РЕШЕНИЕ
Номер 146018.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502179 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №43948/07.07.2020г. на С. С. Д. срещу решение
№2187/08.06.2020г., постановено по гр. дело №16934/2017г. по описа на ВРС, с което съдът
приема ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН **********
ДЪЛЖИ НА А. К. С. , по Заповед за изпълнение №5888/28.7.2017г. по ч.г.д. № 7616/2017г.
на ВРС, 7 състав, сумата от 12 500.00 лева, представляваща частичен иск от сумата от
24009.50лв., дължима от ответника в качеството му на наследник на П.Б.Н., ЕГН , поч. на
12.05.2015 г., която е част от общо заплатената от заявителя сума в размер на 48 019.00 лева,
платена с платежно нареждане от 07.08.2014 г. на отпаднало основание по договор от
06.08.2014г. за доставка на два броя вертикални ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН
0, поч. на 12.05.2015 г., прекратен поради смъртта на изпълнителя, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал.
1 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 269 ал. 1 от ЗЗД. Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че въпреки възраженията му за
недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация, в обжалваното
решение, ВРС приема, че П.Б.Н. е изпълнител по процесния договор, с мотиви че „Никъде в
договора не е указано, тя да е била пълномощник /не „представител", а представител по
пълномощие/ на Св. Св. Д.. Излага, че в процесния договор изрично е записано, че П.Б.Н. е
сключила договора като представител на Светогор С. Д. и поради това не може да се остави
без изследване волята на страните като се игнорира чрез замяна на използваните думи.
Твърди, че е налице пряко и доброволно представителство. Приетото като доказателство
пълномощно, показва, че упълномощителят е извършил някакви действия, създал е
ситуация, от която може да се съди за волята му да бъде представляван. В тази връзка
многократно било поискано представляваният С. Д. да бъде допуснат като свидетел, за да
потвърди представителната власт на П. Н., но ВРС трикратно отказал да го допусне. Счита,
че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, в разрез със закона и събраните
доказателства, че страна по договора е П. Н., в качеството на изпълнител докато в
договора ясно е заявено, че тя действа в качеството си на представител и ясно е посочено
кого представлява. Представителят не е надлежна страна, не е субект на материалното
правоотношение и не дължи изпълнение по него, а последиците от правните действия, които
1
представителят извършва, възникват направо за представлявания /чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/. Само
на това основание, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като искът е
недопустим и делото следва да бъде прекратено като заведено срещу ненадлежна пасивно
легитимирана страна. В евентуалност, по основателността и размера на претенцията,
твърди, че съдът отново не е обсъдил и не е взел предвид представените доказателства за
изпълнение на договора, което прави решението му необосновано и неправилно. Никъде в
решението не е споменато, че по делото са представени и приети доказателства за плащане
на цялата цена по договора, а не само на първата авансова вноска, както се твърди от ищеца.
По отношение на наличието на реално изпълнение по договора, се твърди, че тъй като става
дума за преместваема вещ, каквато е електрогенераторът, около който се съсредоточава
цялата претенция на ищеца, щом е извършил пълното плащане по договора, то той е в
негово владение, намира се в негова власт. Твърди също, че е невъзможно чрез експертиза-
оглед на място от вещо лице, извършен 6 години след изпълнението на договора да се
докаже, че не му е бил предаден, че го няма и затова да се търси отговорност от
изпълнителя, че няма работещо съоръжение. Този факт би могъл да бъде доказан
единствено чрез свидетелски показания от работниците, които са монтирали стълба,
къщичките, които са изпълнявали поръчката, очевидци по време на действието на договора.
Затова и било поискано да бъдат допуснати като свидетели за установяване изпълнението на
договора, но съдът отново отказа, с което е допуснал грубо процесуално нарушение.
Жалбоподателят счита, че съдът е възпрепятствал събирането на доказателства за
установяването на истината, с което е нарушил правото му на защита и е пропуснал в
мотивите си да коментира все пак събраните такива, които ако бяха взети предвид,
решението би било друго. На следващо място излага, че прекратяването на договора поради
смъртта на изпълнителя, не го превръща в отпаднало основание с обратна сила. Такова би
било развалянето на договора. Никога не е искано от наследниците изпълнение на договора-
напротив жалбоподателят разбира за този договор с получаването на исковата молба срещу
него. В заключение се моли да бъде обезсилено обжалваното решение поради
недопустимост на иска и да се прекрати производството, а в евентуалност- да се отмени
съдебното решение като необосновано и неправилно и да се реши по същество като искът
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени съдебно-
деловодните разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор, но в о.с.з. чрез пълномощника си
изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че договорът е подписан от П.
Н. в лично качество. В титулната част на договора действително пише, че подписва
договора в качеството на представител, но не пише да е пълномощник на лицето С.Д., за
което няма и пълни идентификационни данни, за да може да се направи някакво заключение
за кой точно се отнася. Към договора липсва пълномощно, липсва описание на пълномощно
в самия договор, а самото представено по делото пълномощно е било оспорено. На следващо
място, фактът на смъртта на П. Н. е доказан, както, от където следва, че и прекратяването на
договора поради смърт на изпълнителя също е доказано, както и качеството на
наследниците на лицата, които са конституирани в процеса. Във връзка с изпълнението на
договора твърди, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не се
установява, на място в село Драганово да има инсталация, която да работи, съответно да
произвежда мощност, която е предвидена в договора. По изложените съображения моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
2
Производството по делото е образувано по иск, предявен на осн. чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 269 ал. 1 от ЗЗД, от А. К. С. срещу С. С. Д. ЕГН
********** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 500.00
лева, за която е издадена Заповед за изпълнение № 5888/28.7.2017г. по ч.г.д. № 7616/2017г.
на ВРС, 7 състав, представляваща част от сумата от 24009.50лв., в качеството му на
наследник на П.Б.Н., ЕГН ., поч. на 12.05.2015 г., която е част от общо заплатената от
заявителя сума в размер на 48 019.00 лева, платена с платежно нареждане от 07.08.2014 г. на
отпаднало основание по договор от 06.08.2014 г. за доставка на два броя вертикални
ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН , поч. на 12.05.2015г., прекратен поради смъртта
на изпълнителя ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът
твърди, че на 06.08.2014г. сключил с П.Б.Н. ЕГН:, починала на 12.05.2015г. договор за
доставка на два броя вертикални ветрогенератори с номинална мощност 7,5kw/h всеки един
от тях.състоящи се от специална вятърна турбина с размери 1,2м.диаметър и 2,9м.височина,
магнитен генератор с висок КПД с максимална мощност 8,5кв.ч., два броя къщички -
термоизолирани, в които са монтирани нужните управления, литиеви акумулатори,
инвертори, защити и ел.табла, към които ще бъде свързан потребителят и ще има
възможност да ползва трифазен ток. Цената на договора е 49200евро /без ДДС/, като
първата вноска по договора в размер на 50% от договорената сума, а именно 24600евро /без
ДДС/ била дължима при сключване на договора. С платежно нареждане от 07.08.2014г. по
сметка на наследодателката на длъжника BG41UNCR70001519141746 в Райфазен Банк
ищецът заплатил сумата в размер на 48019лв., представляващи първа вноска по договора.
Срокът за изпълнение бил договорен в рамките на 75дни /28.11.2014г./ след пълното
плащане на авансовата вноска. Ищецът твърди, че въпреки пълното плащане на
първата/авансовата вноска, изпълнение съобразно предмета на договора не било извършено
от изпълнителя. В последствие, а именно на 12.05.2015г. изпълнителят починал, с което
договорът е прекратен на основание чл.269 от ЗЗД. Тъй като нищо от договореното не е
изпълнено, ищецът моли ответникът Св. Д., да бъде осъден да върне претендираната сума,
в качеството му наследника на починалия изпълнител по договора –П. Н.. Ищецът твърди,
че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение срещу
ответника, но същият е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен и
настоящия иск.
Ответникът в първото по делото оспорва предявеният срещу него иск, като твърди,
че договорът е изпълнен изцяло преди смъртта на изпълнителя, поради което и е заплатен
изцяло. Твърди още, че той не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, доколкото
договорът не е сключен с майка му /чиито наследник се явява, като изпълнител/, а тя е била
представител на друго лице при сключване на договора, а именно на Св. Д.
Варненският окръжен съд, след преценка на приложените и относими към
правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Между страните липсва спор, че по частно гр. дело №7616/17г. по описа на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5888, с която е
разпоредено С. С. Д. ЕГН ********** да заплати на А. К. С. сумата от 12 500.00 лева,
представляваща дължима и неплатена част от главница 48 019.00 лева, платена с платежно
нареждане от 07.08.2014 г. по договор от 06.08.2014 г. за доставка на два броя вертикални
ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН поч. на 12.05.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно – деловодни
3
разноски в размер на 847.73 лева, от които – 147.73 лева – заплатена държавна такса и 700
лева – адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е посочил,
че не дължи плащане.
В срока по чл. 415 ГПК, а именно на 03.11.2017г., заявителят е депозирал исковата си
молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е
произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред
него искове.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Между страните липсва спор, че П.Б.Н. ЕГН:**********, е починала на 12.05.2015г.,
както и, че ответникът С. С. Д. ЕГН ********** е неин наследник.
По делото е приет е договор за изработка, сключен на 06.08.2014г., между А. К. С. в
качеството му на възложител и П.Б.Н. ЕГН:, наричана за краткост изпълнител, в качеството
ѝ на представител на Св. Св. Д.
В първото по делото заседание, ответникът твърди, че договорът за изработка е
сключен с П. Н. в качеството на представител на Св.Д., поради което именно той е страна
по договора, а не ответника- Св. Д. както, че е налице пълно изпълнение на договора за
изработка.
По делото е представено пълномощно /стр.82 от първ. дело/, с което С. Д.
упълномощава П. Н. да го представлява като сключва от негово име и за негова сметка в
качеството му на изпълнител Договор за изработка на ветрогенератори с А. К. С. вкл. с
правата да подписва допълнителни споразумения към договора, както и да получава
плащания по сключените договори по посочена от нея банкова сметка.
В о.с.з, проведено н 22.02.2019г., в което е представено пълномощното от
ответната страна, същото е оспорено от ищеца. В същото о.с.з., пълномощникът на
ответника в становището си по чл. 143, ал.2 ГПК посочва, че П. Н. не е била страна по
договора, а само го е подписала като представител на Св. Д., след което моли последният да
бъде допуснат като свидетел, който да изложи фактите кой е страна по договора, и кой е
изпълнявал същия.
Поисканият свидетел е допуснат до разпит пред настоящата инстанция, на осн. чл.
266, ал.3 ГПК.
Свидетелят С. С. Д., разпитан в о.с.з., проведено на 21.10.2020г. си спомня договора
за ветрогенератори с А., тъй като имали няколко договора. Сключвала ги е жена му П. Н.,
като негов представител и пълномощник, и на фирма „Черноморска риба“. Жена му е имала
пълномощно от негово име да сключи този договор за тези ветрогенератори, защото тя се
занимавала с всички документи. Самият свидетел нямал физическа възможност да ходи по
4
банки, да прави договори, затова тя сключила договора от негово име, а той лично- като
частно лице трябвало да изпълнява договора. Категоричен е, че бил дал пълномощно на
жена си, което е приложено в оригинал по делото. Договорът се отнасял до изработването на
2 бр. ветрогенератори и монтирането им в село Драганово, Бургаско, защото там нямало ел.
енергия и им искали 800 000 лева за да ги присъединят към електро-разпределителната
мрежа. Обадили се на него, чрез общи приятели да искат да им направи захранването. Жена
му /П. Н./ не работела в цеховете, а се занимавала с документацията по договорите, докато
той лично работил в цеховете и се занимава с изобретения. Изобретил двата
ветрогенератора, които трябвало да бъдат сложени на две кули, високи от по 15 метра, за да
дават електроенергия. Отишли на място, изработили кулите, излели основите в Драганово.
Но след това възложителите от фирма „Спининг“ се свързали с него лично и му казали, че
не може да се сложат тези кули, защото било място, което попада в „Натура 2000“, летели
някакви прелетни птици и от общината не разрешават да се вдигнат тези кули нависоко.
Видно от представеното по делото на л. 6 преводно нареждане от 07.08.2014г., по
сметката на П.Б.Н. е преведена от А. К. С. сумата от 48 019лв. по Договор за изработка на
ветрогенератори от 06.08.2014г.
Във връзка с изпълнението на договора, пред ВРС е изслушана СТЕ, а в хода на
въззивното производство са разпитани двама свидетели.
От заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство СТЕ
се установява, че в имота на ищеца, находящ се в с.Драганово не е налично съоръжение,
което може да се идентифицира като ветрогенератори. В.л. посочва, че за обекта няма
изработено задание, за да е ясно точно какви конкретни самостоятелни елементи, следва да
включва системата. Договореното не е индивидуализирано с параметри и описание като
строителна конструкция /включително за вида на турбината и начинът й на монтиране и
извеждане във височина/ и електрическа част /типология на преобразуващата система,
параметри на отделните елементи и т.н/. В имота в с.Драганово са доставени само отделни
независими едно от друго елементи, неидентифицирани поради липса на задание като
конкретно договорени между страните. В цеха в с.Слънчево също не е изработена и не се
съхранява никаква част от договореното между страните. Не е налично нито частично, нито
пълно изпълнение по договора. За да говорим за изпълнение на договора следва да има
завършена система, която следва да работи и да може да бъде измерен ток на изхода. В
случай, че няма система или тя не работи, няма изпълнение изобщо. Частично изпълнение
би имало ако системата работи, но с дефекти. В конкретния случай са налице само отделни
елементи, липсва система, а отделните елементи не е ясно дали са по договора, доколкото
идентичност не може да се установи поради липса на задание.
Свидетелят С. Я. К., разпитан в о.с.з., проведено на 21.10.2020г., си спомня за
договора, свързан с ветрогенераторите. През 2014г.- 2015г. е участвал в изработката и
монтажа на ветрогенератор в село Слънчево. Там бил направен ветрогенератора, а го
монтирали в едно село до Бургас. В Слънчево изработили фундаменти, които след това
поставили в земята в селото до Бургас. Направили и две 15- метрови кули в Слънчево, но не
ги закарали до Бургас, защото Светогор им казал, че имало някакъв проблем с птиците.
После направили едни ремаркета вместо кулите, които да могат да се движат по земята и да
местят ветрогенераторите. Ремаркетата трябвало да компенсират факта, че
ветрогенераторите не могат да бъдат качени на кулите. Монтирали ветрогенераторите върху
ремаркетата в селото до Бургас, даже и изработили и слънчеви панели, които сложили
отгоре върху ветрогенератора. Имало един човек при монтажа, който бил с дълга коса, но
свидетелят не си спомня името му. Мисли, че е бил поръчителят на ветрогенераторите.
Светогор не бил с тях. Занесли и приемо- предавателен протокол, но човекът с дългата коса
5
не го подписал. Казал, че иска да види как ще работят генераторите и тогава ще подпише
протокола. Павлина Николова физически не е участвала в изпълнението на договора. Не е
идвала с тях, когато монтирали ветрогенераторите, тя отговаряла само за документите, а
изпълнителят е Св. Д..
Свидетелят М. Ф. М. също е участвал в изработване на ветрогенератори за село до
Бургас през 2014г. Участвал в механиката, в изработката на металните конструкции на
ветрогенераторите. Не си спомня името на собственика, който искал ветрогенераторите, но
той бил идвал и в Слънчево, и на монтажа в селото. Монтирали два ветрогенератора на две
черни ремаркета за трактор. Собственикът, който поръча ветрогенераторите, бил при
монтажа, но не искал да подписва документ, че е получил ветрогенераторите. П. Н. не е
била там. Свидетелят я познава като съпруга на Светогор, но не знае с какво точно се
занимава. Договорът трябвало да се изпълнява от Светогор защото той им възложил
изработката. Не знае после какво е станало- нито дали са върнали тези ветрогенератори,
нито дали са там. Изготвили и кули за поставяне на 6 ветрогенераторите, но не ги сложили
на място кулите, защото щели да бъдат много нависоко.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Според постоянната практика на ВКС, в производството по иска по чл. 422 ГПК,
взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу това вземане. За разпределението на
доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса -
т. е. не зависи от качеството на ищец или ответник, а от отношението и към спорното
право - дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В този
смисъл е р. № 727/05.07.2006 г. по т. дело № 250/2006 г. на ВКС-ТК, р. № 646/09.06.2005 г.
по т. дело № 973/2004 г. на ВКС-ТК, р. № 1221/30.11.2000 г. по гр. дело № 1305/2000 г. на
ВКС-V г. о. и др., както и р. № 103/24.06.2009 г. по т. дело № 717/2008 г. -ВКС-ТК, II т. о.
Във връзка с наведените твърдения за недопустимост, съставът при ВОС съобрази
следното:
Производството по иска за установяване съществуването на вземането по реда на чл.
422 ГПК, се характеризира със свои специфики. Производството по този установителен иск
се развива в предметните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение.
Исковият съд дължи служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки,
обуславящи допустимостта на производството с правно основание чл. 422 ГПК- дали
заявеното в исковата молба вземане съответства на това, за което на ищеца е издадено
изпълнително основание, налице ли е съвпадение на страните в заповедното и исковото
производства, спазен ли се срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и този за
предявяване на установителен иск.
По настоящото дело, ищецът твърди, че на 06.08.2014г. сключил с П. Н.-майка на
ответника договор за изработка и монтаж на два броя вертикални ветрогенератори. В тази
връзка на 07.08.2014г., привел по нейната банкова сметка сумата от 48019 лв. Тъй като П. Н.
починала на 12.05.2015г., ищецът сита, че договорът за изработка е прекратен на осн. чл.
269 ЗЗД, и доколкото нищо не било изработено, то нейният наследник следва да му върне
сумата от 12 500лв./част от цялата сума/ поради отпадане на основанието за нейната
дължимост.
От своя страна, ответникът не оспорва, че е наследник по закона на майка си –П.Н.
починала на 12.05.2015г., но твърди, че процесният договор е сключен от нея в качеството
на представител на Св. Д.-който всъщност е изпълнителят на поетите по договора
6
задължения за изработка и монтаж.
В тази връзка представя и пълномощно от 04.08.2014г., от съдържанието на което е
видно, че Св. Д. упълномощава П. Н. да го представлява като сключва от негово име и за
негова сметка в качеството му на изпълнител Договор за изработка на ветрогенератори с А.
К. С. вкл. с правата да подписва допълнителни споразумения към договора, както и да
получава плащания по сключените договори по посочена от нея банкова сметка.
Във връзка с оспорването истинността на пълномощното, и на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК,
пред въззивната инстанция е допуснато събирането на гласни доказателства, посредством
разпита на св. Св. Д., Ст. К. и М. М.. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, съдът приема за установено
че договорът за изработка е бил сключен от П. Н., но от името и за сметка на
представлявания –Св. Д., като именно той е имал задължението да изработи и монтира
ветрогенераторите, докато П. Н. е подписала договора от 06.08.2014г. действайки в
качеството си на негов представител, както е посочено и в самия договор.
Предвид горното, съдът намира, че страна по договора за изработка е Св. Д., а сумата
е преведена от ищеца в изпълнение на същия, поради което същата е заплатена в полза на
изпълнителя, а не на неговия пълномощник. Именно това е и основанието, посочено в
преводното нареждане: „плащане по договор за изработка на ветрогенератори от
06.08.12014г“./стр.6/
С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира, че ответникът не
дължи връщане на заплатената цена, тъй като не неговият наследодател е получил същата, а
изпълнителя, както и поради обстоятелството, че всъщност изпълнението по договора се
дължи от изпълнителя, а не от неговия пълномощник, поради което и договорът не се е
прекратил с настъпването на смъртта на последния.
Доколкото искът е предявен срещу представляващия, а не срещу изпълнителя /който
е страна по договора/, и следва да бъде отхвърлен само на това основание - поради
ненадлежната материално-правна легитимация на ответника, то съдът не следва да обсъжда
събраните писмени и гласни доказателства във връзка с реалното изпълнение на договора.
Същите биха били относими към изясняване на спор от фактическа страна ако искът беше
предявен срещу надлежната страна по договора за изработка.
По изложените съображения искът с правно осн. Чл. 422 ГПК вр. Чл. 55, ал.1, пр.3
ЗЗД предявен срещу С. С. Д. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед горното, първоинстанционното решение следва да се отмени като на негово
място бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Съобразно разясненията, съдържащи се в т. 13 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№4/2013 на ОСГТК от 18.06.2014 год., при отхвърляне на установителния иск по чл.422
ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.
Предвид изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
производството пред двете инстанции, които съдът, с оглед представените списъци и
доказателства определя в общ размер на 2353.52 лв. /в т.ч. 1100.00 лв. – за първ.
производство и 1253.52 лв.-за въззивното /, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2187/08.06.2020г., постановено по гр. дело №16934/2017г. по
описа на Варненския районен съд, 18 -ти състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. К. С. , адрес Област ВАРНА Община ВАРНА ГР.ВАРНА
УЛ.ПОП ХАРИТОН № 5 срещу С. С. Д. ЕГН ********** с адрес Област ВАРНА Община
ВАРНА ГР.ВАРНА УЛ.ЛЮЛЯК № 003 Подн.А ЗА ПРИЕМАНЕ за УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА А. К. С. по Заповед
за изпълнение № 5888/28.7.2017г. по ч.г.д. № 7616/2017г. на ВРС, 7 състав, сумата от 12
500.00 лева, представляваща частичен иск от сумата от 24009.50лв., дължима от ответника в
качеството му на наследник на П.Б.Н., ЕГН , поч. на 12.05.2015г., която е част от общо
заплатената от заявителя сума в размер на 48 019.00 лева, платена с платежно нареждане от
07.08.2014 г. на отпаднало основание по договор от 06.08.2014 г. за доставка на два броя
вертикални ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН , поч. на 12.05.2015 г., прекратен
поради смъртта на изпълнителя; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 269
ал. 1 от ЗЗД.
В ЧАСТТА, с която е ОБЕЗСИЛЕНА Заповед за изпълнение № 5888/28.7.2017г. по
ч.гр.д. № 7616/2017г. на ВРС, 7 състав, В ЧАСТТА за сумата от 3 465.14 лева мораторна
лихва за период 07.08.2014 г.-28.04.2017 г. решение №2187/08.06.2020г. е влязло в сила,
тъй като не е било обжалвано.
ОСЪЖДА А. К. С. с адрес Област ВАРНА Община ВАРНА ГР.ВАРНА УЛ.ПОП
ХАРИТОН № 5, ДА ЗАПЛАТИ НА С. С. Д. ЕГН ********** с адрес Област ВАРНА
Община ВАРНА ГР.ВАРНА УЛ.ЛЮЛЯК № 003 Подн.А сумата от 2353.52 лева /две хиляди
триста петдесет и три лв. и 52ст./, разноски по делото за исковото производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8