Р Е Ш Е Н И Е
№ 3253/17.07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично
заседание,
проведено на 19.06.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА
ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11946 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото се развива по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99,
ал.1 ЗЗД от ищецът „А.З.С.Н.В."ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу
ответника Ю.Д.В. ЕГН **********, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на сума в общ размер на 898.28 лева ( осемстотин деветдесет и осем лева и
28ст.), от която:
главница — 433,01 лева /четиристотин тридесет и три лева и
01ст./
договорна лихва - 85,41 лева /осемдесет и пет лева и 41ст./
за периода от 14.01.2016 г. до 05.01.2017г.
такса за оценка на досие - 18,03 лева /осемнадесет лева и
03ст./ за периода от 10.03.2016 г. до 05.01.2017 г.
такса за услуга .“Кредит у дома" - 342,66 лева /триста
четиридесет и два лева и 66ст./ за периода от 07.01.2016 г. до 05.01.2017 г.
обезщетение за забава - 19,17 лева /деветнадесет лева и
17ст./ за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до 27.10.2017г.
/датата на подаване на заявлението в съда/.
законна лихва от подаване на заявлението в районен съд -
27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16422/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26-ти
състав.
Според посоченото, вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 10.11.2015г. между „Провидент
Файненшъл България"ООД с ЕИК:*** /Кредитодател/ и Ю.Д.В.
/Кредитополучател,/ с ЕГН:**********, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Провидент Файненшъл България"ООД в полза н. „А.з.с.н.в."ЕАД
с ЕИК:*** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 19.05.2017г.
Отправено е искане, ответникът да заплати на ищеца
съдебно-деловодните разноски направени по
частно гр.дело № 16422/2017г. по описа на Районен съд-гр.Варна в общ размер
на 75.00лв./седемдесет и пет лева/, от които 25.00лв.- платена държавна такса и
50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Отправено е искане, ответникът да заплати на ищеца
направените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева /сто и петдесет лева/ на основание чл.13,т.2 и чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича
претендираното право: На 10.11.2015г., Ю.Д.В., в качеството на Кредитополучател е сключила
Договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл
България"ООД, явяващ се Кредитодател по цитирания договор, спазвайки
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от процесния договор. Подписвайки
договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването
на Договора за потребителски кредит №********* е получил Стандартен европейски
формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл
България"ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които Ю.Д.В. се е съгласила, подписвайки договора за потребителски
кредит.
С
подписване на същия ответницата е потвърдила, че го е прочела преди самия факт
на подписване, че разбира неговите разпоредби и актът на подписване е въз
основа на нейната свободна воля, арг. чл.21 и чл.24 от Договор за потребителски
кредит №*********.
При
условията на Договора за потребителски кредит, „Провидент Файненшъл
България"ООД, в качеството си на Кредитодател, се е задължил да предостави
на Ю.Д.В. потребителски кредит за лични нужди в размер на 500,00лева /петстотин лева/, като сумата е предоставена от страна на
кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като
съгласно разпоредбата на чл.27 от Договора Ю.Д.В. потвърждава, че е получила в
пълен размер кредита с факта на подписване на процесния договор за
потребителски кредит.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и
която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока
на договора да бъде в размер на 98,62лв. /съгл. буква „В" на първа
страница от Договор за потребителски кредит № *********/. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 598,62
лв./петстотин деветдесет и осем лева и 62ст./, които се заплащат на 60
/шестдесет/ броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
9,98лв/девет лева и 98ст./. Първата погасителна вноска е платима на
17.11.2015г., а последната погасителна вноска е с падеж на 05.01.2017г., като
датите са определени съобразно разпоредбата на чл.28 от Договора.
С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно
досие, която е в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от сключения договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,42лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
По
избор на Ю.Д.В., Кредитодателят „Провидент Файненшъл България"ООД се е
задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга
„Кредит у дома". За предоставяната услуга, Ю.Д.В., се е задължила да
заплати на "Провидент Файненшъл България"ООД такса, която е в размер
на 691,49лв. /шестстотин деветдесет и един лева и 49ст./. Подписвайки договора,
ответницата е удостоверила, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у
дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само по нейно желание,
обективирано в договора срещу определена в договора за кредит такса, посочена в точка „Д" на
Първа страница от процесния договор (арг. чл.25 от Договора). Също така, с
подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на „Провидент
Файненшъл България" ООД, направени за събиране на седмичните вноски в дома
на Ю.Д.В.. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у
дома" е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Така, таксата за
услуга „Кредит у дома" е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 6,52лв./шест лева и 52ст./, които са платими на падежните дати на
погасителните вноски.
Въз
основа на гореизложеното, се сочи, че общата сума, която Ю.Д.В. се е задължила
да върне на „Провидент Файненшъл България"ООД при сключване на договора за
кредит е в размер на 1015,20 лв.,
която включва:
•главница
в размер на 500,00лв.,
•договорна
лихва в размер на 98,62лв.,
•такса
за оценка да досие в размер на 25.00лв.
•такса
за услуга „Кредит у дома" в размер на 391,49лв.
Съгласно
клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 16,92 лева.
В размера на месечната вноска са
включени:
вноска
по кредита в размер на 9,98 лв.,
вноска
по кредита в размер на 9,98 лв.,
вноска
по такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 6,52 лв.
Подписвайки
договора за кредит, Ю.Д.В. се е задължила да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете ,указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя, арг. чл.29 от Договор за потребителски кредит №*********.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 05.01.2017г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид
което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На
Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в качеството на
кредитор, е начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за
периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на
задължението в съда - 27.10.2017г, общият размер на което е 19,17
лв./деветнадесет лева и 17ст./
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, се соми, че е в размер на 136,00лв., с които са погасени,
както следва:
✓такса за услуга „Кредит у дома": 48,83лв.,
✓такса за оценка на досие: 6,97лв.,
✓договорна лихва: 13,21лв.,
✓главница: 66,99лв.
На 19.05.2017г., е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение №1 към същия между
„Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в."ЕАД с ЕИК ***,
по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България"ООД срещу Ю.Д.В.,
произтичащо от договор за потребителски кредит №92882109/10.11.2015г, е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза -
чл.22, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл
България"ООД чрез „А.з.с.н.в."ЕАД, изпратено с известие за доставяне.
Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването и съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№12/09 г. II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, то получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск, се
сочи, че не може да бъде игнорирано. Моли се, длъжникът да се счита уведомен за
цесията с исковата молба и събраните документи по делото.
На
основание описаната по-горе фактическа обстановка, се настоява, че з. „А.з.с.н.в."ЕАД
,е възникнал правният интерес да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното частно гражданско дело № 16422/2017г. е издал Заповед за
изпълнение № 9003 от 31.10.2017г. Издадената Заповед за изпълнен на парично
задължение е връчена на длъжницата Ю.Д.В. ЕГН **********. В законоустановения
срок, ответницата е депозирала в PC-Варна Възражение с вх. №42802 срещу
издадената Заповед по ч.гр.д. 16422/2017, което обуславя подаването на
настоящата Искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Ю.Д.В. ЕГН **********, не е депозиранла
писмен отговор.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 16422/2017г. на ВРС, 26-ти състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство, в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 27.10.2017г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед № 8014/02.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Ю.Д.В. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, следните
суми: главница — 433,01 лева
/четиристотин тридесет и три лева и 01ст./ по Договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 10.11.2015г. между „Провидент Файненшъл
България"ООД с ЕИК:*** /Кредитодател/ и Ю.Д.В. /Кредитополучател,/ с ЕГН:**********,
договорна лихва - 85,41 лева /осемдесет и пет лева и 41ст./ за
периода от 14.01.2016 г. до 05.01.2017г., такса за оценка на досие - 18,03 лева /осемнадесет лева и 03ст./
за периода от 10.03.2016 г. до 05.01.2017 г., такса за услуга .“Кредит у
дома" - 342,66 лева /триста
четиридесет и два лева и 66ст./ за периода от 07.01.2016 г. до 05.01.2017
г., обезщетение за забава - 19,17
лева /деветнадесет лева и 17ст./ за периода от 19.05.2017г. /датата на
договора за цесия/ до 27.10.2017г. /датата на подаване на заявлението в съда/,
които вземания са прехвърлени от страна на „Провидент Файненшъл
България"ООД в полза н. „А.з.с.н.в."ЕАД с ЕИК:*** по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.05.2017г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението в районен съд - 27.10.2017г.
до окончателното изплащане на задължението,
както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, от които държавна такса в
размер от 25,00лв. и 50,00 лв. (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 10.11.2015г. между „Провидент Файненшъл България"ООД с ЕИК:***
/Кредитодател/ и Ю.Д.В. /Кредитополучател,/ с ЕГН:**********, като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Провидент Файненшъл
България"ООД в полза н. „А.з.с.н.в."ЕАД с ЕИК:*** по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.05.2017г.
В
заповедното производство заповедта по чл.410 ГПК, е
била връчена на длъжникът, като в
законоустановения двуседмичен срок последния е подал възражение по чл.414 ГПК
на 25.06.2018г., при което в съответствие с императивната разпоредба на чл.415,
ал.1 от ГПК на заявителя, явяващ се ищец в настоящото производство са били
дадени указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен за възможността да предяви
посоченият иск на 13.07.2018г., като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му/на 03.08.2018г./ и е представил доказателства за
заведената искова молба по ч.гр.д. № 16422/2017г. на
ВРС, 26-ти състав.
Вследствие
на изложеното, съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени следните
писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 10.11.2015г. между „Провидент Файненшъл България"ООД с ЕИК:***
/Кредитодател/ и Ю.Д.В. /Кредитополучател,/ с ЕГН:**********.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 19.05.2017г.,
сключен между „Провидент
Файненшъл България"ООД, в полза н. „А.з.с.н.в."ЕАД с ЕИК:***, вземанията на първото дружество срещу ответнизата по настоящото
дела, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 10.11.2015г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и др.принадлежности,
включително и всички изтекли лихви на ищцовото дружеството. Следователно
предмет на договора за цесия са и вземанията по процесния договор.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България"ООД чрез „А.з.с.н.в."ЕАД,
изпратено с известие за доставяне/л.24-25/.
Видно от съобщението към известието
за доставяне уведомлението е изпратено на ответника и н вего е отразено
получаването му от цлен на домакинството на 14.06.2017г. Препис на
уведомлението е приложен към исковата молба и редовно връчен на ответника по
настоящето дело с връчване и на книжата по цчл.131 ГПК на 02.01.2019г. чрез
работодател/л.45/.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на
цедента: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено
плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния
план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е
предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил и задълженията си във връзка
с договорените услуги „Кредит у дома“;
4) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 5) индивидуалното договаряне на условията по договора,
както и да обоснове договарянето на размера на лихвите и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 6) наличие на валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията, които е навел в отговора си.
Относно надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за потребителски кредит, в случая цедента е изпратил на ответника уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на адреса, посочен като постоянен такъв на длъжника в договора за потребителски кредит, поради и което същото се счита редовно връчено. Отделно от това, съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл.99, ал. 3 ЗЗД от името на „Провидент Файненшъл България" ООД, поради и което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба по чл.131 ГПК. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД
, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца,
поради което следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца,
касаещи действителността на сключения договор за паричен заем.
На
основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е указал на страните и приел, че
не са спорни следните факти: че на 10.11.2015г. между Ю.Д.В., в качеството на
Кредитополучател и „Провидент Файненшъл България" ООД е бил сключен
Договор за потребителски кредит № *********; че Ю.Д.В. е получила в пълен размер кредита с факта
на подписване на процесния договор за потребителски кредит; че на 19.05.2017г.,
е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с Приложение
№1 към същия между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК ***, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл
България" ООД срещу Ю.Д.В., произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/10.11.2015г, е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
Според договора за потребителски
кредит от 15.11.2015г., кредита е платим
на 60бр.седмични вноски, като първата е с падеж на 17.11.2015г.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от
10.11.2015г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно
чл.9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите
условия към договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора.
Разпоредбата на Чл. 11, ал. 1 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа:
т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12,
ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, определя за нищожни договорите,
които противоречат на закона. Противоречието се изразява в неспазването на
императивна правна норма или основен правен принцип.
Установената
съдебна практика на ВКС (Р №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор, съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От
съдържанието на договора, съдът намира, че сключеният договор за потребителски
кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа
задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. В случая съдът констатира, че в съдържанието на договора за кредит,
респ. като приложение към него, което да е подписано от страните липсва
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и какви вземания
включва месечната вноска. Липсва
посочване на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент. Горното обстоятелство
представлява нарушение на задължително изискуемия реквизит на потребителския
договор за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11
от ЗПК. Следва да се отбележи, че представеният по делото Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити/л.22/, съдържащ
годишен лихвен процент и годишен процент на разходи, се отнася до различен
потребителски кредит, предоставен от „Провидент Файненшъл
България“ООД, на различна стойност от процесния, както и в полза на друго лице
с фамилия Иванова, родено през 1977г. и различно от ответницата по настоящото
дело Ю.Д.В. ЕГН **********.
Ето
защо процесният договор за потребителски кредит от 10.11.2015 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ООД, е недействителен, което има за правна
последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази
хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, по предвиждането на
чл.23 от ЗПК. Такива разходи за нето са и процесните две такси „оценка на
досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от
употребата на законодателя в
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“, което изключва всички други
плащания по договора за кредит, независимо от техния характер.
Съдът приема, че клаузите от договора, с които са
уговорени такса за оценка на досие
и такса за услуга „Кредит у дома" са
нищожни. Таксата за оценка на досие не отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Клаузата е с неясен характер, не е ясно какви услуги се
предоставят на клиента и какви действия извършва кредитодателят. Клаузата
противоречи и на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Таксата за услугата „Кредит у дома" не е включена
в ГПР, който е 48,00 %, а ако се добави, ще се надхвърли лимита по чл. 19 ал. 4
от ЗПК, поради което уговорката за заплащането й е нищожна – арг. чл.19, ал. 5 и от 21, ал. 1 ЗПК.
По делото,от прието заключение по ССЕ, което съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че дълга към
дата 27,10,2017г. е както следва: За
главница-433,01лв.; За договорни лихви за периода 10,12,2015г. - 03,01,2017г. - 85,41лв.; За такса „услуга кредит у дома" за периода 05,01,2016г. - 03,01,2017г. - 310,69лв.; За законна лихва за забава върху главницата до дата 27,10,2017г. вкл. - 55,50лв. Дългът
към дата 27,09,2019г. е както следва: За
главница - 433,01лв.; За договорни лихви за периода 10,12,2015г. - 03,01,2017г. - 85,41лв.; За такса „услуга кредит у дома" за периода 05,01,2016г. -
03,01,2017г. - 310,69лв.; Законна лихва за забава върху
главницата до дата 27,09,2019г./датата на заключението по ССЕ/, се равнява
общо на 139,80 лв.
Посочено е от вещото лице по ССЕ, че по процесният
договор от страна на ответника са извършени следните плащания от 20.11.2015г.
до 26.06.2018г., както следва: 66.99лв. за главница; 13.21лв. за лихва по договора;
25.00лв. такса оценка досие; 80.80лв. за такса домашно посещение. Съдът намира, че оглед нищожността на
договорното правоотношение и нормата на чл. 23 от ЗПК, установяваща задължение
на кредитополучателя да върне само чистата стойност на кредита, след приспадане
от размера на неплатената главница от 433.01лв. на платените суми като лихва по
договора/13.21лв./, такса оценка досие /25лв./ и такса домашно посещение по
услуга „кредит у дома“/80.80лв./ или общо 119,01лв., следва, че ответницата
дължи в полза на ищеца по делото, сума за главница в размзер на 314лв./433.01 –
119.01/.Ето защо предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде
уважен до размер от 314.00лв. главница, и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер на главницата от 433,01лв. Досежно другите установителни
искове, същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с
ал. 2 от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт, което
съда в исковото производство по чл.422 ГПК
определя също в размер на 50лв./а не както се претендира по списък по
чл.80 ГПК – 150лв./, предвид липсата на фактическа и прадвна сложност на делото.
Така в заповедното производство, съобразно уважената
част от исковете, следва да се присъдят разноски в общ размер на
42,39лв./314*75/555,62/. В производството по чл.422 ГПК, следва да се присъдят
разноски в размер на 240,18лв., съобразно уважената част от исковете, изчислен
по формулата /314*425/552,62/, където в размер на разноски 425лв. се включват
225лв. за д.т., 50.00лв. за юк.възнаграждение и 150.00лв. за ССЕ.
Мотивиран от горното Варненският районен съд,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, чл.430 ТЗ и във вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.”ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и
ответника
Ю.Д.В. ЕГН **********, от друга
страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
сумата от 314,00лв., представляваща чистата
стойност на неплатената главница /чл. 23 от ЗПК/ по договор за потребителски
кредит №
*********, сключен на 10.11.2015г. между „Провидент Файненшъл България"ООД с ЕИК:*** /Кредитодател/ и Ю.Д.В.
/Кредитополучател,/ с ЕГН:**********,
вземането по който е прехвърлено впоследствие от страна на „Провидент
Файненшъл България"ООД в полза н. „А.з.с.н.в."ЕАД с ЕИК:*** по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от 314,00лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 27.10.2017год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16422/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 26-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
дължимост на главницата в останалата част над уважения размер от 314,00лв. до претендирания от 433,01лв., ведно със законната лихва
върху отхвърлената главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 27.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и изцяло исковете за
дължимост на сумата от 85,41лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.01.2016г. до 05.01.2017г., за дължимост на сумата от 18,03лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от
10.03.2016г. до 05.01.2017г., за
дължимост на сумата
от 342,66лв., представляваща такса за услуга “Кредит у дома" за
периода от 07.01.201 г. до 05.01.2017г.,
за дължимост на сумата от 19,17лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г./датата
на договора за цесия/ до 27.10.2017г./датата на подаване на заявлението в
съда/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16422/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 26-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ю.Д.В. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА Н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата
в общ размер на 42,39лв.
, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 16422/2017г. на ВРС, 26-ти състав,
както и сумата в общ размер от 240,18лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство пред ВРС, с
правно основание чл.422 ГПК, съразмерно на уважената част от предявените искови
претенции.
Присъдените суми могат да
бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в заповедното производство
банкова сметка.
***енски
окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: