№ 91
гр. Разград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20223300100030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по предявени от ищеца "Банка ДСК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул.
Московска № 19, представлявано от Диана Дечева Митева, Юрий Благоев
Генов, Славейко Любомиров Славейков, Арно Рене Жюлиен Льоклер, Боян
Филипов Стефов, Доротея Николаева Н.а-Илчева, Тамаш Хак-Ковач, начин
на представляване: всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор,
Изпълнителните директори и Прокуристи, чрез пълномощника юрисконсулт
Милена Боянова Стоянова обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу:
ответника В. ИВ. М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
обл. Разград, общ. Кубрат, с. Беловец, ул.***,
да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, следните сумите:
27 044.43 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2021г. - до окончателното изплащане на сумата,
изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от
19.08.2019г.,
998.44 лева - договорна лихва начислена за периода от 05.12.2020г. до
06.07.2021г.,
40.59 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница, начислена за периода от 05.12.2020г. до 06.07.2021г.,
7.51 лева – лихвена надбавка за забава върху цялата главница
1
начислена за периода от 07.07.2021г. до 07.07.2021г.,
120.00 лева – разходи при изискуем кредит,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 152 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.07.2021г.
по ч.гр.дело № 423/2021г. по описа на РС – Кубрат.
Претендират се разноски както в заповедното така и в настоящото
исково производство.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 19.08.2019г. ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 30 000 лева, със срок на издължаване на кредита - 120 месеца,
считано от датата на неговото усвоявате – 19.08.2029г. За предоставения
кредит, кредитополучателят следвало да заплаща лихва, формирана от
референтен лихвен процент, представляващ „среден лихвен процент по салда
по срочни договори в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
/0.17 % към датата на подписване на договора/ и надбавка в размер на 6.98
%, предоставен при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика".
Към датата на сключване на договора за кредит кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент в размер на 7.15 %, а ГПР е бил в размер на 7.87
%.
На 19.08.2019г. банката наредила сумата по разрешения кредит по
посочената в договора разплащателна сметка с IBAN
BG03STSA93000025566229, чрез която се извършва и погасяване на
задължението (чл.4 и чл.5 от Договора).
Съгласно чл. 21 от Договора, неразделна част от договора за кредит
били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
ФЛ, Тарифата на БАНКА ДСК ЕАД за лихвите, таксите и комисионните,
които кредитополучателят получил с подписването на договора за кредит.
Кредитополучателят погасявал редовно задълженията си до м. Май 2020г.,
когато започнало закъснение в плащанията на месечните погасителни вноски.
Поради допусната забава в плащанията ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД
предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
изпращане на уведомление до кредитополучателя, като за целта на адреса на
ответника посочен в договора била изпратена нотариална покана с изх. №
0050-20-00633/10.02.2021г. Видно от съдържанието на последната,
кредиторът уведомил кредитополучателя, че от датата на получаване на
поканата, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана
била връчена от нотариус Иванка Башенва – Йорданова, с рег. № 573 на НК,
на 07.05.2021г. на майката на ответника, със задължение да му я предаде, на
осн. чл. 46, ал.2 ГПК. Поради липсата на изпълнение от страната на
кредитополучателя на изискуемото вземане на кредитора на 09.07.2021 г.
било подадено в РС – Кубрат заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист спрямо ответника за сумите предмет на нанстоящото
исково производство.
2
В срока за отговор по 131 ГПК, при редовно връчени книжа /л. 37 и 39/
ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдено заседание, при редовност в призоваването, за ищеца
не се явява представител. пълномощникът му депозира писмена молба /л. 58-
59/, с която моли делото да бъде разградено в негово отсъствие. Поддържа
исковата молба и претендира разноски.
В открито съдено заседание, при редовност в призоваването /55 – 56/,
ответникът не се явява и не се представлява. Не взема становище по исковете.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата,
становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, като предмет на
исковата претенция са суми, представляваща непогасени от
кредитополучателя задължения по Договор за кредит за текущо потребление
от 19.08.2019г., по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в
цялост, поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч. гр. д. № 423/2021г. по описа на КРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, връчена при
условията на чл.47 ал.5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч. гр. д.
№ 423/2021г. по описа на КРС, от което се установява, че в полза на ищеца в
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК срещу ответника. С оглед указанията на съда на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК
и възможността за предявяване на иск срещу ответника, ищецът е предявил
иск в законоустановения едномесечен срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за кредит за текущо потребление от
горепосочената дата сключен с ответника; усвояване отпуснатата сума по
него от кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки уговорени
в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост
на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил
уведомен надлежно на 07.05.2021г.; дължимост на сумите за главница,
договорни, наказателни лихви, такси и то в посочените от ищеца размери.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
На 19.08.2019г. между банката и ответника, като кредитополучател, бил
сключен договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора
банката е предоставила в заем парична сума от 30 000 лева. Сумата била
усвоена безкасово на 19.08.2019г. по разплащателна сметка на
кредитополучателя IBAN BG03STSA93000025566229. Връщането на кредита
е уговорено в срок от 120 месеца, считано от неговото първо усвояване.
3
Падежната дата била пето число на месеца. За предоставения кредит,
кредитополучателят заплащал лихва, формирана от референтен лихвен
процент представляващ „среден лихвен процент по салда по срочни договори
в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ /0.17 % към датата на
подписване на договора/ и надбавка в размер на 6.98 %, предоставен при
изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика". Към датата на
сключване на договора за кредит кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент в размер на 7.15 %, а ГПР е бил в размер на 7.87 %. В чл. 18 е
предвидено задължение за плащане на такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на
клиента, с която клиентът е декларирал, че е запознат към деня на сключване
на договора Съгласно чл. 18. 1 ОУ при забава на плащането на месечната
вноска от деня определен в Договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитопълучателя погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката не
се прилага. Съгласно чл. 19.1.1 ОУ кредоторът има право да превръне кредита
в предсрочно изискуем в случай при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница. Съгласно т. 18.3 от ОУ – от датата на
изискеумостта на кредита – на краен падеж или предсрочна, целия непогасен
остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до
коночателното погасяване на задължението, включително и по принудителен
ред.
Представени са като приложение към договора погасителен план и
Тарифата на банката.
Въпреки назначената от съда СИЕ, депозита за същата не бе внесен,
поради и което експертиза не бе изготвена.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума. Усвояването е
извършено еднократно по посочената в договора разплащателната сметка,
което е станало на 19.08.2019г., т. е. в деня на сключване на договора.
Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно
усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване разплащателната сметка на заемателя, като за доказване на този
факт не е необходимо издаване на нарочен документ /така в решение № 125
от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/.
Ответникът не оспорва размера на претенцията.
В казуса, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, за което кредитополучателя бил
надлежно уведомен. В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е
разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е
4
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
случая ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че кредита е погасяван
редовно до м. май 2020г., когато започнало закъснение в плащането на
месечните погасителни вноски. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 09.07.2021г. са били настъпили предпоставките
на чл. 19 от ОУ към договора и в полза на банката е възникнало правото да
обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това право на банката е
било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора
в този смисъл е достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно връчена
нотариална покана преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Връчването е извършено на 07.05.2021г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез
майката на ответника, от нотариус Иванка Башенва – Йорданова, с рег. № 573
на НК /л. 18-19/.
Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, при доказано
осъществени обективни предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. Т.е. релевантна е датата, на която изявлението на банката е достигнало
до длъжника - 07.05.2021г. Така от 07.05.2021г. следва да се приеме, че
длъжникът е редовно уведомен предвид, че в уведомлението липсва
предоставен срок за доброволно изпълнение, каквото право принципно има
банката.
Редно е да се посочи, че отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право установено в полза на кредитора. Преценката
дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра му, от което
следва и че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя
осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника и
нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
му.
Съдът не приема, посочената в извлечение от счетоводните книги на
банката дата на предсрочна изискуемост – 07.07.2021г. Както вече се посочи,
изявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника на 07.05.2021г., поради което именно това е датата
на която е настъпила предсрочната изискуемост.
С оглед липсата на спор относно представените банкови извлечения,
съдът приема, че размера на дължимата главница е 27 044.43 лв.
Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано в
целия заявения размер от 27 044.43 лв.
5
Главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.07.2021г., така както е
било поискано.
Предмет на претенцията е и редовна договорна лихва претендирана в
размер на 998.44 лева за периода от 05.12.2020 г. до 06.07.2021г., вкл.
Договорната лихва се дължи на основание чл. 8 от договора, тъй като
кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя страна
се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето,
през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е.
от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в
предсрочно изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена
главница, както и начислените, но неизплатени към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост договорни лихви, такси и т. н. Съгласно ТР
3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по
договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му. Или за
периода 07.05.2021г. - 06.07.2021г. възнаградителна лихва не се дължи
предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на ползване на
кредита занапред. Затова и исковата претенция за възнаградителна лихва
следва да се уважи за периода от 05.12.2020 г. до 06.05.2021г. вкл., доколкото
за този период вземането е дължимо и надлежно падежирало преди
предсрочната изискуемост съобразно погасителния план. Съдът определи
размера му, по реда на чл. 162 ГПК /предвид невнесания депозит на
назначената СИЕ/ в размер на 713.17 лева Така дължимата договорна лихва за
периода 05.12.2020 г. до 06.05.2021г. вкл., е сумата от 713.17 лева, до който
искът следва да се уважи, съотв. да се отхвърли за разликата до пълния заявен
размер от 998.44 лева и за периода 07.05.2021г.-. 06.07.2021г., включително.
По отношение на наказателната лихва върху просрочената главница:
Същата се претендира в общ размер на 48.10 лв., представляващо сбор
от лихва за забава в раземр на 40.59лв., начислена за перида 05.12.2020г. –
06.07.2021г., вкл., законна лихва за забава в размер на 7.51 лв., начислана за
07.07.2021г. Дължимостта й е предвидена в чл. 18.1 от ОУ към договора и тя
се дължи при просрочие в изплащането на главницата и е в размер на 10%
върху просрочената главница, т.е. в малко под размер на законната лихва.
Съобразявайки ТР 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, и по
реда на чл. 162 ГПК, съдът намира претензията за основателна и по размер.
По отношение на сумата от 120 лева.
6
Ответникът дължи и уговорена такса при предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
"Банка ДСК"ЕАД прилага при кредити за текущо потребление, чл. 8 от ОУ и
чл. 18 от Договора, в размер на 120 лв. В конкретния случай посочената сума
в размер на 120 лева не може да бъде преценена като такса за управление на
кредита, защото не е свързана с допълнителна услуга, която
кредитополучателят да предоставя и за чието заплащане потребителят да е
задължен. Независимо, че приложение №3, неразделна част от договора, е
наименовано Такси по кредити за текущо потребление, конкретното вземане,
включено като т.5 е означено като „разходи при изискуем кредит“ /л.16/. Това
показва, че заплащането му е предвидено само в хипотезата, при която поради
неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да обслужва
кредита, съобразно договореностите, банката има право да пристъпи към
принудително събиране на вземането си. Последното, обаче, може да бъда
реализирано, едва след връчване на уведомление до длъжника. Това
изискване предпоставя извършването от страна на банката на действия, чието
изпълнение е свързано с допълнителни разноски. Следва да се има предвид,
че тези разходи не оскъпяват кредита, доколкото не са включени в
погасителните вноски и са дължими единствено при посочената хипотеза. На
следващо място сумата е начислена на основание чл.18 от кредитния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от договора кредитополучателят изрично е
заявил, че е запознат с тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банката прилага по извършени услуги на клиента. Наред с това тази клауза е
инкорпорирана в съдържанието на кредитния договор, подписан на всяка
страница от кредитополучателя, а стойността на разхода е предварително
ясно и конкретно определен с подписването от страна както на кредитора,
така и на кредитополучателя, на приложение 3 към договора. Така и Решение
№ 223 от 11.03.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1594/2019 г.
Плащане на така установените по размер задължения ответникът не е
твърдял, нито се събраха доказателства в този смисъл. Ето защо, исковата
претенция следва да се уважи в посочените горе размери.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 564.22 лева доплатена
дължима държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017
г./ и чл. 25, ал. 1 вр. Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 350 лева. Или
общо размерът на разноските става 914.22 лева. Съобразно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 904,98 лв., за разликата до претендирания размер искаето за разноски
следва да се отхвърли като неоснователно.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
7
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Претендираните разноски са в размер на 564.22 лева за платена
ДТ и 150 лева юк. възнаграждение, общо 714.22 лева. От тях и съобразно
изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски
в размер на общо 707 лева, за разликата до претендирания размер искаето за
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. Московска № 19,
представлявано от Диана Дечева Митева, Юрий Благоев Генов, Славейко
Любомиров Славейков, Арно Рене Жюлиен Льоклер, Боян Филипов Стефов,
Доротея Николаева Н.а-Илчева, Тамаш Хак-Ковач, начин на представляване:
всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи, СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу ответника В.
ИВ. М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. Разград, общ.
Кубрат, с. Беловец, ул. ***, като ответникът дължи на ищеца, следните
сумите:
27 044.43 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2021г. - до окончателното изплащане на сумата,
изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от
19.08.2019г.,
713.17 лева - договорна лихва начислена за периода от 05.12.2020г. до
06.05.2021г.,
40.59 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница, начислена за периода от 05.12.2020г. до 06.07.2021г.,
7.51 лева – лихвена надбавка за забава върху цялата главница
начислена за периода от 07.07.2021г. до 07.07.2021г.,
120.00 лева – разходи при изискуем кредит,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 152 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.07.2021г.
по ч.гр.дело № 423/2021г. по описа на РС – Кубрат,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над присъдената
сума от 713.17 лева до пълния заявен размер от 998.44лева и за периода
07.05.2021г. - 06.07.2021г. включително, като неоснователен и недоказан, на
осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. ИВ. М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
обл. Разград, общ. Кубрат, с. Беловец, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 904,98 лева, представляваща сторени съдебно
8
- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част
на исковата претенция, като отхвърля искането за разноски за разликата до
пълния претендиран размер от 914.22 лева, като неоснователно, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В. ИВ. М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
обл. Разград, общ. Кубрат, с. Беловец, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 714.22 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.дело № 423/2021г. по описа на РС – Кубрат, съдебно-
деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, като
отхвърля искането за разноски за разликата до пълния претендиран размер от
714.22 лева, като неоснователно, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9