение на
изложеното следва да се посочи, че с показанията на другите разпитани
свидетели не се съдържат правнорелевантни твърдения за допусната груба
небрежност от страна на пострадалия, а единствено се сочи, че представителя
на дружеството работодател не е бил стриктен при провеждането на
инструктажите за безопасност на труда на работниците. Следва да се посочи,
че представените от ответника писмени доказателства за извършван
периодичен инструктаж, нямат никакво касателство към доводите му за
допусната груба небрежност от работника. Както вече беше изложено
последните остават недоказани по делото. От друга страна, от съвкупната
преценка на доказателствения материал се установява, че работодателят е
допуснал множество нарушения на правилата на безопасност, които са
станали пряка причина за настъпването на трудовата злополука, довела до
смъртта на М.. Гореизложената фактическа установеност обосновава
категоричния и безпротиворечив извод на съдебния състав не само, че не е
доказано работникът да е допринесъл за настъпване на трудовата злополука,
но от ангажираните доказателства по делото се установява, че
неосигуряването на безопасни условия за осъществяването на трудовата му
дейност от страна на работодателя се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия инцидент. Макар и вината на отделните служители и
работници на ответното дружество да е правноирелевантна за ангажиране на
обективната имуществена отговорност на последната, същата следва да се
прецени освен при определяне на размера на обезщетението, още и доколкото
обуславя извод, че предпоставките за настъпването на инцидента са
възникнали независимо от поведението на пострадалия работник, а са изцяло
последица от неспазването на правилата за безопаност на труда от страна на
работодателя.
От друга страна и съгласно разпоредбата на чл.290 от КТ и приложимия към
релевантния момент ред по чл.55 ал.1 от КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за
установяването на трудовата злополука се подава декларация от осигурителя
до съответното териториално поделение на НОИ, като последното е
компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за
23
трудова .Налице е разпореждане на органа по чл.60 ал.1 от КСО за приемането
на злополуката за трудова. Довода на ответника, че пострадалият е
предизвикал увреждането, с други думи смъртта си означава да се приеме, че
ответникът оспорва, че е налице трудова злополука съгласно чл.55 ал.3 от
КСО /”Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е
увредил здравето си”/. Настоящият съдебен състав не намира, че в конкретния
случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, тъй
като пострадалият при трудовата злополука не е допринесъл за настъпването
й, допускайки груба небрежност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението
на определена категория лица/добрия стопанин/ с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма/според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност.Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност-липсата на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които
в съответствие с обективното отношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите
за намаляване на обезщетението. Небрежността ще е груба, когато работникът
е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел
да ги предотврати.
Въз основа на събраните доказателства в хода на разследването на 09.06.2023
г. Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Хасково, издава постановление
№23054315 на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между лицето Д. Неджибитгин
М. и работодателя „Цаневстрой" ЕООД, гр. Димитровград. Посочена е
причината за настъпване на злополуката- поради не осигурена безопасност от
24
падане от височина. Пострадалият не е ползвал лично предпазно средство -
каска и защитен колан. Описани са допуснатите нарушения на нормативните
актове, касаещи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд
от работодателя „Цаневстрой", ЕООД: от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. За
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд чл. 11, ал. 5- Инструктажите, проведени по реда на
наредбата, се документират в Книга за инструктажи съгласно приложение №1.
от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни
средства на работното място чл. 18, ал. 1- Личните предпазни средства се
предоставят на работещите в деня на постьпването им на работа. чл. 5, ал. 1-
При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани
по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични
предпазни средства. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
класификадия на информацията ниво чл. 14, ал. 1— Юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят
сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица,а, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места. от Наредба
№7/23.09.1999 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване чл. 246, ал. 2— Не се допускат до работа лица, които са без
изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и
специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за изпълняването
им. от Кодекса на трvда чл. 62, ал. 1— Трудовият договор се сключва в
писмена форма. чл. 63, ал. 2- Работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1
от КТ. В конкретната ситуация съдът съобразява, че в случая следва да се
кредитират отразените данни в приложения по делото Протокол, показанията
на свидетеля непосредствен очевидец след инцидента, от които се установява,
че за случая, при който е починал наследодателя на ищците работодателят му
25
„Цаневстрой" ЕООД, гр. Димитровград, ЕИК: ********* е допуснал
нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
чл. 11, ал. 5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. За условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ; чл. 246, ал. 2 от Наредба
№7/23.09.1999 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване; чл. 1, ал. 2, чл. 62, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Цитирани са необходими мерки за недопускане на злополуки: Работодателят
да допуска до самостоятелна работа работници и служители, които са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Работодателят да
предостави на работниците необходимата информация за рисковете за
здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за
отстраняване или контролирането на тези рискове. Работодателят да провежда
обучения по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд на работниците, чиято работа е свързана със строително монтажни
работи. Работодателят да удостоверява с подпис на ръководителя в
съответната инструктажна книга, допускането на инструктирания работещ до
самостоятелна работа. Работодателят да предостави на работещите в обекта,
определените от него ЛПС и работно облекло.
В този смисъл съдът не стигна до извода, че пострадалият с действията си
грубо е нарушил правилата са безопасност на труда и с решението му да се
качи на покрива, който бил „само на 5 метра височина“ е предвиждал
настъпването на вредоносния резултат, но се е надявал същия да не настъпи,
респ. да го предотврати. Предвид изложеното настоящият съдебен състав не
приема, че трудовата злополука с наследодателя на ищците е
съпричинена.Това съдът счита, че не е така, защото пострадалият сам да се е
поставил в ситуация на повишен риск, тъй като грубо е нарушил основни
правила за безопасност на труда.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от
трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на починалия. При смърт на пострадалия от
26
непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини
като низходящи, възходящи и съпруга.Справедливостта, като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Затова справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики.Принципът на справедливостта изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно за
всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки. При определяне размера на неимуществените вреди, наличието
на каквито се доказа / в този смисъл са свидетелите, които установяват мъката
и болката на родителите на пострадалия след неговата смърт/, съдът взе
предвид конкретни, обективно съществуващи обстоятелства като близките
отношения между родители и дете, младата възраст на починалия, който е
бил морална опора на ищците, бъдеща финансова такава, топлите отношения
между него и членовете на семейството му, както и факта, че пострадалият не
е бил единствено дете на родителите си.В този ред на мисли съдът счита, че с
оглед общия критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД
сумата в размер на 60 000лв. за всеки един от ищците-родители на
пострадалия е адекватна, за да репарира причинените им неимуществени
вреди.В настоящия случай исковете по чл.200 от КТ от двамата родители на
пострадалия са предявени за сумата от общо 300 000лв. или по 150 000лв. за
всеки от ищците, като до предявения размер на всеки един иск от по 150 000
лева, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение исковата претенции на непълнолетното дете Т. –син на
пострадалия, навършило 14 годишна възраст, действащо със съгласието на
майка си и негов законен представител, съдът намери че същата следва да се
уважи до размера от 100 000 лева, като иска до предявеният такъв в размер на
200000 лева да отхвърли като недоказан.При определяне размера на
неимуществените вреди за непълнолетното дете, съдът отчете наличието на
топли семейни взаимоотношения и привързаност помежду им, възрастта и
пола на детето, специфични такива при които липсата на бащинска подкрепа,
обич, помощ и възпитание биха били изключително трудни за преодоляване и
27
игнориране за бъдещото израстване и развитие на момчето.
По отношение исковата претенции на малолетното дете И. –син на
пострадалия, навършило 2 годишна възраст, действащо чрез майка си и негов
законен представител, съдът намери че същата следва да се уважи до размера
от 50 000 лева, като иска до предявеният такъв в размер на 200000 лева да
отхвърли като недоказан.При определяне размера на претърпените от
малолетното дете неимуществени вреди, болки и страдания, съдът отчете от
една страна наличието на топли семейни взаимоотношения и обич на бащата
към детето, но предвид крехката му възраст съдът приема за доказано
възражението на ответника, че детето не е способно да изпитва болки и
страдания от смъртта на баща си,тъй като е не е способно да осъзнава
заобикалящата го действителност, но също отчете и факта, че за в бъдеще това
дете ще бъде завинаги лишено от бащина обич, подкрепа, закрила и
възпитание при израстването му, което ще повлияе върху личностното му
развитие.
По отношение исковата претенции на Г. С. И. за сумата от 150 000/сто и
петдесет хиляди/лева ,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществвени вреди[1]болки и страдания,причинени от трудовата
злополука,настъпила 10.03.2023 г. ,в следствие на която Д. М. почива в
болницата на 16.03.2023г.,ведно със законната лихва от 16.03.2023 г.до
окончателното изплащане, съдът намери, че безспорно се доказа от събраните
в хода на производството свидетелски показания, че жената от която са родени
двете деца Г. С. И. е живяла във фактическо съжителство с Д. М. повече от 15
години и са имали изключително близка връзка, в резултат на която и на
смъртта на Д. М. същата е претърпяла и търпи болки и страдания, които съдът
определя в размер на 60 000 лева, а искът до предявения размер от 150 000
лева следва да се отхвърли, като недоказан. Този размер е свързан с
преценката на редица конкретни обстоятелства, които се взеха предвид при
определяне на обезщетението като: характера на увреждането/смърт/, начина
на настъпване и начина, при които е станало/по време на работа, инцидентно,
неочаквано/, причинените и търпени действителни вреди от всяко едно от
лицата/при доказани топли, сърдечни, изключително близки семейни
взаимоотношения, както и факта, че и към настоящия момент всички ищци
живеят все още в едно домакинство и полагат взаимно грижи за отглеждането,
28
възпитанието на децата, като индиция че са били в толкова тясна и близка
връзка с починалия, че действително са търпели и търпят вреди от неговата
загуба.Тези вреди бяха доказани по безспорен и несъмнен начин за всяко едно
лице поотделно. Предвид смъртта на Д.М. се променя изцяло начина на живот
на семейството му, настъпва промяна в отношенията между самите членове на
семейството и между семейството и контактите му в обществото. Настъпва
срив в психиката на родителите му, жената, с която са живяли във фактическо
съжителство повече от 14 години, налице е несигурност и психологически
стрес и при непълнолетното дете, липсата му довежда до емоционално
сътресение за всеки от членовете на семейството, несигурност с оглед
неговата липса и огромна болка, стрес и страдание от загубата му. Така
доказаните за ищците неимуществени вреди в причинна връзка от трудовата
злополука, аргументират извод, че житейски оправдано е ищците да бъдат
репарирани със сума в размер описан от съда по-горе за всеки един от ищците,
която би била реално необходима за обезщетяване на неимуществените вреди,
които те са претърпели и търпят, и към настоящия момент.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ , работодателят дължи
и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение , считано от
датата на настъпване на вредоносния резултат -16.3.23год. до окончателното
им плащане.
По разноските:
Процесуалният представител на ищците адв.З.Д. е направила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв., поради осъществената от адвоката безплатна адвокатска помощ,
като съобразно изхода на спора се явява основателно. В тази хипотеза
възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно конкретните
обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, а не представлява
реално заплатеното по договор между представляваното лице и
пълномощника-адвокат. На това основание и по реда на чл. чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба 1/2004г. за миниманите размери на адвокатските възнаграждения /в
действащата редакция към момента на определяне на възнаграждението/ съдът
определя такова в размер на 8130 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ДРС
дължимата съобразно уважената част от исковете държавна такса в размер на
29
13200 лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова – Цанева да заплати на Б. Д. М. с ЕГН
********** от гр.Д.,уп."Б.И."*****, Н. М. М. с ЕГН ********** от град
Д.,уул. "Б.И."№ **, вх. **, ап. **, чрез адвокат З. В. Д. от АК-Варна с
№********** и адрес гр.Варна,ул."Владислав Варненчик"№ 106,телефон
********** и адрес за кореспонденция гр.Димитровград,ул."Цар Борис l" № 5,
офис 12, сумата от по 60 000/шестдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ в резултат на трудова злополука с настъпила смърт на сина им Д.
Н. М., б.ж.на Димитровград на 16.3.2023 година, ведно със законната лихва от
датата на събитието 16.03.2023 година до окончателното заплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до претендираните в
размер на по 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова – Цанева да заплати на Т. Д. Н. с ЕГН
********** от град Д.,уул. "Б.И."№ **, вх. **, ап. ** действащ със съгласието
на майка си и негов законен представител Г. С. И., ЕГН **********,сумата от
100 000/сто хиляди/лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ в резултат на трудова
злополука с настъпила смърт на баща му Д. Н. М., б.ж.на Д. на 16.3.2023
година, ведно със законната лихва от датата на събитието 16.03.2023 година
до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част до претендираните в размер на 200 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
30
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова – Цанева да заплати на Г. С. И. с
ЕГН**********, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете И.Д. Н. с ЕГН ********** от град Димитровград,уул.
"Б.И."№ **, вх. **, ап. ** ,сумата от 50 000/петдесет хиляди/лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на трудова злополука с настъпила смърт на баща му Д. Н. М., б.ж.на
Димитровград на 16.3.2023 година, ведно със законната лихва от датата на
събитието 16.03.2023 година до окончателното заплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до претендираните в размер на 200
000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова – Цанева да заплати на Г. С. И. с ЕГН
********** от град Д.,уул. "Б.И."№ **, вх. **, ап. ** ,сумата от 60
000/шестдесет хиляди/лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука с настъпила смърт на
Д. Н. М., б.ж.на Димитровград на 16.3.2023 година, ведно със законната лихва
от датата на събитието 16.03.2023 година до окончателното заплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до претендираните в
размер на 150 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова – Цанева, да заплати по сметка на Районен
съд-Димитровград държавна такса в размер на 13200/тринадесет хиляди и
двеста/ лева.
ОСЪЖДА „Цаневстрой"ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Димитровград,ул."Гоце Делчев"№ 30 представлявано от
управителя си Силвия Момчилова – Цанева, да заплати на адв.З. В. Д. от АК-
Варна с №********** с адрес гр.Варна,ул."Владислав Варненчик"№
106,телефон ********** и адрес за кореспонденция гр.Димитровград,ул."Цар
Борис l" № 5, офис 12 адвокатско възнаграждение в размер на 8130/осем
хиляди сто и тридесет/ лева, съобразно уважената част на исковите претенции.
31
Делото е разгледано и решено при участието на „ДЗИ -Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. "Витоша" №895, като трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
32