№ 1023
гр. Пазарджик, 04.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220105034 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът В. П. Н., редовно призован, чрез пълномощника си адв. А. А.,
не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. А. е постъпила
молба-становище с вх. № 15709/03.06.2025 г., за разглеждане на делото в
отсъствие на страната. В същата молба становище се излагат твърдения за
липсата на достатъчно информация по вина на ответното дружество относно
извършените плащания по процесните договори, във връзка с което се
предявяват и нови доказателствени искания.
За ответника ФЕРАТУ**Я ЕООД – редовно призован, не се явява
законен или процесуален представител.
Явява се вещото лице Б. Д..
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
1
от ЗЗД.
В подадената искова молба от ищеца В. П. Н., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №20, чрез адвокат А. А. А.,
от Адвокатска колегия – гр. Пазарджик, съдебен адрес за връчване на книжа
по чл. 38 от ГПК: у** срещу „ФЕРАТУ**Я“ ЕООД, ЕИК **, адрес на
управление: гр. **, представлявано от Д**ва с посочен материален интерес,
както следва: 1-ви иск: 6025.00 лева; 2-ри иск: 3270.00 лева; 3-ти иск: 2120
лева; 4-ти иск: 2 678,5 лева; 5-ти иск: 2540 лева; 6-ти иск: частичен иск 1800
лева от 5630 лева, се твърди, че ищецът в периода от 23.07.2019 г. до
21.05.2024 г. сключва от разстояние пет на брой договори за потребителски
кредит с ФЕРАТУ**Я за предоставяне на парични средства. Твърди се, че към
всичките договори за потребителски кредит след сключването им за ищецът се
било породило задължение да заплаща такса възнаграждение за гаранция към
фирма-партньор, която значително оскъпила кредитния продукт и не е била
включена в общата дължима сума и ГПР. Твърди се, че ищецът помнел, че по
време на сключването на договора от разстояние не е имал възможност да
получи веднага сумата, освен ако не избере опцията доверен партньор на
Кредитора да гарантира за задължението по договора за кредит, както и, че не
помнел да се е задължавал да заплаща възнаграждение на трето лице. Твърди
се че при сключването на договора за кредит с Фератум, ищецът получил
електронно копие на СЕФ и договора за предоставяне на кредит, но не
получил договор за гарантиране с третото лице. Посочва се, че по силата на
чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank (Multitude Bank) в полза на кредитодателя, като одобряването
на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита. Твърди се
още, че по всичките договори въз основа на чл. 5 от същите се начислили
такси за гарантиране на вземането от трето лице, като този разход бил
задължителен и предвидим, тъй като това било изрично посочено в СЕФ.
Твърди се, че поради тази причина договорите за потребителски кредит са
недействителни тъй като не се посочвал реалният ГПР и общата дължима
сума, които да включвали неизбежните разходи по кредита, поради което било
налице неспазване на чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК и въз основа на чл. 22 от
ЗПК, следвало договорите да бъдат обявени за недействителни съгласно чл. 23
от ЗПК. Твърди се, че били сключени пет договора, както следва: Договор
№780333 от 23.07.2019 г., Договор № 897566* от 13.04.2020 г., Договор
2
№1169891 от 14.06.2022 г., Договор №1253550 от 11.04.2023 г., Договор
№1352548 от 21.05.2024 г., при посочени в исковата молба условия.
Договор №780333/ 23.07.19 г., Отпуснати 2000 лв., Дължима сума 2100,6
лв., Такса гарант 439,40 лв., Общо с такса 2540 лв., Срок 2 месеца, ГЛП 0%,
ГПР 49,06%
Договор №897566*/13.04.20 г., Отпуснати 1850 лв., Дължима сума
2236,50 лв., Такса гарант ??? лв., Общо с такса ??? лв., Срок 24 месеца, ГЛП
???, ГПР ??? %
Договор №1169891/14.06.22 г.Отпуснати 1000 лв., Дължима сума 1210
лв., Такса гарант 910 лв., Общо с такса 2120 лв., Срок 11 месеца, ГЛП 22,91%,
ГПР 48,79%
Договор №1253550/11.04.2023 г., Отпуснати 1500 лв., Дължима сума
1845 лв., Такса гарант 1425 лв., Общо с такса 3270 лв., Срок 12 месеца, ГЛП
23%, ГПР 49,11%
Договор №1352548/21.05.24 г., Отпуснати 2500 лв., Дължима сума 3375
лв., Такса гарант 2650 лв., Общо с такса 6025 лв., Срок 18 месеца, ГЛП
23,33%, ГПР 49,66%
Твърди се, че по договор №897566* от 13.04.20 г. явно били сключвани
анекси, с които договорът се продължавал с още 15 месеца и е бил увеличаван
размерът на отпуснатия ресурс от 650лева (първоначалния) до общо 1850
лева. Твърди се, че първоначалните условия по договора може да се открият в
СЕФ от 13.04.2020 г. – 650 лева бил отпуснат кредит при обща сума за
връщане 760,50 лева ГЛП 39,67% и ГПР 47,76% с такса гарант – 442 лева за
период от 9 месеца или обща сума с такса гарант 1202 лева. Твърди се, че не
ставало ясно с анексите какво се начислявало и колко общо се дължало.
Твърди се, че представеният договор №897566 от 13.04.20 г. е бил изтеглен от
платформата на кредитора и същият явно го бил подменил след сключване на
анексите, поради което в самия договор имало несъответствия (не пишело
колко са вноските). Твърди се, че цената на иска към този момент ищецът
можел да изчисли като прибавел тези 442 лева такса и общата дължима сума
от 2236,50 лева. По недействителността на договорите е изразено становище и
се твърди,че и в петте договора се откривал един и същи порок, който
пораждал санкционния ефект на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, не се спазвала
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като не се посочвало точно
3
ГПР и общата дължима сума с всички разходи, които задължително трябвало
да бъдат включени в договора (в този смисъл т.49 и т.50 от решение С-714/22
на СЕС). Твърди се, че в договорите за потребителски кредит №780333,
№897566, №1169891, №1253550, №1352548 не е бил включен разхода за
таксата за услуга за гарантиране от третото лице Ferratum Bank (Multitude
Bank), поради което се нарушавали основните реквизити за посочване на
общата дължима сума по кредита, в които се включват всички разходи,
включително тези за допълнителни услуги, които са известни на кредитора и
са пряко свързани с договора за кредит, като същите се твърди, че са
задължителни за сключване на договора поради начина на сключване на
договора. Твърди се, че самата клауза на чл. 5 от договорите предвиждала
задължение към трето лице, с което реално договор не е бил сключван, но
скрито се оскъпявала крайната сума, дължима по кредитите. Твърди се, че в
предоставените по делото СЕФ – в част 4, т.3 се откривали сумите посочени
по-горе за такса гарант, които ще са очакваните разходи по договора за
гарантиране на вземането към Фератум. Твърди се, че с наличието на тази
информация в СЕФ се установявало знанието на Кредитора предварително за
размера на разхода, който ищецът ще понесе при сключване на договора за
кредит. Твърди се, че причината да не се включва този разход в общата сума по
договора за кредит имала за цел да ограничи възможността на ищеца да се
информира за реалните икономически последици. Очевидна била, според
ищеца, неразривната връзка между договора за кредит и въпросният уж
договор за гарантиране, още повече, че той е бил задължителна част от
сключването на договора, тъй като в платформата на ответното дружество,
ищецът твърди, че за да продължиш към сключване на договора и получаване
на парите на момента трябва да се задължиш към Ferratum Bank (Multitude
Bank). Сочи се, че видно било посочено в представения договор за кредит, че
заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank
(Multitude Bank), поради което следвало да се приеме, че наличието на такова
съставлява условие за сключването му и без него договорът не би бил
сключен. Твърди се, че съгласно предвиденото в общите условия т.5.5.
евентуалният поръчител- физическо лице следва да бъде одобрен от Фератум,
т. е. само от волята на това дружество зависело дали да приеме подобно
обезпечение или да откаже отпускане на кредита. Това показвало, според
ищеца, че изборът е бил субективен и липсвали всякакви критерии. Твърди се,
4
че при това положение евентуалните разходи на кредитополучателя за
заплащане на гаранция е следвало да бъдат взети предвид при изчисляване на
ГПР по кредита заради задължителния характер на тази „допълнителна
услуга“. Твърди се още, че разходът за дружеството гарант се включвал в
понятието общ разход по кредита по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Сочи се, че на първо място този разход е задължителен, което обстоятелство се
установява от редица елементи от договора за кредит и ОУ към тях и
свързаните с преддоговорния процес факти: 1. съгласно т. 5.3. от Общите
условия към договора за кредит, за да повиши кредитоспособността си и
вероятността да бъде одобрен за кредит, кредитоискателят следва да
предложи едно от двете обезпечения - поръчител, одобрен от кредитора или
поръчител, предложен от кредитора. Сочи се, че още повече, че отпускането
на кредита щяло да бъде удължено, ако предостави свой поръчител и именно
това е основното, което принуждавало ищецът да избере гарантирано за
минути – ВРЕМЕТО на отпускане – веднага или евентуално. Сочи се, че
предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити",
при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства
изискването за осигуряване на обезпечение с оглед одобрение на кредитна
практика, превръщало сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Твърди
се, че подобно изискване противоречи на чл. 16 от ЗПК и на Директива
2008/48 относно потребителските кредити, която забранява безотговорното
кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост на потребителите /така съображения 9 и 26 от
Директивата/. Посочва се, че поставянето на условие за усвояване на кредита
чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществявало и
фактическия състав на неравноправността и разкривало недобросъвестността
на кредитодателя, тъй като ако последният бил постъпил справедливо и
добросъвестно с кредитополучателят, потребителят не би се съгласил с клауза
за толкова високо възнаграждение при индивидуални преговори – сочи се
съображение 74 от Решение по съединени дело С-224/2019 г. и С-259/2019 г.
на СЕС. Твърди се, че поради тази причина това е разход, който задължително
трябва да бъде включен в общата дължима сума по договора за кредит. Сочи
се, че в решението на СЕС по дело С-453/10 от 15.03.2012 г., постановено по
отправено преюдициално запитване, е прието, че търговска практика,
5
състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като "заблуждаваща" по
смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11.05.2005 г., доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика
представлявал един от елементите, на които по силата на чл. 4, § 1 от
Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия потребителски кредит. Твърди се, че с оглед на това, в случая
следвало да се приеме, че липсва част от задължителното съдържание на
договора за кредит, вкл. посочване на действителния лихвен процент,
действителният ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Посочването в
договора на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна
информация и следва да се квалифицира като нелоялна заблуждаваща
търговска практика съгласно разпоредбите на чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка
с чл. 68 д, ал. 1 от ЗЗП, поради което бил нарушен чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК и
договорите, се твърди, че били изначално недействителни на основание чл. 22
от ЗПК във вр. с чл. 23 от ЗПК. Сочи се, че предвидимият разход за
възнаграждението на гарантиращото дружество е пряк разход, свързан с ДПК,
и като такъв е следвало да бъде включен в общата сума, дължима от
потребителя. Твърди се, че невключването на този разход в общата сума е
нарушение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на
ГЛП и ГПР в договорите се твърди, че в договора от №780333 23.07.19 г. е
посочен ГЛП 0%, а ГПР 49,06% при все, че била посочена дължима лихва
100,60 лева, което било технически невъзможно да прави ГЛП 0%, поради
което този договор само на това основание се твърди, че е недействителен.
Твърди се, че в договор №897566* от13.04.20 г. изобщо не ставало ясно колко е
ГЛП и ГПР, доколкото са сключвани анекси и не може да се определи колко е
крайния ГЛП и крайна сума. Твърди се, че в договори № 1169891, №1253550,
№1352548 се отличавала много ярко почти двукратната разлика в процентното
изражение на ГЛП и ГПР – респективно 22,91% ГЛП с 48,79% ГПР (№
1169891), 23% ГЛП с 49,11% ГПР (№1253550) и 23,33% ГЛП с 49,66% ГПР
(№1352548). Твърди се, че неправилното посочване на ГПР без значение от
6
посоката на изражението (нагоре или надолу) следвало да се приравни на
липса на посочване на ГПР (решение на С-714/22 СЕС), тъй като заблуждава
потребителя за реалното му задължение по договора за кредит и може да го
подведе да заплаща повече, отколкото е реалния ГПР. Твърди се, че с
калкулатор ГПР при лихвен процент от 23 % се изчисли, че ГПР следва да
бъде в рамките на 25-26%, а не 48-49%.
Моли се съдът да установи, че всеки един от цитираните пет договора е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК,
както и в условията на евентуалност, ако се счете договорът за действителен,
то тогава се моли съдът да установи, че разпоредбата на чл. 5 от Договор
№780333 от 23.07.2019 г. е нищожна клауза на основание чл. 21 във вр. с чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Моли се съдът да осъдите ФЕРАТУ**Я ЕООД да заплати на
В. П. Н. частична сума в размер на 1800 лева от пълната сума в размер на
5630 лева и законната лихва за неоснователно обогатяване от страна на
ФЕРАТУ**Я ЕООД съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като се
уточнява, че частичният размер може да бъде коректно индивидуализиран
едва след установяване на платените суми, но нека се считал, че е за периода
от 30.09.2019 г. до 30.09.2021 година.
Претендира се присъждане на разноски, ако такива се направят, и
присъждане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и
съдействие.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Съдът с Определение №3526/03.12.2024 г. е оставил така подадената
искова молба без движение, във връзка с дадени указания за отстраняване на
нередовности, като в предоставения срок, по делото е постъпила искова
молба, с която е заявено, че се предявява частичен осъдителен иск от 1800
лева, както следва:
претендира сумата от 200 лева от договор №780333 от 23.07.19г.
претендира се сумата от 500 лева от договор №897566 от 13.04.20 г.
претендира се сумата от 500 лева от договор №1169891 от 14.06.22г.
претендира се сумата от 500 лева от договор №1253550 от 11.04.23г.
претендира се сумата от 100 лева от договор №1352548 от 21.05.24г.
Със същата молба е формулиран петитум, с който се иска от съда да
7
осъди ФЕРАТУ**Я ЕООД да заплати на В. П. Н. сумата от 200 лева по
Договор №780333 от 23.07.19 г., сумата от 500 лева по Договор №897566 от
13.04.20 г., сумата от 500 лева от договор №1169891 от 14.06.22 г., сумата от
500 лева от договор №1253550 от 11.04.23 г., сумата от 100 лева от договор
№1352548 от 21.05.24 г., като частична сума от 1800 лева от пълната сума в
размер на 5630 лева поради неоснователно обогатяване от ФЕРАТУ**Я ЕООД
за сметка на В. П. Н..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор от ответника
ФЕРАТУ**Я“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **,
б**, представлявано от И*И* в качеството на управители, чрез юрисконсулт
**а – юрисконсулт, в която се моли съдът да приеме иска за неоснователен, и
излага съображения в тази посока, като твърди, че било уговорено, че
кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по
кредита в срок съгласно уговорения срок, както и, че по силата на чл. 5 от
договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на
своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Моли
съдът да приеме че твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договора за кредит е
нищожен, е неоснователно. Относно твърдяната липса на право на избор от
страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за
връщане на кредитните средства излага становище, че твърдението, че
поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор, е неоснователно. От своя страна твърди, че
Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Твърди, че според сайта на „Ферату**я“, потребителят сам избира
обезпечението и следователно сключването на договор за гаранция не било
задължително. Твърди се, че исковете за нищожност или унищожаване на
Договора за гаранция са недопустими, тъй като не били насочени срещу
правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Ферату**я“ ЕООД. Сочи се, че
Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция,
лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под№ 178
в нарочния регистър на БНБ, както и че Договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Ферату**я не е страна. Твърди се, че
прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така
нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. С оглед
гореизложеното, се счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на
нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими. Твърди се, че ищецът сам бил избрал
Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като
се бил информирал за дължимите такси, бил подал заявление за кредит,
получил бил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала,
че за сключването на договора за кредит „Ферату**я“ изисква поръчителство.
8
Твърди се, че ищецът бил получил и документи от Мултитуюд Банк,
включително Договор за гаранция, както и че след като е бил информиран,
ищецът бил потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Твърди
се, че с оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът твърди, че не е въвел ищеца в
заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, както и че на
всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор,
включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за
поръчител. Твърди се, че претенциите на ищеца не са подкрепени с
убедителни доказателства, че исковата молба съдържа общи твърдения,
неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представяла ясни
доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Твърди се, че
твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни, както и, че чл.
5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. Твърди се, че в СЕФ и договора за гаранция били
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към
Мултитуюд Банк, които ищецът бил приел доброволно. Относно твърдяното
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се твърди, че договорът за гаранция била
възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй
като била незадължителна. Посочва се, че твърдението на ищеца за
допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението било резултат
от оценка на кредитоспособността по закон и „Ферату**я“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право. Моли се съдът, да отхвърли предявения иск като неоснователен
на основанията, изложени в писмени отговор, както и да се присъдят на
„ФЕРАТУ**Я“ ЕООД, ЕИК **, направените по делото разноски. Заявено е, че
„Ферату**я“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперират като отделни
икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от
погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция,
приложени по делото).Българското законодателство не забранява договорът за
поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Считаме, че
при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът е имал цялата
необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на
договор е подходящо за него. Формулирано е особено искане за разглеждане
на делото в отсъствие на представител на ответното дружество, при наличие
на редовно призоваване.
Съдът, при условията на чл. 146 от ГПК УКАЗВА на страните, че всяка
една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от тях факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици.
Съдът с Определение по чл. 140 ГПК е приел представените от ищеца и
от ответника писмени доказателства и се е произнесъл по доказателствените
искания на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ
9
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило заключение по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза, което е депозирано от вещото лице Б. С. Д. на
23.05.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д.: – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Представила съм заключение, което поддържам.
По делото са спорни пет договора за кредит. Ферату**я не предоставя
никаква информация за първия договор, който е с номер 780333/23.07.2019 г.,
както и не предоставил никаква информация за месечните вноски за таксите за
гарант по всички договори.
Пискала съм такава информация, не ми е предоставена такава
информация, със становище, че тези такси за гарант, те се водят при тях
незадължителна услуга, те не се обслужват при тях, не се осчетоводяват
счетоводно във Ферату**я, това са такси, които се дължат към Фератум банк,
което е отделно юридическо лице, и във Ферату**я не се съдържа информация
за погасителните вноски за таксата за гарант, както и за това какво е платено
по нея. Те са дали информация за погасителните планове, за извършените
плащания – без първия договор, за него нищо не са дали, защото казват, че
поради изисквания на „джи ди пи ар“, информацията за него е заличена. „Джи
ди пи ар“ – аз съм го записала в проверени документи, предполагам, че това е
за личните данни, така са ми отговорили, така съм го записала. И, съответно
съм поискала да представят сумите, които са постъпвали, понеже те са дали за
всяка падежна дата, за всяко постъпване на средства от кредитополучателя
какво е погасявано по отношение на главница и лихва по договорите за кредит
с постъпилите плащания, но не са представили информация от всяка вноска
10
каква част е погасявана за таксата за гарант. Това са го дали като цяло число,
общо по тези договори четирите договора. Те са дали каква част от всички
постъпили плащания е за такса гарант, но не са посочили в нито един
документ, въпреки, че съм изисквала каква ли не информация от тях, по
какъвто и да е начин да представят, от месечната вноска каква е дължимата
вноска за таксата за гарант по погасителен план. Не е посочена никъде таксата
за гарант. В самия договор не е посочено каква е таксата за гарант. Договорите
за гарант, в някои от кредитите са ги изпратили те, но в договора отново е
записана като една обща сума, и, съответно, пише, че начинът на плащане са
съдържа в погасителен план, който е към договора за гаранция, но такъв
погасителен план не е представен към нито един от договорите.
Мисля , че няма приложени по делото договори за гаранция. Те ги
изпращаха, в договорите за гаранция има обща сума, няма как трябва да се
разсрочва таксата за гаранция, и за да се изчисли ГПР, понеже е необходимо
да са известни погасителните вноски с включена такса гарант, съм се позовала
на клауза от общите условия на Ферату**я, в които се казва, че месечните
вноски са равни по размер. От погасителните планове, които са представени
като приложение СЕФ, в които се съдържа погасителен план по договорите за
кредит, защото погасителният план се съдържа само там, като съм взела
таксата за гаранция по договора за гаранция, съм разделяла, за да получа
равни месечни вноски съобразно частта за главница и частта за лихва която е
по погасителен план, който се съдържа във формуляра СЕФ.
Но, изпратила съм искане и към Фератум Банк, изпратила съм, никакъв
отговор нямам от тях. Седалището на дружеството е в Малта, намерила съм
електронен адрес, на електронния адрес, официалният, който съм открила в
сайтовете на Фератум банк съм изпратила официално искане за информация
подписано с квалифициран електронен подпис, но не е получен отговор до
настоящия момент. Аз съм ги описала и в експертизата всички тези неща.
Така съм дала и ГПР-то, което съм изчислила. Затова съм изготвила,
първо в Таблици погасителен план, към всеки един от договорите, така, както
е погасителният план записан в условията на СЕФ, защото пак казвам, че към
самия договор за кредит няма погасителен план, не са описани и размерът на
вноските в договора за кредит. Такава информация се съдържа само в пред
договорната информация – в СЕФ, и затова, в експертизата съм изготвила
11
погасителен план към всеки един от договорите за кредит, с включена такса
гарант и с равни месечни погасителни вноски, така, както са общите им
условия. Постъпила съм така, защото нито ответното дружество, нито
Фератум Банк са ми предоставили информацията, която съм поискала.
Категорично отказват да дадат информация за първия договор под
предлог, че данните за този договор са заличени в системата на Ферату**я.
В справката ЦКР има кредити, които са активни към датата на изготвяне
на справката, и кредити с допуснато просрочие, пак към дата на справката, с
отразени дни за просрочие накрая. В тази справка фигурира само последният
договор № 1352548/21.05.2024 г., който е активен към Ферату**я. Значи, така
излиза – текущо състояние на кредити. В текущо състояние на кредити, в
справка ЦКР, от дата 20.09.2024 г. приложена по делото на лист 54, е посочен
само един кредит на Ферату**я, Договор с №1352548/21.05.2024 г. В същата
справка – просрочия по активни и по погасени кредити – няма посочен кредит
към Ферату**я. В същата справка, в частта за просрочия по активни и по
погасени кредити, не се съдържат данни за кредити на Ферату**я. От тук
правя извода, че категорично, по всички договори, с изключение на
последния, плащане е извършено изцяло, и тези кредити към датата 20-и
септември – датата на изготвяне на справката от ЦКР на БНБ в текущото
състояние на кредитите той няма такъв кредит.
Информация за всички плащания съм представила в Таблица № 1,
Ферату**я са ги предоставили по всеки един от договорите, с изключение на
първия договор, включително по анекс № 1, № 2, № 3, сключени към договор
№ 879195/13.04.2020 г. – те са дали информация за плащанията за главница,
лихви, такси съгласно тарифата на Ферату**я, с основание на всяка една от
таксите, и със събраната сума за допълнително избрана незадължителна
услуга „Гарант“ – такса за гарант. Тази информация те са предоставили и за
четирите договора, включително и за трите анекса.
СЪДЪТ счита, че заключението на вещото лице Д. следва да бъде
прието по настоящото дело, като съдът ще вземе предвид и уточненията
направени в днешното съдебно заседание, както и във връзка с данните които
са предоставени на вещото лице от ответното дружество. С оглед на
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
12
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно-икономическа
експертиза депозирана от вещото лице Б. С. Д. на 23.05.2025 г..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. С. Д. в размер на 500 лв.,
което да се изплати първоначално от бюджета на Районен съд Пазарджик, след
което ще бъдат възложени в тежест на страните в съответствие с изхода от
делото.
СЪДЪТ счита че заключението на вещото лице Д. изяснява спорните
между страните въпроси, поради което не е необходимо допълнително да се
поставят задачи на вещото лице или да се изискват допълнителни данни, така,
както е поискано в молбата-становище на ищеца, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за
събиране на допълнителни доказателства.
Съдът, на основание чл. 214, ал. 1, изречение трето, предложение първо
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размера на осъдителните претенции с правно
осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на сумата в общ размер 4625,63 лв., от които сумата от
1792,50 лв. по Договор № 879195/13.04.2020г., сумата от 1210,82 лв. по
Договор №1169891/14.06.2022 г. и сумата от 1622,31 лв. по Договор
№1253550/11.04.2023 г. – частичен иск от пълната сума в размер на 5630 лв..
След изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, но не по-късно от 03.07.2025 г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:53
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13