РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Велико Търново , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Атанаска С. Иванова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500010 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Т. С., чрез особен представител –
адвокат П.С. от ВТАК, против Решение № 352 от 12.11.2020 г. по гр.дело № 1903/2019 г. на
Районен съд – Горна Оряховица, с което е прието за установено, че А. Т. С. дължи на "БНП" Ф.,
чрез "БНП" клон Б, следните суми: 1 360,10 лв. - непогасена главница по договор за потребителски
заем № CREX-15057665 от 13.07.2017 г.; 244,78 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 05.01.2019 г.; 256,04 лв. - мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до
12.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата за времето от 25.07.2019 г. до изплащане
на вземането. С решението А. Т. С. е осъден да заплати на "БНП" Ф., чрез "БНП" клон Б, разноски
по делото в размер на 1 095,40 лв., както и разноски по ч.гр.дело № 1398/2019 г. на ГОРС в общ
размер на 87,22 лв.
В жалбата се заема становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Сочи се, че жалбоподателят не е подписал процесния договор за потребителски кредит и
документите към същия, с оглед на което се заема становище за недължимост на претендираните
от ищеца суми. Изтъква се също, че непосредствено след сключване на договора, жалбоподателят
е депозирал молба до РУ – Горна Оряховица относно изгубена лична карта и се сочи, че е
възможно изгубената карта да е попаднала в трети лица, които да са извършили злоупотреба. В
допълнение се подчертава, че със сумата от потребителския кредит е закупен мобилен апарат, а
лисват данни жалбоподателят да е клиент на мобилни оператори, действащи на територията на
1
страната. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "БНП" Ф., чрез
"БНП" клон Б, в който се заема становище за неоснователност на жалбата и се моли за оставянето
ú без уважение. Инвокират се доводи, че с оглед представените по делото доказателства исковата
претенция се явява доказана по основание и размер, до какъвто извод е достигнал и
първостепенният съд. Страната счита за доказано обстоятелството, че именно ответникът е
подписал процесния договор за кредит, като изтъква липсата на доказателства трето лице да е
подписало договора и/или усвоило кредита за закупуване на стоки на изплащане. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК за въззивното
производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се представлява от
особения представител, който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ú по изложените
в същата съображения.
Ответникът по жалба не се представлява. С изпратена преди датата на съдебното заседание
молба поддържа подадения отговор на въззивна жалба, моли за оставяне на жалбата без уважение
и претендира присъждане на разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно изцяло. Не са налице допуснати процесуални нарушения,
обуславящи недопустимост на решението. Това обуславя възможността за произнасяне по
правилността на решението.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени по реда на чл.
422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на "БНП" - Ф. - П. срещу А.
Т. С. с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, с които ищецът претендира да се признае със сила на присъдено нещо вземането му от
ответника по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, включващо 1 360,10 лв.
главница по договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане, договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до
05.01.2019 г. в размер на 244,78 лв. и обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до
12.07.2019 г. в размер на 256,04 лв.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че между него и ответника е сключен договор
за потребителски паричен кредит с № CREX-15057665 от 13.07.2017 г. в размер на 1 360,10 лв.
Сочи, че уговорената сума е изплатена на кредитополучателя съгласно условията по чл. 1 от
договора, като същата е следвало да бъде върната на 18 месечни вноски. Твърди, че
кредитополучателят не е правил плащания по кредита и на основание чл. 3 от договора вземането е
станало изискуемо в пълен размер към 05.09.2017 г. Сочи, че за процесните суми за главница,
договорна и мораторна лихви се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Изтъква, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са били падежирали всички вноски по съставения между
страните погасителен план.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът, чрез
назначения си особен представител, намира предявените искове за допустими, но неоснователни
по основание, като оспорва да е подписвал договор с ищеца и да е получавал парични суми от
него.
От фактическа страна по делото е установено, че на 13.07.2017 г. ищецът и ответникът са
сключили договор за потребителски кредит № CREX-15057665 в размер на 1 360,10 лв., от които
171,20 лв. за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“, която сума да бъде платена
директно на застраховател агент, както и 1 188,90 лв. за закупуване на стоки на изплащане
(смартфон SAMSUNG с цена 1 149 лв. и калъф с цена 39,90 лв.), която да бъде платена директно на
упълномощения търговски партньор. Според погасителния план, част от договора, кредитът
следва да бъде върнат на 18 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 89,16 лв. и срок за
плащане до 5-то число на месеца, като падежната дата на последната вноска е 05.01.2019 г., при
уговорен между страните лихвен процент 22,30% и годишен процент на разходите 24,73%.
Уговорено е при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят да дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва /чл. 3/; че при просрочване на две или повече
месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение /чл. 3/. При индивидуализация на кредитополучателя в съставения договор освен
данните за имена, ЕГН и адрес, са посочени и данни за притежавания от същия документ за
самоличност – лична карта № 64529305, издадена на 23.07.2014 г. от ОДМВР – Велико Търново.
По делото е представен Сертификат № CREX-15057665 от 13.07.2017 г. и ОУ на
застраховката „Закрила на плащанията Плюс”, от които се установява, че срещу заплащане на
месечна застрахователна премия в размер на 0,8% от финансираната сума, умножена по
продължителността на кредита, дължима еднократно, застрахователят е застраховал
кредитополучателя по процесния договор за кредит и закупения смартфон за конкретно посочени
застрахователни рискове. Съгласно клаузите на общите условия месечните застрахователни
премии са за сметка на застрахования (кредитополучателя), като се заплащат при отпускане на
кредита.
От страна на ищеца е представена фактура от 13.07.2017 г., издадена от "Т.Б" ЕАД на името
на ответника, за закупуване на описаните по вид и цена в договора за кредит стоки. Видно от
данните в счетоводния документ задължението по фактурата е платено посредством кредитна
карта, издадена на името на ищеца.
Автентичността на подписите, положени от ответника върху представените от ищеца
договор за потребителски кредит и фактура е доказана от изслушаните в първоинстанционното
производство съдебно-графическа и допълнителна съдебно-графическа експертизи, вещото лице
по които дава заключение, че всички подписи в графа „клиент“ и „застрахован“ в процесния
договор, както и подписът, положен в издадената от "Т.Б" ЕАД фактурата, са положени от А. Т. С..
Експертът обосновава заключението си с установената при изследването съвкупна
индивидуалност на съвпадащите общи и частни графически признаци, като е уточнено, че
констатираните различни варианти на частните признаци не дават основание за извод, че
изследваните подписи са положени от различни лица. Посочено е, че тези разлики се дължат на
обичайната вариантност при полагане на подписи, каквато вещото лице е констатирало и при
изпълнение на подписите от сравнителния материал (положените от ответника подписи в
заявленията на издаване на български документи за самоличност, подадени на 18.07.2011 г. и на
15.06.2018 г. в ОДМВР – Велико Търново), използван за целите на експертизата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като изготвено от специалист от
съответната област, даващо изчерпателни и мотивирани отговори на поставените въпроси и
почиващо на установените по делото обстоятелства и специални знания на експерта.
От страна на ищеца е представено извлечение по процесния договор за кредит към дата
09.10.2019 г., неоспорено от ответната страна. В същото са посочени падежните дати и размера на
3
всяка месечна погасителна вноска, както и конкретните размери на включените в нея части от
главницата и договорна лихва.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1398/2019 г. по описа на ГОРС, позовавайки се на
уредената в чл. 3 от договора за кредит предсрочна изискуемост, ищецът се е снабдил срещу
длъжника (ответника) със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 1 360,10 лв. –
главница, 244,78 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2017 г. – 05.01.2019 г. и 256,04 лв. –
обезщетение за забава за периода 05.09.2017 г. – 12.07.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата за времето от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането. Установява се, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с оглед на което по реда
на чл. 415 от ГПК на 07.10.2019 г. кредитодателят е бил уведомен за възможността да предяви иск
за вземането си в едномесечен срок. На 16.10.2019 г. същият е депозирал искова молба в съда, въз
основа на която е образувано първоинстанционното производство.
За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е
допусната и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните
и почиващо на установените по делото обстоятелства и специални знания на експерта, се
установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника на 13.07.2017 г. В този смисъл е и
удостоверителното изявление на кредитополучателя, обективирано в договора за кредит /Раздел
„Удостоверявания“ /с полагане на подпис от негова страна, което изявление на длъжника
представлява признание на неизгоден факт. Заключението на назначената по делото експертиза
установява още, че за погасяване на задълженията ответникът не е правил плащания, като към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /25.07.2019 г./ задължението на ответника
за главница е в общ размер на 1 360 лв. (в това число 1 188,90 лв. – неплатена главница по кредита
и 171,20 лв. – неплатена застрахователна премия), за обезщетение за забава е в размер на 256,04 лв.
за периода 05.09.2017 г. – 12.07.2019 г. и за договорна лихва е в размер на 244,78 лв.
От представена по делото справка за задграничните пътувания на ответника за периода
01.01.2017 г. – 20.07.2020 г., изготвена от ОДМВР – Велико Търново, е видно, че за посочения
период първото регистрирано излизане на А. Т. С. от територията на РБългария е на 20.08.2017 г.
Към доказателствения материал е приобщена и справка на ОДМВР – Велико Търново,
изготвена след проверка в Националния автоматизиран информационен фонд „Национален
регистър на българските лични документи“, от която се установява, че за периода от 01.01.2010 г.
до 31.12.2017 г. не са подавани сигнали за изгубен документ за самоличност, издаден на името на
ответника. Установява се също, че издадената на 23.07.2014 г. личната карта на името на ответника
с № 64529305 и валидност до 23.07.2018 г. е обявена за невалидна от дата 18.06.2018 г. във връзка
с подадена в РУ-Горна Оряховица молба от 18.06.2018 г. за изгубен (откраднат) документ.
По отношение на приобщените от първоинстанционния съд към доказателствената
съвкупност справки от мобилните оператори "В.", "Т.Б" и "..." относно ползвани от ответника
услуги следва да бъде посочено, че същите съдържат данни, неотносими към предмета на спора и
по никакъв начин не спомагат за изясняване на делото от фактическа страна.
Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
При тази фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен състав мотивира следните
правни изводи:
Предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове са допустими. Същите
изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и са обусловени
от наличието на предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – връчване на издадена в полза на
заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение на длъжника (ответник по исковете) при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Уважаването на претенцията за установяване съществуването на вземанията, за които е
4
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е предпоставено от установяване в
рамките на процеса на валидна облигационна връзка между страните по договор за заем с
твърдените параметри; изпълнение на задълженията на кредитора, включително предоставянето на
сумата; настъпила изискуемост; забава на длъжника; размер на дължимите суми за главница,
обезщетение и лихви.
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин наличието между
страните по делото на заемно правоотношение по силата на договор за паричен кредит № CREX-
15057665 от 13.07.2017 г., като наведеното от страна на процесуалния представител на ответника
по исковете оспорване авторството на положените в договора подписи за кредитополучател
(каквото оплакване е наведено и във въззивната жалба) е категорично опровергано от
заключението на изготвените по делото съдебно-графически експертизи. При това положение
сключеният между страните договор е породил облигационните си последици.
Кредитодателят по този договор е изправна страна, тъй като е изпълнил основното си
задължение да предостави в заем на кредитополучателя уговорената в договора сума, който факт е
безспорно установен по делото. Реалното усвояване на предоставената в заем сума е породило
задължение за кредитополучателя да върне същата в срок до 05.01.2019 г., ведно с договорената
лихва и застрахователна премия, на 18 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 89,16 лв. и с
падеж 5-то число на месеца, като ответникът – жалбоподател пред ВТОС, не оспорва, че не е
изпълнил задължението си да върне предоставения кредит в съответствие с уговорения
погасителен план, в каквато насока е и заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Вярно е, че в подаденото до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК кредитодателят се е позовал на уредената в чл. 3 от условията на договора хипотеза на
автоматично настъпваща предсрочна изискуемост при просрочване на две или повече месечни
погасителни вноски, като се сочи че в случая същата е настъпила на 05.09.2017 г. Съдът в
настоящия му състав обаче счита, че при вземания, основани на договор за потребителски кредит с
клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично дори и да има включена в съдържанието на договора такава
изрична уговорка, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за упражняването на
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
адресата. Действително разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, на чието тълкуване са посветени
разясненията на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , има за
свой адресат банките, но липсва основание да се приеме различен, по-усложнен режим на
настъпване на предсрочна изискуемост за вземанията на банките от този на небанковите
финансови институции, след като се касае до идентични като произход вземания, произтичащи от
правно регламентирана дейност, чиито правила се прилагат както за банките, така и за
небанковите институции, какъвто е кредитодателят.
В процесния случай от заключението на ССчЕ категорично се установява, че е налице
забава в плащането на месечните вноски, но не се доказва кредиторът да е довел до знанието на
длъжника волята си, че прави изискуеми преди крайния срок всички непадежирали вноски, поради
което вземането на кредитодателя не е станало предсрочно изискуемо на сочената от него дата.
Независимо от това обаче, не може да бъде отречено съществуването на вземането на кредитора и
исковата претенция да бъде отхвърлена при неизпълнение от страна на длъжника по отношение на
вече падежирали вноски (в този смисъл Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Щом фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по погасителния
план, подписан от страните за погасяване на задължението, обаче следва да бъде съобразена в
рамките на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, като длъжникът дължи
изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
5
страните. Безспорно установено по делото е, че в случая е настъпил падежът и на последната
дължима от ответника месечна вноска по кредита – 05.01.2019 г. При това положение, доколкото
липсват доказателства ответникът да е погасил дължимите от него 18 месечни анюитетни вноски,
претенцията на ищеца по отношение на вземането за главница в размер на 1 360,10 лв.,
представляваща общ сбор на частта от главницата по кредита, включена във всяка една месечна
вноска, се явява основателна.
Основателна се явява и претенцията за възнаградителна лихва в общ размер на 244,78 лв.,
част от всички анюитетни вноски по кредита, предвид уговорения между страните възмезден
характер на сключения между тях договор.
От датата на изискуемостта (датата на падежа) длъжникът дължи обезщетение за забавено
изпълнение за периода на забавата в размер на законната лихва, като с иска по чл. 422 от ГПК се
претендира установяване на такова до 12.07.2019 г. Така претенцията за обезщетение за забава
върху частта от главницата по всяка просрочена вноска възлиза на 256,04 лв., какъвто е и
претендираният от ищеца размер.
Предвид изложеното, предявените по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и доказани, до какъвто краен правен извод е
достигнал и първостепенният съд.
Този извод не се разколебава и от останалите възражения, изложени в подадената въззивна
жалба. Следва да бъде посочено, че без значение е дали кредитополучателят е клиент на мобилен
оператор или не, каквито оспорвани навежда процесуалния представител на жалбоподателя.
Релевантно в случая е постигнатото между кредитодателя и кредитополучателя съгласие за
сключване на договор за потребителски кредит, въз основа на който последният е получил парична
сума пари, която се е задължил да върне при уговорените в договора условия и срокове. По какви
съображения и с каква цел жалбоподателят е потърсил и получил отпусната в заем парична сума е
въпрос без правно значение за настоящия спор.
По отношение оплакванията на особения представител на въззивника, че непосредствено
след сключване на договора, жалбоподателят е депозирал молба до компетентните органи относно
изгубена лична карта следва да бъде посочено на първо място, че тези твърдения не кореспондират
на събраните по делото доказателства. В действителност такава молба е била подадена в РУ-Горна
Оряховица, но същата е с дата единадесет месеца след сключване на процесния договор. Но дори и
личната карта на кредитополучателя да беше обявена за изгубена непосредствено след датата на
процесния договор, това обстоятелство не би имало значение след като безспорно установено по
делото е, че договорът за кредит е подписан лично от жалбоподателя, а не от друго лице.
По изложените в писмената защита на въззивника, подадена чрез особения представител,
доводи и съображения въззивният съд не дължи произнасяне, с оглед неспазване на предоставения
на страната срок по чл. 149, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК.
В обобщение на горното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено, поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции.
При този изход на спора, право на разноски в настоящото въззивно производство има
ответникът по жалба. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чиито размер като съобрази разпоредбата на чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ съдът определи на 100 лв. В тежест на жалбоподателя следва да
бъде възложена и сумата 361 лв. – сторени от въззиваемия разноски за възнаграждение за особен
представител. По отношение на внесената от ответника по жалба по указание на
първоинстанционния съд държавна такса по въззивната жалба на насрещната страна в размер на
58,59 лв. следва да бъде посочено, че таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема
6
процесуалното действие по защита на правата ú, поради което дадените от районния съд указания
са неправилни, сумата е недължимо внесена и не може да бъде възлагана по правилата на чл. 78 от
ГПК в тежест на насрещната страна.
Дължимата за въззивното производство държавна такса следва да бъде присъдена с
настоящото решение, като с оглед изхода на спора същата е в тежест на жалбоподателя (в този
смисъл мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС). Изчислен по правилото на чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, размерът на държавната такса възлиза на 77,20 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 352 от 12.11.2020 г. по гр.дело № 1903/2019 г. на
Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., обл. В.Т., ул. „В. Б.“ № ..., да плати на
"БНП" Ф., чрез "БНП" клон Б, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М...“, Б.,
сграда ..., сумата 461 лв. (четиристотин шестдесет и един лева) – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., обл. В. Т., ул. „В.Б.“ № ..., да плати
по бюджетната сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата 77,20 лв. (седемдесет и седем
лева и двадесет стотинки) - държавна такса за въззивното производство, както и 5 лв. (пет лева)
– държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7