РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Карлово, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320102019 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищцовото дружество – „******” ЕООД гр. С. твърди, че във връзка с
Разпореждане от 03.11.2023г. по ч.гр.д. № 1441/2023г. по описа на КрлРС,
получено на 15.11.2023г., били уведомени, че издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка, в законоустановения срок ищецът
упражнява законовото си право да предяви иск за установяване на вземането
му.
Твърди, че между страните „******“ ЕАД, в качеството си на
кредитодател и М. А. Т., в качеството си на кредитополучател бил сключен
Договор за потребителски кредит № ****** от ******г. по електронен път, по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника била предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията
на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство.
1
Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Съгласно приложените Общи
условия и Договор за потребителски кредит ****** от ******г. по безспорен
начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по
който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че на ******г., длъжникът М. А. Т. сключил Договор за кредит
№ ****** с ******, по силата на който е получил сумата от 1100 лева, срещу
което се съгласил да върне 13 броя вноски по 106.34 лева в срок до
20.01.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1,
съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и
годишен процент на разходите в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на кредити на заемодателя (ОУ), неразделна част от
Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща
всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ
било уговорено правомощие на ****** да уведомява длъжника за забавата му
чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът сключил на ******г. Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството ******. По силата на договора за предоставяне
на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице - ****** и да отговаря пред ****** солидарно с М. А. Т. за
всички задължения по договора за кредит с ****** така, както те са
установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от
договора за предоставяне поръчителство, дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от ******. На ******г.,
****** и ****** сключили договор за поръчителство, по силата на който
****** се е задължило спрямо ****** за всички задължения на М. А. Т. по
Договора за кредит. Така ****** е изпълнило задълженията си към М. А. Т.
2
по Договора за предоставяне поръчителство.
Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. ****** поканило ****** да плати всички изискуеми
задължения на М. А. Т. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство, ****** е изпратило уведомление до
Длъжника на 18.02.2021г., в което било посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от ******.
На 23.02.2021г. ****** погасило дължимите от М. А. Т. на ****** суми,
както следва: 1100 лева - главница по Договор за кредит; 282.42 лева -
договорна лихва за период ******г. до 20.01.2019г. и 636.72 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, във връзка с
уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението. На 23.02.2021г. ****** е уведомило по електронна поща
Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ****** в
правата на кредитора ******, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на
815.36 лева, ведно със сумата от 210.31 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
02.03.2021г. „******“ ЕАД и „******“ ЕООД като цедент е прехвърлило
своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „******“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.
Страните постигнали договореност, цедентът да прехвърля станали ликвидни
и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част
от договора. С Приложение № 1 към договора за цесия, „******“ ЕАД е
прехвърлил на цесионера „******“ ЕООД вземанията от ответника по
Договор за паричен заем № ******/******г. в размер на 3245.63лв.
Твърди, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия
от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел
да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор
за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент)
да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Ответникът М. А. Т. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора
3
за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не е погасено. Настоящата
претенция касае, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №
1441/2023г., а именно сумата в общ размер от 3245.63лв., формирана както
следва: главница в размер на 1100 лв.; възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 815.36 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 282.42 лв. за периода от
******г. до 20.01.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер
на 636.72 лв. за период от ******г. до 11.08.2023г., законна лихва за забава по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 411.13лв., както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за
забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за
просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на
чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на
погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За
периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020г.).
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца, сума в общ размер от 3245.63 лева по образуваното ч.гр.д. №
1441/2023г. по описа на КрлРС, по подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „******“ ЕООД. Претендира, както за
направените по разноски по заповедното производство за заплатена
държавна такса от 64.91 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.,
така и разноските по настоящото исково производство за заплатена държавна
такса - 50.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.
Ответникът – М. А. Т., представляван в производството от назначения
по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат А. Ц. Ц.,
намира предявените искове за допустими, но неоснователни по основание и
размер. Твърди, че към исковата молба липсват доказателства, че „******”
ЕАД е поканило „******” ЕООД да плати всички изискуеми задължения на
кредитополучателя по Договор за кредит от 18.02.2021г., а именно - кога
кредитора е поканил поръчителя да плаща, за каква сума е поканата и по кой
точно договор за потребителски кредит е поканата. Липсват доказателства, че
поръчителят „******” ЕООД е изпълнило уговореното в чл.3, ал.2 от Договор
за предоставяне на поръчителство от ******г. и е уведомил длъжника, че има
покана да плати задължението му.
Описаната фактическа обстановка в исковата молба не се подкрепя от
представените със същата писмени доказателства. Към исковата молба не е
представена справка - извлечение за всички вземания и длъжници на
4
„******” ЕАД и „******” ЕООД, които се прехвърлят по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. на ищеца по
настоящото дело - „******” ЕООД. Поради липсата на такава справка не
може да се установи каква е връзката между „******” ЕООД и ответника. От
представените с исковата молба доказателства не можело да се установи дали
задължението на М. Т. е прехвърлено на настоящия ищец. От писмените
доказателства представени в подкрепа на твърдяното в исковата молба, не
може да се установи обстоятелството, че съществува вземане в полза на
ищеца срещу ответника. Липсват доказателства, че ответникът е процесуално
легитимиран да отговаря по предявените с исковата молба искове от „******”
ЕООД, както и липсват доказателства, че кредитополучателя не е изпълнил
изцяло и в срок задължението си да изплати на кредитора задълженията си,
поради което кредиторът е поискал изпълнение от поръчителя, който е
встъпил в правата на кредитора, като в последствие е извършена цесия и
задължението на ответника е прехвърлено на ищеца.
Ищцовото дружество не е предоставило доказателства, от които да е
видно, че първоначалният кредитодател е изпълнил задълженията си по
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне
на информация на потребителя. Липсват доказателства за спазване на
сроковете по чл.12 ал.1 или ал.2 от ЗПФУР. Липсват каквито и да е било
доказателства, че първоначалният кредитодател е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между
страните, като уведомление за извършена цесия, са отговаряли на
изискванията на ЗЕПЕД.
Твърди, че ищцовото дружество не е представило доказателства, от
които да е видно, че ответника М. А. Т. е получил твърдяната сума, както и
доказателства, че поръчителят „******” ЕООД е изпълнил всички
задължения на ответника М. А. Т.. Т.е., не са налице доказателства, от които
може да се направи извод, че ответникът е приел договора за потребителски
кредит, респективно, че се е запознал и приел клаузите му и съответно
клаузите по Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица от „******” ЕАД.
Не може да се направи извод, че ответникът се е запознал с договора за
предоставяне на поръчителство и общите условия към него, както и, че ги е
приел. Няма доказателства или каквито и да е било други данни, от които да
се направи извод, че поръчителят е платил и е встъпил в правата на
кредитора. Налице е противоречие в обстоятелствената част на исковата
молба, като веднъж се твърди, че поръчителят е встъпил в правата на
кредитора, а втори път се твърди, че и кредитодателят „******” ЕАД, и
поръчителят „******” ЕООД са страни по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен на 02.03.3021г. Ако поръчителят е
изпълнил задълженията на длъжника към кредитодателя, следва само той да е
страна по цитирания договор за цесия по отношение задълженията на М. А.
Т..
Липсват доказателства, че задължението на ответника М. А. Т. е
прехвърлено по силата на Договор за продажба и прехвърляне на везамния от
02.03.2021г. на ищеца по настоящото дело „******” ЕООД. Липсва
Приложение №1 за прехвърлените вземания, за да се установи фигурира ли
5
задължението на ответника в цитираната цесия. Не става ясно от исковата
молба за какъв период е изчислена законовата лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство от ******г. и върху каква сума е начислена.
Не става ясно от исковата молба защо законовата лихва за забава върху
главницата в размер на 636.72 лв. е изчислена за период от 07. 2.2017г. - т.е.
начислена още от деня на разрешаване на кредита. Или кредитополучателят е
в забава още в деня в който е подписал договора за кредит, преди да е усвоил
кредитната сума. Не става ясно от исковата молба защо договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 282.42 лв. е начислена
до 11.08.2023г., при положение, че поръчителят е погасил задължението на
23.02.2021г.
Намира, предявените срещу ответника искове за неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер.От друга страна има
противоречие относно факта кой представлява ищцовото дружество -
представено е пълномощно на юрк. Е. Ц. и същата фигурира в адресната част
на исковата молба, но на страница предпоследна от исковата молба, абзац 3 е
посочено, че дружеството се представлява от юрк. Павлина Бакалова. Моли
съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани, като й присъди възнаграждение за особен
представител.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1441/2023г. по описа на КрлРС, от което
се установява, че на 15.08.2023г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми в общ размер на
3245.63 лева. Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 806/15.08.2023г. за следните
суми:
- 1100.00 лева, представляваща главница, дължима по Договор за кредит
№ ******, сключен на ******г.;
- 815.36 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство;
- 282.42 лева, представляваща договорна, възнаградителна лихва върху
главницата по договор за кредит за периода от ******г. до 20.01.2019г.;
- 636.72 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за
кредит за периода от ******г. до 11.08.2023г.;
- 411.13 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода от ******г. до 11.08.2023г.;
ВЕДНО със законната лихва върху главницата по договор за кредит, считано
от датата на подаване на заявлението – 14.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, ВЕДНО със законната лихва за забава, дължима по
договора за предоставяне на поръчителство, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 64.91 лева за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл.
422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в
6
законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на
процесните суми.
От представените по делото доказателства се установява, че ответника -
М. А. Т. е сключил с „******“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
****** от ******г., с който му е предоставен паричен кредит в размер и при
условия, които не са посочени в самия договор, който е част от Общите
условия за отпускане на кредит.
В Приложение №1 към договора за потребителски кредит, са посочени
конкретните условия на кредита: размер на предоставения кредит 1100.00
лева; срок от 13 месеца; брой погасителни вноски - 13; размер на
погасителните вноски 106.34 лв.; лихвен процент по кредита – 41.24% и ГПР -
50%. Посочено е, че общия размер на всички плащания е 1382.42 лв. В
приложението е вписан погасителен план.
Съгласно чл. 4, ал.1-3 от договорът за кредит, кредитополучателят се
задължава в срок от 10 дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора едно от посочените обезпечения: 1) банкова
гаранция съгласно ОУ в срок от подаване на заявлението или 2) да сключи
договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество - поръчител, в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е, че одобряването на
заявлението при изпълнение на горните условия става до 24часа, а при
непредставянето на съответните гаранции и обезпечения до 14 дни.
В чл. 4, ал. 2 от договора изрично е посочено, че в случай в посочения в
ал.1, изр.1 срок, кредитополучателят не представи съответното обезпечение
на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ******, съответно
този договор, не поражда действие между ****** и Кредитополучателя.
В изпълнение на условията по чл. 4, ал. 1 по договора, към вече
сключения договор за кредит е представен сключен на същата дата - и
договор за предоставяне на поръчителство от ******г. между „******“ ЕООД
и длъжника. Съгласно договора „******“ ЕООД, в качеството си на
поръчител, се задължава да сключи договор за поръчителство с ******,
съгласно който да отговаря пред дружеството кредитор, солидарно с главния
длъжник, за неговите задължения, възникнали по повод на договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 4 от договора за поръчителство, поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, като в случай че
изпълни задълженията на потребителя към кредитора, той има право да
поиска от потребителя: възстановяване на платените от него задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума, разноските, които е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото искане от кредитора за възстановяване
на сумата.
Самото възнаграждение, за което говори чл. 4, ал. 1 от договора за
поръчителство не е посочено в него, а в Приложение №1 към него, т. II, от
където се установява, че то е в размер на 62.73 лв. на месец и се погасява
съгласно погасителен план от 13 вноски. Общата сума на дължимото по
договора за поръчителство е 1445.15 лв.
Приложен е и договор за поръчителство от ******г., сключен между
кредитора „******“ и поръчителя „******“ ЕООД.
7
По делото е приложен договор за цесия от 02.03.2021г. между „******“
ЕАД и „******“ ЕООД, от една страна и от друга „******“ ЕООД, с който са
прехвърлени вземанията на последния.
По делото не са представени доказателства за превод на сумата,
предмет на Договор за потребителски кредит № ****** от ******г. по един от
начините, посочени в т. VІ от Общите условия за предоставяне на кредит,
както и доказателства, че „******“ ЕООД и изплатило на „******“
задължението на ответника.
От така описаните и приложени по делото доказателства, съдът прие от
правна страна следното:
С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото
производство претенция, ищецът се позовава на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на
задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), според който текст - договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис (ал. 2), а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от ЗЕДЕП -
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще
бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се
събраха преки доказателства за съставянето на електронни документи във
връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива,
от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако
такива са били съставени. По делото бяха представени на хартиен носител
самите договори и общите условия и приложения към него, но от същите не
се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не
представи в настоящото производство каквито и да било доказателства
относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
Съгласно Общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят
8
следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с
което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и
условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа
линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и
да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора
кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за
превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността
на платежната информация в лева и датата на плащането. По делото в тази
връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да било доказателства. Липсват
безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за
сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от
обичайно ползвана от него електронна поща.
В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с
ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние под формата на електронен документ.
На следващо място, по делото липсват каквито и да било доказателства,
че ищецът е изпълнил задълженията си за превод на сумата, предмет на
Договор за потребителски кредит № ****** от ******г. по един от начините,
посочени в т. VІ от Общите условия за предоставяне на кредит и тя да е
получена от ответника.
С доклада на делото, съдът е извършил разпределение на
доказателствената тежест, както и е дал на ищеца указания по реда на чл. 146,
ал. 2 от ГПК за обстоятелствата, които следва да установи в процеса. Въпреки
това, ищецът не установи по смисъла на чл. 18 от ЗПФУР - възникналите
облигационни отношения по сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние; не установи предаването на сумата на
ищеца, както и не представи доказателства, че поръчителя в лицето на
******, като солидарен длъжник на М. А. Т. и изплатил задължението на
ответника.
Ето защо, предявените искове за установяване на процесните вземания
на основание на договора за кредит, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на процеса, съдът не се произнася по останалите
възражения направени от ответника с отговора на исковата молба, касаещи
нищожна клауза по процесните договори.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за
заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани,
предвид отхвърлянето на исковата претенция.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 312.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище
и адрес: гр. С., п.к. **** р-н ******, бул. ****** против М. А. Т. от с. С., ул.
****** с ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК, за установяване парично
вземане на ищеца - „******“ с ЕИК ******, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1441/2023г. по описа на КрлРС, а именно -
сумата в общ размер от 3245.63 лв., формирана както следва: 1100.00 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за кредит № ******, сключен
на ******г.; 815.36 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 282.42 лева, представляваща договорна,
възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от
******г. до 20.01.2019г.; 636.72 лева, представляваща законна лихва за забава
по договора за кредит за периода от ******г. до 11.08.2023г.; 411.13 лева,
представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство за периода от ******г. до 11.08.2023г.; ВЕДНО със законната
лихва върху главницата по договор за кредит, считано от датата на подаване
на заявлението – 14.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, ВЕДНО
със законната лихва за забава, дължима по договора за предоставяне на
поръчителство, считано от датата на подаване на заявлението – 14.08.2023г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 64.91 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат А. Ц. Ц. да се издаде РКО за сумата от
312.00 лева, представляваща възнаграждение за представителство на
ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10