Решение по дело №5333/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 273
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20165530105333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.............                                    19.03.2018г.                           гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                            ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на деветнадесети декември                                                         2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Р. ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 5333 по описа за 2016 година,

 

Делото е образувано по обективно съединени искове по 22 броя квитанции, по които ответникът бил получил суми, но не бил извършил доставки на строителни материали, заедно с необходимото издаване по тях на данъчни фактури и фискални бонове. Ответникът не оспорвал получаването на сумите по квитанциите, но тъй като не били извършени доставки, ответното дружество се е обогатило неоснователно. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 78764лева – представляваща общ сбор от сумите, дължими по издадени квитанции, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 27.10.2016г. и направените по делото разноски. 

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на претенциите и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Твърди, че действително имали търговски отношения с ищцовото дружество в периода 2011г.–2013г., като посочва фактури от 2012г. и 2013г., доставките по които били заплатени със сумите, посочени в квитанциите. За всички представени квитанции били издадени от ответника фактури с фискален бон, а квитанциите били издадени за получени суми от ответника, за да погасят задължението му към ответника по горепосочените фактури.

        

         В исковата си молба ищецът излага твърдения, че между „Сити Бетон” ЕООД и „КЕМПЕС НБ” ЕООД са създадени търговски взаимоотношения, които датират от 2011год. „КЕМПЕС НБ” ЕООД е доставил материал на ищеца и е издавал фактури. След преглед на всички издадени фактури от «КЕМПЕС НБ» ЕООД и всички плащания по банка и 8 брой от «СИТИ БЕТОН» ЕООД се установи, че са извършени плащания в брой в касата на «КЕМПЕС НБ» ЕООД, за които е предоставена квитанция, но не е издаден фискален касов бон, не е издавана данъчна фактура и не е доставен материал.Установените вноски са както следва: Квитанция № 518 от 21.05.2012год вноска в размер на 2450лева, Квитанция № 520 от 23.05.2012год вноска в размер на 2250лева, Квитанция №521 от 23.05.2012год. вноска в размер на 2000лева, Квитанция №523 от 28.05.2012год вноска в размер на 2700лева, Квитанция № 524 от 04.06.2012год вноска в размер на З000лева, Квитанция N9526 от 07.06.2012год вноска в размер на 5400лева, Квитанция №535 от 28.06.2012год вноска в размер на 5000лева, Квитанция №831 от 0б.07.2013год вноска е размер на 2000лева, Квитанция № 845 от 17.07.2013год вноска в размер на З000лева, Квитанция № 902 от 12.08.2013год вноска в размер на 7000лева, Квитанция №903 от 13.08.2013год вноска в размер на 2632лева, Квитанция № 917 от 16.08.2013год вноска е размер на 2632лева, Квитанция № 923 от 19.08.2013год вноска в размер на 4500лева, Квитанция №925 от 20.08.2013год вноска в размер на З000лева, Квитанция № 939 от 26.08.2013год вноска в размер на 2000лева, Квитанция N9 934 от 22.08.2013год вноска в размер на 5000лева, Квитанция № 956 от 03.09.2013год вноска в размер на 1000лева, Квитанция №950 от 29.08.2013год вноска в размер на З000лева, Квитанция N°962 от 09.09.2013год вноска в размер на 9000лева, Квитанция № 988 от 19.09.2013год вноска в размер на З000лева, Квитанция №967 от 11.09.2013год вноска в размер на 3200лева  и Квитанция №1016 от 04.10.2013год вноска в размер на 5000лева. По принцип практиката в ищцовото дружество е била да заплаща част от доставени материали от ответника преди извършената доставка, а друга част след извършването й. Всяка доставка е придружена с данъчна фактура , квитанция и фискален касов бон, или банково бордеро за извършено плащане. Отношенията между двете дружества продължават в периода от 2011 год до 2013год.След извършено засичане в счетоводството на „Сити бетон" ЕООД е установено, че всички гореизброени квитанции не съответстват на никоя фактура и няма издаден фискален касов бон от ответника. Водени са многократни разговори с г-н Николай Благоев, представител на „КЕМПЕС НБ" ЕООД, но не са представени нито фактури, нито фискални касови бонове издадени за тези квитанции. Доверителят ми е подал жалба до Районна прокуратура гр. Стара Загора. Образувано е ДП №349 ЗМ-217/2015год по описа на ОД на МВР Стара Загора. Съмненията са били за длъжностно присвояване , което обаче е прекратено с Постановление за прекратяване № 5166/2015год от 19.09.2016год. Съгласно постановлението не е извършено длъжностно присвояване от служители на „Сити Бетон" ЕООД, още повече, че свидетеля Николай Благоев представител на „КЕМПЕС НБ"ЕООД признава получаването на парите и издаването на горепосочените квитанции от„Кемпес НБ" ЕООД. По отношение на основанието на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД били налице всички предпоставки: 1.Наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника, т.е. фактологическото предаване от страна на ищеца, респ. получаване от ответника на някаква имотна облага. Ищецът представя разписки / квитанции/, с които разполага, които са годно доказателство за твърдените от него факти. От друга страна г-н Благоев е признал получаването на парите от ищеца и издаването на квитанциите от „Кемпес НБ" ЕООД.

2. Неоснователността на имущественото разместване - начална липса на правно основание, отпаднало или несъсществуващо основание. В случая основанието е било плащане на фактура и доставка на материал, но то не се е осъществило. Предвид гореизложените обстоятелства, молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „Кемпес НБ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.Цар Калоян № 18, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********* да заплати на " Сити Бетон" ЕООД сед. и адрес на управление; гр.Стара Загора, ул."3ахари Стоянов" 14, с ЕИК ********* дължима сума в размер на 78 764лв , представляваща неоснователно обогатяване съгласно изброени квитанции. Молят да бъде осъден ответника да заплати лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Молят да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски и адвокатски хонорар.   

 

На основание чл.131 от ГПК ответника „Кемпес НБ” ЕООД представя писмен отговор в който оспорва предявените искове, като считали, че същите били допустими, но по същество били неоснователени и недоказани по основание и размер, поради следните обстоятелства: С оглед отделяне на спорното и безспорното по делото признавали факта, че между страните имало трайни търговски отношения за периода 2011г. до 2013г. - този факт бил единственият верен от твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба факти. Всички други твърдяни от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства били неверни. Искането на ищцовата страна било да осъди ответника да им заплати исковата сума, представляваща неоснователно обогатяване, съгласно представените като доказателства с исковата молба квитанции, тъй като според ищеца налице било неоснователност на имущественото разместване, като в случая основанието е било плащане на фактура и доставка на материал, но това основание не се било осъществило. Предявените искове били неоснователни, поради следното: С исковата молба били представени като доказателства квитанции за 2012г. и за 2013год. По отношение на представените квитанции за 2012год. 1.Между ищеца и ответника била налице договорка, съгласно която служител на „СИТИ БЕТОН" ЕООД носил пари в брой за да се погасят незаплатени фактури, които били дължими към „КЕМПЕС НБ" ЕООД от ищеца. Издадените фактури били за плащане в брой, а не по банков път. Носените в брой пари били предавани от служителя на „СИТИ БЕТОН" ЕООД на пълномощник на „КЕМПЕС НБ" ЕООД - Николай Благоев. Въз основа на постъпилите с тези квитанции суми били издавани фискални бонове от касовия апарат на ответника. С представените с исковата молба квитанции за 2012 г. били заплатени следните фактури:

1. Ф-ра 13008/23.05.2012 - на ст-ст 3398,40 лв. е съотносима към квитанция от 21.05.2012 на ст-ст 2450,00 лв.

2.Ф-ра 13008/23.05.2013 - е относима към квитанция от 23.05.2012 на ст-ст 2250,00 лв.

          3. Ф-ра 13012/28.05.2013 е относима към квитанция от 23.05,2012 на ст-ст 2000 лв.

          4. Ф-ра 13012/28.05.2013 е относима към квитанция от 28.05.2012 на ст-ст 2700 лв.

          5. Ф-ра **********/07.06.2012 и Ф-ра **********/07.06.2012 са относими към квитанция от 04.06.2012 на ст-ст 3000лв.

          6. Ф-ра **********/07.06,2012 и Ф-ра 13059/28.06.2012 са относими към квитанция от 07.06.2012 на ст-ст 5400лв.

          7. Ф-ра 13059/28.06.2012 и ф-ра 13066/29.06.2012 са относими към квитанция от 28.06.2012 на ст-ст 5000лв. За всички представени квитанции били налице издадени от ответника фактури с фискален бон. Квитанциите били издадени за получените суми от ответника за да погасят задължението му към всички по горепосочените фактури. От горното било видно, че ответникът за 2012 год. нямал задължения към ищеца. По отношение на представените квитанции за 2013 год. Тъй като ищеца не бил плащал задълженията си по издадени фактури отКЕМПЕС НБ" ЕООД, ответното дружество с представител-пълномощник Николай Благоев от името на „СИТИ БЕТОН" ЕООД и в присъствие на негов служител- Р.П. бил внесъл в банковата сметка на ответника сумите събрани по ПКО квитанции от 2013г., за да се погасели неплатените издадени фактури, които трябвало да се платят по банков път. След извършване на операцията двете страни били длъжни да унищожат издадените ПКО 2013г. за да не се получило дублиране на плащанията. В изпълнение *** договорката сумите са наредени от Николай Благоев, но от името на ищеца в присъствието на Р.П. в банкова сметка на „Кемпес НБ" ЕООД - банка ДСК кл.Стара Загора, ул.Руски и по този начин издадените фактури с плащане по банков път били погасени И ТО ПО БАНКОВ ПЪТ. Представените с исковата молба квитанции и ПКО не били унищожени от страна на „СИТИ БЕТОН" ЕООД, с които се злоупотребявало от тяхна страна, защото въз основа на събраните от тях пари Николай Благоев извършвал паричен банков превод и погасява дължимите фактури на ищеца към ответника. Фактурите, които били заплатени от извършения паричен банков превод от Николай Благоев по получените квитанции от 2013 г. от името и за сметка на „СИТИ БЕТОН" ЕООД са следните: ФЕ13759, ФЕ13764, ФЕ13771, ФЕ13773, ФЕ2000000608, ФЕ2000000611, ФЕ2000000615, ФЕ2000000632, ФЕ2000000638, ФЕ2000000643, ФЕ13811, ФЕ13818, ФЕ13823 всички от 2013г. Имало и друга незаплатени фактури от 2013г., които и те били закрити - заплатени именно с остатъка от предадените с тези квитанции парични суми. Всъщност за всички платени суми от ищеца имало извършени продажби и услуги от ответника и в счетоводството на страните няма противоречие. Това се установява и от съдебно-счетоводна експертиза по гр.дело №463 / 2014г. по описа на РС-Стара Загора със страни ищец - „Кемпес НБ" ЕООД, ответник - „Сити Бетон" ЕООД. Съгласно заключението на ССЕ няма установени несъответствия от страна на „Кемпес НБ" ЕООД. Освен това -практиката между ищеца и ответника за заплащане на доставките не била тази която е посочена в исковата молба. В исковата молба било посочено, че ищеца авансово заплащал част от стойността на стоките, преди извършване на доставките, а друга след извършването. Това не било вярно. Вярното в случая било, че ищеца за да заплати предходно доставената от ответника стока е получавал следваща която не е заплащал на ищеца и едва с получаването на последващата доставка на стоки е заплащал предходната. Поради това следвало да се приеме, че не е иалиие извършено от ищеца авансово плащане с посочените в представените квитанции суми с оглед очаквано изпълнение на задължението на ответника да достави н а ищеца стоките, а следва да приемете, че плащането по тези квитанции е погасявало стари задължения на ищеца към ответника. Поради тази причина получената от ответника сума не е получена на отпаднало основание и не подлежи на връщане и в този смисъл не са налице предпоставките на чл.55, ал.133Д - за ответника е налице основание да задържи получената цена, тъй като е изпълнил задължението за доставяне на платените стоки и материали. По отношение на представените с исковата молба доказателства от страна на ищеца - квитанции - оспорвали същите относно тяхното съдържание и подпис в графа получател на сумата. Молят да бъде постановено решение с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и присъди разноските по делото.

 

Ищцовото дружество в съдебно заседание поддържат исковете си чрез пълномощника си адв.И., която претендира присъждане на направените по делото разноски и  представя писмена защита.

 

В съдебно заседание ответникът представляван от адв.М. и от адв.Манджуров оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни, претендира направени по делото разноски.  

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

 

Безспорно се установи по делото, че между дружествата е имало трайни търговски отношения за периода от 2010-2013г., като ответникът доставял на ищеца цимент за производството на бетон от ищцовото дружество, като ответникът издавал фактури, а погасяването на задълженията от страна на ищеца ставало на части – понякога след доставката на цимент, а понякога – авансово. С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 463/2014г. на Старозагорския районен съд е осъден „СИТИ БЕТОН”ЕООД да заплати на „КЕМПЕС НБ”ЕООД сумите от 6000 лева за главница от неплатена цена на доставен цимент по фактура № 13773/25.07.2013г., сумата от 5577.60 лева за главница от неплатена цена на доставен цимент по фактура № **********/08.10.2013г., сумата от 3888 лева за главница от неплатена цена на доставен цимент по фактура № **********/12.10.2013г. и сумата от 3902.40лева за главница от неплатена цена на доставен цимент по фактура № 13901/16.10.2013 г., ведно със законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното заплащане на сумите. В хода на производството по същото дело „СИТИ БЕТОН”ЕООД представил част от квитанциите, на които основава претенциите си в настоящото производство, като съдът ги обсъдил и не приел за установена връзка между дължимите по фактурите суми към „Кемпес НБ”ЕООД за доставка на цимент на „СИТИ БЕТОН”ЕООД и извършените с квитанциите плащания от „СИТИ БЕТОН”ЕООД.   

 

За изясняването на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства, като от показанията на свидетелите Петър Ташев П. /касиер от седем години при ищеца/, Светла Маркова Димова/главен счетоводител от девет години при ищеца/ и Р.П.П./бивш търговски представител при ищеца/, се установява, че служители на ищцовото дружество – Р.П., Анелия П. и Васил Мирчев са взимали в брой пари от касата на ищцовото дружество срещу оставени в нея разходни касови ордери за сумите, с отбелязване върху тях името на ответното дружество, като по този начин плащали цимента – на каса в ответното дружество, за които им били издавани квитанции от ответника – първо им били издавани фискални бонове, а впоследствие – не, тъй като стойността по една квитанция за платената сума не покривала цялата стойност на издаваните фактури - оттам и дошло разминаването между размера на платените суми и стойността на доставения цимент. Взаимоотношенията между страните продължили до октомври 2013г. Изложеното се потвърждава и от част от показанията на свидетеля Николай Д. Благоев – пълномощник и син на собственичката на ответното дружество: ”Аз лично говорих с управителя на „Сити бетон”ЕООД и помолих тази порочна практика да спре и така или иначе това не се случи, и така продължи до 2013г. Той пращаше Р., Анелия или Васко, като винаги се носеха различни суми, като понякога съм бил там, а понякога са били моите служителки, като за получените суми се представяха ордери…”.

 

Съдът кредитира показанията на  свидетелите П., Димова и П., тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства – установеното по Досъдебното производство № 349зм-2017/2015г./прокурорска преписка № 5166/2015г./ приложено към настоящото дело – приключило с постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.09.2016г., което е водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.201 от НК, като по същото производство е разпитан като свидетел на 12.08.2016г. Николай Д. Благоев – л.169 и л.170 по досъдебното производство, като процесните квитанции са му предявени /описани подробно с номера и дати на издаване в протокола за разпит/ и същият потвърждава, че са издадени от „КЕМПЕС НБ”ЕООД. В досъдебното производство са представени и разходните касови ордери за отпуснатите от касата на „СИТИ БЕТОН”ЕООД суми на Р.П., Васил Мирчев и Анелия Клисарова, които кореспондират с издадените от ответника квитанции – за шест квитанции не са представени Разходни касови ордери от счетоводството на ищеца, като свидетелят Благоев при разпита си в наказателното производство е потвърдил и тяхното издаване от „КЕМПЕС НБ”ЕООД – те са изрично цитирани по номера от прокурора в стр.3 от Постановлението за прекратяване на наказателно производство - № 831/ 06.07.2013г. за 2000лева, № 845/17.07.2013г. – за 3000лева, № 939/26.08.2013г. за 2000лева, № 950/29.08.2013г. – за 3000лева, № 988/19.09.2013г. за 3000лева и 1016/04.10.2013г. за 5000лева. В същото са представени разходни касови ордери /с отбелязване „Кемпес” и „цимент”/ РКО № 24 и 25/21.05.2012г./общо двата за 2450лева/; № 39/23.05.2012г. – за 2250лева, № 41/23.05.2012г. – за 2000лева, № 51/28.05.2012г. – за 2700лева, № 98/04.06.2012г. – за 3000лева, № 120/07.06.2012г. – за 5400лева, № 239/28.06.2012г. – за 5000лева, № 889/12.08.2013г. – за 7000лева, № 900 /13.08.2013г. – за 2632лева, № 926/16.08.2013г. – за 2632лева, № 939/19.08.2013г. – за 4500лева, № 957/20.08.2013г. – за 3000лева, № 982/22.08.2013г. – за 5000лева, № 1094/03.09.2013г. – за 1000лева, № 1133/09.09.2013г. – за 9000лева и № 1160/11.09.2013г. – за 3200лева, съответстващи по дата и суми на издадените от „КЕМПЕС НБ”ЕООД квитанции за получени от тях суми на същите дати - № 518/21.05.2012г., № 520/23.05.2012г., № 521/23.05.2012г., № 523/28.05.2012г., № 524/04.06.2012г., № 526/07.06.2012г., № 535/28.06.2012г., № 902/12.08.2013г., № 903/13.08.2013г., № 917/16.08.2013г., № 923/19.08.2013г., № 925/20.08.2013г., № 934/22.08.2013г., № 956/03.09.2013г., № 962/09.09.2013г., № 967/11.09.2013г.

 

От изложеното е безспорно установено, че посочените парични суми са внесени в счетоводството на ответника, който ги е приел и е удостоверил това с издаването на квитанции за сумите на ищеца.         

 

Съдът не кредитира изложеното от свидетеля Николай Благоев твърдение за наличие на уговорка между управителите на двете дружества за събиране на сумите, приети от ответника, в неговата каса и след това за внасянето им накуп от представители на двете дружества от името на ищеца към ответника по банков път. За същото не са представени доказателства от ответника /банкови извлечения за преводи, разходни касови ордери за отчитане на разходвани от каса парични средства, разписки/квитанции/ от страна на ищеца за получени парични средства/, но то е и несъвместимо със здравия разум и логиката на извършване на търговска дейност по занятие /ответникът да предостави на ищеца вече внесени в счетоводството му от последния парични суми, за да му ги прехвърлел повторно по банков път – без ищецът да му оформи насрещна квитанция за получените от ответника суми/ съдът счита за екзотична защитна теза на ответника, която е представена само в показанията на свидетеля Благоев /представител на ответното дружество и син на собственичката/ и се опровергава от проведената очна ставка със свидетелката П.. Управителят на ищцовото дружество също отрича такава уговорка в отговора си на въпрос, поставен по реда на чл.176 ГПК.  

 

В настоящото производство „КЕМПЕС НБ”ЕООД оспорва претендираните за плащане суми, тъй като същите погасявали задължения на „СИТИ БЕТОН”ЕООД по издадени от ответника фактури, като същите не са представени от „КЕМПЕС НБ” ЕООД по делото и не е правено искане за приемането им като доказателства. 

 

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че сумите по процесните квитанции в общ размер на 78764лева не са отразени като постъпления в касата на „КМЕПЕС НБ” ЕООД, тъй като същите не съответстват по суми и дати на осчетоводените постъпления в брой при ответника. От документи, представени от двете счетоводства е видно, че търговските взаимоотношения датират от края на 2010г., като най-активни са били през 2011г., 2012г. и 2013г. Поради факта, че в счетоводството на ответника не са намерени и предоставени ПКО и/или квитанции със суми и дати идентични на процесните, както и поради факта, че в счетоводствата на двете дружества са погасявани различни фактури с извършените/получени плащания експертът не може да даде становище към кои доставки са отнесени цитираните в исковата молба квитанции, въпреки че е илюстрирал в табличен вид взаимоотношенията между търговците за целия период.

 

От счетоводството на ответника „КЕМПЕС НБ”ЕООД не са предоставени касови бонове за датите и сумите, цитирани в процесните квитанции. По делото и при проверка на място са представени копия на част от касова книга и фискални бонове, от които е видно по какъв начин е водена касовата книга и какви фискални бонове са издавани.

 

Тъй като по делото не са ангажирани от ответника като доказателства фактури, товарителници и стокови разписки за доставените количества цимент, съдът не може да приеме за доказани твърденията на ответника, че с тези квитанции са платени именно твърдяните доставки на цимент – без яснота по кои точно издадени фактури. Съдът намира, че ответникът, върху когото пада според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не ангажира доказателства, установяващи да е доставил на ищеца цимент по извършените с квитанциите плащания, приети от ответника. Счетоводството на страните съдът не счита за редовно водено – включително това на ответника – видно от съобразителната част на експертизата ищецът е издал две фактури от „СИТИ БЕТОН”ЕООД –с получател „КЕМПЕС НБ”ЕООД № 2031/31.05.2013г. за 40092лева и № 2081/31.07.2013г. за 50400лева – в счетоводството на „СИТИ БЕТОН”ЕООД не е осчетоводено споразумението за насрещно прихващане от 17.10.2013г. /подписано само от „КЕМПЕС НБ”ЕООД и послужило за отразяване в неговото счетоводство на 01.01.2015г. на вземания и задължения по партида „СИТИ БЕТОН”ЕООД за суми по фактури, издадени от „КЕМПЕС НБ”ЕООД в размер на 90492лева/. Според установеното от вещото лице при извършената проверка на касовите книги при ответника за датите, посочени в процесните квитанции, в касата на ответника не са водени аналитично дневни постъпления в брой, а в края на деня е пускан касов бон от постъпленията за деня, като са били заприхождавани суми с основание „Отчетени от управителя” с общата стойност. Поради тази причина не са издадени и касови бонове за сумите, посочени в процесните квитанции. Сумите по процесните квитанции не са отразени като постъпления в касата на „КЕМПЕС НБ”ЕООД тъй като същите не съответстват по суми и дати на осчетоводените постъпления при ответника. С оглед така изложеното от вещото лице, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, не би могло счетоводството на ответното дружество да се приеме, че са редовно водени тези му счетоводни книги/записвания. Поради това те нямат доказателствена сила и затова съдът не може въз основа на тях да приеме за доказани по делото вписаните в същите от водилия ги ответник спорни факти, че извършил доставки на цимент на ищеца по внесените от него суми в счетоводството на ответника.

  

При това положение съдът счита исковете за заплащане на претендираните суми за изцяло основателни и доказани – налице е неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца – наличие на имуществено разместване от патримониума на ищеца в този на ответника /извършени парични плащания/ на несъществуващо основание /неизвършена доставка не цимент/, 

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че ищецът е предоставил в полза на ответника сумата от 78764лева, с оглед разходването им във връзка с производствени задачи – доставка на цимент, но такава не е настъпило – тъй като не е отчетено надлежно. При така изложената обстановка, съдът намира, че заплащането на сумата от ищеца в полза на ответника е с оглед очаквана престация по договора, но такава не е настъпила. Ответника в чиято тежест е установяване на обстоятелството, че е осъществено основанието, поради което е извършено плащането не ангажира доказателства в тази насока въпреки наведените от него доводи. Предвид това съдът приема, че получената от ответника сума, възлизаща на 78764 лева се явява преминала в неговото имущество без основание и като такава подлежи на връщане, съгласно изискванията на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Предявените искове по квитанциите са основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива, както и претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

 

Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 78764лева, представляваща внесени от ищеца парични суми в счетоводството на ответника, по квитанции, издадени от ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012год за 2450лева, № 520 от 23.05.2012год за 2250лева, №521 от 23.05.2012год. за 2000лева, № 523 от 28.05.2012год за 2700лева, № 524 от 04.06.2012г за З000лева, № 526 от 07.06.2012год за 5400лева, № 535 от 28.06.2012год за 5000лева, № 831 от 0б.07.2013год за 2000лева, № 845 от 17.07.2013год за З000лева, № 902 от 12.08.2013год за 7000лева, № 903 от 13.08.2013год за 2632лева, № 917 от 16.08.2013год за 2632лева, № 923 от 19.08.2013год за 4500лева, № 925 от 20.08.2013год за З000лева, № 934 от 22.08.2013год за 5000лева, № 939 от 26.08.2013год за 2000лева, № 950 от 29.08.2013год за З000лева, № 956 от 03.09.2013год за 1000лева, № 962 от 09.09.2013год за 9000лева, №967 от 11.09.2013год за 3200лева, № 988 от 19.09.2013год за З000лева и № 1016 от 04.10.2013год за 5000лева, с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание – неосъществени доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016г. до окончателното й заплащане

 

На осн.чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски, в размер общо на 6350,56лева, от които 3150,56лева заплатена държавна такса за настоящото производство, 300лева възнаграждение за вещо лице и 2900лева адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

          ОСЪЖДА „КЕМПЕС НБ” ЕООД – Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Цар Калоян” № 18, ап.11, представлявано от управителя Здравка Койчева Стефанова, чрез адв.В.М. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ БЕТОН” ЕООД – Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. Захари Стоянов 14, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Мирослав Колев Ангелов, чрез адв.И.И. ***, съдебен адрес *** сумата от общо 78764лева/седемдесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и четири лева/, представляваща внесени от ищеца парични суми в счетоводството на ответника, по квитанции, издадени от ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012год за 2450лева, № 520 от 23.05.2012год за 2250лева, №521 от 23.05.2012год. за 2000лева, № 523 от 28.05.2012год за 2700лева, № 524 от 04.06.2012г за З000лева, № 526 от 07.06.2012год за 5400лева, № 535 от 28.06.2012год за 5000лева, № 831 от 0б.07.2013год за 2000лева, № 845 от 17.07.2013год за З000лева, № 902 от 12.08.2013год за 7000лева, № 903 от 13.08.2013год за 2632лева, № 917 от 16.08.2013год за 2632лева, № 923 от 19.08.2013год за 4500лева, № 925 от 20.08.2013год за З000лева, № 934 от 22.08.2013год за 5000лева, № 939 от 26.08.2013год за 2000лева, № 950 от 29.08.2013год за З000лева, № 956 от 03.09.2013год за 1000лева, № 962 от 09.09.2013год за 9000лева, №967 от 11.09.2013год за 3200лева, № 988 от 19.09.2013год за З000лева и № 1016 от 04.10.2013год за 5000лева, с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание – неосъществени доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016г. до окончателното й заплащане, както и 6350,56лева/шест хиляди триста и петдесет лева и 56стотинки/, направени по делото разноски.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: